Семеен бюджет в чужбина-приходи и разходи

добре че ме подсети.
В Австрия студентите нямат разрешително за работа, в Германия имат право май само 3 месеца да работят и то май само до определени часове

 и за форума не съм много сигурна ,дали повечето пишещи  са омъжени за чужденци 
но в реалният живот ,много малка част от българските емигранти са „по брак“ или след следване в чужбина 
представителна извадка няма как да има,че както винаги и в тази област нашите посолства нехаят и си чешат *ъ*а

за гастербайтерите,говорещи предимно турски,изселници в немско-говорящи страни говоря
за целите фамилии,махали,че и села,говорещи цигански -предимно в Испания,Италия
цял Левски,а от скоро и Стара Загора в южна Португалия

Е то на тези групи от населението предполагам в Европа ще им е по добре, тъй като така или иначе няма какво толкоз много да оставят в България.
Специално от хората които аз познавам повечето заминаха да учат, било чрез стипендии, или чрес спонсори или зелени карти. Някои заминаха като опер да гледат деца с условие че семействата при които са ще ги спонсорират да следват. Е то сега никой няма да ти даде точни подробности как точно е заминал тъй че информацията ми предполагам е доста обща.
Аз дойдох тук със стипендия за 1 година и спестявания от България. В последствие се омъжих за чужденец и това основно беще причината да остана. Ако не беше станало така нито бих останала нито бих могла да си го позволя.

има достатъчно  кадърни българи, които биха емигрирали, за да си осигурят едно нормално съществуване и да дадат един добър старт на децата си.
Някои от тях си имат професии в България, които по ред причини не могат да упражняват в чужбина (поне не в началото).
Именно за такива хора, смятам че информацията е полезна.

Понеже видях по горе, че някой се чуди, извинявам ,че не копнах името, как се справят емигрантите ,мога да дам отговор, тъй като нашето семейство сме си точно такива. Та тръгнахме от Варна с ясната цел да останем за постоянно в Белгия, единственото ни предимство беше, че майка ми живееше там от 10 години, но толкова ,тъй като тя си работи на черно. Та стояхме известно време без работа, и след това естествено започнахме, тук подчертавам, че започнахме работа без контракт ,абе направо нелегално както се казва. Два месеца след нашето идване дъщеря ни доведе малкия при нас и той започна училище. Аз работех по 12-13 часа, като чистачка , съпругът ми работеше при един турчин - електрик и направа на парно и ВиК ,това са му специалностите. Работеше по 12 часа на ден.Шанс за узаконяване нямаше поне по думите на всички които познавах около майка ми тук. Но така се случи, че мъжът ми го направиха зелфсаних ,надявам се ,че правилно съм изписала думата, тоест съдружник към фирмата в която работеше , за да може да работи спокойно, защото полицията проверявала фирми особено с обекти като на този турчин ,нямам идея какво означава това,но в крайна сметка ние получихме белгийски паспорти и тримата.Цената която платихме така да се каже беше голяма, тъй като фирмата фалира ,не изплатиха на мъж ми това което беше заработил за 2 месеца ,но пък сме с документи... Та , сега работя в кухнята на един ресторант, доволна съм,имам контракт ,мъжът ми също започна нова работа. С няколко думи справяме се ,мисля ,че добре ,еее винаги може да се иска и повече но на този етап сме доволни,покриваме кредит в Бг -500 евро на месец, плащаме си тук наем ,ток,газ и т.н. .Пропуснах май да напиша ,че сме в Белгия от юни миналата година.За краткият си престой тук ето така сме се справили ние.С много работа ,упоритост и естествено не съм била придирчива какво ще работа и чистих като луда хорските къщи , но пък се справихме.Лично моето мнение е , в Бг  само собствен бизнес сме имали ,искам да кажа, че аз дойдох тук на 39 год. и при това ненаучена на работа ,защото едно е да имаш заведения и персонал, който да ти работи ,друго е бачкаш по 12-13 ч на ден,та ,иска ли човек - успява, без значение за какво е учил, работили му се -няма проблем и се справя. Ако някой си мисли  че нашето справяне в Белгия се дължи на това, че сме пристигнали тук с пари от бизнеса ни ,ще кажа, че от Бг тръгнахме с 150 евро, последната година загубихме всичките си  пари ,тъй като сезонът на Златни пясъци беше кошмарен. Та ето пример за оцеляване на емигранти.

Всичко това сте постигнали само за една година и за мен прогресирате бързо.Браво.

Крис, за една година това си е напредък.
А в България каква си била по професия (преди частния бизнес)?

Да , доста е напреднала .
Но като цяло много зависи дали си заминала в периода до 2000 година или след 2000 година.
Много неща се промениха и много полесно е след 2000 год. , отколкото за тези които са излезли навън примерно в началото на 90те.

да, в повечето случаи - с първоначален период на нелегално пребиваване ,после борба да се легализираш,да си стъпиш повторно на краката ...

а напредъкът е толкова субективен,че ...не знам как може да се сравнява положението на 2 различни семейства,камо ли на цели групи емигранти,пък дори и в една общост,някъде в Европа примерно, да са 

за да се върнем пак към цифрите, бих обобщила макар и много грубо, че двамa човека, които живеят в гарсониера или малък двустаен биха се оправили с 1200-1300 евро cемеен бюджет  в началото. (говоря от собствен опит

После разходите стават повече

Not Approved &- Благодаря!

Piny- Завършила съм  гимназия, специалността ми от нея е продавач консултант.  Както писах се занимавах само с бизнес, веднага след като завърших.

 Тук живеем в апартамент около 100 м2 ,наем- 560 евро -Антверпен, включена вода и поддръжка на газовото, ток и газ на месец- 70 евро , Тв и нет -около 65 евро на месец, за храна не съм ги смятала, кола нямаме още, свикнах с транспорта, макар ,че в Бг имахме 3 коли,за всеки член от семейството , но такъв е животът. Като се сетя ще допълвам и други неща , малкият иска да ме измести от лаптопа за час, така , че до скоро.

kris 71 наистина ли за по-малко от година можеш да получиш белгийски паспорти, т.е гражданство? Наистина ми звучи много очудващо.

kris 71  поздрави и от мен. Особено от това, че си позитивна като цяло, подобен път озлобява и огорчава много хора. ХУбаво е и че сподели опита си, сигурна съм че ще помогне на някого, както писах наскоро в другата тема, четат доста хора, които не пишат и за които всяка инфо е от полза.

за гражданството и на мен ми е любопитно    как така толкова бързо?
аз ,макар да имам право на гражданство/по различни параграфи-мин. 6 години легално пребиваване с работна виза,или 3г ,женен за местен май ,или роден от легално пребиваващи родители с поне 5 г в страната/,както и децата ми,не съм се напънала да го вадя още,но знам,че процедурите са дълги и сложни
имам позната ,която чака година и нещо за одобрение,макар да има пълното право/женена е за португалец/,а и всичко минава през съда!

за Австрия, чаках 3-4 месеца докато ми одобрят молбата за гражданство. Голямото чакане падна, докато България трябваше да ме освободи от бг гражданството ми ( Австрия не приема двойно)
- повече от година ходене по мъките