- Публикувана: 10 апр. 2011, 22:45 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2011, 22:12 ч.
Кое име да изберем- Виктория, Емилия или Вероника?
Стефани и Емили дойдоха на мода по-отскоро- от американските филми, така че рядко има колебание за ударението. Но Натали си има предистория 
Наталиите (майка ми е една от тях) масово, освен Наташа, се наричаха НаталИ - предвид франкофонското минало на предходното поколение. Английският беше малко забранен до сравнително неотдавна и масовият език беше френският, а песента на Жилбер Беко "Натали" - класика в популярната музика за поколението на бабите на днешните НАтали-та
Лично аз предпочитам Наталия, Емилия и Стефания пред тези на И. Звучат ми незавършени в БГ. Както да си кръстиш детето Тони, Пепи или Краси
Наталиите (майка ми е една от тях) масово, освен Наташа, се наричаха НаталИ - предвид франкофонското минало на предходното поколение. Английският беше малко забранен до сравнително неотдавна и масовият език беше френският, а песента на Жилбер Беко "Натали" - класика в популярната музика за поколението на бабите на днешните НАтали-та Лично аз предпочитам Наталия, Емилия и Стефания пред тези на И. Звучат ми незавършени в БГ. Както да си кръстиш детето Тони, Пепи или Краси
Аз с тая песен съм учила френски, направо се почувствах древна.
И аз
Хайде да не си мерим архаизма! 
Аз мисля, че в едно име щом липсва последната буква, някак си от само себе си се подразбира, че ударението е на последната сричка.
Защото обикновено във френския език, по някакви граматически правила, които вече съм забравила
в думите, от което следва и в имена, последната буква - звук не се произнася.
А и общоизвестно правило е, че ударението винаги е на последната сричка.
Защото обикновено във френския език, по някакви граматически правила, които вече съм забравила
в думите, от което следва и в имена, последната буква - звук не се произнася.А и общоизвестно правило е, че ударението винаги е на последната сричка.
Е сега ще се преброим дъртичките франкофонки
И не се усещаме даже ...
Аз мисля, че в едно име щом липсва последната буква, някак си от само себе си се подразбира, че ударението е на последната сричка.
Защото обикновено във френския език, по някакви граматически правила, които вече съм забравила в думите, от което следва и в имена, последната буква - звук не се произнася.
А и общоизвестно правило е, че ударението винаги е на последната сричка.
Защото обикновено във френския език, по някакви граматически правила, които вече съм забравила
в думите, от което следва и в имена, последната буква - звук не се произнася.А и общоизвестно правило е, че ударението винаги е на последната сричка.
.Ударението не е винаги на последната сричка.. 
Сама можеш да провериш-и с думи и с имена 
.Дори ударението на името на малкото ти момченце е на 1-та сричка..Освен това Стефани например в Англия,САЩ,Германия и др. места си се произнася с ударение на 1-та сричка . Elf4eto, аз за френския език говоря.
Там ударението винаги е на последната сричка.
Там ударението винаги е на последната сричка.
,чак се притесних 
.Но аз не съм наясно с френския 
..,опит имам само с немски и английски . Преди да науча това бях чела "Тримата мускетари" и си ги знаех Атос ПОртос АрАмис. След като ми стана ясно ударението ми беше много трудно да ги възприема кат АтОс, ПортОс и АрамИс
Арамис ми харесва като звучене, но си представям жена.
Преди да науча това бях чела "Тримата мускетари" и си ги знаех Атос ПОртос АрАмис. След като ми стана ясно ударението ми беше много трудно да ги възприема кат АтОс, ПортОс и АрамИс
на мен пък съвсем естествено ми идват на края ударенията и никога не съм си представяла, че може да са на друго място.
Преди да науча това бях чела "Тримата мускетари" и си ги знаех Атос ПОртос АрАмис. След като ми стана ясно ударението ми беше много трудно да ги възприема кат АтОс, ПортОс и АрамИс
на мен пък съвсем естествено ми идват на края ударенията и никога не съм си представяла, че може да са на друго място.
Може би и възрастта има значение. Аз съм чела книгата края на 70-те години - тогава нямахме никаква информация за страните от гнилия капитализъм
В училище до 8 клас се изучаваше руски език и тук там само по читалищата имаше групи по западни езици, като предпочитания беше немски, защото имаше социалистическа държава, в която се говори немски И след 8 клас пак беше предпочитан език и още не мога да простя на родителите ми, че ме принудиха да го запиша, въпреки, че имах огромно желание за френски (английски нямахме, а италиански учеха само певиците при нас, защото оперите се пеят на италиански).