Привързаното родителство (Attachment Parenting)

За семейство Сиърс – привързани родители на 8(!) деца
Когато научих за теорията на привързаното родителство, ми хрумнаха няколко неща. Първо, това не може да е ново и никой да не си е гледал така децата. Второ, ако това е така, защо не се говори повече, а всеки само дава акъли как да не се разглези детето. И трето, а тоя, дето ми обяснява, че няма да го разглезя, колко деца е отгледал, че знае…

Всъщност, Сиърс, са не просто семейство, а клан. Уилям Сиърс (или Бил) е педиатър с над 30-годишен опит. Той е автор на над 30 книги за отглеждане на деца. Той е член на професор по педиатрия в Калифорнийския университет. Самият той е завършил медицинския си стаж в най-голямата детска болница в света. Член е на Американската педиатрична асоциация. Участва като редактор в няколко списания на родителска тематика. Заедно със съпругата си е върл привърженик и изследовател на течението, което той нарича „привързано родителство“.

Съпругата му Марта Сиърс е сестра, Ла Лече Лига лидер, бивш лектор по въпросите на раждането, и съавтор на  25 книги за родителството. С нейните 18 години кърмачески стаж е популярен гост в много предавания. Тя е кърмила всичките си 8 деца, включително Стивън, който е болен от синдрома на Даун и Лорън, която е осиновено дете. Марта често участва в национални конференции по въпросите на родителството и е известна със съветите си към съвременните майки, които намират трудности с променящите се условия в съвременния живот. Марта успява да достигне както до майките, които се занимават по цял ден със своите деца, така и с тези майки, които работят на пълен работен ден. Всичко това, защото тя самата е изпитала и двата начина на живот. Тя се гордее да се нарича „професионална майка“  и един от любимите ѝ отговори към хората, които споменават под въпрос отглеждането на осем деца е: „Светът се нуждае от моите деца.“

Трима от синовете на Сиърс също са педиатри. Малко по-нататък ще има статия и за тях,  тъй като те са продължители на делото на родителите си.

Хъм 
Май ще се окаже, че в общи линии практикувам ПР без да знам 

В отношенията с таткото нямам проблеми, но това до голяма степен зависи и от характерът на мъжът. 

Какво НЕ е привързаното родителство

Привързаното родителство не е нов родителски стил. Привързаното родителство е един от най-старите начини за гледане на бебета. Всъщност, от векове родителите са се грижили за бебетата си по този начин, докато на сцената не се появиха съветниците по бебешко възпитание, които накараха родителите да следват книгите, а не бебетата си. Представете си, че сте със семейството си на самотен остров и Вие току-що сте родили бебето си. Няма книги, съветници или роднини, които да ви залеят със съвети относно гледането на бебето. Препоръките на привързаното родителство ще Ви дойдат естествено, както идват у представителите на други култури, които имат вековна по-голям опит и традиции в гледането на деца от всички нас.


Привързаното родителство не е отстъпчиво родителство. Може да чуете истории или да се притесните за това, че да бъдеш грижовен и отзивчив родител за нуждите на бебето си, ще го разглези и ще му позволи да Ви манипулира.  Затова наблягаме на факта, че привързаното родителство преставлява адекватен отговор на нуждите на Вашето бебе, което означава да знаете кога да кажете „да и кога да кажете не. Понякога в стремежа на родителите да дадат на децата си всичко, от което имат нужда, става много лесно да им се даде всичко, което искат.

Привързаното родителство е въпрос на баланс – не да бъдеш отстъпчив, а да бъдеш внимателен. С изразстването на връзката между Вас и Вашето бебе, ще развиете правилния баланс между вниманието и отстъпчивостта. Всъщност, да бъдете собственически настроен/а или да сте задушаваща майка или баща е нечестно към детето и подклажда неподходяща зависимост към родителя, както и пречи на детето Ви да стане нормално независимо. Например, няма нужда да отговорите на плача на седем-месечно бебе толкова бързо, колкото на този на седемдневно бебе.

Колкото по-голямо става Вашето бебе, толкова повече Вие ще се превръщате в експерт по неговия плач, така че ще можете постепенно да закъснявате с отговора си. Ако например сте заети в кухнята, а вашето седем-месечно бебе седи и си играе наблизо и заплаче, за да го вдигнете.   Вместо да хукнете, за да вдигнете бебето си, просто му покажете, че сте го забелязали и му дайте сигнали да разбере, че всичко е наред. Ако Вие и бебето Ви сте свързани достатъчно, бебето ще може да разчете езика на тялото Ви и да види, че не сте разтревжени и по естествен начин предавате на бебето си съобщението: „Всичко е наред, бебче, можеш да се справиш с това.“ По този начин, Вие се превръщате в улеснител и поради близката си привързаност всъщност умеете по-добре да помогнете на Вашето бебе да отложи удоволствието и да свикне с независимостта.

Съвет от привързан родител: 
„За мен е лесно да кажа „не“ на моето дете, гледано по този начин, когато иска много неща, защото знам, че съм ѝ дала толкова много от себе си.“

 

Привързаното родителство не е родителство на свръхконтрол. Не контролирайте детето си. Привързаните родители са като градинари: Не можете да контролирате цвета на цветето във времето от годината, когато цъфти, но можете да изберете семената и така да се грижите за цветето, че то да разцъфне още по-красиво. Това е оформяне. Привързаните родители стават майстори в оформянето.

Привързаното родителство не е мъченичество. Не си мислете, че ПР означава, че бебето дърпа конците, а майката скача. С развиването на взаимната чувствителност един към друг, която се създава между привързаните родители и техните привързани деца, времето за реакция на родителите може постепенно да се увеличи, като майката позволи на по-голямото бебе да открие, че няма нужда от незабавно получаване на желаното от него. Да, давате много от себе си в тези ранни месеци, но получавате много повече в замяна. Привързаното родителство е най-добрата инвестиция, която някога ще направите; най-добрата дългосрочна инвестиция в детето Ви и във Вас самите.

Няма ли майката да бъде завързана от постоянното обгрижване на детето?

Майките имат нужда от паузи без бебетата си. Затова е важна споделената родителска грижа между майките и бащите или други хора, на които бихте поверили детето си. С привързаното родителство майките се чувстват вместо завързани към детето си, обвързани с него. Привързаните майки, които интервюирахме, описаха следните чувства: „Чувствам се толкова свързана с бебето си.“ „Чуствам се правилно, когато съм с нея и неправилно, когато сме разделени.“ „Чувствам се изпълнена.“

Също така помнете, че като смекчава поведението на децата, привързаното родителство прави лесно излизането с Вашето дете.  Няма нужда да се чувствате завързани в апартамента или къщата си или в живот, който включва само бебета.

Привързаното родителство не е трудно. Привързаното родителство може да звучи като безкрайно раздаване. Наистина, то включва желанието да даваш много от себе си. Това е факт в живота на новия родител. Бебетата са от получаващата страна, а родителите – от даващата. Една от отплатите, които скоро ще получите от привързаното родителство е това, което наричаме „взаимно раздаване – колкото повече давате на бебето си, толкова повече то ще даде на Вас. Ето как Вие се научавате да се наслаждавате на общуването с детето си и започвате да се чувствате по-уверени като родители. Запомнете, Вашето дете не е просто пасивен играч в игра на родители. Бебето играе активна роля в оформянето на Вашите отношения, като Ви помага да вземате мъдри решения по пътя си на проницателен родител.

Привързаното родителство може да звучи трудно, но в далечен план всъщност е най-лесният родителски стил. „Това, което ми е най-трудно в родителството, е чувството, че не знам какво иска бебето ми“ или „“Просто не мога да стигна до нея.“ Ако чувствате, че вече наистина познавате бебето си и имсте контрол над връзката ви, да бъдеш родител става по-лесно и по-ненатоварващо занятие. Има голяма утеха в усещането на свързаност с бебето. Привързаното родителство е най-добрият начин, който знаем, за свързване с бебето. Истина е, че този родителски подход изисква огромно количество търпение и издръжливост, но си заслужава. Ранното практикуване на привързаното родителство прави родителството на големите деца по-лесно, включително и на тинейджърите.  Умението да разчитате сигналите и да отговаряте на Вашето бебе, се преобразува в умението да виждате през очите на растящото дете и да виждате нещата от неговата гледна точка. Когато познавате истински Вашето дете, да бъдете родител е по-лесно във всички възрасти.

Привързаното родителство не е строго. Напротив, то има възможности и е много гъвкаво. Привързаните майки говорят за поток между тях и бебето им; поток от мисли и чувства, които помагат на майката да избере правилната от многото възможности в правилното време, когато се сблъсква с ежедневното: „Какво да правя сега?“ Свързаната двойка отразява огледално чувствата на другия. Бебето възприема себе си по начина, по който майка му го възприема. Това прозрение е най-забележимо в умението на майката да погледне през очите на детето си и да прочете чувствата му, като взема решенията относно неговата дисциплина. Един ден нашата двегодишна Лорън импулсивно грабна картонена кутия с мляко от хладилника и го разля на пода. Като видя, че детето е на път да се разстрои, Марта прецени ситуацията и съхрани крехките чувства на чувствителното дете, като предотврати гневния изблик на чувства от родителя.  Когато я попитах как успя да се справи с нещата толкова спокойно, тя каза: „Запитах се, как бих искала да постъпи майка ми, ако бях на нейно място?“

Привързаното родителство не е разглезване на детето. Новите родители питат: „Няма ли държенето на ръце толкова много, кърменето на бебето „на поискване“ и спането с него да създадат едно свръхзависимо манипулативно дете?“ Отговорът ни е едно съчувствено „не“.  Всъщност, както опитът, така и проучванията показват противното. Привързването подхранва независимостта. Привързаното родителство внушава отговарянето по подходящ начин на нуждите на бебето; разглезването внушава, че не отговаряте подходящо. Теорията за разглезването дава началото си през ранната част на миналия век, когато родителите предават своето интуитивно гледане на деца в ръцете на експертите. За съжаление, по това време те проповядвали въздържание и раздалечаване (т.нар. формули за отглеждане на деца), заедно с науно произведено изкуствено мляко за бебета. Те вярвали, че ако държите бебето си на ръце много, ако го храните на поискване и отговаряте на плача му, ще го разглезите и ще възпитате зависимо дете. Няма научно основание за теорията за разглезването, само негарантирани страхове и мнения. Бихме желали да оставим теорията за разглезването да събира прах в шкафа.

Изследванията най-накрая доказаха това, което майките отдавна подозират: Не можете да разглезите бебето чрез привързване. Бел. прев. – Разглезването на английски означава и разваляне. Затова и думите на автора: „Да разглезищ/развалиш нещо значи да го оставиш някъде, за да се развали от само себе си.“ Привързаният стил на родителство не означава прекалено отдаване или неправилна зависимост. Притежаващият родител и особено обсебващата майка е тази, която пречи на бебето да прави това, от което има нужда, заради нейните собствени несигурни нужди. Това има пагубен ефект както върху детето, така и върху родителите. Привързването се различава от удължената изкуствено зависимост. Привързването подсилва развитието; изкуствено дългата зависимост го спира.

Превод на статията от marrah,

из сайта на д-р Сиърс

много интересни неща, много ми помагат 

Аз го разбрах, че по-скоро родителя знае какво точно иска бебето и отговаря без да направи 100 неща преди да стигне до съществото...в началото, когато моя син плачеше, си нямах грам представа от какво има нужда в момента...То не беше смяна на памперса, гушкане, хранене, пеене, говорене...а накрая се окаже, че искал да легне по корем например.

На мен също ще ми е интересно абсолютно всичко за ПР  

Точно така!  Просто се изисква по-внимателен прочит на нещата, за да бъдат разбрани.

След ден-два ще постна следващата статия. Ще се радвам да прочета какво мислите за всичко до тук.

РАЗДАЛЕЧЕНОТО ДЕТЕ – ОТДАЛЕЧЕНО ОТ НАЧАЛОТО

Да предположим, че родителите, поради страх от разглезване на детето или манипулация от негова страна, се отдръпнат от него и не отговарят на плача му, като развият по-отдалечен родителски стил. Какво се случва тогава? Бебето трябва или да плаче по-силно и обезпокояващо, за да сигнализира за нуждите си или да се откаже и отдръпне. И в двата случая, то открива, че светът, който се предполага, че трябва да се грижи за него, не отговаря. Накрая, тъй като неговите сигнали не срещат отговор, то научава, че няма смисъл да ги подава. То усеща, че нещо липсва в живота му. То става ядосано и или очевидно враждебно или се отдръпва. В първия случай не е много приятно да сте около бебето и родителите си търсят повод да го избегнат. Във втория случай става трудно да се създаде връзка с бебето и родителите и детето се наслаждават по-малко един на друг. И в двата случая детето ще бъде трудно възпитавано. То научава, че безопасността и сигурността му не зависят от никой друг, освен него. Когато детето порасне, мислейки, че може да разчита само на себе си, възникват проблеми в отношенията. Родителите стават по-малко чувствителни и губят увереност в родителските си способности, тъй като не си позволяват да отговарят интуитивно на сигналите на детето си, а това е още един капан, който препоставя към проблеми с дисциплината.

Отдалеченият външен вид
Можете да познаете раздалеченото дете по израза на лицето му - или по липсата на такъв. То не търси контакт с поглед и не предизвиква топлите чувства, които са толкова очевидни при контакта със свързаните бебета. "Изглежда изгубен." - Това е коментар, който един път чухме за едно раздалечено бебе. Можете да познаете едно раздалечено бебе по начина, по който то стои - неподвижно, все едно, че намира опора в бебешкото легло, а не в меките човешки ръце.
С порастването на раздалеченото дете, много от неговото време е прекарано в лошо държание, и то е от страната на получаващия непрестанно укори или се откъсва и изглежда, че живее в собствен негов свят. Това дете става известно като намусено, мрънкащо или разглезено. Тези нежелани модели на поведение са всъщност начини на детето да се справи в търсенето на връзка. Раздалеченото дете всъщност не знае как да различи доброто от лошото, защото няма модел, по който да съди за привързването. То намира за трудно да създаде връзка, защото не е сигурно какво е изгубило. Тази сцена дава следния резултат - родителство, изпълнено с много време в кабинети на терапевти.
Нещастното дете
Раздалеченото дете е по-малко мотивирано да зарадва някого; не е толкова весело като компания. Като резултат, раздалечените родители не намират удовлетворение в дома си и търсят удоволствие в професии и връзки, които не включват детето им. Родител и дете се разделят допълнително. За разлика от свързаното дете, което е забавно и развива здравословни взаимоотношения, връстниците избягват раздалеченото дете. То може дори да отблъсне хора, които могат да му помогнат да образува връзки. Емоционално богатите забогатяват, а бедните - обедняват още повече.
С професионална помощ, децата и родителите могат да започнат да се свързват един с друг и да заформят стил на възпитание, който да извади наяве най-доброто и от двете страни. Ще отнеме много енергия, за да се постигне това по начина, по който природно е проектирано да се случи. Новородените са по-податливи на прегръщане, отколкото 6-7 - годишните деца. Най-добрият начин да останете свързани по-късно, е, да се свържете рано.

Marrah, благодаря ти! Аз изглежда без да подозирам се грижа за бебето си по този начин. Ще се радвам да прочета още, от любопитство. Иначе основния наръчник ми е бебо. Поздрави и  за идеята да откриеш темата!

Мерси, но идеята реално не е моя. Преди няколко години мисля Бу е постнала тема, но за съжаление е малко страници и приключва. Не намерих достатъчно преведени статии на Сиърс и реших да се заема. Ще се радвам, ако помогна на някого, пък и ако дискутираме по-подробно нещата. Има какво да се мисли там и да се нищи.
Но наистина истински се радвам, че има интерес. 

След ден-два ще публикувам следващата, че не ми остава много време за превод.

Marrah, мерси за статиите! Докато бях бременна си спомням, че четох за привързаното родителство, но тогава този подход ми се стори краен и неприложим за мен! Забавното е, че вече повече от година отглеждам сина си, изцяло следвайки подхода на ПР и няма сила, която да ме убеди, че това не е най-естествения и прекрасен начин да отглеждаш дете. Ако жената следва интуицията си, а не хорските съвети тя неминуемо ще я води по пътя на ПР според мен...

Знаеш ли, и аз така си казах...Сега ми е смешно. Но тогава ми се стори толкова абсурдно и примитивно да храня така детето си или да го мъкна. А да спи при мен??МОЛЯ!? Всеки във стаята си. Е, 'режимът' оцеля 3 дена и рухна с плахото предложение на мъжа ми в 3 през нощта: "А бе, дали не трябва да му дадеш да си цокне малко? Може да спре да плаче."
Неведоми са пътищата, нали си чувала

Признавам, че не съм чела никога статии за привързаното родителство. Но мисля, че Софи е едно много привързано бебе

Когато си я взехме вкъщи тя беше много, много, много неспокойна. Три месеца никой не е откликвал на нуждите й. Само аз, в малкото време, което прекарвах при нея, си я взимах тайно и без да питам, гушвах я силно и тя колкото и да се дереше преди това, веднага се сгушваше в мен и спираше. Плачеше денонощно. Имаше колики, ама зверски, с които се справихме чрез правилата на д-р Карп. Носех я постоянно на ръце или със слинг, спинкаше при нас много спокойно, а в леглото си хич. Но трябваше да е повита, само ръчичките горе, крачетата свободни. Пусках радио без станция да шушка или сешуара, или пък аз я приспивах с нежно шшшшш в ушенцето. Тя и до сега обича да заспива така.
След месец, месец и нещо коликите минаха и тя стана най, най-слънчевото бебе на света. И самата тя постави някакви граници - не обича да я мъкна непрекъснато, иска си своето лично пространство. Но да ме вижда. Играем много, гушкам я много, целувам я много, много, много. Вече и при нас не може да спи, предпочита си нейното легло, спи по цяла нощ непробудно. Като е при нас се върти непрестанно, бие ми шамари, рита и т.н. Но цялата й нужда от внимание, гушкане и т.н. си я получава през деня. Не я оставям да плаче, да съм я оставяла 1-2 пъти. В общия случай не мога да я оставя. Но и тя почти не плаче, повече ръмжи и мрънка, когато не е доволна Мисля си, че е толкова самостоятелна и спокойна, защото знае, че само да каже мрън, мама веднага е на линия.

Благодаря и аз за статиите, много е интересно всичко.   

Неслучайно ти писах с онази молба. Знам за одисеята ви със Софи и от теб самата видях, че тя е типично привързано бебе. И точно това е идеята - дай им привързаност и свобода, а те самите в един момент ще се отделят, когато им е времето. 

Не е моята бира ПР. Аз самата съм била много саможиво бебе, спяла съм- и сега си спя като голямо човек часове наред, не съм имала колики, развила съм се сравнително рано. Плакала съм по изключение. Гушкам сина си, но не ползвам слинг или кенгуру, не е непрекъснато долепен до мен. Ако е нахранен и сух е  в добро настроение, спи или си играе/м на активната гимнастика. Ако бебето е нервно- да, но аз сама за себе си ще откача, ако се гледаме по описания начин, да не говорим, че имаме нужда с мъжа ми да седнем, да поговорим, да се видим.

Струва ми се, че напоследък повечето бебета са ужасно нервни, не знам на какво се дължи това.

Little Evil, не съм сигурна, че си ме разбрала правилно.
ПР препоръчва близостта със детето, КОГАТО му е необходима, а не излишното натрапване на родителя. Слинга или залепването, са за случаи, като например моя син - той просто е по-различен в това отношение и изпитва категорична нужда от по-близко общуване.
Нищо не пречи да си гледала привързано детето си по този начин, който описваш, без да си изпълнявала някакви си указания. Неслучайно се казват 'препоръки'. Идеята на Сиърс е по-скоро да каже "няма страшно, ако се наложи".

За нервността си имам моя теория - тази информационна лавина, която ни заспива, неминуемо рефлектира върху бебетата ни. Възможно е и боклуците, с които се храним, да дават своето отражение върху нервната им система. Просто предполагам. 

А иначе, за ПР. Факт е, че повечето родители са гледали/гледат така децата си, просто без да му слагат етикет отгоре.