Привързаното родителство (Attachment Parenting)

  • 23 276
  • 366
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: X
Аха,и аз съм завършила психология.

# 151
  • Русе
  • Мнения: 276
Което потвърждава анализите ми за хората, обикновено практикуващи ПР. Друг път ще ви ги споделя, но се радвам, че сте тук сега. Wink
  bouquet

# 152
  • Мнения: 284
И аз май съм от хората които случайно практикуват ПР Simple Smile, в смисъл от скоро попаднах на темата и се запознах в подробности. Но хем правя нещата така както ги чувствам, хем после за малко се разколебавам - в смисъл например детето спи при мен и ми е хубаво и приятно, но после някой нещо казва и аз веднага се замислям дали е правилно,дали го "разглезвам", или детето плаче аз го гушвам и някой веднага се изказва - Не му удисвай веднага на акъла, остави го да поплаче newsm78 и още  ситуации от този род. Но като ви чета тук, се убеждавам, че постъпвам правилно....просто трябва да свикна с коментарите на хората около мен Rolling Eyes.

# 153
  • Мнения: X
За почти 3 години не спряха ли да те коментират?
Мен вече много рядко ме обсъждат,може би,защото детето ми изпревари в много отношения техните и се убедиха,че моят подход бе по-правилен.
Аз възпитавам детето си в обич и уважения към мен,а не в страхопочитание.
Защо трябва да притъпя всички емоции и чувства в детето си,да го "осъкатя"?!

# 154
  • Мнения: 284
За почти 3 години не спряха ли да те коментират?
Мен вече много рядко ме обсъждат,може би,защото детето ми изпревари в много отношения техните и се убедиха,че моят подход бе по-правилен.
Аз възпитавам детето си в обич и уважения към мен,а не в страхопочитание.
Защо трябва да притъпя всички емоции и чувства в детето си,да го "осъкатя"?!

Лошото е, че някой от коментаторите са близки хора от което повече боли. При теб детето е изпреварило, а при мен е точно обратното (синът ми още не може да се храни сам, от късно проговарящите деца е и т.н.) и може би заради това не вярват в подхода ми Rolling Eyes.

# 155
  • Русе
  • Мнения: 276
В такива случаи си припомням кой гледа детето ми и се успокоявам. Wink

# 156
  • Мнения: X
За почти 3 години не спряха ли да те коментират?
Мен вече много рядко ме обсъждат,може би,защото детето ми изпревари в много отношения техните и се убедиха,че моят подход бе по-правилен.
Аз възпитавам детето си в обич и уважения към мен,а не в страхопочитание.
Защо трябва да притъпя всички емоции и чувства в детето си,да го "осъкатя"?!

Лошото е, че някой от коментаторите са близки хора от което повече боли. При теб детето е изпреварило, а при мен е точно обратното (синът ми още не може да се храни сам, от късно проговарящите деца е и т.н.) и може би заради това не вярват в подхода ми Rolling Eyes.
И моят син още не се храни сам.Може,но се отегчава бързо и аз не го насилвам.
 

Аз също съм имала 2-3 сблъсъка с "добронамерени" и "загрижени"  близки и приятелки,които се опитаха да ми покажат "правилния" начин.
В тези ситуации просто им отговорих:"Добре,не ми се спори.Аз така съм решила,така си гледам детето.Резултата от възпитателните ни методи ще стане ясен след 20-тина години.Тогава  пак ще си говорим и ще преценим кой късе е сбъркал."
И точка.След тези думи никой не е посмял да ми обяснява и да ме упреква.

Последна редакция: пт, 14 окт 2011, 12:20 от Анонимен

# 157
  • Мнения: 228
Здравейте, и мен силно ме интересува темата. Има ли някоя подходяща книга, която да сте чели?
Притеснява ме обаче, дали ще намеря баланса между привързаното родителство и разглезване. Ясно е, че поне до 1 годинка, плачейки и обръщайки цялото си внимание за задоволяване нуждите на детето не може да се нарече "манипулиране", но все пак от един момент според мен би трябвало да има малко повече "строгост", т.е. установяване на "правила", опитване да се научи детето, кое трябва или не трябва да прави, да може да изчаква понякога, а не да се тръшка, когато моментно не му е задоволена нуждата, желанието и т.н.
Може би с времето ще се науча, сега всичко ми е само теория. но се сблъсквам с десетки разглезени деца - някои отгледани според ПР, други не.

Последна редакция: пт, 14 окт 2011, 12:37 от maita5

# 158
  • Мнения: 1 703
Привет, привет  Hug
Много се радвам, темичката се раздвижи.
Още докато бях бременна, бях решила че това ще е начинът по който ще бъде отгледанан дъщеря ни. Аз и сестра ми сме отгледани така, за мен това е единственият правилен подход. Купихме си по-голямо легло, за да се събере и бебето при нас  Heart Eyes Сега бебешкото легло е долепено до нашето, но малката често прескача между мен и баща си  Heart Eyes
Критики и аз чувах много. Най-злобната беше, че дъщря ми била прекалено привързана към мен, понеже от мен идвало млякото  ooooh! На такива отговарям подобаващо, не си мълча  Whistling
Но за самият термин ПР научих от тази тема...И разбрах, че точно това съм практикувала несъзнателно Heart Eyes

# 159
  • Мнения: X
но все пак от един момент според мен би трябвало да има малко повече "строгост", т.е. установяване на "правила", опитване да се научи детето, кое трябва или не трябва да прави, да може да изчаква понякога, а не да се тръшка, когато моментно не му е задоволена нуждата, желанието и т.н.
О,да,привързаността не изключва и строгост при определени ситуации.
Аз,лично,разбирам ПР така-да давам обич и нежност на детето си ,когато то има нужда от тях.А не да го оставям само, да се нареве,за да "омекне" и да спре да изисква внимание и обич от мен,дори,когато му е нужно.Точно за такова "осъкатяване "говорих.
Много майки моделират децата си по начин,които на тях им е най-лесен за отглеждане.А според мен компромиса първоначално трябва да е от страна на родителите.Бебето е малко,то има нужда от мама.Мама е голяма,тя може да подреди приоритетите си така,че да не страда детето й.Пък и нали родителите са тези,които взимат решение да създадат детето.Би трябвало да са наясно,че това ще промени живота им.
По-нататък ,след 1-2 години,естествено "колана" се затяга,но плавно и нежно.Има неща,които трябва да забраниш.
Например:детето не бива да пипа контакта.О.К.Обаче,когато то посегне да го стори ,ти му говори,обясни му защо не бива,какво ще стане,ако го пипне и т.н.А не да го плеснеш през ръцете и да му изкрещиш-"НЕ".Така детето само ще те дебне да не го видиш и ще направи това,което така му забраняваш.Просто ,защото то вътрешно не е убедено,че това нещо е опасно.
Строгостта може да се постигне и без крещяне и удряне.
П.П-Аз съм изключително нервна и емоционална,но се старая рядко да му крещя,а боя е просто изключено.Досега съм му ударила само 1 шамар,в екстремна ситуация.

# 160
  • Мнения: 284
.......
Аз,лично,разбирам ПР така-да давам обич и нежност на детето си ,когато то има нужда от тях.А не да го оставям само, да се нареве,за да "омекне" и да спре да изисква внимание и обич от мен,дори,когато му е нужно.Точно за такова "осъкатяване "говорих.
Много майки моделират децата си по начин,които на тях им е най-лесен за отглеждане.А според мен компромиса първоначално трябва да е от страна на родителите.Бебето е малко,то има нужда от мама.Мама е голяма,тя може да подреди приоритетите си така,че да не страда детето й.Пък и нали родителите са тези,които взимат решение да създадат детето.Би трябвало да са наясно,че това ще промени живота им.
По-нататък ,след 1-2 години,естествено "колана" се затяга,но плавно и нежно.Има неща,които трябва да забраниш.
Например:детето не бива да пипа контакта.О.К.Обаче,когато то посегне да го стори ,ти му говори,обясни му защо не бива,какво ще стане,ако го пипне и т.н.А не да го плеснеш през ръцете и да му изкрещиш-"НЕ".Така детето само ще те дебне да не го видиш и ще направи това,което така му забраняваш.Просто ,защото то вътрешно не е убедено,че това нещо е опасно.
Строгостта може да се постигне и без крещяне и удряне.
П.П-Аз съм изключително нервна и емоционална,но се старая рядко да му крещя,а боя е просто изключено.Досега съм му ударила само 1 шамар,в екстремна ситуация.

Много ми хареса поста ти, много добре казано. И аз така разбирам ПР,да се вслушваме в нуждите на детето(не в капризите му Simple Smile) просто когато детето има нужда от ласка и утеха да не му се отказват с "възпитателна цел". Елена аз също съм много нервна и признавам, изтървам си нервите и крещя понякога по детето Embarassed, понякога и удрям ръчичката - осъзнавайки, че греша се старая да се коригирам като държание Rolling Eyes, дано успея.

# 161
  • Мнения: X
И аз си изтървам нервите,предполагам се случва на всички майки.
Понякога полагам нечовешки усилия,за да не му лепна някой шамар,но се възпирам,защото виждам резултата около себе си.
Виждам страшно много деца,които бяха кротки и послушни бебета,а израстнаха в агресивни и биещи малки деца,благодарение на "твърдата" ръка на родителя.

# 162
  • София
  • Мнения: 1 609
Записвам се да следя и аз темичката. И аз съм от случайно започналите да практикуват ПР, преди раждането нито съм чела, нито нищо по този въпрос, но сега чета и идеите ми допадат и ми пасват.

И аз слушам "полезни" съвети от рода на "Не я взимай на ръце, ще се разглези", "Остави я да реве; ще пореве, ще пореве, пък ще се измори и ще престане", "Оставяй я сама, за да свиква" - последното ме изумява всеки път - защо, по дяволите, трябва да свиква да е сама? Вярно, че няма цял живот да е все с хора около себе си и все някога трябва да се научи да се занимава и забавлява самостоятелно, ама тя е прекалено малка още...

Елена Ди, и на мен ми хареса поста ти и съм съгласна с написаното.   bouquet

# 163
  • Русе
  • Мнения: 276
О, я как сте се събрали, докато ме няма. Харесва ми да има себеподобни наоколо, дава ми допълнително спокойствие.

По ред на номерата, все пак съм дева (Grinning) :
За книга - тепърва продължавам да се ровя лично аз. В момента чета Тhe Womanly Art of Breastfeeding, която според мен, е чудесен начален пътеводител за млади майки и бъдещи такива. Има хубави съвети в нея, но все пак не е приложима за всяка двойка майка-бебе, просто защото, както и сред нас, не всяка двойка е имала шанса да използва като инструмент за възпитание и общуване кърменето.
Именно затова ми се иска да прегледам и книгата, която pyjamka препоръча, та съм се наточила да си я поръчам - "Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори". Бих препоръчала "Изкуството да бъдеш родител" - Фицхю Додсън, както и "The Attachment Parenting Book" на Сиърс, но съм успяла само да попрегледам и от двете, затова още не мога да кажа пълно мнение. За съжаление искам да науча прекалено много неща, а времето (за щастие по-скоро) е разпределено само на 24-часови дни. В момента чета мааааалко по-различни неща Simple Smile Информирането (само като за начало) от Интернет не е лошо нещо, разбира се с критично око. Така си мисля аз, де.
Ели, много ми харесаха разсъжденията ти. Аз съм на тази вълна също.
Опитвам се да се различавам от тези хора, които натрапват съветите си и критикуват чуждите модели на поведение. Не винаги ми се получава и така разбирам колко е трудно да повлияеш на някого или да бъдеш повлиян. Разсъждавам така - който има уши, слуша, а аз трябва да имам очи и сърце да разбера с кого и как да говоря.  Thinking
Аз съм избрала да отгледам детето си максимално естествено и с разбиране. Вярвам, че то е човешка душа, която по някакъв начин ме е избрала за родител и моя мисия е да ѝ помогна да си намери пътя в света. Детето ми ме промени напълно, дори не мога да ви опиша колко много, тъй като нито се познаваме добре, нито отдавна, но поне това му дължа - благодарност и разбиране на неговите постъпки, а оттам и на моите. Забелязвам, че това вече започва да се отплаща. Оги сега е на година и два месеца и е безкрайно удоволствие да си покрай него. Да, активен е, да - доста е див, но не е дресиран, а е свободен и щастлив и това личи. Това беше и целта ни с баща му.
Дано не ми е объркан поста, мързи ме да се връщам, да ви кажа. Simple Smile

# 164
  • София
  • Мнения: 112
А какво се случва,когато единия родител(в случая аз)правя всичко възможно да отглеждам детето си с обич,уважение и разбиране(и аз избухвам понякога ,но никога не съм шамаросвала и се надявам никога да не се случи)а татко и твърди,че я разглезвам,иска когато каже нещо тя да го слуша и изпълнява,когато това не се случи той и се обижда (или и се тросва или се отказва да комуникира и си се занимава с негови си неща(сяда пред комп. пр.)това,че спи при нас и още я кърмя е ненормално и уврежда психиката на детето....и т.н.Стигнали сме до момента да се разделяме,защото така не можело...и стигам до момента един "привързан"родител....или двама.Моят баща почина,когато бях на 9г.и съм расла без баща.Знам,че е различно но и не чак толкова...

Общи условия

Активация на акаунт