- Публикувана: 13 юли 2011, 09:47 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2011, 16:03 ч.
Мнението ви за ползата/вредата от училищните лавки
Винаги ми е било чудно, от къде идва разминаването и то драстично разминаване между реалния свят и форумския на БГ-Мама.
Тук сме в идеалния си образ, а в живота сме в реалния си такъв. Кой не иска да е красив и идеален, във форума възможностите са неограничени в това отношение.
Знаеш ли...принципно съм За, ама само принципно.Защото наистина времената са Различни.Ако аз навремето се прибирах сама вкъщи от училище, то днес моите деца първите години не са допускани сами.И все пак се е случвало, непредвидено да остане сама.Още в занималнята в ПГУ, която бе в друга сграда, не в училището се случи.От тогава, Забрани тип-без телефон и пари-не приемам за норма.И телефон и се Наложи да ползва.И пари.В момента пък, в училище се налага да се плаща също за какво ли не.Тук такса, там учебник.Ето-днес трябва детето да даде 7 лв за някакви помагала, с които ще работят в занималнята допълнително, че им остава свободно време много.Толкоз.Аз достъп нямам, че да ги давам аз лично тези пари-детето влиза в училище само, не я водя до класната стая.По същия начин трябва да си купи и купоните и не винаги мога да дам точно.
Става дума за пари за харчлък, джобни. По детето да пратиш пари, дето да предаде на класната/учителя за еди какво си, това не се брои, съвсем отделна губерния е. Тоз принцип дето го казвам, в Европата, е железен, едно от малкото смислени неща, дето са измислили.
Забраната за носене на пари и наличието на лавки на територията на училището е абсурдна. Ако няма къде и за какво да ги харчат в учебно време, парите няма да им пречат.
Дай решение на проблема, измисли го, дай решението. Просто няма друго решение, а това е адски просто и е бетон. Ако ти измислиш друго по-добро, ще е още по-добре. Неориентирани деца с пари, без пряк родителски контрол, винаги ще има желаещи да им ги приберат, дори и да не са търговците от лавките, с боклуците си. Те са най-малкото зло.
Учениците 1-4 клас са под надзор и в междучасията. Не могат под никакъв предлог да напускат територията на училището сами.
Аха, вярвай си, това на хартия и думи е във всички училища. А за детето ти заветната мечта е като готините кака и батко, да претърчи през улицата до магазинчето. Адски модерно, щото големите го правят, а и някои съученичета, щото мама казала на учителката, че разрешава.... Веселба голяма в нашата дъбрава.
Зависи от учителя. Някои ги наблюдават, други не. На някои учители им се падат деца, което не търчат през улицата, на други не. Ако учителят каже че децата не могат да напускат двора и при всяко съмнение или опит за напускане реагира, децата се съобразяват, родителите също се съобразяват. Човешкият фактор, ТЕо, човешкият фактор и от двете страни е най-важното нещо! Не вратите!
Кой учител да го върши това? Дежурният ли? За него съм съгласна. Иначе по темата - има си ползи, има си и вреди. Нещата обаче лесно могат да бъдат разрешени. Първо, все пак децата се хранят, нормално е да има откъде да си купуват някаква храна. Не всички могат да си носят от вкъщи. От тази гледна точка е нормално. Но не разбрах точно, защото признавам си не изчетох цялата тема 
, за лавка или стол говорим? На някои места точно стола играе ролята и на лавка. Нормално е да има къде децата да се хранят. То е елементарно - просто не се продават в столовете вредни храни. Има достатъчно други неща, които могат да бъдат предложени. Аз например не съм върл противник на тестените закуски или сандвичите. Бих приела децата ми да хапват сандвич, закупен от стола. Много бих се радвала столовете да заприличат на тези от американските филми. 
Изглежда ми много практично и приятно - голям стол с големи маси, сядаш с приятели, вземаш си табличката, избираш си храна от наличната за деня, хапваш си. Супер е. Но едва ли ще бъда зарадвана
, за лавка или стол говорим? На някои места точно стола играе ролята и на лавка. Нормално е да има къде децата да се хранят. То е елементарно - просто не се продават в столовете вредни храни. Има достатъчно други неща, които могат да бъдат предложени. Аз например не съм върл противник на тестените закуски или сандвичите. Бих приела децата ми да хапват сандвич, закупен от стола. Много бих се радвала столовете да заприличат на тези от американските филми. Изглежда ми много практично и приятно - голям стол с големи маси, сядаш с приятели, вземаш си табличката, избираш си храна от наличната за деня, хапваш си. Супер е. Но едва ли ще бъда зарадвана Mного бих се радвала столовете да заприличат на тези от американските филми. Изглежда ми много практично и приятно - голям стол с големи маси, сядаш с приятели, вземаш си табличката, избираш си храна от наличната за деня, хапваш си. Супер е. Но едва ли ще бъда зарадвана
Изглежда ми много практично и приятно - голям стол с големи маси, сядаш с приятели, вземаш си табличката, избираш си храна от наличната за деня, хапваш си. Супер е. Но едва ли ще бъда зарадвана Повярвай ми, едва ли искаш детето ти да яде тази храна, дори и от като по филмите
Учениците 1-4 клас са под надзор и в междучасията. Не могат под никакъв предлог да напускат територията на училището сами.
Аха, вярвай си, това на хартия и думи е във всички училища. А за детето ти заветната мечта е като готините кака и батко, да претърчи през улицата до магазинчето. Адски модерно, щото големите го правят, а и някои съученичета, щото мама казала на учителката, че разрешава.... Веселба голяма в нашата дъбрава.
Сладко звучи, нали? Така едно, по детски чисто /и наивно/.
Тез, дето маат тутманици от кварталния магазин в учебно време са ми до кръста. Маат масово. Едва ли всите са хипофизни джуджета.
А нечии майки сигурно вярват, че децата им седят в училище и не мръдват от там. Миличките... мами.
А, никого не ща да плаша, аз пиша туй, що виждам.
Снощи погледнах сандвича на чавето /той сам си го прави, вече е голям/- сложил го в кутийка, нищо място не заема и не тежи кой- знае колко. Не съм го теглила чак, ама и туй ще сторя. Щом е за идеята.
Е, те имат стол за обяд, което си е плюс, сандвичът е за закуска. Столът е благина, вчера ял боб с люти чушки. Не е доволен само от чушките, не били люти и се чувства направо измамен, ама бял кахър е туй. Преживя го.
Е ясно е, че в началото ще има много ритащи срещу "затворничеството и глада", на който се опитват да подложат наследниците им.
Моето е 16кг в предучилищна, т.е. и аз във вашия отбор.Мисля, че съм му създала някакви навици, не го теглят боклучавите храни, но и добрата храна не го тегли много-много.Но ако си изпусне сандвичът, приготвен от дома, ако сутрин не му се закусва, а изведнъж пригладнее към 11ч. например ,както и в ред други ситуации мисля, че ще е по-разумно да има все пак някакъв избор да си купи храна.
Ние някога като деца също не харчехме много разумно парите за закуска.Висяхме край стрелбища, дори и да не стреляхме си купувахме значки с Гойко Митич, с вълка и заека от "Ну, погоди" .
Аз бих се съобразила с всеки избор на училището, но проблемът с боклучавото хранене на децата не е точно в лавките, а съвсем на друго място
Учениците 1-4 клас са под надзор и в междучасията. Не могат под никакъв предлог да напускат територията на училището сами.
Аха, вярвай си, това на хартия и думи е във всички училища. А за детето ти заветната мечта е като готините кака и батко, да претърчи през улицата до магазинчето. Адски модерно, щото големите го правят, а и някои съученичета, щото мама казала на учителката, че разрешава.... Веселба голяма в нашата дъбрава.
Сладко звучи, нали? Така едно, по детски чисто /и наивно/.
Тез, дето маат тутманици от кварталния магазин в учебно време са ми до кръста. Маат масово. Едва ли всите са хипофизни джуджета.
А нечии майки сигурно вярват, че децата им седят в училище и не мръдват от там. Миличките... мами.
А, никого не ща да плаша, аз пиша туй, що виждам.
Аз не съм Andariel.
Като повечето от вас съм се "спасила" самосиндикално. Просто споделих.
И тя така се била спасила.
Тук идеята е за общото положение, а не за самосиндикалното такова.
Години наред у нас всеки се спасява по единично, затова общото положение е такова, каквото е.
Затова и решението следва да е централно и да обхваща всички училища, а не да зависи от това, с кой крак е станал днес директорът на Н-ското училище и каква е организацията конкретно в М-ското.
Тук идеята е за общото положение, а не за самосиндикалното такова.
Години наред у нас всеки се спасява по единично, затова общото положение е такова, каквото е.
Затова и решението следва да е централно и да обхваща всички училища, а не да зависи от това, с кой крак е станал днес директорът на Н-ското училище и каква е организацията конкретно в М-ското.
Е то затова ние такова положението, щото всеки гледа само собствения си г... и се спасява поединиечно.
А, тя Джуди ме изпреварила.
Светкавица, не само "ние някога" ами и сега децата ходят и ще ходят по стрелбища, панаири и въртележки. Въпросът е за ежедневното, редовено и напоително пазаруване и консумиране на джънк от родната лавка, където детето е в по-голямата част от деня и която е непознат търговски обект по света. Наистина - едно от малкото неща, които наистина са ценни У чужбинаТА.
А, тя Джуди ме изпреварила.
Светкавица, не само "ние някога" ами и сега децата ходят и ще ходят по стрелбища, панаири и въртележки. Въпросът е за ежедневното, редовено и напоително пазаруване и консумиране на джънк от родната лавка, където детето е в по-голямата част от деня и която е непознат търговски обект по света. Наистина - едно от малкото неща, които наистина са ценни У чужбинаТА.
И тя така се била спасила.
Тук идеята е за общото положение, а не за самосиндикалното такова.
Години наред у нас всеки се спасява по единично, затова общото положение е такова, каквото е.
Затова и решението следва да е централно и да обхваща всички училища, а не да зависи от това, с кой крак е станал днес директорът на Н-ското училище и каква е организацията конкретно в М-ското.
Тук идеята е за общото положение, а не за самосиндикалното такова.
Години наред у нас всеки се спасява по единично, затова общото положение е такова, каквото е.
Затова и решението следва да е централно и да обхваща всички училища, а не да зависи от това, с кой крак е станал днес директорът на Н-ското училище и каква е организацията конкретно в М-ското.
Няма общо положение удовлетворяващо всички. На теб ти е повече от ясно, че каквото и да е написано в закон или друг нормативен акт, за да се спазва се изискват определени условия, а също и контрол. Колкото невероятно да звучи има хора, които решават проблемите без горепосочените, просто не чакат да им бъде казано/наредено.
В момента съществува наредба регламентираща продажбите в уч.лавки - ето ти нещо обхващащо всички училища. Защо пак родителите са недоволни? Има възможност уч. настоятелство или просто родителите да направят предложение към директора на училището за всички проблеми. Да обединят усилията в една посока. Просто е.
От няколко години чета дебати по какви ли не училищни проблеми. Адекватни резултати не съм видяла. Какъв е смисъла от безкрайни писания на родители за едно и също нещо без резултат?
Е то затова ние такова положението, щото всеки гледа само собствения си г... и се спасява поединиечно.
Не знам какво ти е положението, но нито ти можеш да ми помогнеш, нито аз на теб, седейки си на г.....за и пишейки едни и същи неща дни наред.
Човешкият фактор, ТЕо, човешкият фактор и от двете страни е най-важното нещо!
Е това ако беше вярно, сума ти държави, много дръпнали пред нас, нямаше да имат толкова строги правила за всичко (не визирам тук само лавките) и щяха да се осланят на качествения си мат'рял. Тва Германия, тва Холандия, никой нямаше да тича да те глобява за всяко нещо и обществата щяха да си процъфтяват - точно като нашето
Всъщност, основното, на което НЕ трябва да се разчита, е човешкият фактор.