- Публикувана: 8 май 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 10 май 2012, 15:30 ч.
Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 114
Репортаж Номер 1 (10 май 2012)
Скрит текст:
Йомерки,това е специалния ми поздрав за вас! ....И ето,нощта надвисна над Босфора!
Нашите младоженци се оттеглиха в своят нов дом,сватбата почти привърши,и гостите се приготвят за тръгване...
Йомер подава ръка на своята любима,сбогува се с Кадир и Мерием и се отправя към дома в ухайната нощ!
По пътя решава да изпрати своята любима до дома й,а тя с неохота приема...
Таксито спира,Йомер плаща,излиза от таксито и подава ръка на дамата до себе си...
-"Ще се качиш ли да изпиеш един чай с мен? Все още не се чувствам толкова уморена,че да си легна веднага..."
-"Добре. Но после си тръгвам..."
Те се качват в апартамента й,тя приготвя ухаен чай и го сервира на Йомер,а той притеснено потропва с крак. Лека усмивка се плъзга по устните,очите му блестят като ясна месечина в нощта. Той взема ръката й в своята,с другата бърка в джоба на сакото си и вади малка червена кутийка във формата на сърце. Тя потръпва,очите й гледат изумено ту кутийката,ту лицето на любимия мъж.
Йомер отваря кутийката,а отвътре се подава нежен пръстен с малък диамант...
Сълза на радост потича от очите й.
Той я избърсва с връхчето на пръстите си и я пита:
-"Ще се омъжиш ли за мен?"
Неспособна да каже нещо от буцата,заседнала в гърлото й,тя само поклаща глава в знак на съгласие! Той поставя внимателно пръстена на ръката й,навежда се и целува подпухналите й устни...
Точно в този момент звъни телефона му,той псува наум че не го е изключил, и вдига!
Усмивката на лицето му замръзва...
-"Сега ли? Добре...добре!"
Затваря телефона и се обръща към своята годеница
"Любима,трябва да замина за Измир... Мустафа се е опитал да избяга и сега е в карцера. Някой му е казал че сватбата се е състояла и е решил да излезе навън и да се саморазправя... Ще дойдеш ли с мен?"
Тя го поглежда унесено,усмихва се и казва:
-"Тамам!"(ако още не сте разбрали,това е женския вариант на Керим!)
Приготвят багажа,запазват места за самолета и отлитат в нощта към ежедневието,но и към своето щастливо бъдеще....
П.П. Йомерките,съжалявам,но току-що ви измъкнаха патрона на фенклуба под носа... Хайде,приготвяйте доматите....
Нашите младоженци се оттеглиха в своят нов дом,сватбата почти привърши,и гостите се приготвят за тръгване...
Йомер подава ръка на своята любима,сбогува се с Кадир и Мерием и се отправя към дома в ухайната нощ!
По пътя решава да изпрати своята любима до дома й,а тя с неохота приема...
Таксито спира,Йомер плаща,излиза от таксито и подава ръка на дамата до себе си...
-"Ще се качиш ли да изпиеш един чай с мен? Все още не се чувствам толкова уморена,че да си легна веднага..."
-"Добре. Но после си тръгвам..."
Те се качват в апартамента й,тя приготвя ухаен чай и го сервира на Йомер,а той притеснено потропва с крак. Лека усмивка се плъзга по устните,очите му блестят като ясна месечина в нощта. Той взема ръката й в своята,с другата бърка в джоба на сакото си и вади малка червена кутийка във формата на сърце. Тя потръпва,очите й гледат изумено ту кутийката,ту лицето на любимия мъж.
Йомер отваря кутийката,а отвътре се подава нежен пръстен с малък диамант...
Сълза на радост потича от очите й.
Той я избърсва с връхчето на пръстите си и я пита:
-"Ще се омъжиш ли за мен?"
Неспособна да каже нещо от буцата,заседнала в гърлото й,тя само поклаща глава в знак на съгласие! Той поставя внимателно пръстена на ръката й,навежда се и целува подпухналите й устни...
Точно в този момент звъни телефона му,той псува наум че не го е изключил, и вдига!
Усмивката на лицето му замръзва...
-"Сега ли? Добре...добре!"
Затваря телефона и се обръща към своята годеница
"Любима,трябва да замина за Измир... Мустафа се е опитал да избяга и сега е в карцера. Някой му е казал че сватбата се е състояла и е решил да излезе навън и да се саморазправя... Ще дойдеш ли с мен?"
Тя го поглежда унесено,усмихва се и казва:
-"Тамам!"(ако още не сте разбрали,това е женския вариант на Керим!)
Приготвят багажа,запазват места за самолета и отлитат в нощта към ежедневието,но и към своето щастливо бъдеще....
П.П. Йомерките,съжалявам,но току-що ви измъкнаха патрона на фенклуба под носа... Хайде,приготвяйте доматите....
Ееее аман от тоз Мустафа. 
Привет 
Добре дошли на двете Джулии
Снощи е имало много интересна раздумка
хубави постове ми подсладиха сутрешното кафе
Бризче 
много ми липсваше твоята поезия 
Момичета, самобръсначките имат и подложки- няма лъжа и измама - Керим си е тамам
Не знам доколко ще открехнат завесата в брачната нощ , но ето каква е в моя сценарий
74 еп трейлър 2
Добре дошли на двете Джулии
Снощи е имало много интересна раздумка
хубави постове ми подсладиха сутрешното кафе Бризче
много ми липсваше твоята поезия Момичета, самобръсначките имат и подложки-
няма лъжа и измама - Керим си е тамам Не знам доколко ще открехнат завесата в брачната нощ , но ето каква е в моя сценарий
74 еп трейлър 2
Скрит текст:
Приказна майска нощ , омайно ухание на лавандула...някъде около Босфора...
- Моята бяла роза...обичам те...благодаря ,че ме допусна в живота си, благодаря ,че ми повери живота си...любима...
Обичам те,Керим...и навярно винаги съм те обичала ... не исках да слушам сърцето си...но чух гласа ти ...в една нощ ,едно писмо ... ме накараха да прогледна и да видя истинския Керим...
...не исках да слушам сърцето си ...но истинския Керим пое своята отговорност и поведе борба с НАШИТЕ ВРАГОВЕ...обикнахме се сред невъзможното, станахме един отбор...когато ти подадох ръката си пред Мустафа, ти поверих любовта си и живота си , с ръката си ти дадох и ПРОШКАТА ...
- Любима...много се измъчвах в безсънните си вечери от този въпрос- прости ли ми Фатмагюл...
- Отдавна съм ти простила Керим, но не исках да го призная пред себе си, не исках да призная пред себе си и тази невъзможна любов... благодаря ти за търпението ,благодаря че беше толкова дълго до мен в най - мрачния период от живота ми, благодаря ,че беше до мен и в борбата със злото...обичам те...
- Любов моя...
Керим се обърна и се чу щракване...нежна песен за любов изпълни стаята...
...танцуват прегърнати...устни които милват лицето на своята любима жена...трепетни пръсти ,разкопчават баааавно ципа на булчинска рокля...устните целуват вратлето...голото рамо на любимата... трепетни пръсти свалят призрамките и роклята се свлича в нозете им...
Керим взе в ръцете си своята Фатмагюл и я понесе към брачното ложе....
...Розова майска утрин ...птичките приветстват пролетта и любовта с най- красивите си песни....някъде около Босфора...
В брачното ложе Фатмагюл спи в прегръдките на Керим...на лицата им е изписано блаженство от любовното сливане...
Защо написах този трейлър...вече съм споделяла мнение,че прошката трябваше да е преди сватбата...за да почнат на чисто...Керим много се бори и много страда...заслужаваше си я
това лично за мен си остава най грубата грешка на сценаристите...дори и да я видим прошката до края на филма...няма да съм удовлетворена...
- Моята бяла роза...обичам те...благодаря ,че ме допусна в живота си, благодаря ,че ми повери живота си...любима...
Обичам те,Керим...и навярно винаги съм те обичала ... не исках да слушам сърцето си...но чух гласа ти ...в една нощ ,едно писмо ... ме накараха да прогледна и да видя истинския Керим...
...не исках да слушам сърцето си ...но истинския Керим пое своята отговорност и поведе борба с НАШИТЕ ВРАГОВЕ...обикнахме се сред невъзможното, станахме един отбор...когато ти подадох ръката си пред Мустафа, ти поверих любовта си и живота си , с ръката си ти дадох и ПРОШКАТА ...
- Любима...много се измъчвах в безсънните си вечери от този въпрос- прости ли ми Фатмагюл...
- Отдавна съм ти простила Керим, но не исках да го призная пред себе си, не исках да призная пред себе си и тази невъзможна любов... благодаря ти за търпението ,благодаря че беше толкова дълго до мен в най - мрачния период от живота ми, благодаря ,че беше до мен и в борбата със злото...обичам те...
- Любов моя...
Керим се обърна и се чу щракване...нежна песен за любов изпълни стаята...
...танцуват прегърнати...устни които милват лицето на своята любима жена...трепетни пръсти ,разкопчават баааавно ципа на булчинска рокля...устните целуват вратлето...голото рамо на любимата... трепетни пръсти свалят призрамките и роклята се свлича в нозете им...
Керим взе в ръцете си своята Фатмагюл и я понесе към брачното ложе....
...Розова майска утрин ...птичките приветстват пролетта и любовта с най- красивите си песни....някъде около Босфора...
В брачното ложе Фатмагюл спи в прегръдките на Керим...на лицата им е изписано блаженство от любовното сливане...
Защо написах този трейлър...вече съм споделяла мнение,че прошката трябваше да е преди сватбата...за да почнат на чисто...Керим много се бори и много страда...заслужаваше си я
това лично за мен си остава най грубата грешка на сценаристите...дори и да я видим прошката до края на филма...няма да съм удовлетворена...
Браво!
Страхотен трейлър! Дано видим тази дългоочаква нощ в тази серия,че много я разтакахме тая сватба. 
, прекрасно е. И аз отдавна я чакам тази прошка, дано я видим довечера. За Керим е много важно да я получи, а съм сигурна и че за Фатмагюл да я даде. В българската литература има цяла една епоха, наречена Възраждане. Целта на авторите е именно да се възроди българщината." Ой ти неразумний юроде, поради що се срамиш, да се наречеш българин?". Колко от днешните деца обаче ще свържат този цитат с име или произведение?
Та Зорничка, поста ти е много много верен!
Та Зорничка, поста ти е много много верен!
По повод на това което си написала и малко далеко от нашия филм да споделя - моите хлапета са 4клас и в учебника "По човека и обществото " за една учебна година минаха цялата история на БЪЛГАРИЯ - че е малка,малка държава,но си има голяма история.Имаме си и автори,но ги забравихме - учим измислени и при такова образование какво поколение расте,какво да създаде?
Темата за БГ образованието е неизчерпаема. Има безкрайно много пропуски, които нямат и намерение да наваксват. На мен ученичка в 6-ти клас ми каза, че Ботев пише за труда
и, че труда е основната тема в "Чавдар войвода". Просто ме остави без думи, дъх и всичко останало.Що се отнася до сюжетите на БГ сериалите - да, ясно искат да отразят действителността и евентуално да събудят някаква съвест в хората, но на актьорите ни хич не им се отдава да ни пресъздадат това, което иска да каже режисьора и сценариста. Да не говорим за плоските им реплики и пълнежа на моменти. Поне с такива впечатления съм останала от малкото моменти прекарани със Стъклен дом и 7 часа разлика. Женени с деца в България въобще не разбрах какво послание носи. Столичани в повече имат страхотен замисъл и са подбрали много добър актьорски състав, с малки изключения.
От игралните филми съм гледал само Love.net, но ми хареса много.
Извинете ме ако вече сте на друга вълна, но не съм ви изчела още.
Съжалявам, че ще се самоцитирам, ама много ме мъчи този въпрос. Бих искала да чуя нечие мнение, моля 
. Дано не съм много нахална. 
Но думите от подсказката "а след срещата " не ми излизат от главата.
. Дано не съм много нахална. Но думите от подсказката "а след срещата " не ми излизат от главата. Привет момичета!
Добро утро в този пак дългоочакван четвъртък!
От ранни зори една мисъл ми се е забила като шиш в главата и ще я споделя, за да видя и вие какво мислите по този въпрос. Не знам защо но свързвам тази първа брачна нощ с първата целувка в къщата в гората. Може би като преживяване за първи път с К от страна на ФГ, като нова емоция за нея с този човек. Тогава под влияние на тези нови преживявания тя сънува насилниците си и Керим - стоящ бездеен. Дали сега пак, с новото преживяване няма да се върне този сън - но вече Керим да не стои бездеен, а да се опитва да и помогне. Въпроса с прошката за мен стои нерешен. Не знам защо го подминават, дали ще го пропуснат (но не ми се вярва - сц. са толкова последователни). И може би нещо подобно би могъл да бъде повода за даване на тази прошка (така ми се ще да бъде). Не може ФГ така от нищото да кажа на К - "Абе К ти знаеш ли аз ти прощавам за всичко несторено в онази нощ". А и този разговор между тях е наложителен.
Бих се радвала да чуя ваши мнения.
Малко рано са ме обхванали тези мисли, ама е нормално - все пак е четвъртък!
И м/у другото съм готова с тоалета за сватбата
Добро утро в този пак дългоочакван четвъртък!
От ранни зори една мисъл ми се е забила като шиш в главата и ще я споделя, за да видя и вие какво мислите по този въпрос. Не знам защо но свързвам тази първа брачна нощ с първата целувка в къщата в гората. Може би като преживяване за първи път с К от страна на ФГ, като нова емоция за нея с този човек. Тогава под влияние на тези нови преживявания тя сънува насилниците си и Керим - стоящ бездеен. Дали сега пак, с новото преживяване няма да се върне този сън - но вече Керим да не стои бездеен, а да се опитва да и помогне. Въпроса с прошката за мен стои нерешен. Не знам защо го подминават, дали ще го пропуснат (но не ми се вярва - сц. са толкова последователни). И може би нещо подобно би могъл да бъде повода за даване на тази прошка (така ми се ще да бъде). Не може ФГ така от нищото да кажа на К - "Абе К ти знаеш ли аз ти прощавам за всичко несторено в онази нощ". А и този разговор между тях е наложителен.
Бих се радвала да чуя ваши мнения.
Малко рано са ме обхванали тези мисли, ама е нормално - все пак е четвъртък!
И м/у другото съм готова с тоалета за сватбата
Добро утро,момичета!!!
Lilims,
Малчева,
Или всички празнуваме ЧЕТВЪРТЪК!!!Ха, тогава да ни е честит!!!
За Хриси:
Lilims,
Малчева,
Скрит текст:
Днес няма ли някой рожден ден или др.празник? Или всички празнуваме ЧЕТВЪРТЪК!!!Ха, тогава да ни е честит!!!
За Хриси:
Скрит текст:
Просто Четвъртък
След тежък счетоводен ден,
Хриси се прибира с поглед уморен.
Оф,и що да види-стълбата я чака,
тапетите са готови за атака.
Но на ремонта Хриси казва "НЕ",
дори и милото да зареве,
нищо не може да я спре,
филма да гледа-ще избере!
Репортажи сладки ще ни даде,
смехотворни думи ще изрече,
за Керим и Фатмагюл ще тупка нейното сърце!!!
След тежък счетоводен ден,
Хриси се прибира с поглед уморен.
Оф,и що да види-стълбата я чака,
тапетите са готови за атака.
Но на ремонта Хриси казва "НЕ",
дори и милото да зареве,
нищо не може да я спре,
филма да гледа-ще избере!
Репортажи сладки ще ни даде,
смехотворни думи ще изрече,
за Керим и Фатмагюл ще тупка нейното сърце!!!
Репортаж Номер 2(брадата на Керим)
Честит Четвъртък на всички и от мен!!!!
Скрит текст:
Евелин,пак утрепа рибата...Ето,нощта дойде и нашите млади и влюбени гълъбчета са вече в своята къща! Керим подобаващо е пренесъл булката през прага,натъкнал се е на свещите в коридора и в спалнята,на розовите листенца по леглото и вече се е навел да целуне своята любима и ето ти на-проблем...
-Керим,моля те,брадата ти е много голяма,дразни ми на кожата! Би ли се обръснал....
Тя го поглежда с лек упрек,а той като добро момче послушно си взима кърпата,бельо и пижама и безропотно се отправя към банята....
15 минути по-късно:
Той отваря внимателно вратата и вижда заспалата на леглото Фг,само по нощница...
Присяда на леглото до нея,въздъхва и тихичко прошепва:
Ох,Керим,тъкмо беше на финалната права и хайде,пак пропусна... Голям си карък,голям..
.................................
..................
В този момент Фг отваря очи,усмивката грейва на устните й,протяга ръка към лицето му,а с другата го придърпва към себе си и казва:
-Хайде да видим сега,колко голям карък си....
********************
****************
************
На сутринта птичките пея,слънцето се показва през пердето,а нашите красавци спят,прилепили тяло до тяло...
-Керим,моля те,брадата ти е много голяма,дразни ми на кожата! Би ли се обръснал....
Тя го поглежда с лек упрек,а той като добро момче послушно си взима кърпата,бельо и пижама и безропотно се отправя към банята....
15 минути по-късно:
Той отваря внимателно вратата и вижда заспалата на леглото Фг,само по нощница...
Присяда на леглото до нея,въздъхва и тихичко прошепва:
Ох,Керим,тъкмо беше на финалната права и хайде,пак пропусна... Голям си карък,голям..
.................................
..................
В този момент Фг отваря очи,усмивката грейва на устните й,протяга ръка към лицето му,а с другата го придърпва към себе си и казва:
-Хайде да видим сега,колко голям карък си....
********************
****************
************
На сутринта птичките пея,слънцето се показва през пердето,а нашите красавци спят,прилепили тяло до тяло...
Честит Четвъртък на всички и от мен!!!!
Репортаж Номер 2(брадата на Керим)
Скрит текст:
Ето,нощта дойде и нашите млади и влюбени гълъбчета са вече в своята къща! Керим подобаващо е пренесъл булката през прага,натъкнал се е на свещите в коридора и в спалнята,на розовите листенца по леглото и вече се е навел да целуне своята любима и ето ти на-проблем...
-Керим,моля те,брадата ти е много голяма,дразни ми на кожата! Би ли се обръснал....
Тя го поглежда с лек упрек,а той като добро момче послушно си взима кърпата,бельо и пижама и безропотно се отправя към банята....
15 минути по-късно:
Той отваря внимателно вратата и вижда заспалата на леглото Фг,само по нощница...
Присяда на леглото до нея,въздъхва и тихичко прошепва:
Ох,Керим,тъкмо беше на финалната права и хайде,пак пропусна... Голям си карък,голям..
.................................
..................
В този момент Фг отваря очи,усмивката грейва на устните й,протяга ръка към лицето му,а с другата го придърпва към себе си и казва:
-Хайде да видим сега,колко голям карък си....
********************
****************
************
На сутринта птичките пея,слънцето се показва през пердето,а нашите красавци спят,прилепили тяло до тяло...
-Керим,моля те,брадата ти е много голяма,дразни ми на кожата! Би ли се обръснал....
Тя го поглежда с лек упрек,а той като добро момче послушно си взима кърпата,бельо и пижама и безропотно се отправя към банята....
15 минути по-късно:
Той отваря внимателно вратата и вижда заспалата на леглото Фг,само по нощница...
Присяда на леглото до нея,въздъхва и тихичко прошепва:
Ох,Керим,тъкмо беше на финалната права и хайде,пак пропусна... Голям си карък,голям..
.................................
..................
В този момент Фг отваря очи,усмивката грейва на устните й,протяга ръка към лицето му,а с другата го придърпва към себе си и казва:
-Хайде да видим сега,колко голям карък си....
********************
****************
************
На сутринта птичките пея,слънцето се показва през пердето,а нашите красавци спят,прилепили тяло до тяло...
Това есе много ми хареса и изразява и моето мнение за прошката.Само бих допълнила щом обичаш,значи можеш и да прощаваш...
Скрит текст:
Автор: Tedi
Прошката е доверие, че повече няма да бъдеш наранен. Прошката е избор, който всеки е правил. Да простиш за грешката допусната от любим човек е много по-трудно, отколкото да простиш на непознат.
Всеки е прощавал за добро или за лошо. Простиш ли, ти надрастваш себе си и превъзмогваш собствените си грешки. Прощава този, който обича. Истинският приятел намира сила, за да ти прости, независимо колко е наранен. Много по-трудно е да таиш болката в себе си, отколкото да се освободиш от нея, като простиш. Човек, отказващ да прости, измъчва себе си заради постъпката на другия.
Но има и още - когато простим, ние облекчаваме чуждата болка от причиненото към нас огорчение, и все пак нашата болка остава. Когато този същия човек направи отново грешка, болката ще бъде още по-голяма. И тя няма да се дължи на стореното, а на това, че сме повярвали и първия път. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е още в началото.
Още от малки сме чували фразата „Да грешиш е човешко”. Оттогава сме виждали много грешки, наши и чужди. Завист, лъжа, измама са около нас през целия ни съзнателен живот. Хората обичат да отсъждат тези неща като неправилни, но не това е начинът. Трябва да се научим да прощаваме преди да съдим, защото забравяме откъде е тръгнало нашето съществуване от първородния грях. Този грях е потънал дълбоко в нас, станал е част от нас.
Грешката и прошката са две взаимно свързани неща. Обикновено когато чуем думата „грешка” се сещаме за присъда, наказание. Но преди да съдим, ние трябва да се научим да прощаваме.
Прошката е доверие, че повече няма да бъдеш наранен. Прошката е избор, който всеки е правил. Да простиш за грешката допусната от любим човек е много по-трудно, отколкото да простиш на непознат.
Всеки е прощавал за добро или за лошо. Простиш ли, ти надрастваш себе си и превъзмогваш собствените си грешки. Прощава този, който обича. Истинският приятел намира сила, за да ти прости, независимо колко е наранен. Много по-трудно е да таиш болката в себе си, отколкото да се освободиш от нея, като простиш. Човек, отказващ да прости, измъчва себе си заради постъпката на другия.
Но има и още - когато простим, ние облекчаваме чуждата болка от причиненото към нас огорчение, и все пак нашата болка остава. Когато този същия човек направи отново грешка, болката ще бъде още по-голяма. И тя няма да се дължи на стореното, а на това, че сме повярвали и първия път. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е още в началото.
Още от малки сме чували фразата „Да грешиш е човешко”. Оттогава сме виждали много грешки, наши и чужди. Завист, лъжа, измама са около нас през целия ни съзнателен живот. Хората обичат да отсъждат тези неща като неправилни, но не това е начинът. Трябва да се научим да прощаваме преди да съдим, защото забравяме откъде е тръгнало нашето съществуване от първородния грях. Този грях е потънал дълбоко в нас, станал е част от нас.
Грешката и прошката са две взаимно свързани неща. Обикновено когато чуем думата „грешка” се сещаме за присъда, наказание. Но преди да съдим, ние трябва да се научим да прощаваме.
Това есе много ми хареса и изразява и моето мнение за прошката.Само бих допълнила щом обичаш,значи можеш и да прощаваш...
Скрит текст:
Автор: Tedi
Прошката е доверие, че повече няма да бъдеш наранен. Прошката е избор, който всеки е правил. Да простиш за грешката допусната от любим човек е много по-трудно, отколкото да простиш на непознат.
Всеки е прощавал за добро или за лошо. Простиш ли, ти надрастваш себе си и превъзмогваш собствените си грешки. Прощава този, който обича. Истинският приятел намира сила, за да ти прости, независимо колко е наранен. Много по-трудно е да таиш болката в себе си, отколкото да се освободиш от нея, като простиш. Човек, отказващ да прости, измъчва себе си заради постъпката на другия.
Но има и още - когато простим, ние облекчаваме чуждата болка от причиненото към нас огорчение, и все пак нашата болка остава. Когато този същия човек направи отново грешка, болката ще бъде още по-голяма. И тя няма да се дължи на стореното, а на това, че сме повярвали и първия път. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е още в началото.
Още от малки сме чували фразата „Да грешиш е човешко”. Оттогава сме виждали много грешки, наши и чужди. Завист, лъжа, измама са около нас през целия ни съзнателен живот. Хората обичат да отсъждат тези неща като неправилни, но не това е начинът. Трябва да се научим да прощаваме преди да съдим, защото забравяме откъде е тръгнало нашето съществуване от първородния грях. Този грях е потънал дълбоко в нас, станал е част от нас.
Грешката и прошката са две взаимно свързани неща. Обикновено когато чуем думата „грешка” се сещаме за присъда, наказание. Но преди да съдим, ние трябва да се научим да прощаваме.
Прошката е доверие, че повече няма да бъдеш наранен. Прошката е избор, който всеки е правил. Да простиш за грешката допусната от любим човек е много по-трудно, отколкото да простиш на непознат.
Всеки е прощавал за добро или за лошо. Простиш ли, ти надрастваш себе си и превъзмогваш собствените си грешки. Прощава този, който обича. Истинският приятел намира сила, за да ти прости, независимо колко е наранен. Много по-трудно е да таиш болката в себе си, отколкото да се освободиш от нея, като простиш. Човек, отказващ да прости, измъчва себе си заради постъпката на другия.
Но има и още - когато простим, ние облекчаваме чуждата болка от причиненото към нас огорчение, и все пак нашата болка остава. Когато този същия човек направи отново грешка, болката ще бъде още по-голяма. И тя няма да се дължи на стореното, а на това, че сме повярвали и първия път. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е още в началото.
Още от малки сме чували фразата „Да грешиш е човешко”. Оттогава сме виждали много грешки, наши и чужди. Завист, лъжа, измама са около нас през целия ни съзнателен живот. Хората обичат да отсъждат тези неща като неправилни, но не това е начинът. Трябва да се научим да прощаваме преди да съдим, защото забравяме откъде е тръгнало нашето съществуване от първородния грях. Този грях е потънал дълбоко в нас, станал е част от нас.
Грешката и прошката са две взаимно свързани неща. Обикновено когато чуем думата „грешка” се сещаме за присъда, наказание. Но преди да съдим, ние трябва да се научим да прощаваме.
mal4eva1984,а ти постоянно я трепеш/рибата/ 
за брадата
Славенка,много ти благодаря.Есето изразява и моето мнение
Момичета,довечера съм на родителски срещи.....ама дано да свършат до 21.00ч.,ще бързам много
.Надявам се,че ще има репортажи,та да разбера началото,ако изпусна нещо Оф,да идва вече ваканцията,че ще изтрещя
за брадата Славенка,много ти благодаря.Есето изразява и моето мнение
Момичета,довечера съм на родителски срещи.....ама дано да свършат до 21.00ч.,ще бързам много
.Надявам се,че ще има репортажи,та да разбера началото,ако изпусна нещо Оф,да идва вече ваканцията,че ще изтрещя