Sega ne smee da izluje, 4e znae kakvo go 4aka.
Какво го чака, че не разбрах?Поредната прошка може би?
не всичко е само черно и само бяло в този живот....
- Публикувана: 5 юни 2012, 18:44 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2014, 22:04 ч.
Според вас дали си въобразявам?
Какво го чака, че не разбрах?Поредната прошка може би?
не всичко е само черно и само бяло в този живот....
Парила съм се от подобна ситуация. По принцип вярвам, че има нещо. Мъжете се уморяват от семейния живот години наред и търсят разнообразие естествено. То и ангелите съм им слаби де, така ще жената в къщата винаги е прецакана и колкото по-добра, толкова по-прецакана. Тя е тук, стабилна, лоялна, сигурна, може би красива също, но и до болка позната. И тогава мъжете почват да се оглеждат, а най-атрактивни са именно 1) недостижимите, 2) потайните и на първо място 3) привидно безпомощните. Последните са направо магнит в краткосрочен план. И на всички ни се налага да изтърпим плиткоумните мъже да се поопарят от тях.
Аз вече не бих се засегнала от това. Преди се засягах, защото се чувствах предадена, че аз съм вярна, лоялна и отдадена, а онова мекотело се гаври с мен. Много тежко съм го преживявала. Че и потвърждение съм търсела. Защо? Глупачка. Един ден ми избиха чевиите, проверих си банковата сметка, запалих колата и избягах без никой да ме знае къде съм, просто така да си прочистя мозъка преди да се върна вкъщи и да оповестя, че съм прецакана жена и да слушам съжаленията на всички близки и приятели. Преди обаче да си приключа тура по прочистване на мозъка, забелязах настойчивия поглед на един мъж, който не е като да не съм забелязвала и преди това, но нали бях обвързана, пусто етиката не позволяваше дори и да си помисля. Да де, ама не го мислих много тогава. Не го и очаквах де, но факт - животът от тиня се превърна в рай. Чудо от небесата ми се видя. И няколко дни по-късно си се прибрах в стария си дом не сломена, а доста влюбена. Не ми повярваха, мислеха, че си измислям, но не ми пукаше кой какво мисли, то после излезе наяве, а в онзи момент ме устойваше чудесно да не се знае. Съжалих, че съм си губела времето в потвърждения вместо веднага да направя точно това.
Мекотелото беше толкова сигурен в мен, че ме остави да се поразкарам насам-натам, защото смяташе, че той може по-добре от мен да се позабавлява в това време и тънеше в абсолютно убеждение, че с изчакването ме наказва, та да съм абсолютно капитулирала докато дойде момента да се завърне и да ми предложи да ми прости забегването. Ама съдбата си знае работата. Аз бая си се позабавлявах, той бая поизпати от пачаврите дето го играеха онеправдани от живота и докато дойде време да се върне, всъщност любовната ми мъка отдавна вече беше преминала в съжаление по него. Той никога не допусна, че има мъж, който вече е заел неговото място в съзнанието ми и затова прецени да играе много съжаляващ, че се е държал лошо с мен (а той за последно ме преби, защото го попитах нещо именно заради поредния симптом от тези, които изброявате - естествено психоложката му беше казала, че той ми е посегнал, защото аз съм имала нужда от това и съм си го изпросила, а той ми е направил така да се каже - услуга). Аз знаех в детайли за похожданията му, но не и той. Той се кълнеше във вярност. Аз бях влюбена в друг. Той ми заявяваше, че знаел как не ходя при други мъже и много се гордеел с мен. Аз мълчах. Той не схващаше мълчанието.
И дойде моментът да преценя искам ли да съм с този мъж или не. Но не защото се раздирам от смесени чувства, че го обичам, но не знам дали да му простя, а защото се запитах искам ли да имам един сигурен плужек, който оттук насетне ще тича по мен, а не аз по него, или искам да следвам сърцето си и да изпитам онези живителни емоции, които дават смисъл на живота, макар и до време.
Аз вече не бих се засегнала от това. Преди се засягах, защото се чувствах предадена, че аз съм вярна, лоялна и отдадена, а онова мекотело се гаври с мен. Много тежко съм го преживявала. Че и потвърждение съм търсела. Защо? Глупачка. Един ден ми избиха чевиите, проверих си банковата сметка, запалих колата и избягах без никой да ме знае къде съм, просто така да си прочистя мозъка преди да се върна вкъщи и да оповестя, че съм прецакана жена и да слушам съжаленията на всички близки и приятели. Преди обаче да си приключа тура по прочистване на мозъка, забелязах настойчивия поглед на един мъж, който не е като да не съм забелязвала и преди това, но нали бях обвързана, пусто етиката не позволяваше дори и да си помисля. Да де, ама не го мислих много тогава. Не го и очаквах де, но факт - животът от тиня се превърна в рай. Чудо от небесата ми се видя. И няколко дни по-късно си се прибрах в стария си дом не сломена, а доста влюбена. Не ми повярваха, мислеха, че си измислям, но не ми пукаше кой какво мисли, то после излезе наяве, а в онзи момент ме устойваше чудесно да не се знае. Съжалих, че съм си губела времето в потвърждения вместо веднага да направя точно това.
Мекотелото беше толкова сигурен в мен, че ме остави да се поразкарам насам-натам, защото смяташе, че той може по-добре от мен да се позабавлява в това време и тънеше в абсолютно убеждение, че с изчакването ме наказва, та да съм абсолютно капитулирала докато дойде момента да се завърне и да ми предложи да ми прости забегването. Ама съдбата си знае работата. Аз бая си се позабавлявах, той бая поизпати от пачаврите дето го играеха онеправдани от живота и докато дойде време да се върне, всъщност любовната ми мъка отдавна вече беше преминала в съжаление по него. Той никога не допусна, че има мъж, който вече е заел неговото място в съзнанието ми и затова прецени да играе много съжаляващ, че се е държал лошо с мен (а той за последно ме преби, защото го попитах нещо именно заради поредния симптом от тези, които изброявате - естествено психоложката му беше казала, че той ми е посегнал, защото аз съм имала нужда от това и съм си го изпросила, а той ми е направил така да се каже - услуга). Аз знаех в детайли за похожданията му, но не и той. Той се кълнеше във вярност. Аз бях влюбена в друг. Той ми заявяваше, че знаел как не ходя при други мъже и много се гордеел с мен. Аз мълчах. Той не схващаше мълчанието.
И дойде моментът да преценя искам ли да съм с този мъж или не. Но не защото се раздирам от смесени чувства, че го обичам, но не знам дали да му простя, а защото се запитах искам ли да имам един сигурен плужек, който оттук насетне ще тича по мен, а не аз по него, или искам да следвам сърцето си и да изпитам онези живителни емоции, които дават смисъл на живота, макар и до време.
(а той за последно ме преби, защото го попитах нещо именно заради поредния симптом от тези, които изброявате - естествено психоложката му беше казала, че той ми е посегнал, защото аз съм имала нужда от това и съм си го изпросила, а той ми е направил така да се каже - услуга).
Имала си смелостта да си тръгнеш!
Браво за което!
Беки, Интересна история, макар не винаги да ти е било весело, сега поне си щастлива.
Всяка си има своята история и съди от своите преживявания.
Авторката каза, че иска да знае истината и после ще реши какво да прави. А ние нямаме право да осъждаме нейните решения, защото не сме перфектни и всеки греши. Тя ще си намери правилния път, сигурна съм, дали сега или след време....
Всяка си има своята история и съди от своите преживявания.
Авторката каза, че иска да знае истината и после ще реши какво да прави. А ние нямаме право да осъждаме нейните решения, защото не сме перфектни и всеки греши. Тя ще си намери правилния път, сигурна съм, дали сега или след време....
Цитат
Един ден ми избиха чевиите, проверих си банковата сметка, запалих колата и избягах без никой да ме знае къде съм, просто така да си прочистя мозъка
Ето тук е разковничето
Ако ги нямаше тези неща собствена банкова сметка , кола какво ? Без това ,начинанието на някои им изглежда трудно (то си е де ) затоава и си продължават , търпят , правят се , чакат да му "мине"
Mхм, т'ва като настинка, минава за 3 дни.
Не е банковата сметка определяща, толкова жени могат да си позволят това, а не предприемат решителната стъпка. Веднага назряват притеснения и колебания - ама сега ще намеря ли някой да ме оцени, как ще стоя сама, детето има нужда от баща, следващият ще е същият кретен...Трудно излизат от наслоения модел на патриархалното мислене и архаични предразсъдъци. И докато тънат в страховете си, животът им минава и възможностите за избор драматично намаляват.
Не е банковата сметка определяща, толкова жени могат да си позволят това, а не предприемат решителната стъпка. Веднага назряват притеснения и колебания - ама сега ще намеря ли някой да ме оцени, как ще стоя сама, детето има нужда от баща, следващият ще е същият кретен...Трудно излизат от наслоения модел на патриархалното мислене и архаични предразсъдъци. И докато тънат в страховете си, животът им минава и възможностите за избор драматично намаляват.
Също да добавя,че преди и през ум не ми е минавало да го следя,дори съм се чудела как си нямат доверие другите.Но след като една вечер много отдавна,ползвахме един лаптоп,отварям мозилата и ми изкача сайт за запознанства,той се логнал и си писал нашия с разни,а аз и представа и нямах.Оттогава си имам едно наум.Така че,тези,които мислят,че му нарушавам личното пространство дано не им иде до главата,че тогава сигурно и те ще го нарушат.
ми не е луд тоя дето яде баницата,
след като така удобно му я подават...
и тва с излавянето - много зле, сега просто вече ще знае да се крие по-добре
освен това ти всеки път му прощаваш, явно живее с мисълта, че и да разбереш пак ще те излъже нещо, а ти пак ще му повярваш и/или простиш... ама ти си мечта-жена за такива... продължавай да си го търпиш тоя нещастник... той пък ще продължава да те унижава...
някой ден пък, като поостарееш повечко и почнеш съвсем да го дразниш може и да събере смелост и да те зареже заради някоя престъпно млада, но способна да го омае... е, сигурно тогава ще почнеш да мислиш заслужавал ли си е жертвите и търпението ти и къде точно си се намирала ти и собствения ти живот, изобщо можеш ли да кажеш "Това съм аз и искам да бъде така и така" или се съобразяваш до болка с него... Е, заслужава ли си?... Ти си знаеш, то акъл не може да се налее, всеки сам си го намира - някои по лесния, други по трудния начин... Надявам се глупака да се издъни по-навреме, че да намериш най-накрая доказателството, което търсиш (щом като досегашните не са ти достатъчни) и така да си спестиш по-нататъшни мъки с тва мекотело... 
Не е банковата сметка определяща, толкова жени могат да си позволят това, а не предприемат решителната стъпка.
Я престави си няма къде да отиде , нямат нищо на свое име
и си в БГ. Навън и да нямаш банкова сметка една жена е защитена със закони и т.н. мн. по-лесно е да си стъпи на краката сама с дете/деца и да се оправи
В Бг. ако нямаш родители с възможности при които да се върнеш, какво правим ? Финансовата/матерялната независимостта за мен е определяща в такива ситуации
и без нея става де, но е пъти по трудно и някои не се и решават Mхм, т'ва като настинка, минава за 3 дни.
Не е банковата сметка определяща, толкова жени могат да си позволят това, а не предприемат решителната стъпка. Веднага назряват притеснения и колебания - ама сега ще намеря ли някой да ме оцени, как ще стоя сама, детето има нужда от баща, следващият ще е същият кретен...Трудно излизат от наслоения модел на патриархалното мислене и архаични предразсъдъци. И докато тънат в страховете си, животът им минава и възможностите за избор драматично намаляват.
Не е банковата сметка определяща, толкова жени могат да си позволят това, а не предприемат решителната стъпка. Веднага назряват притеснения и колебания - ама сега ще намеря ли някой да ме оцени, как ще стоя сама, детето има нужда от баща, следващият ще е същият кретен...Трудно излизат от наслоения модел на патриархалното мислене и архаични предразсъдъци. И докато тънат в страховете си, животът им минава и възможностите за избор драматично намаляват.
Да,точно така . Тези страхове са основната причина,а не липсата на каквито и да било материални ресурси.Познавам хора и от двата лагера.
Да,точно така . Тези страхове са основната причина,а не липсата на каквито и да било материални ресурси.Познавам хора и от двата лагера.
Е, човек трябва да има мн. ниска самооценка за подобни страхове
Да,точно така . Тези страхове са основната причина,а не липсата на каквито и да било материални ресурси.Познавам хора и от двата лагера.
Е, човек трябва да има мн. ниска самооценка за подобни страхове
Ужасно много хора не предприемат НИЩО за да променят живота си само поради тези страхове,които водят до нерешителност. Не знам дали е ниска самооценка и несигурност в себе си ... но е факт. И забелязвам,че жените с никакви възможности стават и си тръгват,а тези с възможностите не го правят. На един нерешителен човек каквито и способи да му предостави животът за да си го оправи - никога не го оправя - защото няма смелостта.
Прави сте за нерешителността. Аз ви разказах частта от историята, която ми донесе прозрението как се постъпва по-добре. Но когато обратно във времето го правех за първи път, от неумелост и несигурност, направих огромна грешка.
нямах смелостта да си тръгна от плужека, много пъти преди това прощавах, затварях си очите, обичах силно, въпреки нарастващия психически тормоз, който и преди това беше започнал да преминава и във физически. Абе класическата ситуация на търпеливост и примирение с изблици на драма и среднощни скандали. Още повече, че беше успял да ме откъсне от всички и да ме насади само сред хора, пред които ме оплюваше с всевъзможни методи зад гърба.
Възможностите за изневяра не се определиха от колата и банковата сметка. Те си бяха на много места където не се изискват кола и пари и преди това, но вместо тях избрах да го проверявам и да чакам да се осъзнае в ужасни за мен обстоятелства, вместо да използвам по-лесния начин за мен. А и го обичах наивно - колкото и глупаво да звучи. Накрая просто превключих - това стана преди една година точно и ако трябва да съм честна имам само много откъслечни спомени как точно мина миналия юни. Все едно не бях аз. А всички мъки са били излишни - не си струва. Животът може да е много по-лесен.
Поне моята формула е да не изневеря първа, но усетя ли, вместо да търся детайли, се концентрирам да си изживея и аз възможностите за тръпка, но по-дискретно, защото мъжа не е хубаво да знае, а само да подозира. Тогава ако го прави от скука, а не заради други причини, ще спре мигновено. И тогава ние сме тези, които диктуваме.
нямах смелостта да си тръгна от плужека, много пъти преди това прощавах, затварях си очите, обичах силно, въпреки нарастващия психически тормоз, който и преди това беше започнал да преминава и във физически. Абе класическата ситуация на търпеливост и примирение с изблици на драма и среднощни скандали. Още повече, че беше успял да ме откъсне от всички и да ме насади само сред хора, пред които ме оплюваше с всевъзможни методи зад гърба.
Възможностите за изневяра не се определиха от колата и банковата сметка. Те си бяха на много места където не се изискват кола и пари и преди това, но вместо тях избрах да го проверявам и да чакам да се осъзнае в ужасни за мен обстоятелства, вместо да използвам по-лесния начин за мен. А и го обичах наивно - колкото и глупаво да звучи. Накрая просто превключих - това стана преди една година точно и ако трябва да съм честна имам само много откъслечни спомени как точно мина миналия юни. Все едно не бях аз. А всички мъки са били излишни - не си струва. Животът може да е много по-лесен.
Поне моята формула е да не изневеря първа, но усетя ли, вместо да търся детайли, се концентрирам да си изживея и аз възможностите за тръпка, но по-дискретно, защото мъжа не е хубаво да знае, а само да подозира. Тогава ако го прави от скука, а не заради други причини, ще спре мигновено. И тогава ние сме тези, които диктуваме.
А според теб Lizet33, може ли изобщо да се затоплят охладнели чувства?
Не знам. Не съм сигурна. Поне аз своите не успях макар че опитвах. За да охладнеят винаги има причина. И тя никъде не изчезва тази причина. Счупеното си е все счупено - както и да го лепиш ново не става.
Цитат
Я престави си няма къде да отиде , нямат нищо на свое име Cool и си в БГ.
Навън и да нямаш банкова сметка една жена е защитена със закони и т.н. мн. по-лесно е да си стъпи на краката сама с дете/деца и да се оправи Very Happy В Бг. ако нямаш родители с възможности при които да се върнеш, какво правим ?
Навън и да нямаш банкова сметка една жена е защитена със закони и т.н. мн. по-лесно е да си стъпи на краката сама с дете/деца и да се оправи Very Happy В Бг. ако нямаш родители с възможности при които да се върнеш, какво правим ?
Глупости. В чужбина е стократно по-сложна тази работа. Вкъщи и стените помагат.
Принципно, стигнало ли се е до подобни истории, значи мъжът няма вече чувства към жена си или във всеки случай е сериозно изстинал. Не разбирам какво ще промениш със следене....Ще му върнеш чувствата? Точно никога. Най-вероятно и последното уважение към себе си да загубиш.
Ми точно, де. Като няма вече чувства за какво ще ме мотае... че някои се кълнат и че обичат мамената и че е единствената, и че си въобразява, и пр. Поне малко уважение ако има към мен, ще ми каже така и така, няма смисъл вече. Щом няма чувства, то рано или късно ще се стигне до раздяла. Защо я отлага?
Като няма чувства, няма и уважение. То не се изневерява от много уважение...
Цитат
Я престави си няма къде да отиде , нямат нищо на свое име Cool и си в БГ.
Навън и да нямаш банкова сметка една жена е защитена със закони и т.н. мн. по-лесно е да си стъпи на краката сама с дете/деца и да се оправи Very Happy В Бг. ако нямаш родители с възможности при които да се върнеш, какво правим ?
Навън и да нямаш банкова сметка една жена е защитена със закони и т.н. мн. по-лесно е да си стъпи на краката сама с дете/деца и да се оправи Very Happy В Бг. ако нямаш родители с възможности при които да се върнеш, какво правим ?
Глупости. В чужбина е стократно по-сложна тази работа. Вкъщи и стените помагат.
Ужасно много хора не предприемат НИЩО за да променят живота си само поради тези страхове,които водят до нерешителност. Не знам дали е ниска самооценка и несигурност в себе си ... но е факт. И забелязвам,че жените с никакви възможности стават и си тръгват,а тези с възможностите не го правят. На един нерешителен човек каквито и способи да му предостави животът за да си го оправи - никога не го оправя - защото няма смелостта.
Така е
страха е водещ На ръба
"Елате на ръба" , каза той .
"Страх ни е ", отвърнаха те.
"Елате на ръба", каза той.Те дойдоха.
Той ги бутна ... и те полетяха.
Гийом Аполинер
Чувал ли си тази стара леганда за това как един човек се страхувал да се доближи до ръба на скалата, защото можел да падне, но после го бутнали и той ПОЛЕТЯЛ ? Е, ти можеш да направиш същото, когато си в безизходица .... ПОЛЕТИ.
Ако се страхуваш от височини или да летиш, може никога да не отидеш никъде.Не е толкова трудно да се научиш да летиш.Дори да се разбиеш долу, поне ще си опитал късмета си и ще си усетил тръпката от летенето.(Колко оптимистично, нали!)Затова давай, пробвай!
Нямам предвид да рискуваш безмислено живота или състоянието си.Казвам, че не трябва да се живее в страх и че трябва да си позволиш да изследваш собствените си граници.Ако искаш да се криеш на дъното на гнездото си цял живот, няма проблем, но няма де си живял истински, докато не рискуваш , не дойдеш на ръба, не повярваш в себе си и не скочиш в живота.
Следващия път, когато почустваш, че си на ръба, спомни си, че страхът те държи окован;всяко действие ще ти позволи да се освободиш и да полетиш .