АВГУСТинките половината с кърмене и колики се мъчат, а другите кореми още пъчат

След като я дохраних, 1 час си кротува легнала, после си заспа сама и спа 3 часа. Имах едно цедене веднага след дохранването - 60мл. След това не цедих, т.е. имаше пауза 3 часа. Сега изсука и двете гърди и заспа доволно и спокойно, т.е. явно е нахранена. Но не мога да осигурявам тези паузи от поне 2 часа, за да се напълнят хубаво, като тя непрекъснато ги тормози 
Ох, сигурно ви писна от мен, много съжалявам  и много благодаря за търпението и самоотвержеността   

На прегледа в 14ч.всичко си беше като по старому-спокойно.Даже се уговорихме като мине 15ти влизам в болницата,следим тонове,чакаме малко и пускаме системи да раждам.
Прибрах се,притеснена.Не ми се лежеше в болница освен за раждането.Пуснахме си филм- Диктаторът.Който го е гледал знае за сцената в която оня малоумник изражда една жена в магазина.Точно по време на тази същата сцена нещо ми примокри и продължи да си мокри.Скочих и вече ми беше ясно,че са водите.Тръгнах към банята да си взема душ и звъннах на доктора „Водите  ми изтичат!-А!?Сигурна ли си?-Убедена съм.-Отивай в болницата,идвам до час.” Взех си душ,бях супер спокойна.Прегледах багажа,през това време свекито дойде,Кики спеше.Гримирах се.Исках да си посрещна сина хубава А мъжа ми върви след мен с една хавлия и забърсва пода
Тъкмо на тръгване Кики се събуди и като се почна едно тръшкане и рев „Не искам да ходите.Мама никъде няма да ходи” Истерии и нерви,но се измъкнахме.
В отделението ме чакаха и ме включиха на тонове.През цялото време невероятно спокойствие.Беше ме яд,че започва с изтичане на води без разкритие и болка и пак щях да съм на окситоцин и да се гърча сума ти време,но и нямах търпение вече  Една акушерка ме пита кога съм яла за последно и тогава малко ми понамириса работата.
Доктора дойде,бяха ми сложили багажа в стая,а аз си лежах все така на тоновете. Погледна ми той записа,гледа записа гледа ме мен ...аз усмихната.Показва ми листа и му казах че и да ми го показва няма файда,защото нищо не ми говори.Показа ми една скала „Тоновете на бебето трябва да са такива.”После видях под нея една почти права черта.Почти защото там където бях отбелязвала движенията му кривата тръгваше надолу,което значи че плода страда.
Най странното за мен беше,че се оказах с 2 см.разкритие ,а не бях усетила нищичко.И то беше станало след прегледа. Пак ме питаха кога съм яла,почнаха да смятат,нямало време.Почнах да се усещам че работата върви към секцио и още повече ме хвана яд,че няма да съм нормално.След като толкова лесно и бързо бях стигнала до 2 см.си мислех колко щеше да е добре ако съм с нормално раждане,че няма да се мъча толкова,че няма да боли.И багажа ми беше стегнат като за нормално.Превръзките за родилки ,  еднократните гащи... Обясниха ми че при тези тонове,ако тръгне нормално няма да се справи бебето и нямаме никакво време да се опитваме дори и да се рискува.Оидох си в стаята да си чакам реда,трябваше да мине време откакто съм яла и ми казаха че в 19ч.слизаме към  операционна,а аз бях отишла в 17ч.Всичко ставаше адски бързо,а аз продължавах да се усмихвам като пълен идиот и да съм спокойна.Превръзката ми беше подгизнала и като в свалих видях зелено....казах им.Беше ми странно,защото вкъщи не видях такова нещо.
Дойде време,слязохме долу в предоперационна,подготвиха ме...всички бяха невероятно любезни.Чак ми стана  странно защото не очаквах.Сложиха ми катетър,легнах на масата,завързаха ме,сложиха ми абокато,,включиха системи и една страшни мила женица /тогава ми беше като ангел над главата/ се представи че е анестезиолог и ще ме разпита разни неща,после аз ако имам въпроси да си ги задам.Мен ме вълнуваше как ще изляза от упойката,успокоиха ме..... сложиха ми маската и до там.
„След малко” отварям очи без никаква идея къде се намирам.Над мен светло,дясната ръка вързана.лявата мокра /бях я цопнала в кръв/ и я вдигнах да я огледам.То хубаво ама пред погледа ми компот.Чак като се опитах да преглътна и усетих тръбата си припомних къде съм.Почнах да си дърпам вързаната ръка /най-мразя да съм с ограничени движения/ и да си въртя главата настрани като луда  Анестезиоложката дойде,хвана ми главата и започна да ме гали и успокоява.Като ми кажела да дишам,да дишам.Е,дишах...махна тръбата.Обаче после дишането трудно,не мога да преглътна,струваше ми се че ще се мре.Отвързаха ме,фиксирах синя гривничка на ръката си и поне ми стана ясно че си имам бебе с което явно всичко беше ОК.Питах „Бебето?” и ми дадоха пълен отчет колко тежи,че е изплакало веднага,че са го показали на мъжа ми и Кики,че операцията е минала успешно.
Тогава някъде почна да ми се избистря погледа и да излизам от упойката и ми стана ясно колко е прекрасно нормалното раждане и как всички които избират секциото по желание са тотално не добре.Преместиха ме в стаята,скимтях си от болка,похлипах малко.Надупчиха ми д-то с обезболяващи и след известно време всичко премина.Тогава писах колко ми е прекрасно  Следващия ден основно го проспах,но когато ме раздвижиха вече беше адът.Хемоглобина ми беше паднал и в добавка с другите екстри ми идваше в повече.На следващия ден ми връчиха бебето,точно когато ми беше най-зле.Тогава вдигнах и температура,не била заради кърмата,но така и не стана ясно от какво е.Преживях го и този ден ,а Яворче беше просто като по поръчка- спи и яде....не акаше  което пък ме улесняваше да не сменям памперси  Много смешно реве,ако изобщо изреве,яде много,спи много...... не можех да се надявам на по-добро бебе.Много ми се искаше точно в тези най-трудни моменти да е кротък за да не ми е още по трудно.
Днес тази идилия вкъщи продължава...... ако имам късмет да е все така ще съм много щастлива.

Имам много кърма.МНОГО! Бебето суче предимно от едната гърда.Докато стигне до втората е заспал и не мога да го събудя за да му предложа другата.Ако не облекча с цедене стават на камък и боли адски.Цедя се съвсем леко,колкото да облекча положението защото с каката си бях докарала свръхлактация.Никой не ми беше казал как и по колко да цедя и цедях до дупка на всяко хранене.После температури,запушени канали- беше ад.Затова сега внимавам с цеденето,но въпреки това пак ми идва много.Ако не съм изцедила преди да му дам да суче започва да се дави,кърма пръска отвсякъде,а за болката да не говорим.
Какво да правя за да облекча положението?

Проблема е точно там, че тя не я поема облизва зърното, плюнчи се, криви се, мрънка, хлленчи и не ще да я захапе. Докато другата си я хваща от раз без никъкав проблем. Ползваме залъгалка понаже си смуче пръстите и пием глюкоза от шише заради жълтеница. Възможно ли е те да са проблема? Благодаря пак