Миналата седмица бяхме във Велинград и учудващо успяхме да си починем.
По цял ден бяхме или навън по площадките или в топлия минерален басейн. Чудо просто. А моето хлапе не знам защо, ама държи непрекъснато да е център на внимание и целия хотел го знаеше и на закуска сумати хора идваха на нашата маса да го закачат. 
Днес софийската среща беше както винаги мноооого приятна и за моя радост се събрахме доста народ. Запознахме се с Мишо
, толкова е сладък и мъничък, чак не ми се вярва че и нашите хлапета са били такива! Ех, колко бързо лети времето....Димара, лелее време не остана. Започвам пак да се вълнувам...

Буби, още малко и ще махнете гипса и малката сладурка ще вилнее на воля!

Бързо да оздравяват всички дечица!

О, обувките са наистина трепач, аз си харесах едни кученца!


Най-вече да не хваща смотаният ген на мъж ми с астмата



Луд бяс ме хваща в такива ситуации