Аз пък не мога да разбера защо толкова се нищи изневярата като кой знае какво престъпление. Трябва да сме наясно, че моногамията е само за пингвините... Въпрос на лично усещане е какво "залагаш" на партньора и какво очакваш от това. Когато имаш по - реални очаквания си освободен от разочарование.
Добре де, никой ли не заслужава да си му вярна? Това толкова голям компромис ли е?
Ще се опитам да ти отговоря така, че да ме разбереш правилно. Вярността не е компромис, нито е задължение, а е лично усещане и удволетворение в една връзка. Изневярата обикновено се смята за акт, който граничи с престъпление именно защото хората влизат в една връзка с очакване за вярност т.е. смятат, че това е фактора крепящ връзката или по - просто казано едно от задължителните условия. Реално обаче не е така, това не е в природата ни и ние не можем да избягаме от нея. Може физически да си верен дълги години, но се заглеждаш по чуждо, мечтаеш, флиртуваш, влизаш в роли и т.н.т. нали? За това и неизменно с изневярата върви лъжата - не всеки може да направи такъв компромис (това вече е компромис) и да прости една фактическа изневяра. Ако бяхме моногамни нямаше да съществува ревността, чувството за собственост, необходимостта от контрол, интереса от лова (при мъжете), конкуренцията (при жените) и редица такива фактори...
Всеки влиза в една връзка с определени очаквания и ако едно от тях е "вечна вярност" реално има по - голяма вероятност от разочарование - това имах предвид в горния си пост.
Надявам се ме разбра, че мнението ми е, че в една връзка не се влиза с условия, компромиси и заслуги
Но да предположим, че има такива хора с различни виждания за изневярата... Много е тъжно, когато се съберат в една връзка хора с различни виждания за изневярата. И не знам защо - когато се случи тя -.... накрая винаги се оказва, че са имали различни виждания 
Ами и аз това се опитвам да кажа, но ти го подреди по - правилно...