Добре де, никой ли не заслужава да си му вярна? Това толкова голям компромис ли е?
Ще се опитам да ти отговоря така, че да ме разбереш правилно. Вярността не е компромис, нито е задължение, а е лично усещане и удволетворение в една връзка. Изневярата обикновено се смята за акт, който граничи с престъпление именно защото хората влизат в една връзка с очакване за вярност т.е. смятат, че това е фактора крепящ връзката или по - просто казано едно от задължителните условия. Реално обаче не е така, това не е в природата ни и ние не можем да избягаме от нея. Може физически да си верен дълги години, но се заглеждаш по чуждо, мечтаеш, флиртуваш, влизаш в роли и т.н.т. нали? За това и неизменно с изневярата върви лъжата - не всеки може да направи такъв компромис (това вече е компромис) и да прости една фактическа изневяра. Ако бяхме моногамни нямаше да съществува ревността, чувството за собственост, необходимостта от контрол, интереса от лова (при мъжете), конкуренцията (при жените) и редица такива фактори...
Всеки влиза в една връзка с определени очаквания и ако едно от тях е "вечна вярност" реално има по - голяма вероятност от разочарование - това имах предвид в горния си пост.
Надявам се ме разбра, че мнението ми е, че в една връзка не се влиза с условия, компромиси и заслуги

Но да предположим, че има такива хора с различни виждания за изневярата... Много е тъжно, когато се съберат в една връзка хора с различни виждания за изневярата. И не знам защо - когато се случи тя -.... накрая винаги се оказва, че са имали различни виждания
Ами и аз това се опитвам да кажа, но ти го подреди по - правилно...