
И се опитах да си представя обратната ситуация - как нечии съпруг представя непозната жена в къщи и казва "Ето, мила ми съпруго, това е моята виртуална приятелка, която цитирам така често, и към която не питая нищо друго, освен чисто и свято приятелство, нищо, че си говорим по цяла нощ, и че тя знае за вътрешния ми живот повече, отколкото ти си научила за цялото ни съвместно съжителство"

Конкретно по темата - или връзката се консумира здраво, но сестра ти изгаря от вина и търси нечие (в случая - твоето) оправдание, одобрение и насърчение, или този човек има много, ама много сериозни проблеми, в които е възможно да замеси и сестра ти в един момент

Иначе такова нещо като "само приятели" според мен съществува, и го твърдя най-отговорно, защото най-добрият ми приятел е мъж. Но това е връзка от детските години, израсли сме заедно, изчистили сме отдавна въпросите с привличането и т.н., чувствата ни са по-скоро като между брат и сестра, отколкото приятелски.
Но въпреки, че мога да му споделя абсолютно всичко, когато имам проблем с мъжа ми, го обсъждам с мъжа ми, а не с приятеля. Така го разбирам и така е коректно. Понякога искам съвет от него, за да чуя мъжката гледна точка, но това е само информативно. Не мога да си представя да съм недоволна и неудовлетворена от мъжа ми, но пред него да си трая, а да се тръшкам пред друг човек

Чисто ново, при това - зародило се във виртуала приятелство, натоварено с толкова емоция, колкото описваш - не, не мисля, че е възможно.
Историята на Morphea няма да цитирам, защото виждам, че я е редактирала, но това за мен е правилното решение - незабавно прекратяване на връзката, в момента, в който човек се усети, че е ангажиран повече отколкото му е комфортно
