ВМ-НВХ - част 55

z.2012, желая ти успех!

Аз силно подкрепям мнението на Шоки за калориите и броенето и също съм споделяла подобни мисли тук, макар и много по-лаишки. Това обаче не значи, че не си бройкам и не се оглеждам кое колко е. Гледам си ги тези неща, но ги считам за ориентир, не са ми водещи. Имам някаква идея в главата си и гледам ориентировъчно колко приемам, просто за база. Гледам общата картина и цялостната представа. Например, скоро даже и тук коментирах, че се впечатлих от сумарното приблизително количество калории в едно кисело мляко с лъжица мед и шепа орехи и сравних как една сочна пържола със салата би имала почти същото количество. Смятала съм и в Спайдърспорт колко калории се очаква да приемам горе-долу за задържане и за сваляне и като си гледам менюто съм под тях. Та мисля, че дотук е окей, а вторачването пречи и тормози.
Много се радвам, че все повече девойки споделят положителни ефекти и резултати. Мотивиращо е за всички

Шоки, благодаря ти за мнението   
Осъзнавам, че съм типичния представител на 20+ годишна девойка - мъж го искам, сега го искам ... 

В този смисъл - да, храненето по Коледа (по-точно по НГ, ка Коледа бях ок и с малко храна) е нещо като рестарт, а и отминаването на празниците оставя някаква такава празнина и все едно като продължавах да се оливам с вкусни неща, удължавам "специалното време" .... малко глупаво го обясних, но може и да ме разбра някой 
Съгласна съм, че е важно от какво идват калориите, а не точната им бройка. Явно на мен обаче ми трябваше малко ровене в цифри и смятане, за да се постресна, и някак това смятане ми засилва дисциплината да съм режимна, чувствам се в контрол така.
z.2012 имам подобни тревоги  Само че преди "вземането в ръце" ставаше, когато съм "надебеляла" с 2-4 - максимум 6 кг, а и се поддържах на кг, които точно в момента са ми смешни. Предпоследната зима оплесках здраво емоциите си и вместо обичайните 4 кг, качих 10 ... после още 5 може би .. нямам идея, защото последното, от което имах нужда, беше да видя кантар. Дадох си сметка, че за последните 4-5 години аз нямам задържано тегло повече от няколко месеца, аз нямам "нормално тегло" и нямам "нормално" хранене - нямам идея какво хапват хората, когато се хранят без да мислят и не знам какво значи израза "до засищане". Аз или преяждам, или волево се прекъсвам в някакъв момент на ситост и не си разрешавам да продължа с яденето след малко, като усетя, че  ми се хапва още. Чела съм и знам за храните и режимите колкото 2 нутрициониста  Диета няма която да не съм пробвала май ... а годинките са ми доста скромни за този богат опит  Зная за ефекта на многото диети и варирането на кг върху тялото и сега си давам сметка, че дори да съм на правилната страница от живота си по отношение на храненето, ще отнеме време, докато тялото отново ми се довери, след всичко което съм му сервирала ... тъй че и на теб, както и на себе си пожелавам упоритост, постоянство и ведро настроение, защото трябват еднакво 

Наистина ви желая успех на всички! Аз съм наистина късметлийка, че не съм спазвала особени ограничения/диети - най-драстичното ми е плодуване за 5 дни, иначе зелевата супа на Байкова 2 пъти за по 1 седмица (но в различни години) и съм била на разделно хранене известно време, но не бях особено стриктна, а и гладна не съм ходила никога и никога не съм си налагала чак прекомерни ограничения. Просто съзнанието ми се бунтуваше срещу това, че не ям по-големи количества от другите и следователно е несправедливо да ям по-малко или не толкова вкусна храна, за да отслабна Затова и не ми се започваха никакви диети - страх ме беше, че ще се чувствам прекалено ограничена, няма да издържа, после ще се мразя и в крайна сметка няма да има смисъл. И затова започнах с много плавно намаляване на въглехидратите - нямах си доверие, страх ме беше, че ще се откажа, а много държах да успея. Затова предпочетох да стане плавно

Редактирам, защото попаднах на хубав сайт: http://authoritynutrition.com/

И аз искам да се включа в разговора за калориите. Наистина няма смисъл да се броят калории, защото телата ни са много по-умни от нас и пак ще намерят начин да си ги възстановят. Чов. тяло съществува в баланс и постоянно го поддържа. За да става това, т.е. да оцеляваме, когато има дисбаланси (глад, стрес и т.н.), то пести или редуцира опр. процеси, за да оцелее. Няма как да оцелеете на хипокалорийна диета. Това е невъзможно и неприложимо за повече от няколко месеца, до няколко години. Мога да кажа, че когато аз се стараех просто да ям малко, каквото и да означава това, отслабнах много, но не изглеждах добре, нямах релеф, нямах хубава форма на тялото. Просто бях като скини фет, но за сметка на това ми спря цикъла за 3 месеца (това го споделям за първи път).  Възстанови се сам, но тогава нямах и представа, че е било от мишите ми порции. Както и да е.

Какво правя аз: не броя калории, а гледам на око. Чиния - 15-20 см в диаметър. Протеин (месо, яйце, риба) колкото длан, зеленчук още толкова. Зехтин за подправяне на зеленчука на вкус. Може няколко резенчета кашкавал за дозасищане. Или заквасена сметана. Протеинът се готви с масло колкото да не залепне на тигана. Вечер за десерт плод евентуално или понякога 1 парченце черен шоколад. Понякога пропускам закуска или обяд, но НИКОГА вечерята. Тогава хапвам най-солидно. Разбира се в зададените мерки.

Моите грешки: излишно много мазнини - слагах си на порцията допреди 1 месец допълнително масло или зехтин само и само да го докарам високомазнинно, но няма смисъл. Установих, че се засищам с по-малко мазнини, а не ми достига листен зеленчук и обърнах нещата. По-малко мазнини, повече салата за гарнитура. Определено е по-добре и има някакво свиване, но трябва поне 1-2 месеца така плътно и разбира се яко тренировки, които сега не мога да провеждам.

При хранене: Не ставам от масата гладна никога, защото това означава след 1ч да отворя хладилника и каквото намеря да го омета. Но и не ям когато не съм гладна (6-10ч без храна съм издържала). По време на овулация съм по-често гладна и ям, защото знам, че ако не го направя ще се повтори историята с хладилника, а ако съм навън, може да прибегна да въглехидрати. Единственото, което може би трябва да спра е кафето с мляко (100мл - доста е!), даже по 2 пъти на ден понякога (още повече). И черния шоколад. Просто го ям по навик няколко пъти в седмицата. Плодовете в ограничени кол-ва (1бр.) дори всеки ден не са проблем. Понякога в тежки ситуации ям кашкавал или някакво бри, едам. Нося си. Ядките съм ги спряла, но по принцип ги ползвам вместо брашно за сладкиш. Както и мед за подслаждане. Опитвах с подсладител няколко пъти, но не ми харесва, изкуствено е. За меда се прежалих да хапна няколко пъти. Не е голяма беда.

Засега не тренирам, защото ми е контузено коляното и съм много бясна, но иска почивка и постепенно натоварване. Запомнете, че движението оптимизира отслабването, така че само с диета друдно ще минете. Много малко хора слабеят само на диета бързо и постоянно. Аз съм от мнозинството, които трябва да се движат много. Друго за движението е, че трябва постоянно да предизвиквате себе си и да поддържате трудността. Като ви стане лесно, увеличете натоварването, защото иначе няма ефект и няма смисъл за поддържане на здраво и силно тяло.

зелеавата супа не е на Байкова 

И аз се бунтувам.
Бунтувам се, че днес позната изяде две порции ризото с две филии хляб след което приключи две парчета торта и за финал няколко вафли. И въпреки количествата (и качеството) е 45 килограма и в чудесно здраве.
Ами не е справедливо. Ама никак!
Не се чувствам гладна, просто ядосана!
Ах да, споменах ли, че непрекъснато ехидно ме подпитва дали вече не съм стигнала 60 килограма с всичките тия мазнини?

Съжалявам, просто днес ми дойде в повече

п. с: Зелевата супа съм пробвала точно три пъти и точно три пъти възстановявам двата килограма за по-малко от седмица. Пълна загуба на време.

Шоки, благодаря  .

Миа, много добър подход имаш, аз имам склонност да задълбавам в подробностите и това понякога ми обръща каручката.

Elence  , много добре те разбирам. Всичко, което казваш ми е до болка познато. Пожелавам постоянство и много положителни емоции на всички в темичката ни.

Браво Аги, не спираш да търсиш най-добрия вариант за теб и вървиш напред, продължавай все така. За спорта само искам да кажа, че според мен не трябва да се прекалява и с него.

Assos , то си е за бунт  . Ама рано или късно си проличава кой как се храни, така че дерзай  .

И при мен беше почети така, в минало време. Редуваха се периоди на някакви диети/ограничения, кога по-стриктни, кога не толкова, с периоди на хранене от всичко, по колкото дойде и от всички по много..
И аз не знаех хората, как се хранят. Намерих си режим, за да знам, аз как да се храня. И хем да ми е добре, хем да не съм ограничена, хем както става ясно и да съм здрава. За отслабването и при мен трябва една идея повече, заради многократните варирания на теглото през годините и десетките глупости, които съм правила.
Не, че не искам по-бързо да отслабна - искам, ама на допълнителни лишения в този режим, няма да се подлагам. Най-важното за мен е че достигнах и задържам някакво прилично тегло. На месец и по кило да пада, по-добре да пада, отколкото да ходя гладна/преяла, ядосана, изнервена, болна..
Това е един от редките моменти в живота ми, в които се храня добре и се чувствам добре..

Assos, а на теб това ли ти се яде? ... За мен твоето бунтуване е психически тормоз.
Не приемам режима, като диета и нямам ограничения. Знам, какво е добре да се яде и кое е чист боклук.. Не ми се дояжда хляб, ризото или пица. Вафли - също, торта - купеша - 
Виж за нещо домашно приготвено - питката или баклавата на баба, плодовата торта на мама или нейната картофена супичка, домашен спаначник ... или моя лучник..., бих се замислила и ако ми се яде, бих си взела едно парче.
Но нямам желание, намерение и не се изкушавам да се храня, като другите. Не, мерси!
Състоянието, в което се намирам и доброто разположение на тялото ми - липсата на тежест, подутост, запек, не го заменям за всичките филии хляб и пици на света.
И предпочитам да съм здрава!

Добро утро!   

и тя е човек, и нейните запаси от инсулин са ограничени
интересно колко ще е здрава и ехидна след като мине 40
на бас, че ще стане върла веге и ще свива устни как може да ядеш трупове

и аз имам такива ехидни познати
спрях да им обръщам внимание
омръзна ми да се заяждат с мен, вместо да погледнат себе си
аз знам, че никога няма да бъда пример за режима по външни белези - няма как да избягам от тестените ми първи 20год
и това се използва от такива за подигравки
ама ми е все тая, честно казано
вече само ме разсмиват с такава стаена злоба, чудно ми е само на какво се дължи, ама хора разни


онзи ден правих едни кюфета от пилешка кайма,  в която сложих ситно нарязан бекон, яйца и лук и ги изпекох на фурна
станаха невероятно сочни и вкусни

хайде лек ви ден от мен
 

И аз съм пробвала зелевата супа. Първият път подейства, но тогава бях на 16 год. и сигурно просто съм си била младичка.  Следващите пъти нищо не стана.

   Ох, таз твойта колежка си е направо за "завиждане". Аз по принцип не се отчитам на никого, а ако ме подпита някой казвам или, че не обичам хляб, или че съм от малкото хора с алергия към глутен и разговорът приключва. Само на една близка приятелка съм споделяла, която по принцип си пие кафето без захар и мрази джънк и хляб, а и обича свинско.  Е, не се храни като мене, но гледа реалистично на живота. За твоята колежка: аз имах подобна в унито - беше и тя доста слаба, почти скини фет, и ядеше по 5-6 пъти на ден по МНОГО. Наистина много. На закуска 2 сандвича, втора закуска сникерс и виенско кафе с много захар и сметана, на обяд 1,2 и 3 в студентския стол, което аз никога не можех да изям, защото ми беше много, следобедна закуска още един домашен сандвич да не изгладнее случайно, а за вечеря каквото си е имала вкъщи + снаксове/чипсове/пукани за фулма пред компютъра. И всичко това обилно полято с кола (ест. захарна, а не лайт). И това момиче беше високо колкото  мене, а сигурно не повече от 50кг. Дори с леко атлетичен релеф по тялото. Но и си е доста злобна и завистлива персона, и голям интригант. Винаги съм й се чудила, но никога не съм коментирала всичко това. Но си мисля, че ще я тръшне максимум след 10-на години, най-късно към 40. Това е живота, няма пожалени от въглехидратите.

Ако аз се хранех като нея обаче, досега да съм станала 95-100кг при ръст 165. Всичко е индивидуално. Но това, което правя сега ми вдъхва увереност, че накрая аз ще се смея последна. И ще бъда доволна от това, което ще постигна, докато другите се тюхкат "ама какво стана, как се докарах дотук?" 

Assos, има такива моменти, хора сме, имаме проблеми, нормално е А и ти сравнително отскоро си си променила начина на хранене. Но ето, че вече си видяла ползата - това мотивира Случва се (особено в началото - първите месеци) човек да изпадне в самосъжаление заради такива храни, все пак доскоро са били част от менюто ти и са вкусни, няма спор. Но колкото повече резултати виждаш - и в теглото, и във външния вид, и в здравословното състояние - толкова повече ще се мотивираш и толкова по-уверена ще се чувстваш в избора си.

А и с времето вкусът се "препрограмира". Аз, която толкова ядях и обичах сладко и особено шоколад и какао, вече почти съм изгубила интерес към тестените и сладките храни. Всъщност не ме привличат, дори когато ми замирише на пица, козунак или нещо подобно, ми става приятно от миризмата, но не ми се прияжда. А ако видя на снимка или на живо нещо особено апетитно (торта или нещо подобно), може да ми се прияде, но това е рефлекс, изграден от най-ранното детство. От него не можем да се отървем, за съжаление, защото от една страна сладкият вкус пристрастява, а от друга много от нас свързват тестеното, сладкото и подобни високовъглехидратни храни с удоволствие, щастие, бягство от проблемите (както се получава с алкохола при алкохолиците). Аз със сигурност се чувствах така преди от такива храни - купувах си например от едни (напълно долнопробни) чийзкейкове с течен шоколад, едва дочаквах да дойде моментът да седна и да си го изям, а като отворех опаковката, все едно се пренасях в друг свят. Това ми беше кратък миг на щастие, на бягство от трудностите (буквално докато ядях, забравях всичко, което ме е тормозело преди това), на връщане в детството, на радост, еуфория. Но постепенно бях станала зависима, исках си го това чувство все по-често и все повече и определено не подбирах източниците - всякакви купешки боклуци ме задоволяваха, стига да бяха голямо количество Ами, не искам да се върна пак в онова състояние Да не говорим, че имам и други, здравословни, причини да искам да си поддържам начина на хранене. Това не означава, че никога няма да хапна нещо тестено, но в повечето случаи, когато ми се прияде, преценявам, че не си заслужава точно това и точно в този момент и не го правя. Ти решаваш кога, колко и какво. Но едва ли някога ще дойде момент, когато няма да ти се прияжда и ако хапнеш, изобщо няма да ти е вкусно. Въпрос на приоритети е как ще се храниш. Когато си заслужава, хапни нещо с чиста съвест. Ти решаваш кога е това

Естествено, че винаги ще има хора, които, поне привидно, ядат всичко без никакви проблеми, не напълняват, не се разболяват и се гордеят, че се грижат добре за себе си и затова не напълняват Но и при тях не се знае кога какво може да се "повреди". А и такива хора, ако са имали перфектен метаболизъм и здраве на 20 или на 30, то на 50 или 60 вече са принудени да се съобразяват какво и колко ядат и тогава им е доста по-трудно, защото не могат да повярват, че вече не могат да ядат неограничено и не разбират защо. Баща ми е от тези хора

Поздрави и успех! Не се поддавай на такива настроения! Ти си имаш цели - гони си ги!

Това за отношението на другите си е направо отделна тема...

Първо, никой не би трябвало да съди и коментира живота и поведението на друг. Но понеже на практика не се получава така, а и не само нас ни съдят и коментират, а и ние го правим спрямо другите , затова май е най-добре да го приемем и да се постараем да не се влияем прекалено много. Признавам, че на мен ми е много трудно и винаги съм била силно зависима от това какво казват или какво ще си помислят хората за мен, въпреки че ми е ясно, че не мога да знам какво мислят, а често в разговор се оказва, че всъщност съм им приписала съвсем погрешни мисли

Второ, има го този момент, че когато човек не следва съзнателно никакъв хранителен режим и няма някакви сериозни проблеми, вкл. с теглото, или пък когато се храни по негово мнение здравословно (което обикновено значи без много животински храни, с повече зеленчуци и плодове, с не много мазни млека и сирена, с пълнозърнести продукти), тогава такива хора често са склонни да смятат, че това е напълно достатъчно за здравето и за поддържане на теглото без усилие. И освен това смятат, че каквото важи за тях, важи за всички - щом те могат, значи всички трябва да могат. И често има едно високомерно отношение към хората с наднормено тегло, защото се приема, че те са прекалено лакоми и прекалено мързеливи, а ако само си наложат да си следят какво и колко ядат и да се движат по-често, няма да имат проблеми Знаем, че на практика не е така.

Не си слагайте на сърцето глупави подмятания Естествено, че повечето хора все още смятат (то и повечето лекари така), че мазнините са вредни, защото водят и до напълняване, и до сърдечни проблеми И с годините се е оформило едно схващане (АГЛИКА е писала на тази тема също  ), че хората, които ядат месо, сирена и т.н., са морално покварени, а тези, които карат на треви и хляб и малко пилешко или риба от време на време, морално превъзхождат другите, защото се грижат по-добре за себе си, а и за природата Това просто не е вярно

Злобни хора винаги ще има, също такива, които само надничат в чуждата паница. Отминавам и толкова. Кой каквото прави, на себе си го прави. За мен лично нещата са много комплексни. Не е въпросът в килограмите, нито даже в това какво конкретно ще ядем, ами в намирането на вътрешно равновесие, спокойствие и баланс. Човек да се чувства добре като себе си, да не бъде зависим от храната, нито от цифрите на кантара. Да се обича и да знае, че каквото избира да прави, го прави именно защото обича това тяло, понеже то е негово и е красиво, и му служи добре. Затова, подобно на всяко нещо, което обичаме, тялото изисква грижа и внимание. Но без вманячаване, разбира се. За мен лично не би било ОК постояно да смятам, да броя, да се чувствам ограничена, да мисля само за това колко въглехидрати и калории съм погълнала днес и т.н. Някак не ми се струва естествено и здравословно, а по-скоро стресиращо.  Храната е храна, за да храни тялото, не искам целият ми живот да се върти около нея, нито да е зависим от това. Разбира се, иска се планиране и избиране, но това трябва да става спокойно. И да се прави така, че човек например в следващите дни изобщо да бъде освободен от мисълта за това какво ще яде, понеже си е осигурил в наличност здравословна храна.
Режимът много промени усещането ми за храната. Основната причина да го започна беше, че бях развила някаква зависимост от хляба. Стигнах до 1 хляб на ден, бях постоянно гладна, изнервена и неспокойна. От 4 месеца купешки хляб не съм яла, не ми се и прияяжда. Но през това време съм хапвала някой и друг домашен сладкиш, торта, а също и парче домашен хляб. Без да припадам от това, нито да чувствам вина. Хубавото е, че се усещам много по-свободна. Мога да спра след 3-тата хапка, и то защото ми стига, а не защото се налага да се ограничавам, сакън да не прекаля. И по Коледа не прияждах, и на партита не налитам като преди на каквото ми изглежда вкусно.
За мен това е ценното в този начин на хранене – че промени отношението, нагласата ми към храната. И също усещането за нея. Пакетираните храни изобщо не ме изкушават вече, не ми се прияждат, даже когато някой яде пред мен. Онзи ден по инерция някаква останала си взех 1 бейк ролс и изведнъж, беше странно, цялата ми същност сякаш ми завика: но това не е  истинска храна, даже и не е толкова вкусно...И дотам.
Но ако ми се прияде нещо многоооо, ще знам, че наистина ми се яде, и ще го хапна. Мисля, че човек не трябва да има негативна нагласа към каквато и да е храна. Просто приемам, че някои храни са по-добри и по-подходящи за мен от други и понеже се обичам, избирам да ям от тях, това е.  
Ставам всеки ден с радост, имам много енергия, вътрешно спокойствие и равновесие, харесвам се, усмихвам се и това ми стига. Останалото са подробности, а свалените килограми - бонус.
За спорта също мисля, че не са необходими изтощителни и затормозяващи тренировки. Не е важно човек да блъска много, а малко, умно и ефективно. И всичко да се прави спокойно и без стрес, иначе ефектът може даже да е негативен, дори и да ни се струва, че правим всичко правилно.
Сънят също е много важен, както и водата.
Шоки, много ми харесва твоето отношение и подход, някак личи, че имаш доверие в тялото си, че знаеш, че то е достатъчно умно, за да се справи, и че е достатъчно да му даваш хубава храна.
Малко объркано стана  , но и аз да се изкажа  и да споделя...

yulinga Ами, не съм сигурна дали напълно мога да му имам доверие на моето тяло Защото психиката и физиката са свързани и може да се получи залитане. Но поне за момента съм видяла, че принципът, който действа, е този. В бъдеще може да не е така, това зависи също от много неща, вкл. стрес. Но на базата на досегашния ми опит и към настоящия момент ми се струва, че е така. И знам, че до голяма степен от мен зависи да взимам правилните решения, за да помогна на тялото си.