Висши учебни заведения в САЩ

Напълно съм съгласна със Киара за описаният от нея начин за заминаване на български студенти в САЩ и оставането им там. Минала съм по този път, завърших и бакалавър и магистър там и абсолютно всички мои познати българи (И всички други националности, без японците) бяха по същия път. Според мен тези, които заминават с пълни или частични стипендии са по-скоро изключенията или може би става въпрос за някакви по-елитни университети, които имат възможността да поддържат стипендии. Но за един средно-статистически университет, това изобщо не е правило.

Между другото работа на черно съвсем не значи някакъв къртовски труд, платен под масата. Съвсем всичко си е изрядно, със ССН, пейчек и такси и т.н., само дето работодателя знае, че примерно този човек е студент и няма право да работи извън кампуса на университета и все пак поема риска да го наеме, както и студента поема огромният риск да бъде хванат и изпратен в къщи с еднопосочен билет.

Аз пак ще попитам: какво работехте, по колко ви плащаха и колко ви бяха училищните такси? Не е лошо и да уточните горе-долу за какви години става въпрос защото мисля на всички е ясно, че няма място за сравнение между икономиката и имиграционния контрол през 90-те и сега. Не е изключено и районът да има значение защото, повярвайте, в Кълъмбъс Охайо няма много нелегално работещи. Затова пък има много голям университет от средна ръка.

Питам не за да се заяждам, а защото предлагате това като реален начин да се обучава човек тук. За да е в помощ наистина на някой, тези детайли са важни.

Простата ми сметка за моя район е следната: минимална заплата 7.70 долара на час (това е отскоро, допреди пет години беше 5.25). Тъй като говорим за хора чужденци със съмнителен английски и средно образование, при работодатели които с готовност заобикалят закона, се съмнявам да плащат много повече. При 40-часова работна седмица това са 308 долара на седмица, за 52 седмици в годината, ако предположим че работите нон-стоп, са 16 016 долара за година. В моя къмюнити колидж, най-евтиното учебно заведение в щата, таксата за един кредит за чуждестранни студенти е 325 д. За да ви е валиден студентският статус, тоест да не ви изгонят веднага (сега времето за докладване е 10 дни за университетите), трябва да сте регистрирани за минимум 12 кредита на семестър. По разценката на колежа това са 3900 долара. На семестър. Общо 7800 долара за годината. С останалите около 8000 д. се очаква да плащате квартира (минимум 400 д. на месец за стая в радиус 10 км от колежа)  и все пак нещо да ядете. Учебна заетост от 12 кредита на семестър означава минимум 12 часа седмично в клас, дори изобщо да не учиш. Тук за неизвинени отсъствия се пишат двойки и се докладва на колежа, не е като у нас да се веснеш когато си на кеф. Двойките също се докладват на имиграционните, ако са много пак губиш статус на студент. Но айде да кажем умни деца, учат насън, пишат 10 страници доклад за половин час. Но с 650 д. на месец тук се живее трудно, много трудно.

И това е сметката за най-евтиния, двегодишния колеж. В университета таксите са три пъти по-високи.

Пак да кажа че не се заяждам, но наистина не виждам как излизат тези сметки. 

Завършила съм Ам. колеж в София. Сега не знам как е, но по мое време всички кандидатствахме в САЩ, даже американските университети пращаха хора да ни интервюират в София. МНого от нас получиха пълни стипендии или стипендии + поносим заем все по хубавите училища, като се почне от Харвард и надолу по класацията.

Че всички чуждестранни студенти в университета работят на черно, за да се издържат, мога да повярвам само за Ню Йорк, Бостън и Чикаго, където има някаква култура на работене на черно и по ресторантите могат да се изкарват добри пари с бакшишите, ако толкова можеш да комбинираш работа с учене. В моя университет такова нещо нямаше. Всичките работехме в библиотеката и архивирахме като гламави. За вечерни часове плащаха повече, по $12 долара на час, и аз все гледах да се добера да работя вечер.

Ianajar, аз изобщо ама изобщо не го препоръчвам, особено че съм минала по този път и знам колко е трудно, а и просто потвърждавах думите на Киара, че това е реалността за един огромен процент от чуждестранните студенти, в това число и българите. На тези, които са се изучили със стипендии и са изживели един нормален студентски живот със всичките му купони и безгрижие, мога само благородно (И не толкова благодородно  ) да завиждам.

Ще се опитам да отговоря по всички точки, които задаваш, мислите ми може да са малко нахвърляни и се надявам да не пропусна нещо. Ако някой има търпение да прочете всичко, евала!  

Учих в един от средните-американски щати. Започнах ъндърградюат есенният семестър на 2000г, завърших след 4,5 г. После има 1 година, през която може да се работи легално (И през която бачкаш като ненормален за да събираш пари или за магистър или да си изплатиш задължения от бакалавъра). Магистъра беше 1-годишна програма след това, след завършването на магистър студентите имат право на още 1 година легална работа. Права си за 12те кредита на семестър, при това трябва да добавя, че системата на университетите в САЩ не е като в България - няма само по 1 изпит на семестър, а може да си има домашна за всеки час, има много тестове, проекти, много от тях групови, тоест трябва да отделиш време да се събираш със състуденти и да се работи с тях по проекти, презентации и тн. С това искам само да кажа, че 12 часа на седмица съвсем не са достатъчни за учебният процес, особено ако човек иска добри оценки.

Между другото, има вариянт да се подаде за разрешително за работа извън университета по икономически причини, съпругът ми беше с такова например, но не е задължително да бъдеш одобрен. В неговият случай, баща му се пенсионира, докато той беше студент и това беше причина да посочи, че му трябва да работи допълнително. Иначе е доста трудно да бъдеш одобрен за това разрешително.

За таксите за семестъра, от както започнах, докато завърших сигурно се утроиха, ако не и повече, не си спомням детайли, но на края бяха близо до 6000 за 12 кредита, тоест към 12000 на година. Летни семестри никога не съм записвала, тоест лятото има повече време за бачкане  .

За разходите за квартира, храна и тн - те са делими, аз примерно бях със съпругът си, почти всичките ми приятели бяха двойки или пък просто бяха рум мейтс - наистина е непосилно да живееш сам.

За работата и плащането на семестъра - няма такова нещо като 40 часа на седмица  , работиш и до 60-80 часа ако трябва. Аз примерно работех като сервитьорка, на по-малко от минимална заплата, за бакшиши.

За работодателите - със сигурност си много права, че в момента ще е много по-трудно да се започне работа без разрешително, отколкото беше по мое време.

Последната мода сред международните студенти е Nursing програмата, понеже след завършването и стажа, получават разрешително за работа и един напълно легален начин за оставане в Щатите, при това на една много добра и добре платена работа. Мисля, че даже самият стаж е платен, но не съм сигурна за това.

Аз си признавам, че не бях чувала за такъв начин да се издържаш и не допусках, че се практикува толкова масово. Колко българи имаше в твоя випуск?

За випуска не знам, но през целият си престой в Щатите съм срещнала сигурно над 50 българи. Не всички успяха да завършат, някои от тях все още учат и се опитват да поддържат някакъв статус само и само да останат в Щатите, а започнахме заедно  Други си намериха работодатели за спонсори, обаче работодателите много добре знаят, че са силната страна в случая и тези хора получават доста по-ниски заплати от колегите си, просто защото нямат друг избор и не могат да напуснат без да загубят статут. Трети се ожениха, четвърти просто остават там без статут и стискат палци да не ги хванат  Ние се изнесохме на север и сме повече от доволни от решението си 

Напълно съм съгласна с това което казва TariliMom      Радвам се, че писа 
Да не забравяме, че студенти има и от много бедни държави. Как мислите те се справят с положението?

Само толкова? А много ли чуждестранни студенти имаше? При нас само във випуска ми имаше около 50 чужденци. Аз бях единствената българка, а имаше и други от Източна Европа, други европейци, азиатци и хора от други части на света, дори от о-в Тонга и Австралия. Някои си плащаха, но повечето бяха на почти пълни стипендии.

По същия начин като българите - пълни стипендии или работа на черно, както разказа Тарили. Не виждам защо да има разлика между българите и другите студенти от бедни държави.

Да, имаше много чуждестранни студенти - от източно-европейски, северно-африкански и азиатски държави (Непал, Индия, Пакистан). Единствените международни студенти, които си живееха живота бяха японците, понеже за семействата им таксите бяха нищожни.

Hear Again, ами нали това се опитвам да кажа от 3 страници  насам Българите не са по-различни от останалите студенти в САЩ и работят на черно за да се издържат и да си плащат обучението. Моите познати/роднини са учили по Южните и Северните щати, не е задължително да си в голям град за да работи схемата     

Тоест ти не си стъпвала в САЩ, но държиш да ти признаем, че си отблизо запозната с обучението в САЩ? Малко прекалено ми идва.

TariliMom, благодаря за подробностите.
За читателите бих искала да уточня, че от 2002 година насам всички новопристигнали чуждестранни студенти тук се вкарват в обща система за проследяване, СЕВИС, с която много изкъсо се следят неща като часове работа, откъде ти идват парите, ходиш ли на лекции редовно и т.н. За тези в заварено положение, които не са напускали страната оттогава, може би няма такъв контрол, не знам. Но за нас, които дойдохме след това, контролът беше много строг. Това да дойдеш само с пари за първата година вече не ставаше по времето, когато аз кандидатствах, 2003та.

Работодателите също сега се проверяват по-строго. В град като Кълъмбъс, в средните щати, където населението е предимно бяло и англосаксонско, всеки чужденец бие на очи. Имиграционните си нямат много работа и имат енергия и за проверки, и за глоби на работодатели, нарушаващи имиграционните закони. В Таргет (голям супермаркет) до нас има специално отделени компютри за хората, които искат да започнат работа там. Сядаш на компютъра и попълваш онлайн заявление за работа. Първият въпрос в заявлението е "Гражданин ли сте на САЩ и ако не сте, имате ли право да работите тук?". Мен лично навсякъде надлежно са ме проверявали какъв ми е статутът и мога ли наистина да работя. Склонна съм да се съглася с Хиър, че има градове, в които има култура на работене на черно, обикновено в големите центрове по крайбрежията, където населението е по-разнородно. Тук в монохроматичния Мидуест това е много по-трудно, отколкото във Флорида, да речем. Трудно ми е да повярвам, че в цял университет чуждестранните студенти ще работят на черно и никой няма да се усети и да погне университета, че не ги контролира (защото това е тяхна отговорност).

TariliMom, да уточня, че тези със стипендиите също нямахме време за купони. Аз поне работех (учех и преподавах) по 14-16 часа дневно 6 дни в седмицата, така че за веселби време не е имало.  

  изобщо не съм казвала такова нещо. И, защо се заяждаш, Hear Again ? Както виждаш това което казах се потвърждава  


ianajar , наистина е тяхна отговорност и задължение да съобщават АКО знаят нещо. Съмнявам се че всички чужденци работят на черно, но не са малко тези които го правят и да, много внимават да не ги хванат.

Ако се върнеш към първия си пост, ще видиш, че няколко от нещата, които си написала, не се потвърдиха.

При положение, че не си стъпвала тук, за мен е много странно, че говориш с такава увереност за тукашните реалности, например кое на кого е отговорност и какви правила има за това или онова. В такава ситуация аз не бих се обаждала да споря с хората, които са минали лично през това, и да давам съвети. Но всякакви хора има. Твое право си е да споделяш каквото желаеш.

При нас също много си личеше, но градчето беше малко - университетско и хората знаеха, че има много международни студенти. Специално за българите, докато не проговорят с акцент, много малко хора биха ги определили за чужденци, само визуално си се вписваме идеално в картинката 
Иначе нямам си и на идея как университета се справя от тяхната страна, но при нас имаше доста нелегално-пребиваващи мексиканци, и предполагам, че усилията на ИНС са били насочени повече в тази посока. Знам само за 1 случай на имиграционна хайка в Уолмарт, където беше хванат 1 българин, който аз лично познавам. За университета, предполагам, че ако редовно си плащаш таксите и не отсъстваш от часове нямат причина да те следят или докладват.