В майската група настана оживление - всички се стягат за родилно отделение!

на обяд в събота бях на бейби кафе на ЛЛЛ и като се прибрах хапнах и легнах малко да дремна, че предната нощ каката се подхлъзна в банята и нацели ръба на стената с глава и почти не бях спала от притеснение...някъде към 5.30 се събудих и усетих, че нещо ми тече, а аз по принцип нямам течение, само последните няколко дни по едно малко петънце на гащичките на ден, така и разбрах, че е близо събитието...имах и други признаци също - смъкна ми се тумбака и нямах толкова киселини, заболяха ме кокалаците и осезаемо усещах тежестта на бебо, загубих апетит..та видях, че бая се бях подмокрила, в тоалетната още поизтече...взех да се глася - тоалет и багажът ми не беше съвсем готов...в седем бяхме в аг-то...то пък тогава застъпва нова смяна, че докато ми обърнат внимание - документи, регистриране едно-друго...да ама мен като ме напъна да ми се ходи по голяма нужда (аз съм с хронична диария по време на цялата бременност) и да видиш как се разтичаха...помислиха, че ще родя на регистратура...) защото това е най-сигурния предвестник на пълното разкритие - като те напъне да се изходиш..оказа се, че наистина ми се е...нали...през това време водите си поизтичват по малко, имаше и кръв, аз и затова отидох толкова рано...избръснаха ме, сложиха ме на тонове...клизма така и не ми направиха..имаше още едно момиче, което дойде две минути след мен и после цяла вечер си се водихме заедно, само че тя е първескиня..на нея й казаха, че ще роди преди мен (роди 7 часа след мен милата) ...някъде към 11 започнаха по-регулярните контракции...все още не толкова болезнени...след полунощ започнаха да ескалират, но не искаха да ни проверяват за разкритие, че не било хубаво с изтеклите води, заради опасност от инфекции...но това не пречеше да напомням за себе си, защото не исках да изпусна момента за поставянето на упойка, защото след 6 см. казаха, че не поставят, а аз не исках и да си помислям да раждам без упойка...) и така няколко пъти и докато кажа "аз само...." и те - "знаем, знаем - упойката..."..) към 4 другата девойка направи заветните 4 см, а аз бях с 2-3, но с напълно изгладена шийка и извикаха анестезиологът...той се зае с нея, а аз умирах вече от болка...трябваше първо при мен да дойде, защото направих почти пълно разкритие и само питах кога ще дойде доктора с упойката...от това доста се изнервих и паникьосах и взех мнг да треперя от страх и когато най-после дойде не знам как успя да ми сложи упойка...със сигурност имах повече от 6 см. разкритие и скоро след това започнах с напъните...акушерките казаха, че можело да родя без упойка, но аз се радвах, че сложихме... нищо, че после при шевовете усещах абсолютно всичко -  и иглата и дърпането при шиенето...но поне се поуспокоих....а най-хубавото беше, че таткото присъства на раждането - вторият такъв случай в нашето държавно аг...беше страхотно и най-вече защото ни бяха казали, че ще може да присъства до напъните и после трябва да излезе, за да не припадне и после да се чудят как него да свестяват... но понеже закъсняха с упойката и съответно му се обадих късно и той дойде направо за напъните и видя сина си в момента, в който го изкараха от мен...още веднъж - беше страхотно изживяване и не съжаляваме, че присъства...даже ако не бяхме взели това решение щяхме да съжаляваме...това е момент, който няма да забравим и вече никога няма да се повтори..в 5.30 сутринта в неделя нашето момче се появи на бял свят...това е.))