Малката скумрийка Сийка през Юли ще роди хамсийка - тема 26

Хаха, Роси, ама и ти с e-mail щеше да го зарежеш, а Даже и обаждане по телефона ли не заслужава човека, все пак ще е баща на детето ти:))) Споко, това са хормони, а и не само, може би периодът ви е такъв, аз за тези 6-7 години, в които сме заедно се е случвало може би 2 пъти да си мисля как ще ми е по-добре сама с детето отколкото с него, но това е бил само период, понякога сме го обсъждали, но сърце не ми е давало да приключа така с лека ръка и винаги съм знаела, че решението ми е правилно, сега ще си имаме и 2-ро човече, всъщност повечето пъти е бил повод конкретна случка, но причината не е била случката, а общото състояние на отношенията ни в момента, всяка връзка си има сривове, но най-лесно е да се откажеш, а след спадовете идват върховете, тогава ще видиш колко е хубаво )))) И още нещо, най-хубаво ми беше като бяхме с дребния при майка ми и баща ми в Стара Загора, сякаш напрежението беше по-малко, не ми липсваше мъжа ми точно в тези моменти, а сме изкарвали по повече от месец там, той е идвал някой и друг уикенд разбира се, а отношенията ни точно в тези моменти не са били лоши, така че нищо не пречи да си гледаш бебето в София през част от времето. А и Петър вече може да не ти трябва, ама, ако ще гледаш нещата от тази прагматична гледна точка на детето пък ще му трябва баща, осигури му го поне в началото )))

Аз съм коренна противоположност в момента - 6-7 седмици в болницата  - мъжът ми ми липсва много - нищо, че се чуваме по няколко пъти на ден и идва всеки ден на свиждане.

Притеснява ме момента на прибирането, ако се наложи (а най-вероятно ще трябва) да посъжителствам със свекървата...да ми помага. Нищо против жената, ама не можем да живеем заедно. Искам само майка ми да ми помага, ама и на нея ще й е трудно да е постоянно покрай мен, а и отпуска повече от месец няма как да вземе,а и ако изолирам техните - на мъжа няма да му е приятно. Може би като видя, колко е трудно с близнаци ще съм ок на каквато и да е помощ.

Роси, то поне да имаше някаква причина да искаш да го гониш, да беше сгазил лука с нещо, ок, ама то - хрумнало ти и готова да пишеш е-мейл.   Съжалявам, но аз не мога да те успокоя, че не си луднала, очевидно си луднала, да не направиш някоя глупост, ей! Чакай си спада на хормоналната и емоционалната буря и кротувай!  

А това, че мъжът оставал на заден план НЕ е валидно за всяка, аз моят си го обичам все повече с всяка бременност.

Роси, аз мисля, че ако не успееш да откриеш приятели, близки, с които да поговориш и да преодолееш това, може да ти е полезна и професионална помощ на семеен консултант.
 Иначе съм имала моменти, в които съм се питала "що се събрахме?" или "за какво ми е", но това са някакви периоди, които отминават. Случвало ми се е да се влюбвам в мъжа си наново. Години след като сме се оженили и след като съм имала разни стряскащи мисли. И това без да е предизвикано от някаква  трагедия или свръх внимание и ласки.
 Може точно заобикалящата те среда да те подтиква по някакъв начин да търсиш проблемното, вместо доброто и да му се отдадеш до толкова, че да ти дойдат и такива мисли.
 Аз съм на мнение, че винаги си заслужава да се борим за щастието си в семейството. Когато имаме проблеми, колкото и големи да са те, първо трябва да опитаме да ги разрешим, за да бъдем пак щастливи. Когато други разни начинания в живота не ни вървят, вероятно търсим безброй решения, докато стигнем до решение да се откажем (примерно бизнес). Колко повече трябва да търсим "лек" за брака.

и аз да се включа Това са си само хормони...мен питай- аз щях да се развеждам и съвсем сериозно си го мислех! Но сега нещата са съвсем различни, особено, когато беше тук при мен Помисли си колко много неща сте минали заедно, колко много усмивки и щастие и как една малка частица от този човек е вътре в теб! 
Аз например наистина се бях отчаяла и съвсем сериозно си мислех, че сама ще си гледам детето, но просто се замислих какво ще правя без този човек (ама не само докато съм млада, а цял живот) и започнах да се боря за брака ни

Добър вечер, сладуранки, направо ме убихте с тия гащи . Аз още не съм купувала, щото си нараствам прогресивно и незнам до какъв номер ще стигна.  
Мъхче, къде са тия мъхчета, бе момиче,  по 2 кила и косур ? Аз явно всичко на д-то си трупам   Отлични размери, браво и стискай още малко. И на мен лекарят ми каза,че след 34 седмица няма опасност.
Ива ,Полиамитко и Слънчицето-много хубави снимки.  
Мисти, давай снимки !!!Сега ще кача на моята хубостница снимки от бала и от изпращането в снимка.бг.
Да са честити новите придобивки на всички мами  
И болните да оздравяват, пък ремонтите са за татковците, ние трябва да си почиваме и да се поглезваме сега .
Относно пола, мамите с второ момче да не се притесняват, има и по-екстремни варианти- по две наведнъж да излизат Прегръдка на всички !

Още не съм успяла да прочета всичко, но прочетох последния пост на Роси -
Сигурно ще се повторя, преди време имаше някакви такива повдигнати теми /мисля заради Жалина/ - аз не съм се разделяла от мъжът си /дори когато сме били гаджета/ за повече от 5 дни. Няма скарани, не скарани, влюбени, сърдити, с болно дете, без дете,  с куче, без куче, няма спане на дивана, щото някой му е неудобно или горещо, спали сме и на единично легло - за нас е много важно да се усещаме. Заспиваш сърдит, на сутринта се събуждаш гушнат. Не разбирам двойки, които като се роди дете и се разделят - майката при детето, да не пречела на мъжът, той да се наспивал или единия при голямото дете, другия при малкото. Ние затова сме семейство да посрещаме заедно трудностите. Каквото и да става интимността /не говоря за секс само, говоря дори за докосване на краката докато спиш, за погледа между двама ви, за хващането за ръка/ не трябва да се губи. Не си Ти с детето, а Ние с детето. На Училището за Родители миналата седмица темата беше точно такава - бащата не е притурка, той е част от звеното. Тва, че някой е станал майка, не означава, че друг не е станал баща. В една връзка се правят много компромиси, но ако имаш проблем трябва да го споделиш. Ако днес жената прави компромис, утре ще е ред на мъжът. Това гледане на Мъжът като врагът в семейството също е много грешно според мен - ние не сме един срещу друг, ние сме един до друг. Ако днес аз съм права, утре е той. Една връзка иска поддръжка с една дума, не сръдни. Трябва да имаш усещането, че можеш да разчиташ на този човек срещу теб, че той е твоята упора, а не само да се чудиш как да се оправиш без него. Децата имат нужда и от бащи, каквото и да си говорим.

Хоп и аз цъфнах в снимка.бг 

- Абсолютно подкрепям!

От както съм бременна ми се иска двойно повече да гушкам, галя, целувам и да си гледам мъжа. , а той, за да ми осигури конфорт си остава да си спи на дивана

Нашата кухня е от там, просто попаднахме на дизайнер от тази фирма, който ни изслуша всичките глупости, че и ги направи на картинка с размерите   Чак съжалих, че другите неща ги взехме от други фирми. Много точни бяха в сроковете, монтажниците имаха всякакви джаджи /за разлика от другите фирми   / и досега /1 година по-късно/ нямам никакви забележки към кухнята си. Да не говорим, че и цената беше мноого добра.  Сега като ни трябва нещо то ПДЧ - отиваме пак при дизайнерчето, да му досаждаме.

Колко хубаво си го казала, въпреки че аз съм го гонила мъжа ми на дивана 2 пъти, но бях толкова полудяла, че не исках да го гледам, но тайничко се надявах той да дойде и да се сдобрим ) Брака и семейството са точно това, да сте заедно, да намирате решение заедно. Да се грижите за детето заедно. Може би факта, че сега си далече от него те кара да си мислиш, че ще ти е по-добре без него. Много е трудно да се гледаш сам дете, а и то ще иска баща си ) Преи да решиш нещо винаги преспивай и на на другият ден действай ))

Rosi, какво да ти кажа...Със сигурност никакви мейли и подобни няма да помогнат, само защото така си се почувствала в конкретния момент/педиод. Семейство не се разваля така. без причина.  Определено свободата на кемпа, хората, усещането за лекота и безгрижие, желанието ти нещата винаги така да си остават и да си ти с хлапето и да си го научиш както намериш за добре и много подобни оказват влияние върху моментното състояние. Ти искаш да си останеш там и нещата да не се променят, да си останат статични, ти, морето, свободата, приятелите. Но! от теб зависи да се чувстваш свободна и щастлива С Петър, бащата на детето ти, да намерите начин да балансирате нещата, да правиш тези неща с хлапето и баща му. Светът ти няма да стане по-малък, а по-голям, стига да допуснеш да ти се случат тези неща с отворено сърце, а не прималяла от страх, че вече нещата няма да са същите, обези, прекрасните... Хормоните, неясното бъдеще, притесненията - всичко има пръст в тези ти чувства, но не се поддавай така...НЕ е ли време да се видите с него? Да отидеш да го видиш, да прекарате време заедно?

Луиза,    Тъкмо се бях засилила да пиша същото, но ти си го написала чудесно - само се присъединявам.

wwwaz, много романтична снимка. Къде го намери тва красиво дръвче цъфнало?

Жалина, я какви красоти си натворила! Да земеш да отвориш една манифактура - тука всички ще сме ти клиенти. 

Пине, ти си в екстра спортна форма!

Сега пак ви гледах снимките - греете просто! 

Мъхче, благодаря - снимката е от преди месец -Южен парк. Ти си в супер форма с белия панталон - евалла (днес е ден на турцизмите, да се присъединя и аз кой ги подхвана в предишните странички)

Jalina, чаршафчето е разкошно - приемаш ли поръчки

Роси, ми те Гери и Луиза са го казали, да не се повтаряме, и аз така мисля.
Жалина, браво бе, я направо да си смениш работата, цялата бг-мама ще снабдиш 

Препоръчвам го това чудо с две ръце. Нямала съм никакви проблеми след поставянето на епидуралната упойка. Нито ме е боляло, нито ми е падало кръвното. Родих си бързо и безболезнено. Когато дойдоха напъните имах достатъчно сили да напъвам, тъй като не се бях мъчила с контракциите. Щом ще си правиш уговорка, мисля, че самия лекар също ще е доволен от избора ти. И на тях им е по-добре да работят със спокойна обезболена родилка.