ВМ-НВХ, част 60

*Кокиче*, страхотни резултати!   
Аз сьщо сьм крьвна група "А", но вегетариантстването не е за мен. 

супер благодаря многооооо     ще изключа и млечните тогава.и на салата няма да слагам сирене само няколко маслини  

Оф, това с кръвните групи е поредната модна измишльотина.Според мен.   
Аз съм 0+, уж най-старата, най-месоядната, ала-бала, а аз месо никога не съм обичала особено. Имало е моменти, когато съм наблягала повече, явно някаква нужда на организма, но като цяло винаги съм го яла с нежелание и неохота.Ама като дете ме караха често, щото нали полезно, после отвсякъде ти повтарят същото....и някак по инерция ядеш.
Откакто го спрях, направо се родих.Толкова жизнена и изпълнена с енергия никога не съм била.....Дори сега се чудя как и защо не съм го направила по-рано....

Моля, нека поста ми не се приема като желание за спор.Не налагам нищо, само споделям за себе си по отношение на кръвните групи и храната.

Мисля, че най-правилното е да се вслушваме в собствените си нужди, организма си показва какво му трябва и кое го кара да се чувства добре. Затова, когато дъщеря ми реши, че ще яде само топчетата от супата или пък няма да си яде месото, а само салата - не настоявам изобщо.

http://lichentrenior.com/milko-georgiev-pri-gala-10-mita-za-hraneneto-epizod-2/

Влюбих се в пирамидата за хранене на Милко. 
С голям кеф ще ям посочените храни.

Кокиче, поздравления и от мен. Бих искала да те помоля за примерни менюта. Подобренията в здравословното ти състояние са страхотни и много мотивиращи. Аз също мисля да прочета поста ти на близки хора с подобни проблеми, но не съм сигурна че мога да дам правилни напътствия за храненето.

Вивиан, а как се храниш в момента. Шоки ще ти отговори по-добре, но това което описваш ми прилича на моята реакция в началото на ИХ. Ако се сещаш за момента, когато се включи Джорджио с коментара за бруталния фастинг. Може да е някаква такава реакция, не мисля че количеството витамин Д което приемаш е високо.

Хе хе, и аз съм кръвна група А. Преди години, когато не бях и чувала за ВМ-НВХ често страдах, ако не съм яла дълго време месо. Имам предвид, не готвено ядене някакво с месо, а примерно пържолка, печено месо и винаги съм предпочитала по-тлъсто и шарено месце. Най-обичам препечена кожичка на цяло печено прасенце, или агънце, ммм. Ще ме прощават животинките, ама ние сме след тях във хранителната верига.

и аз благодаря на Вивиан за безплатното витамин Д 

Вярно, че при нормални, натурални условия организмът би трябвало да си показва от какво има нужда. Обаче под влияние на различни обстоятелства системата се бъгва и започва да подава погрешни сигнали. Например моята система беше решила, че за мен идеалната храна са плодове, картофи, ориз и сладки неща И това си искаше. И съответно й го доставях. От дете винаги съм обичала сладко, особено с шоколад или какао, обичала съм сладкиши, картофи, ориз, хляб и всякакво тестено, а месото ми беше неутрално. Зеленчуците една част ми бяха неутрални, други - направо неприятни. Мазното ме отблъскваше. Плодове заобичах, когато започнах да наблягам на тях за закуска заради разделното хранене. Преди това си предпочитах сладкишите пред плодовете. Така че затова смятам, че сигналите на организма трябва да се пренебрегнат, когато е очевидно, че има проблем. И трябва да се опитаме да си превъзпитаме организма да подава правилните сигнали. Напълно е възможно, дори не е трудно и не отнема много време, но отначало иска воля и упорство, както всеки нов навик.

О не, вярвай ми, не е бъга в системата ти и не си се превъзпитала първо ти - първата работа на родителите ни е да ни превъзпитат вкуса от ранна детска възраст - кисело мляко със захар, попара със захар, макарони със захар - изобщо да му е сладичко на детето, за да яде. Според мен точно това "извращава" вкуса на децата. Преди да опита бонбони дъщеря ми не обичаше сладко.

fata_morgana, права си Не знам откъде е тръгнало всичко, може би от това, че майка ми не е имала дълго кърма и една далечна леля е изпращала Хумана от Белгия, а тази Хумана вероятно е била по-сладка от естествената кърма Но и по-нататък, от най-ранните ми години, у нас се наблягаше доста на сладкото, а и на тестеното. Имахме двор с вишна, малини, дюли и се правеха компоти, сладка и желета, вишновка за възрастните и вишнев сироп за децата. Съответно непрекъснато ядяхме сладка или желета, пиехме сиропче и сока от компотите, ядяхме и плодовете от компотите. Често на пресните малини или на ягодите се слагаше захар. Аз от малка не можех да ям кисело мляко без захар и си слагах, а също и на прясното. За закуска често ни купуваха кифли със захар от хлебарницата. И така постепенно ми се е оформил вкусът. Разбира се, сигурно така се е хранило и предишното поколение, което е живяло в тази къща (майка ми и нейният брат), но те не са имали проблеми с килограмите като деца. За сметка на това при майка ми склонността към напълняване се е проявила още около сватбата или преди това дори и вече при втората бременност е качила много килограми, които така и не е свалила после. А вуйчо ми пък сега е диабетик, но при него има различни обстоятелства де... Та си мисля, че изменението в гените си е било факт, а при нас по стечение на обстоятелствата се е проявило още съвсем отрано.

Но се убедих, че вкусът се възпитава.

Един интересен пример в това отношение: има един канадски лекар (Джей Уортман), който е диабетик и се храни нисковъглехидратно и високомазнинно. Той има по-голям син и по-малка дъщеря. Дъщеря му е зачената и родена, след като и двамата със съпругата му минават на нисковъглехидратно хранене заради неговия диабет. Тя се храни като тях (по-голямото момче все пак иска повече въглехидрати и му дават малко повече) и се развива страхотно. Но той е забелязал, че й е създал вкус за сладко, защото често прави десерти с подсладител. И веднъж писа, че трябва да имат едно наум вече, защото малката си търси сладкия вкус - така е научена заради сладките десерти, макар и с подсладител. Аз затова мисля, че е най-добре и десертите да не са много сладки - съвсем лека сладост да има, а и като цяло да не се насърчава желанието за ядене на сладко.

А, как забравих и глюкозата още в родилното!
Но за щастие успях да убедя бабите, че водата и чая ще се пият без захарче, ако не иска, да не ги пие. За мен беше много важно, защото и двете със сестра ми сме пристрастени към сладкото и винаги сме имали "лакомства" вкъщи. Сравнително дълго кърмени сме и едва ли това с хуманата е фактор. Просто си спомням как почти на всичко се слагаше захар. Съвсем наскоро преинструктирахме свеки за една захар върху пресни ягоди - ми така били по-сладки. По сладки за кого? За дете, което не е опитвало ягоди колко сладки трябва да са 

Дано се превъзпитава вкуса, че съм като наркоман с тази захар, тесто, картофи, ориз.  Толкова ми е набито в главата, че месото и мазнината са вредни, че пренастройката е трудна. Уж не обичам месото особено, а като видя месарски магазин и почва слюноотделянето (буквално). Не го разбирам този мой тролски мозък.

Видях, че сте обсъждали нагоре как отговаряте на хора, които питат как сте си подобрили здравето или отслабнали. Аз не желая да отговарям за момента и смотавам нещо. Не ми се слуша "ама как", как мозъка ми гладувал и как можело толкова мазнина да се яде. Не вярвам в информацията наготово и пътите, когато съм отговаряла, от другата страна явно си личи, че човекът просто иска да се пооплаква.

Искам да ви попитам как се справяте с настойчивите домакини, които считат, че е задължително да ви хранят с нещо и почва едно канене, едно уговаряне, едно "ще ме обидиш, ако не хапнеш"? В някои случаи "не, благодаря" хич не работи, почват да те разпитват за диети... Защо "не съм гладна" не е достатъчно, наистина не разбирам... Все едно все трябва да премилаш нещо.

Ох, това с каненето и карането да ядеш торти, баници, сладки, курабии и подобни ми е крайно неприятно И засягането, че не искаш дори да хапнеш, а те толкова са се постарали И въпросът "Какво ще ти стане, ако хапнеш малко?" Ами, вярно, че нищо няма да ми стане, ама защо пък да не се уважава и моята воля? Домакинята да прави и да слага на масата каквото и колкото иска, съответно аз виждам какво е сложено и ще си взема от това, което ми харесва на мен. Смятам, че направо си е емоционално изнудване и навлизане в личното пространство да те разпитват и увещават

Да, и аргументът, че не съм гладна също не се приема. Те били поднесли само плодове, не било нужно да съм гладна, за да си хапна - череши не се ядяли, когато човек е гладен, а просто ей така, защото са череши

Засега ми е много лесно да отговарям - щерката е с алергия към млякото, а аз кърмя и затова сме на диета и двете. Пък почти във всичко сладко има мляко. Известно време бяхме и на безглутенова диета и без захар, така че и това ми беше алиби  После не знам как ще се оправяме, тъй като подозирам, че вече е израстнала алергията, но не виждам смисъл да я уча да яде млечни и не бързам. На баба й още й е мъка, че не можело да яде банички детенцето и всякакви там пасти и торти...

Тази реакция мен много ме учудва - детето не може да яде торта, сандвич, баничка, бисквитки Все едно казват, че това дете ще умре от глад. Да, но ако може да яде месо, яйца, зеленчуци, плодове, ядки, а защо не и картофи, ориз, бобови (все пак при нормален метаболизъм, без склонност към затлъстяване, няма проблеми), тогава ще си набавя всичко необходимо, а ако храната се приготвя вкусно и е достатъчно разнообразна, дори ще му харесва и няма да изпитва нужда от сандвичи, баници и т.н. И също така, ако не му се хленчи непрекъснато "Ах, на баба горкичкото, не можеш да си хапнеш тортичка, ох, колко лошо" и ако не му се създават такива нагласи, няма и да има проблеми.