Класическа семейна история...

Братята ни са нещо специално. Те ни обичат, те искат да сме щастливи.
Когато казах на брат ми, че се развеждам и защо той просто се обърна и ми каза "Остави го, щом го влече. Жалко за детето.". Нищо повече от това. Преди ме е питал как живея с тези хора. Че не ми е там мястото, но никога не се е месил. Просто разговор в прав текст, който много малко хора си позволяват да водят с мен. Той ме познава много добре и знае кога нещата не са такива каквито изглеждат. Може да е на 400 км., но ми е брат и вижда и усеща неща, които много хора не улавят.
Sad_but_true, много съм съгласна с брат ти. Не те познавам, не познавам и мъжа ти, но брат ти е прав. Излез от ситуацията, дай си време, обърни се и погледни пак. Сама ще видиш и ще знаеш какво искаш да направиш. "Пита ме за това ли съм мечтала като дете" - да това е въпроса. Така ли се виждаше? Това ли искаш за себе си. Знам, че сега си се вкопчила в идеята да сте заедно, но помисли добре. Това е твоя живот, твоето време. Никой не го връща, никой не компенсира.  
Когато имах ядове с БНД, посещавах психолог. Никога не съм го крила. Тази жена ми помогна да видя по - добре картинката. Да се разбера със себе си. Говорих на нея, а реално говорих със себе си. За по - малко от месец ми беше ясно какво се случва. И аз като теб в началото бях в двете крайности, наранена, плачеше ми се, не ми се ядеше. Исках да сме заедно, да се свърши с всичко. Но за по - малко от 20 дни ми просветна, че аз не обичам този човек, а представата за него в моята глава. Онова, което сама съм нарисувала и направила от образа му, а той не беше това. В един момент отворих очите си за истината и видях, че не го обичам и не бих могла да го обичам. Видях мъж, който системно бягаше от ролята на баща и съпруг с години по един или друг начин. А за това лечение няма. Надявам се, че този път ще бъде добър баща на детето, което чака и добър съпруг на жена си.  Не мога да му пожелая нищо лошо в личен план, напротив даже ми се иска всичко да им върви добре. Но е факт, понякога просто всичко свършва, а да го бутаме на сила просто няма смисъл.

Още нещо: Мъжа ти не се държи като човек, който е сгрешил, защото той не смята, че е сгрешил. Това е. Как ще му се размине няма значение, важното е друго: Той не мисли, че е направил нещо лошо или не му пука.

В момента не знам какво да правя и това е най-лошото, което мога да ви напиша. Давате всичко от себе си да вдигнете един непознат човек...
Истината ще дойде и или ще ме повлече, или ще трябва да се изправя и да продължа напред...Имам дете, това е най-важното. Заради нея трябва да съм силна.

Запомни, че ти си най-важната и трябва първо да помислиш за себе си!Защото когато ти си добре, здрава и щастлива, ще бъдеш и добра майка на детето си!

Започни от това , че ти и детето сте най-важни .
Не се поставяй на последно място .

Sad_but_true,
не се самопритискай с това: "Не знам какво да правя и това е най-лошото".
Такива решения не се взимат за един ден, няма за къде да бързаш, дай си време, не е нужно днес и сега да предприемаш нещо! 

Трябва да превъзмогна и моята същност. Да счупя модела, който самата аз си градя.
Много съм сприхава, аз просто понякога не оставям нещата да се случат сами...Това непрекъснато мислене, анализиране, пресмятане на възможни последствия. Уж, за да съм подготвена...Реално не съм.
Трябва да се успокоя, без да се приспя и каквото има да става, то ще стане и без моята непременна намеса и неистово желание да е 'сега, веднага' ...

Никой не може да ти каже кое е истина и кое не, още по-малко пък какво да правиш. Защото никой не знае каква е пълната картинка при вас. Това само ти можеш да прецениш. Дай си време 

В началото на връзката ни с мъжа ми, положението беше плачевно. Един страничен наблюдател щеше да ме обяви за луда, че го търпя. Но аз бях твърдо убедена, че ме обича. Усещах го! И се оказах права. Но знаех също, че се държи "недолюбващо" само, защото го тресеше неистов страх, че няма да го обичам, че ще го зарежа, че ще го нараня и страхът го караше да бяга. В един момент си дадох сметка, че знанието за мотивите му не ме топли. Последва кратка раздяла. В крайна сметка той намери обратния път към мен. Показах му, че държа да се чувствам обичана и ако не може или не иска да ми даде това, значи няма място до мен. Той не се промени, но се промени отношението му към мен.
Искам да кажа, че много зависи от теб как точно ще си изиграеш картите

Sad_but_true, не оставяй мъжа си да си отиде,не се развеждай с него,от постовете ти разбирам,че още го обичаш и така ще бъдеш по-нещастна.
Явно от нещо във вашите взаимоотношения се е чувствал ощетен - затова сега не усеща вина.
Не му мърмори и натяквай за тази жена,ако се опитваш,само срещу себе си ще го настроиш,това ще отмине с времето,когато се осъзнае сам. А сега явно е увлечен от нея.
А ти се стегни,не му реви,бъди ведра  и не му вменявай чувство за вина постоянно.Това е начина да го спечелиш пак.
Ако няма резултат и той продължава с разговорите с въпросната Поли,значи няма само разговори,а и нещо друго.В такъв случай,ох не знам аз какво бих предприела,но бих намерила мъжа й да го обсъдим ...
Пожелавам ти успех и горе главата,мила!

Естествено, че няма да знаеш какво да направиш. Не мисли за далеч напред, мисли за днес или утре. Мисли ден за ден, за никъде не бързай. Прибързаните решения понякога оставят горчив вкус.

Тя zigizagi го е казала същото.

Как ?
Мъжът ми иска да спрем да го дъвчем това. Аз също и му казах, че е под достойнството ми да се превръщам в хрътка.
Страх ме е да не се разделим, това е ... Обичам го, но осъзнавам, че с моята гола обич съм за никъде, ако той не иска да е с мен повече. Ще трябва да го преживея, каквото и да е...

Не мога да ти кажа как...
Мога да ти кажа само аз как бих постъпила. Спирам да давам, докато не получа. Нито ще го следя, нито ще го разпитвам. Изобщо едно дистанцирано отношение. Дори усмивка няма да види от мен докато не си я заслужи. Ако преди това съм му правила салата например, спирам да я правя. Или каквото и да е друго. Нищичко. Дори няма и да говоря с него освен служебно. Просто да усети, че балансът е нарушен и е сгафил. Ако след това не се опита да ме спечели поне малко, значи не ме заслужава.

Ето , това е .
Покажи му , че не те е страх .
Иначе той винаги ще се възползва и ще прави това , което иска .
Пък ако е решил да се разделите , и да те е страх и да не те е страх , пак ще те зареже .

Смятам отново да прочета какво сте писали...Ще се спра и ще помисля!
Знам, че стана банално да го повтарям, но съм ви много благодарна 

 

Четох, четох няколко пъти. Главата ми се изпълни с преживени спомени, емоции и чувства....от позицията на преживяла същото.
Не смятах да се включвам в темата.
Само искам да ти кажа след три години какво остана в мен днес като равносметка.
 Унижението не се забравя....разделихме се... и аз исках да се закърпят нещата, но не би, не можах да преглътна. Всичко ще е за твоя сметка. Той не се чувства отговорен за предателството си, това трябва да  ти даде ясен поглед за бъдещето.
Ще ти пратя един линк на лични.

Sad but true, гуш 
Звучиш ми интелигентен, чувствителен човек, който е добронамерен и поради това вижда доброто навсякъде.
Звучиш ми като човек, който - по един или друг начин - ще изплува.
Ако трябва да си заложа на това, кой ще се справи - ти или мъжът ти, бих си заложила спестяванията на теб. Дай си време. Оттегли се емоционално, отвори си пространство за себе си, не се протягай към него, гледай си детето и работата. АКо го изхвърлиш сега, ще се счупиш, за това казвам - дай си време. И виж накъде отиват нещата. Но, за Бога, направи нещо, за да му покажеш, че нещата много са се променили между вас.