Нека се представим и още нещо

Здравейте на всички мами. Първо искам да ви помоля да не ме упреквате за това че съм била малка най вече. Цялата работа тръгна от една малка беля. Така де имах си гадже съответно първия и забременях от него. Той искаше да ми вземе хапче след белята ама аз малка и твърдоглава си помислих че няма как да зачена от един път. Е да ама не. То пък взе че стана. И аз като се притесних, че съм малка и как ще кажа на майка ми? Бях изпаднала в депресия и накрая от всички притеснения направих спонтанен аборт. Отидох на лекар и ми казаха че трябва да отида с майка ми да ме изчистят. И ние споделихме на неговата майка за белята и тя ни подкрепи и каза че ще дойде с мен. Не че моята майка е много лоша. Напротив, тя е страхотен човек, но просто шубето е голям страх. Та да продължа, бях само на 15 години, още незряло дете. Та с неговата майка отидохме и всичко мина добре. Като навърших 16 години пак така стана белята и аз пак реших че няма да стане от един път. Е гати мен ме хваща по бързо и от циганките тц тц ужас. И разбрах в трети месец за бременността си и тогава трябваше вече да кажа на майка ми. Тя ме питаше идва ли ми цикъла а аз след няколко потвърждавания и казах че ми закъснява. Тя ми взе тест и естествено беше положителен. Отидохме на лекар и лекарката каза че имам 2 седмици да реша какво искам да правя. Дали ще раждам или ще го махам. Като се прибрахме майка ми беше леко потресена и ме попита искам ли аборт. Когато поклатих отрицателно глава тя ме подкрепи. Макар и всички проблеми през бременността ( а това са гадене, повръщане на кръв, много нерви с бащата, припадане и т.н.) с нейната подкрепа успях да родя здраво и красиво момче което сега е на 5 годинки. Вярно че станах майка на 17 а моята майка я направих баба на 36, но въпреки това не съм се замислила и за секунда за аборт.Сега съм с втори съпруг и  имаме второ момче на 6 месеца.Той е приел както неговото така и моето от бившия и нещата пак се наредиха макар и след 5 години макар и това че първия ми син до 3 години го отгледах сама. И двамата ги обичам безумно много. По принцип ще ви издам тайната че винаги тайно в мен се надявах на една щерка, но не съм се вманиачавала чак толкова в пола. Като е момче няма да го върна за рекламация я:) Винаги ще ги обичам и все ще си мисля че първата неуспешна бременност е била с момиченце по някакви бабини деветини ми излиза женско ама аз не вярвам много. Искам да ви дам кураж на всички вас които все още нямате дечица. Бог си знае работата. Свекърва ми имаше една позната която 10 години не можеше да има деца. Бременееше и накрая абортираше после се решиха с мъжа й да си осиновят детенце и след осиновяването изминаха няколко години и тя успешно роди още едно дете. И сега когато я попитат: Кое обичаш повече взетото или твоето? Тя отговаря така: Обичам ги двете с безгранична любов по равно, но взетото ми даде радоста да съм майка! Така че бъдете силни мами и вярвайте! От мен Успех! Анджи

Упреци тук няма да получиш:). От мен само уважение за това, че толкова малка (не просто млада) си взела смелото решение сама да отгледаш детето си. И поздрави към майка ти за това, че те е подкрепила в избора. Цени това, което имаш, нямаш повод за вина.А щом има толкова обич между теб и съпруга ти - и дъщеричка дай боже скоро да ви радва.

Здравейте мили мои героини,преди 1 година за съжаление и аз се записах в тази тема....Искам да вдъхна кураж на всички майчета,бъдете силни,БОРЕТЕ СЕ!!!След борба,страх и щастие сега си имам малка прекрасна принцеска.Вярвайте,стават чудеса,когато най малко очаквате.

Здравейте     Аз не се радвам, че нови се записват в темичката.Дай боже да запустее и тази тема и другите в подфорума.Да има щастливи мами и здрави бебчета.
 
candy_temptation   няма да те съдим    Всеки прави грешки, важното е да се учи от тях, да му остава нещо в мозъка след грешния избор.
Това, че майка ти те е подкрепила е много хубаво. А сега си си наредила и живота и си щастлива...това е важното, а не че преди си сгрешила.
Аз с първата ми бременност бях в 12 клас      Обстоятелствата бяха други, но си бях на почти детски акъл.
Искам да ви кажа, че нещата се оправят.С времето нещата се оправят, идват нови радости и шансове.Аз сега чакам моята нова радост...всичко е толкова идеално, а мен ме гони параноята, та чак ми е трудно да повярва.След два спонтанни аборти, сега всичко е наред.Мисля си, че моето дете си е било една и съща душа.Два пъти се е опитвало да дойде, докато сега е решило, че ще си има страхотен баща и щастлива майка...и вече ще пристигне при мен.

Ще се опитам да ти противореча... Ти си била с два спонтанни аборта, но тук сме и майки, които имахме отгледани деца. Те не се забравят. В този подфорум темите не могат да запустеят. Защото сърцата ни макар и празни не са пусти. Ние няма да забравим изгубените си деца и единствено тук помежду си намираме някаква утеха. Никой друг не може да ни разбере така както се разбираме една с друга.

Извинявай, не исках да те засегна, не се и заяждам... просто така усещам аз нещата.

Хубав ден.

Имах предвид да няма причини да се пише в такива теми.Невъзможно е, но поне да е в много минимален процент. Да няма майки загубили децата си...живеем във време, а и ни очаква бъдеще, в което уж ще измислят толкова неща, че се надявам случаите да намалеят до минимум.
Това имах предвид   
Иначе за мен самата има голяма разлика м/ у бременност и родено дете...разбирам разликите между двете неща.

Разбирам. Разбрала съм погрешно. А съм ранима на тази тема както всички нас. Приеми извиненията ми...

Няма защо, аз не съм се засегнала     А и аз самата често не казвам точните думи за мислите си.
 

Благодаря ви че ме подкрепяте. Имаше още два форума в които написах историята си и тя беше последвана с упреци как съм можела да направя беля, колко било безотговорно,дете гледало дете,  за предпазни мерки не съм ли чувала (разбира се че съм чувала, но и с предпазни мерки стават грешки) и т.н.. А вие сте толкова добри и ме подкрепяте, за което изключително много съм благодарна. Даже сега ми се иска да имаме още едно. Толкова много обичам децата и винаги съм искала 3 дечица. Но нали знаете всяко нещо с времето си. Дано следващото да е момиченце да се радва с двама батковци. Ама малко ме съмнява че аз съм си мъжка майка.. Даже като малка съм израснала с момчета. И с братовчеди. Почти щерки няма в родата. Само аз съм. Хехе  

мили момичета,много отдавна не съм влизала в темата.писала съм историята си някъде в началото-един спонтанен аборт,една прееклампсия ,аз оживях след нея по чудо,но детето ми се роди в осмия месец 800 грама и почина.който иска може по-подробно да я намери и прочете.помня колко опустошена се чувствах тогава.това е точната дума-опустошена.
та отклоних се много от повода,по който се сетих за тази тема и реших днес да пиша тук.тогава-преди шест години един бездушен лекар ми каза-моето момиче,сега плачеш за деца,а после ще плачеш от деца.идеше ми да го убия-аз безбожно силно исках деца,той нормален ли беше да ми говори така.
но се оказа прав.вчера моите диванета,да са ми живи и здрави,но са много палави,цял ден така не слушаха,така ми опънаха нервите,че вечерта се разплаках.и тогава в съзнанието ми този лекар изскочи с думите,които тогава ми каза,и които така ме попариха.
та на всички искам да ви пожелая да изпитате моите сълзи.и от тях боли,но после детската прегръдка и ,,мамо извинявай,обичкам те,,ги пресушават и стоплят сърцето.
а колко нещастна се чувствах някога.пожелавам ви да имате всички поне по едно слънчице,да топли дните и сърцата ви.
целувки.
 

Казвам се Марина.На 29 от Варна.Омъжих се септември 2011 и същия септември,буквално дни след сватбата разбрах,че чакам дете.На 08.02.2012 в 20 гестационна седмица родих(пометнах) момченце,което никога не видях.......Бремеността ми беше наблюдавана и следена от една от най-добрите варненски гинеколози-Цветинка Петрова.Сънувала съм нероденото си дете- беше слънчево, а аз и той в една кола.Странното е ,че го сънувах толкова малък-колкото сигурно е бил, когато е паднал между краката ми- в съня ми той беше малък колкото шепата ми...и беше слънчево...а аз му правех сянка с ръка над очичките му........Не бих могла да бъда никога същата.И Господ обвинявам-защо ми го взе?или защо то си тръгна......Името му щеше да е Стилян....Трябваше да се роди на 20.06.2012.....Зимата отмина, а когато дойде пролетта на 2012- това беше най-тъжната пролет за мен......

Здравей Мариана,аз също загубих момченце в 20 седмица,знам какво преживяваш.Сега имам прекрасна дъщеря на една годинка.Искам да ти кажа да потърсиш причината за този аборт,защото предполагам,че лекарите ще ти кажат,че се случва ако се повтори тогава.Не разчитай само на лекарите .За да имам дъщеря ми съм изчела много, правила изследвания сама и съм се следила при 3-ма лекари,но решенията взимах сама(примерно да не влизам в болница).Много ми помогна опита на другите мами с които съм си писала от бг-мама.Не искам да натоварвам темата затова ако се интересуваш може да ти кажа пътя по който съм минала,но причина има за всичко което се случва.

Пожелавам ти скоро да гушнеш твоето бебче.
Поздрави,
Елена

Здравей,Марина.Направо се наежих,като видях че пак някой е писал в тази тема.Както ти е казала Елинце,потърси причината.През месец май 2011 година в 26 седмица родих своите 2 кукли Ивайла и Паолина,живяха 2 дни и починаха,родиха се много малки едната 500гр.другата 550гр.Тогава ми казваха,че съм много дребна и затова не съм могла да ги износя,но....след 1 месец на съвземане,сълзи,обвинения.Реших да търся проблема...Оказа се че,съм развила инфекция,довела до многводието,и от там аборта(раждането).При думите,че е можело да се овладее ситуацията и да съм стигнела едни прилични седмици,полудях,исках да ида прехваленият МД-София и да ги избия до крак.Назначиха ми лечение и забрана 6 месеца да не забременявам.Проведох стриктно лечението,забременях от рас,имах най-леката бременност,а след това и най-прекрасното бебе,моята Радостина.Та искам да ти вдъхна кураж,искам да ти кажа,да потърсиш лекар на когото да имаш 100% доверие,да намериш причината,а след това най-леката бременност.Успех мило майче,ако има нещо с което мога да ти помогна,винаги можеш да ми пишеш.

Марина, съжалявам, че още едно майче се включва в нашите мрачни редици! Съжалявам за загубата ти! Познавам мъката ти - при това два пъти. Затова казаното от момичетата потвърждавам и аз - потърси причина и продължи напред. С времето нито ще спре да боли, нито ще забравиш, но ще се научиш да живееш с тази болка. Ще дойде ден, в който отново ще бъдеш щастлива! Знам, че сега това ти звучи абсурдно, но ще се случи! А дотогава - пиши за всичко, което занимава мислите и сърцето ти! Ние сме насреща!

Здравей, Марина, колко много съжалявам... Даже не знам какво да кажа, освен да не се отказваш от мечтата си да имаш дете. Страхът, който може да преживее една жена, виждайки положителния си тест за бременност, ние тук най-добре можем да го разберем. Но колкото и да са свити от страх сърцата ни, стократно по-голяма е радостта от сбъднатата мечта да държи в ръце детето си.
Аз не спирах да сънувам неродените си деца - заедно, по отделно, като бебета, като порастнали дечица, понякога като далечни "сенки", които ме е страх да доближа.
Не се отказвай