Нека се представим и още нещо

Здравейте ,момичета!Много Ви благодаря за думите и най-вече за подкрепата...Само жена преживяла същата лична трагедия може да ми разбере болката..
Може би трябваше да започна с това ,че имах и предишен спонтанен аборт, бях във 2-рия месец..Още си бяхме приятели със съпруга ми.Затова когато пак забременях го приех със смесени чувства,най-вече ме беше страх да не се случи същото и когато вече мина 3-тия,4-тия месец, със следена бременност-просто си отдъхнах..Беше тежка зима във Варна.Почти не излизах, но заради отслабения имунитет легнах на легло с около 40 градуса температура.Когато видяха ,че не могат с нищо да я свалят-Зинат антибиотик.Оправих се на 10тия ден...и си казах-мина...2 дни след оздравяването ми-се събудих от контракции..Всичко свърши в 17 следобед...Извинявайте момичета ,че съм така многословна,просто искам всичко да споделя...Още веднъж-много Ви благодаря за думите и подкрепата Ви.Те означават много за мен..

Мили момичета, приемете топлата ми прегръдка. Винаги се натъжавам адски много, като прочета, че има нови майчета в този подфорум
Марина, съжалявам мила, знам, че като ти кажа: следващия път всичко ще  е наред, няма да ми повярваш. Просто силно се надявам и се моля да е така. Варна, не е малък град, почини си малко, намери добър лекар, открийте причината... след това живот и здарве ще забременееш, ще са 9 месеца на страх и тревоги, но след това ще видиш, че няма да има по-щастлива от теб  Аз също съм от Варна, ако имаш нужда от нещо, каквото и да е... мнение за доктор.... насреща съм!

Здравейте,от всичко което прочетох до сега си вдъхнах малко кураж,защото вчера и аз преживях нещо такова.Загубих децата си. Направих спонтанен аборт в 4 месец,болката ми е голяма,но още повече ме заболя,когато разбрах,че са две.Мислех си,че вече няма смисъл за какво да живея,но когато прочетох,че има и по-лоши случаи от моя малко се успокоих.Обвинявам себе си за този аборт,че не бях достатъчно отговорна,но такъв е живота. Кураж на всички и нека не се отчайваме толкова много. Надеждата умира последна.

Много, много ми е мъчно..
Откакто ми се случи исках някъде да споделя, търсих  къде да го направя....
След 3 опита инвитро и след 5 години ходене по клиники и много, много мъка и много, много надежда накрая забременях. Беше миналата година юни месец. Така не ми се вярваше и толкова бях щастлива. И не само аз, мъжа ми и детенцето  ми /на 7 г./ също бяхме на 7-то небе.
Първо бяха близнаци, като едничкото се резорбира и остана другото - миличкото ми...Толкова чакано и толкова искано бебче..
И една толкова безпроблемна бременност. Като изключа ниския хемоглобин, който винаги е бил около 90. За мен беше нормално, защото съм с таласемия. И при първото ми раждане също бях с такъв хемоглобин.
Приготвила бях дрешките за изписването, купила си бях шишенца, изпрала бях всичко, бях решила коя количка да си купим...
Бременността ми я следиха 2 доктори, още при 2-ма бях правила консултации. Мнението на всички беше, че нямам причина да раждам секцио, т.е да си родя нормално.
Отидох да раждам в Благоевград, бях толкова спокойна, нямаше какво да ми се случи. Мислех си, че тези, които се страхуват от раждането са лигли, а пък аз бях мъжко момиче, търпях болка.
Един ден ... се събудих в Реанимация на Александровска болница. Още незнаех какво ми се е случило...Сестричката ми я бяха пуснали да ме види..
По време на раждането съм получила някакъв гърч, гърчове. Бебето се родило много бързо, с 3 напъна, но с вяла сърдечна дейност и не са успяли да го спасят. Започнали да ме шият, но съм получила стахотни кръвоизливи, навсякъде. Наложило се да ми отстранят матката и единия яйчник. Преляли са ми 40 банки кръв и 40 банки плазма...Още не мога да го проумея колко много е това. В следствие от голямата кръвозагуба съм получила дихателна, бъбречна недостатъчност и един куп други усложнения, които само са изброени в епикризата, но не знам какво означават. Три дни след раждането са ме привели в КАИЛ III в Александровска болница. Около 20 дни съм била в медикаментозна кома, за да не чувствам болка. Три дни са ми правили разни операции и пластики...Била съм интубирана, като постепенно са изключвали апаратите, за да свикна да дишам сама; била съм на хемодиализа една седмица. Като съм станала по-добре са ме хранили  със сонда. Не можех да ходя...

НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА СЕ ОТБЛАГОДАРЯ НА ЛЕКАРИТЕ, СЕСТРИТЕ И АКУШЕРИТЕ ОТ КАИЛ III КЪМ АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА. Както и на лекарите, които са участвали в операциите и с които са правени консултации. Винаги ще помня и ще се моля да бъдат здрави и да спасяват още много хора. Не мога да изброя всички, но не мога да не спомена проф. Атанас Темелков и др. Методи Лазаров.

...Сега се страхувам. Страх ме е да не ми се случи нещо. Докторите казват, че ако имало нещо, щяло до сега да се проличи... Физически вече съм добре. Ако някой не знае какво ми се е случило, нама как да разбере. Но като съм навън и срещам бременни и мънички дечица все пресмятам на колко месеца вече е нашето детенце... и пак си казвам - "Добре, че оживях".

Чета си от време на време в интернет това, което са писали вестниците за мен. Така сякаш се срещам с бебенцето ми. Мъчно ми е... Всеки казва, че трябва да го преживея, да продължа. Аз го правя, продължавам напред, но не мога да забравя. И още повече - мило ми е да се сещам.

Продължавам да бъда мъжко момиче. Заради детенцето ми, заради мъжа ми, заради близките ми и заради себе си.

Мила, мила Kate_,
толкова съжалявам за този кошмар, който си преживяла... който сте преживели всички 
Съжалявам, че освен бебенцето си загубила и матката си
Аз бях с дихателна и сърдечна недостатъчност, но това, през което ти си минала, и си оцеляла, е едновременно кошмарно и почти граничи с медицинско чудо.

Ако имаш нужда, мога да те свържа с психолог (жена) в Благоевград, която прояви желание да работи с родители, преживели загуба. Пиши ми на лични.

Прегръщам те много и всичките ми думи няма да те утешат... Дано дълго да си здрава! Времето не заличава случилото се, но с времето то става част от живота, от миналото ни... някога отново ще си щастлива 

Да, така се изрази др. Лазаров - Не е късмет, а е чудо, че съм оцеляла.
Ще ти пиша на лични

Боже Господи, какво си преживяла миличка    Съжалявам, съжалявам.  Съжалявам за детенцето, съжалявам за теб, че си изгубила матката си. Прегръщам те, много кураж ти желая.

Всеки ден благодари на бог ,че си жива ,чудо е ,че си жива ,невероятна история .Много жалко ,че е трябвало да минеш през това изпитание ,но се радвай на детето ти и любимите хора до теб .Дано това е последното ти премеждие в живота ,и от тук нататък само хубави моменти  .

Кате, ти си много силна, миличка! Аз също преминах през ада от загубата на бебе...При мен нещата също се усложниха, не колкото твоите, но и аз оцелях. С мен се наложи да направят реабразио "на живо" след огромен кръвоизлив. И аз умирах на масата, а после три месеца бях по болниците заради усложнения. И не ми стигаше душевната болка от преживяното, но при всяка визита на лекарите трябваше да обяснявам случилото се и да се връщам отначало...Накрая ме оперираха, оправих се, родих отново...имам си още едно Слънце, но не мога да забравя загубеното...Не минава и ден без да се сетя! Времето минава, облекчава и лекува, но спомените винаги ще са живи...Все си мисля, че такива неща се случват само на силните жени, не знам...

Здравей PURPLE-NAZI,аз също изгубих бебе в 5 месец.Сега имам дъщеря на 1,8 мес.Искам да ти кажа да не оставаш нещата така напражи изследвания .Правиха ли ти мокробиология по време на бременността?

мили момичета, чета ви и сърцето ми се къса от мъка колко много мами има които са преживели загуба. и аз съм една от вас. сега трябваше вече да съм мама на две дечица, но си нямам никого, имах две бременности и двете завършиха със аборт в 5 месец. болката е непоносима. надявам се всяка една от нас да успее да постигне мечтите си и да роди живо и здраво детенце.

дуденка,главата горе и погледа напред!И не само ти ,другите също!Няма как да се забрави,но все пак ..ето ме и мен бремнна за 3-ти път в 5-тия месец двама лекари ми следят бременността,аз слушам и изпълнявам Никога не съм си заравяла главата в пясъка!Това е противопоказно

Здравейте момичета.Дуденка аз сущо изгубих бременност в 5 мес.Щом износваш бременността до 5 месец причините не са много Правила ли си изследвания.аз монах през този ад и благодарение на момичетата от БГ МАМА започнах да се изследвам сама защото за лекарите една изгубена бременност не е нищо.Можеш да направиш Изследвания:антифосфолипидни тела,тромбофилия,щитовидна жлеза(TSH,TAT,MAT,T4),цитонамаска,микробиология,инфекции,микоплазма,уреяплазма.По време на бременността също трябва да се прави микробиология.Шийката на матката също трябва да се следи по време на бременноста ,прави се серклаж в малките месеци,на мен ми сложиха силиконов прустен(гривна,песар)и така износих бремеността до 8 месец.Отделно от 26,27 седмица  ми слагаха дексаметазол за развитие на дробчето на бебето(ако се роди по рано).Ако мога да помогна питай.

Здравейте мили момичета, много се чудих дали да пиша, само четях до сега. Но имам нужда да напиша и нашата тъжна история. Вече минаха два месеца от както си отиде моето ангелче Стоянчо ,най-трудните в живота ми.
Ще почна от началото. С мъжът ми сме заедно от 14 години, а за детенце се борихме цели 4 години. Миналата година след замръзен трансфер забременях за първи път. Беше една много хубава и спокойна бременост до  26 г.седмица. При втората ФМ се осъмниха ,че бебчето ни има транспозиция на големите съдове.След консултации с детски кардиолози  диагнозата беше  дясна камера с двоен изход и МКД. Беше голям шок за цялото семейство. Докторите ни посъветваха да направим още една ФМ и амниоцентеза. Др.Михова от болница Надежда направи изследванията и се потвърди,че бебето е абсолютно здраво генетично. Вярвахме,че след операцията всичко ще се оправи и ще си имаме здраво детенце. Такива бяха и прогнозите и на лекарите. Изпълнявахме всичко много стриктно. Времето мина и така нашето момче се роди на 17.02.2015. Най-прекрасното създание, 3700кг, 51 см.  със секцио. Веднага ни разделиха,защото той беше преместен в национална кардиологична болница. След 6 дълги дни се събрахме и си го взехме вкъщи да се гледаме докато дойде време за операцията. На 08.03 ни приеха в болницата и така моето момченце никога не си тръгна от там. На 10.03 го оперираха,въпреки че се бори много не успя до края. Толкова много го обичам ,че незнам как ще продължа напред. Знам, че направихме всичко за да се оправи, просто незнам защо едно толкова прекрасно създание си отиде толкова мъничко. Винаги ще си остане моя непораснал син.
Знам, че тук има толкова много жени преживели същата загуба и че са се справили и са продължили напред. Надявам се скоро и аз да го направя.

Здравейте момичета,аз също преживявам тежка загуба.Преди няколко седмици загубих бебето си в една многоизвестна ,частна клиника в Пловдив.Бременноста ми беше много лека,бебето се развиваше къто по учебник,правихме скрининг резултатите бяха страхотни.20 дни преди термина ми бях на преглед и гинеколога ми каза че раждането е започнало ,имах 2см разкритие ,и трябва да ме приемат.Приеха ме за нормално ,но тоновете на бебето бяха доста ускорени и кръвното ми се вдигна и решихме да ми направят секцио с пълна упойка.Когато се събудих не видях бебето си ,лекаря каза ,че изплакало и после спряло да диша.Причината за смърта е неизвестна.Мъката и болката са ужасни.Дано все по малко хора пишат в този форум