Нека се представим и още нещо

beru6ka 
Щом го желаете силно, чудото ще стане. Прегръщам те и вярвам, че скоро ще ни споделиш хубава новина 

Съжалявям майче
 

Beru6ka, прегръщам те силно, много съжалявам за загубата ви. Толкова ми е мъчно... за всички нас. Но не трябва да губим кураж и надежда, да се молим, че наистина оттук нататък ще ни се случват само хубави неща

Beru6ka  . 

Много сте мили, благодаря на всички за подкрепата. Не знам как щях да се справя без вас. Както казах не съм писала, но прочетох много истории тук в тази част на форума и това ми даде сила да продължа напред. Тези дни трябва да разбера станало ли е чудото  , така че моля ви стискайте палци да има с какво да ви се похваля. А как ще изкарам после 9 месеца без да се побъркам не знам.

  похвали се и после ще чакаме заедно с трепет 9 месеца

beru6ka, те и съжалявам за случилото се! Искрено са надявам да ни се похвалиш с две чертички, дано!! Пиши тук, ти си една от нас, ще срещнеш разбиране и отдушник за тревогите ти!

beru6ka , съжалявам, майче, че и ти се присъединяваш към най-мрачните и тъжни редици. Съжалявам, че за пореден път , безхаберието,безотговороността и липсата на капка хуманизъм са довели до там невинно човече да напусне без време този свят. Бог да съди твоята лекарка.
Силно стискам палци чудото да се е случило, защото това ще ти вдъхне нови сили и вяра, нови надежди и ще те върне към живота.

И още нещо -  винаги, когато имаш нужда да пишеш -  пиши ни, ние сме тук.

Здравейте, аз загубих своето бебе в 30 г.с., без видима причина. Бременноста ми вървеше нормално, но в един момент спрях да  усещам моето  момченце. Отидох на лекар и той ми каза, че всичко е наред и да не се притеснявам било нормално по-малко да се движи след една седмица аз пак бях при доктора бебето беше починало. Веднага влезнах в болница и прекарах най-кошмарните дни. Не получавах разкритие и на втория ден ми сложиха балон-катетър, всичко това продължи около 16 часа. От тогава мина месец и половина, но аз немога да го забравя, липсва ми ужасно много и палча често. Върнах се на работа, но е много тржко.

Миличка, съжалявам че това ти се е случило, знам че ти е много тежко, както и всички майчета тук. Само знай, че не си сама, ние сме с теб и ще се подкрепяме взаимно. Болката скоро няма да изчезне, но опитвай да се успокояваш, това е за твое добро.Една голяма прегръдка от мен
П.С. А уточни ли се защо се е получило така?

Все още не се зане от хистологията нищо не се разбра, в момента си правя изследвания, но ми казаха че може и да не се разбере.

охх миличка, добре знам как се чувсташ и за моето ангелче не можаха да установят нищо конкретно и сега аз и мъжът ми сед побъркваме от изследвания, постоянно си блъскам главата и не престава да ме е страх да не се повтори.

didy, съжалявам че и ти си една от нас, жалко че имаш повод да пишеш тук! те, сили и кураж! Ще дойде и твоето щастие! Сега най-важно е да се изясни причината,или поне да се предотврати последваща такава. Намери си свестен доктор, направи изследвания, ако е нужно и някакво лечение, въобще всичко необходимо и съвсем скоро да ни се похвалиш с две чертички! Знам че сега това ти изглежда нереално, знам че сега не искаш друго бебе, а само и единствено това, което уви нямаше шанс да го гушкаш! Наред с тази болка ще дойде и надеждата и желанието за ново начало!

Ето,че и аз се реших да споделя моята история.Забременях от раз,още първия месец,чак не ми се вярваше,при положение,че съм с наднормено тегло и винаги ми бе споменавано,че това може да ми попречи да забременея бързо.Имах много лека бременост,без повръщане,без кървене ,болки или каквото и да било,дори не качих много килограми,защото лекарката ме предопреди,че тъй като сам пълна,трябва да се контролирам и да не качвам повече от 6-7 кг.И така стигах до 32 седмица ,без никакви проблеми и само 6 кг отгоре...На 22.02 (преди по малко от месец)реших да отида на запис на тонове,защото предния ден усещах бебо да мърда,но не толкова силно както беше обикновено.В началото сестрата реши,че не хваща тоновете заради пълнотата ми и доктора поиска да ме прегледа на видеозона,за да се види как точно е застанало бебчето,но тонове нямаше.....Чух го само да казва;''съжалявам,мойто момиче,няма тонове''и край,мисля,че в този момент сърцето ми се вкамени..Повечето от вас,за съжаление знаят какво последва,предизвикаха ми раждане  и на следващия ден родих мъртвото си момченце...Най- ужасното е,че от момента,в който чух,че няма тонове,сякаш сърцето ми спря и вместо него остана един безжизнен камък....не пророних и сълза,после когато родих ме попитаха дали искам да го видя,естествено,че исках,исках да запомня личицето на малката душичка....една от сестрите се разплака,а аз неговата майчица само се усмихнах...Най-красивото нещо,което бях виждала в живота си беше личицето на мъртвото ми момченце......Разплаках се една на четвъртия ден,когато мъжа ми дойде да ме вземе от болицата,тогава и само тогава...В къщи вече имахме легълце и количка,забраних на мъжа ми да ги махне,сега всяка вечер,когато си лягам се взирам в тъмнината към легълцето отсреща...,но сълзи няма.КАКВО МИ СТАВА???БОЛКАТА Е УЖАСНА,МЪКАТА МЕ ЗАДУШАВА,А СЪЛЗИ НЯМА.....От няколко нощи чета историите на майчиците,и четейки плача,плача за тях,за тяхната болка,за тяхата загуба,защото много добре знам какво изпитват,как се чувстват.....А ЗАЩО НЕ МОГА ДА ПЛАЧА ЗА СОБСТВЕНАТА МИ БОЛКА,ЗА ИЗГУБЕНОТО МИ АНГЕЛЧЕ?!?Всички около ме ми казват браво,така трябвало,да не изпадам в депресии и тем подобно.....но мъката е тук,душата ме боли ужасно,но всичко е скрито вътре в мен,а те ме мислят за силна....не минава и  миг без да мисля,за него,за малката ми душичка.....БОЖЕ,КАКВО НЕ МИ Е НАРЕД,ЗАЩОТО СЪМ ТАКАВА?За това реших да пиша,с надежда тук да успея да изкарам тази ужасна задушаваща болка наяве и мисля,че успявам........наай накрая пишейки тези редове.... БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ ВИ ИМА ...........

Мари ИВ, много съжалявам за това което си преживяла! Нека почива в мир малката душичка! 
Знам какво е да чуеш доктора как ти съобщава, че детето ти го няма вече! И аз като теб не плаках много в началото, но това беше единственото за което мислех! Да, бях силна в очите на другите, не правех трагедии. Всички ми казваха, че ако те били на моето място щели да умрат. Е не умрях, а ми се искаше! Но трябваше да живея заради хората, които ме обичаха защото и те страдаха и не заслужаваха да ме гледат така! Единствената мисъл, която ме крепеше беше, че един ден колкото и усилия да ми коства това, ще имам живо и здраво дете! Форумът и мамите тук бяха, хората на които съм безкрайно благодарна, че ми помогнаха да преживея случилото се и да продължа напред. Не се затваряй в себе си и не се опитвай да забравиш, изживей си мъката, наплачи се. Ще мине време, ще се научиш да живееш със спомена за загубеното си детенце! Винаги когато имаш нужда пиши във форума и чети какво са писали другите. Понякога, четейки нещо написано от другите намираме собствени неизказани мисли и чувства. Кураж, мила!