Как простихте изневяра?

  • 26 952
  • 198
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 2 901
Кой е казал, че е лесно? Но за запазването на тоя брак носят отговорност и двамата възрастни в него. Не може единият да реши, че може да се развява когато и както му скимне, защото ще разчита  на другия да се прежали и да се примири, понеже семейството на всяка цена трябва да се запази. Е, не трябва на всяка цена.

Извинявай, не ми се връща назад - ти от опит ли говориш или по принцип, дали трябва да се прощава или не изневярата?

Защото всеки може да се зарича какво ли не и да си има своите принципи принципно в живота, но когато застанеш срещу ситуацията, играят принципите на текущата ситуация и всичко свързано с нея.

# 181
  • Мнения: 863
Имаше и доста други лични опити в темата...

Ако, ако, ако...

Ами ако не сте прави и съветите ви не са приложими навсякъде? Не се слага край на дългогодишен брак с лека ръка, особено ако има деца - трябва хубаво да се премисли и даа се вземе трезво решение.

Ако всеки режеше дългите си рокли при всяко модно "мини" течение...
Моят опит е на дете, израсло в дългогодишен брак с изневери и прошки.Гледах и си повтарях-"аз никога няма да позволя на мъж да ме унижава така".И това не само не ми помогна в живота, а напротив-много дълги години не можех да намеря баланса в семейните отношения.Който иска, да си прибира изневеряващия.Но да не си въобразява, че това решение не се отразява на децата, и че е в техен интерес.

# 182
  • Мнения: 1 258
Кой е казал, че е лесно? Но за запазването на тоя брак носят отговорност и двамата възрастни в него. Не може единият да реши, че може да се развява когато и както му скимне, защото ще разчита  на другия да се прежали и да се примири, понеже семейството на всяка цена трябва да се запази. Е, не трябва на всяка цена.
А може и двамата да си хойкат и да си запазят брака.  tooth

# 183
  • София
  • Мнения: 2 901
Моят опит е на дете, израсло в дългогодишен брак с изневери и прошки.Гледах и си повтарях-"аз никога няма да позволя на мъж да ме унижава така".И това не само не ми помогна в живота, а напротив-много дълги години не можех да намеря баланса в семейните отношения.Който иска, да си прибира изневеряващия.Но да не си въобразява, че това решение не се отразява на децата, и че е в техен интерес.

Много съжалявам за опита, който имаш, но в тази тема мисля, че не ставаше въпрос за масово изневеряващ партньор, а за съмнително провинил се, че и признал си грешката... муньо...

# 184
  • Мнения: 1 066
Кой е казал, че е лесно? Но за запазването на тоя брак носят отговорност и двамата възрастни в него. Не може единият да реши, че може да се развява когато и както му скимне, защото ще разчита  на другия да се прежали и да се примири, понеже семейството на всяка цена трябва да се запази. Е, не трябва на всяка цена.

 Peace Peace

# 185
  • Мнения: 6 217
Кой е казал, че е лесно? Но за запазването на тоя брак носят отговорност и двамата възрастни в него. Не може единият да реши, че може да се развява когато и както му скимне, защото ще разчита  на другия да се прежали и да се примири, понеже семейството на всяка цена трябва да се запази. Е, не трябва на всяка цена.
А може и двамата да си хойкат и да си запазят брака.  tooth
Може би така даже е по-лесно и за двете страни. Но отстрани е смешно.

# 186
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Кой е казал, че е лесно? Но за запазването на тоя брак носят отговорност и двамата възрастни в него. Не може единият да реши, че може да се развява когато и както му скимне, защото ще разчита  на другия да се прежали и да се примири, понеже семейството на всяка цена трябва да се запази. Е, не трябва на всяка цена.

Извинявай, не ми се връща назад - ти от опит ли говориш или по принцип, дали трябва да се прощава или не изневярата?

Защото всеки може да се зарича какво ли не и да си има своите принципи принципно в живота, но когато застанеш срещу ситуацията, играят принципите на текущата ситуация и всичко свързано с нея.
Ако може да се нарече опит това, което видях за пореден път при раздялата на поредното  семейство около нас. С повече от 20-годишен брак и две деца. Въпреки търпението, примирението, прошките и унижението на жената да търпи в името на семейството години наред накрая й се отплатиха, като я напуснаха окончателно и зарязаха като куче преди празниците, за да се отиде при другата. И не са единствените, да кажеш, че е нещо рядко срещано и случайно. Освен това като се прощава, не значи, че се забравя и оттам нататък всичко тръгва по мед и масло.

# 187
  • Мнения: 6 217

Въпреки търпението, примирението, прошките и унижението на жената да търпи в името на семейството години наред накрая й се отплатиха, като я напуснаха окончателно и зарязаха като куче преди празниците, за да се отиде при другата.
Точно тази опция много жени някак си я пропускат. Това, че ти си затваряш очите, прощаваш, забравяш, приемаш и така нататък, не означава, че той няма да си иде никогаPeace

# 188
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464

Въпреки търпението, примирението, прошките и унижението на жената да търпи в името на семейството години наред накрая й се отплатиха, като я напуснаха окончателно и зарязаха като куче преди празниците, за да се отиде при другата.
Точно тази опция много жени някак си я пропускат. Това, че ти си затваряш очите, прощаваш, забравяш, приемаш и така нататък, не означава, че той няма да си иде никогаPeace
Да, пропускат я. И често се чудя защо им е нужно да си причиняват това.

# 189
  • Мнения: 863
Моят опит е на дете, израсло в дългогодишен брак с изневери и прошки.Гледах и си повтарях-"аз никога няма да позволя на мъж да ме унижава така".И това не само не ми помогна в живота, а напротив-много дълги години не можех да намеря баланса в семейните отношения.Който иска, да си прибира изневеряващия.Но да не си въобразява, че това решение не се отразява на децата, и че е в техен интерес.

Много съжалявам за опита, който имаш, но в тази тема мисля, че не ставаше въпрос за масово изневеряващ партньор, а за съмнително провинил се, че и признал си грешката... муньо...
Ооооо, тя майка ми хвана баща ни веднъж.Оттам нататък са само съмнения.Които аз и сестра ми виждахме, че са основателни/обаждания по телефона и жени, звънящи на вратата и прибягващи да се скрият в асансьора/, но тя се надяваше, че не са.И как се мъчеше да му угажда, как го глезеше.....да не ви казвам какво ме напира да направя когато си спомням за това. Sick

# 190
  • Мнения: 1 258
И как пък не се сети и тя да си хване някой!  Mr. Green

# 191
  • София
  • Мнения: 2 901
Момичета, отново гледате чужди съпрузи, и съдите отстрани чужди женски реакции. Да ви кажа, повече клоните към клюкарство.

Пак ви питам, имате ли личен опит - когато личните ви чувства са били наранени и е трябвало да вземете вашето "толкова лесно и бързо" решение?

# 192
  • Мнения: 863
Хепи, ЛибоФФФФ, голяма и самоунищожителна.И платонична дълги години, защото интереса е бил другаде.Но в очите на самозаблуждаващата се жена и за това има обяснение и оправдание.

# 193
  • Мнения: 1 258

Пак ви питам, имате ли личен опит - когато личните ви чувства са били наранени и е трябвало да вземете вашето "толкова лесно и бързо" решение?
Аз имам и съм писала как съм реагирала.  Mr. Green

# 194
  • София
  • Мнения: 3 401
Аз също имам личен опит. При мен нямаше признания от негова страна, но явно хващане на отношения, които не бяха за ден-два. Поставих нещата на везните и анализирах какво печеля и какво губя, ако продължа да съм с него и ако се разделим. Приех нещата такива, каквито са и запазихме семейството си. С времето и аз, и той все по-добре осъзнавахме и оценявахме какво сме един за друг и каква е разликата между нашите отношения и "допълнителните" връзки.

Общи условия

Активация на акаунт