Така или иначе при бременност и раждане на едно дете, дамата ще е извън работната си среда за 1-2г. А ако остане в София, може и по-дълго ако има намерение да чака място за държавна детска градина.
- Публикувана: 6 ян. 2014, 16:43 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2015, 17:54 ч.
От София към по-малкия и далечен град
Ако забременее и без да си напуска работата в София, може фактически да си е в Добрич за 2 години и да минимализира рисковете.
Така или иначе при бременност и раждане на едно дете, дамата ще е извън работната си среда за 1-2г. А ако остане в София, може и по-дълго ако има намерение да чака място за държавна детска градина.
Може, да.-
Само споменявам: Два пъти в една река не можеш да влезеш - няма гаранция нито че той ще бъде посрещнат професионално именно на това ниво, което тогава е напуснал ( формално - да, може да е същото, но реално може силите вече да са други), нито за теб градът и хората да имат същия вкус, който усещаш като се връщаш там сега за празници и уикенди.
Бебето може да не стане тогава, когато го искате.
Близостта с роднините в миналото не е абсолютна гаранция за същата щастлива близост сега.
Ако градът е толкова жив, както го описваш, сумата от апартамент тук може с добавка да се трансформира в апартамент в София, но не сте го поискали.
Ако нещо вътре в теб серизоно ти казва да не го правиш в момента, дай си малко врме, в което си кажи, че няма да мислиш за това, и се вслушай в природата си.
Бебето може да не стане тогава, когато го искате.
Близостта с роднините в миналото не е абсолютна гаранция за същата щастлива близост сега.
Ако градът е толкова жив, както го описваш, сумата от апартамент тук може с добавка да се трансформира в апартамент в София, но не сте го поискали.
Ако нещо вътре в теб серизоно ти казва да не го правиш в момента, дай си малко врме, в което си кажи, че няма да мислиш за това, и се вслушай в природата си.
Гаранция няма, както за описаното горе, така и за настоящата ситуация- добрата работа и перспективи.
Сега първо, едно дете се гледа много по-лесно в по-малък град в близост до приятели и роднини, отколкото в голям далеч от такива.
1. Логистично - детето не остава само бебе, след време д. градина, училище, спорт, забавления са изключително по-лесни в по-малък град, отколкото в по-голям. Спестява се време в път.
2. Природа - близостта на природата, вида на парковете, населението в тях, включително и на четириногите обитатели.
3. Детска градина и училище - столицата е пословична с липсата си на места в детските градини и с борбата за записване на детето в добро начално училище /за по-нагоре има много вода да се излее/. Това рядко е проблем в по-малките населени места, макар да имаше проблем с яслите във Варна доколкото си спомням, но не и с размерите на София.
4. Приятели и роднини в периода на майчинството - колкото са по-близо, толкова по-добре. Винаги можеш в началото да ги изрежеш ако прекалено ти дават наставления, но са много полезни когато изперкаш и ти се прииска да се отделиш от малкия "звяр" за час-два, дали за да идеш на лекар/зъболекар или на фризьор. Не че далеч и в големия град не можеш, просто е една идея по-трудно. Това важи и когато детето поотрасне малко и хукне с приспиване при баба и дядо. Колкото са по-далеч бабите и дядовците, толкова по-трудно е да се създаде връзка на привързаност между децата и бабите и дядовците. Говорим за идеалния вариант, разни неприятности могат да се случат независимо дали си близо или далеч.
Друго, което е + за мен, много по-спокойно можеш да оставиш в по-малък град детето си да играе пред блока, да се връща само от училище, отколкото в по-голям. Изграждането на самостоятелност е по-лесно и с по-малко бели коси на родителите. И друго, което за мен също е плюс поддържането на приятелствата в детска възраст е някак по-лесно в по-малкия град, защото децата имат повече време да са заедно.
Иначе - да, самия град и хората в него ще са различни от спомените ти, но и ти самата ще си различна за тях, в крайна сметка се връщаш в ново качество, самата ти си израснала професионално, емоционално ... Те обаче също не са стояли в капсула на времето.
5. Собственото жилище също е + за мен. Различно е наем всеки месец и данък веднъж годишно. Да знаеш, че какъвто и ремонт да се наложи зависи главно от вас.
1. Логистично - детето не остава само бебе, след време д. градина, училище, спорт, забавления са изключително по-лесни в по-малък град, отколкото в по-голям. Спестява се време в път.
2. Природа - близостта на природата, вида на парковете, населението в тях, включително и на четириногите обитатели.
3. Детска градина и училище - столицата е пословична с липсата си на места в детските градини и с борбата за записване на детето в добро начално училище /за по-нагоре има много вода да се излее/. Това рядко е проблем в по-малките населени места, макар да имаше проблем с яслите във Варна доколкото си спомням, но не и с размерите на София.
4. Приятели и роднини в периода на майчинството - колкото са по-близо, толкова по-добре. Винаги можеш в началото да ги изрежеш ако прекалено ти дават наставления, но са много полезни когато изперкаш и ти се прииска да се отделиш от малкия "звяр" за час-два, дали за да идеш на лекар/зъболекар или на фризьор. Не че далеч и в големия град не можеш, просто е една идея по-трудно. Това важи и когато детето поотрасне малко и хукне с приспиване при баба и дядо. Колкото са по-далеч бабите и дядовците, толкова по-трудно е да се създаде връзка на привързаност между децата и бабите и дядовците. Говорим за идеалния вариант, разни неприятности могат да се случат независимо дали си близо или далеч.
Друго, което е + за мен, много по-спокойно можеш да оставиш в по-малък град детето си да играе пред блока, да се връща само от училище, отколкото в по-голям. Изграждането на самостоятелност е по-лесно и с по-малко бели коси на родителите. И друго, което за мен също е плюс поддържането на приятелствата в детска възраст е някак по-лесно в по-малкия град, защото децата имат повече време да са заедно.
Иначе - да, самия град и хората в него ще са различни от спомените ти, но и ти самата ще си различна за тях, в крайна сметка се връщаш в ново качество, самата ти си израснала професионално, емоционално ... Те обаче също не са стояли в капсула на времето.
5. Собственото жилище също е + за мен. Различно е наем всеки месец и данък веднъж годишно. Да знаеш, че какъвто и ремонт да се наложи зависи главно от вас.
Аделия, Козирог ли си?Звучиш ми като утвърден такъв.
Не, защо, как ти звуча? Бъди по-подробна, моля те, наистина ми е интересно как изглеждам отстрани в този момент
Така или иначе при бременност и раждане на едно дете, дамата ще е извън работната си среда за 1-2г. А ако остане в София, може и по-дълго ако има намерение да чака място за държавна детска градина.
Абсолютно. Аз си представях идеалния вариант точно така. Обаче има няколко неща, които пречат на това развитие:
1. Напълно решена съм първо да се омъжа и после да имам деца. Не ме питайте защо. Както стана ясно в момента това не може да стане, не искам да притискам човека до себе си.
2. Както каза някой по-горе, не се знае кога точно ще стане бебето, а вече достатъчно време изгубихме да се мъчим да градим нещо тук. По-добре, ако съм го решила, да го градя там, пък ако дойде бебенце скоро, добре е дошло. И по-късно да е, поне нещо ще сме започнали да правим в града.
3. Аз всъщност искам да работя и там и ще направя всичко възможно да го направя. Струва ми се, че няма да е зле да се опитам да започна там, да се вградя някак си в средата и след майчинство да ми е по-лесно.
Защото не става въпрос само майчинството да си изкарам в Добрич, а по-скоро става въпрос за това, че искаме живот там. Честно казано и на мен лудницата и несигурността ми идват в повече вече. Усещам се, че въпреки повечето пари тук, не живеем пълноценно, затваряме се, големият град по-скоро ни смазва, отколкото да ни отваря врати.
Знаех си, знаех си, че говориш за Добрич! 
Аз бих се върнала ако съм на твое място, Варна е наблизо, Добрич съвсем не е дълбока пробинция според мен. Имам приятели от там, самата аз често съм във Варна. София е моя роден град, при все това предпочитам Варна за живеене.
Това по принцип, конкретно, бих изпратила мъжа (приятеля си) да се прибере. Да уреди домът, работата си, и т.н. да мога да знам, че напускайки, поне той ще е вече на работа. Да видя, че има смисъл и основание да се местим. Нещо на практика да е уредено, че историята познава всякакви издънки...
Аз бих се върнала ако съм на твое място, Варна е наблизо, Добрич съвсем не е дълбока пробинция според мен. Имам приятели от там, самата аз често съм във Варна. София е моя роден град, при все това предпочитам Варна за живеене.
Това по принцип, конкретно, бих изпратила мъжа (приятеля си) да се прибере. Да уреди домът, работата си, и т.н. да мога да знам, че напускайки, поне той ще е вече на работа. Да видя, че има смисъл и основание да се местим. Нещо на практика да е уредено, че историята познава всякакви издънки...
Знаех си, знаех си, че говориш за Добрич!
Аз бих се върнала ако съм на твое място, Варна е наблизо, Добрич съвсем не е дълбока пробинция според мен. Имам приятели от там, самата аз често съм във Варна. София е моя роден град, при все това предпочитам Варна за живеене.
Това по принцип, конкретно, бих изпратила мъжа (приятеля си) да се прибере. Да уреди домът, работата си, и т.н. да мога да знам, че напускайки, поне той ще е вече на работа. Да видя, че има смисъл и основание да се местим. Нещо на практика да е уредено, че историята познава всякакви издънки...
Аз бих се върнала ако съм на твое място, Варна е наблизо, Добрич съвсем не е дълбока пробинция според мен. Имам приятели от там, самата аз често съм във Варна. София е моя роден град, при все това предпочитам Варна за живеене.
Това по принцип, конкретно, бих изпратила мъжа (приятеля си) да се прибере. Да уреди домът, работата си, и т.н. да мога да знам, че напускайки, поне той ще е вече на работа. Да видя, че има смисъл и основание да се местим. Нещо на практика да е уредено, че историята познава всякакви издънки...
Нещо такова обмисляме и ние. В началото за няколко месеца той да се прибере и да подсигури това, което успее, аз през това време ще уредя каквото има да се урежда тук.
Още няколко точки за София.
В провинцията може да намериш супер качествена частна
детска градина. В София си приготви минимум 600-700 на
месец за подобно удоволствие.
Културният живот може да се окаже по-богат. Макар в София
театрите да ми дишаха във врата, цялостната атмосфера беше такава,
че за пет години не посетих и един спектакъл- а трябва да съм в
отпуснато настроение, за да се наслаждавам на култура. В София
не можах да се отпусна.
И не на последно място: малките градове имат център-стъргало, по
което се минава 2-3 пъти ей така, да видиш хората и те да те видят.
Това в София го няма:) а във Филибето е институция. Помня, че и
Добрич има приятна главна за тегели.
В провинцията може да намериш супер качествена частна
детска градина. В София си приготви минимум 600-700 на
месец за подобно удоволствие.
Културният живот може да се окаже по-богат. Макар в София
театрите да ми дишаха във врата, цялостната атмосфера беше такава,
че за пет години не посетих и един спектакъл- а трябва да съм в
отпуснато настроение, за да се наслаждавам на култура. В София
не можах да се отпусна.
И не на последно място: малките градове имат център-стъргало, по
което се минава 2-3 пъти ей така, да видиш хората и те да те видят.
Това в София го няма:) а във Филибето е институция. Помня, че и
Добрич има приятна главна за тегели.
Не, защо, как ти звуча? Бъди по-подробна, моля те, наистина ми е интересно как изглеждам отстрани в този момент
Като човек, който държи да е самостоятелен, независимо дали може да разчита на някого или не.
Работохолик, който обича динамиката.
...... да си пазаруваш чанти и софийски благинки.
Вино, плодове и зарзават по колежко-роднинска линия от пловдивски села се доставя.
Аделия, извинявай за поста ми сега - реагирах емоционално в първият си , подкрепям си мнението там , но ти добави една много важна подробност впоследствие - вие нямате брак , от тук следва:
Къде ще живеете ?
- под наем
-жилище на родители и чии, защото ако имаш брак си наясно че ипотеки са задължения на двамата съпрузи и ако случайно решите да се разведете / важна разлика с разделите/ , съда ще присъди жилището на теб за отглеждане на детето до 16-18г., което е сигурност за теб.
Звуча грозно , но предпочитам да приема лошият вариант и да съм подготвена .
Другият момент - имате ли работа в този град или тепърва ще търсите
Ако има - колко ще получавате и колко ще ви остават чисто след плащане на сметки , наем ипотека , кредити по обзавеждане и т.н
И докато градите заедно бъдеще , ако той загуби интерес какво се случва с теб?
Къде ще живеете ?
- под наем
-жилище на родители и чии, защото ако имаш брак си наясно че ипотеки са задължения на двамата съпрузи и ако случайно решите да се разведете / важна разлика с разделите/ , съда ще присъди жилището на теб за отглеждане на детето до 16-18г., което е сигурност за теб.
Звуча грозно , но предпочитам да приема лошият вариант и да съм подготвена .
Другият момент - имате ли работа в този град или тепърва ще търсите
Ако има - колко ще получавате и колко ще ви остават чисто след плащане на сметки , наем ипотека , кредити по обзавеждане и т.н
И докато градите заедно бъдеще , ако той загуби интерес какво се случва с теб?
Момичета , аз изцяло подкрепям да замине , но сега като се зачетох по подробно авторката казва " имаМЕ апартамент " - на кого е , след като няма брак
Пазят му работата , ако е сигурно" - тези неща трябва да ае изяснят
Авторката тепърва ще търси работа , докато чака да забременее
Ако той / нямам нищо против човека/ загуби интерес , срива ще е гаден , но може да премине през кризата по-лесно къде?
Аз ще търся отговори на тези въпроси за мен и на въпроса какъв риск съм склонна да поема , аз поемам големи рискове - сама тръгнах бременна в 7 месец и дете на три години за Англия , тепърва търсех жилище и работа докато бях бременна с три годишно дете- та мисълта ми е следната : в зависимост какъв тип характер е дали иска да си отговаря на хипотетични ситуации или пълен напред , аз не знам нищо за приоритетите на Аделия.
Пазят му работата , ако е сигурно" - тези неща трябва да ае изяснят
Авторката тепърва ще търси работа , докато чака да забременее
Ако той / нямам нищо против човека/ загуби интерес , срива ще е гаден , но може да премине през кризата по-лесно къде?
Аз ще търся отговори на тези въпроси за мен и на въпроса какъв риск съм склонна да поема , аз поемам големи рискове - сама тръгнах бременна в 7 месец и дете на три години за Англия , тепърва търсех жилище и работа докато бях бременна с три годишно дете- та мисълта ми е следната : в зависимост какъв тип характер е дали иска да си отговаря на хипотетични ситуации или пълен напред , аз не знам нищо за приоритетите на Аделия.
Да, описала съм. Що се отнася до размера на това, което ще получаваме - ами получава се така, че ако само той работи там, ще имаме повече пари, отколкото сега тук. Ако и аз заработвам, макар и малко, ще е още по-добре.
Апартаментът там е негов, вярно е. Това не ме притеснява. Далеч съм от мисълта да се женя за някого само за да имам собствен (по-точно съсобствен) апартамент. Ако загуби интерес - ще го мисля, не е за това темата
Работата му е сигурна. Имах предвид, че не се знае за колко години напред е сигурна, няма нищо сигурно все пак.
Апартаментът там е негов, вярно е. Това не ме притеснява. Далеч съм от мисълта да се женя за някого само за да имам собствен (по-точно съсобствен) апартамент. Ако загуби интерес - ще го мисля, не е за това темата
Работата му е сигурна. Имах предвид, че не се знае за колко години напред е сигурна, няма нищо сигурно все пак.