- Публикувана: 8 ян. 2014, 12:25 ч.
- Последно мнение: 16 март 2014, 17:38 ч.
Дете, което не ходи на училище, печели състезания по информатика ...
До 4 клас всички училища са обикновени, а и до 7-ми, с изключение на математическите гимназии, защото там се влиза с изпит. Всякакви други критерии за прием, не правят училището елитно.
ТАзи практика с ученето у дома, не е от вчера. Някой познава ли пораснал вече младеж, за да ни разкаже за него-мисля, че това ще е най-добрият аргумент в защита. Как се е реализирал в професионален, а и в личен план? Нещо по-различно от наборите си постигнал ли е ? Щастлив възрастен ли е? Все си мисля, че отговорът на втория въпрос ми е по-важен.
Моето лично мнение-да, в училищата се случват и не толкова лицеприятни неща, но те се случват и после в реалния живот. Училището е просто едно стъпало. Предатели, подстрекатели, побойници има на различни възрасти-ако един човек е израснал изолиран от тях, как ще се справя в един момент, когато не е под крилото на майка си? За качеството на образованието също може да се поспори, след като е малко мъгляво кой определя едно дете като гениално, умно, надарено, освен майка му, разбира се?
Моето лично мнение-да, в училищата се случват и не толкова лицеприятни неща, но те се случват и после в реалния живот. Училището е просто едно стъпало. Предатели, подстрекатели, побойници има на различни възрасти-ако един човек е израснал изолиран от тях, как ще се справя в един момент, когато не е под крилото на майка си? За качеството на образованието също може да се поспори, след като е малко мъгляво кой определя едно дете като гениално, умно, надарено, освен майка му, разбира се?
Нищо конкретно , сякаш писано на инат-някой тропва с крак в своя защита.
От хора, които смятат, че могат да осигурят на децата си по-добро образование, бих очаквала по-добър правопис.
Ако семейството живее в отдалечен район без добро училище наблизо разбирам да обучава детето си вкъщи поне докато то може да се оправя само далече от родителите си. Именно това е основната причина семейства от САЩ да обучават в къщи своите деца. Сега има интернет и не е кой знае какъв проблем едно дете да учи в къщи.
А че училището е училище за живота е съмнително...Или ще се справиш с побойниците, или те ще се справят с теб.
Ако е второто то по-добре да е по-късно.
А че училището е училище за живота е съмнително...Или ще се справиш с побойниците, или те ще се справят с теб.
Ако е второто то по-добре да е по-късно. 
От хора, които смятат, че могат да осигурят на децата си по-добро образование, бих очаквала по-добър правопис.
Добре бе жена, изгледай филма, там обясняват. Има информация и за случая Божидар. Майката, бабата е учителка и т.н.. Вижте филма и коментирайте.
А че училището е училище за живота е съмнително...Или ще се справиш с побойниците, или те ще се справят с теб. Ако е второто то по-добре да е по-късно.
Ако е второто то по-добре да е по-късно.А що се отнася до справянето с живота... Слава Богу, възрастният човек има много повече избор.
Добре де, а как деца, обучавани в къщи, кандидатстват в университет като нямат диплома от държавното училище? Или си взимат такава като държат някакви приравнителни изпити? 
Не знам.
Но домашното обучение, ако детето има здравословен проблем се извършва под формата на самостоятелно обучение и ученика се явява на изпити.
Но тяхното май не е такова.
И в други теми е ставало въпрос - тях нашенските не ги интересуват, а направо се целят в чужбинските топ-университети, макар да е доста съмнително доколко изобщо ги вземат там.
Филма съм го гледала и като цяло не им прави добра услуга. Аз, като изключим религиозните подбуди на някои от героите, виждам едни много изплашени, фиксирани върху страховете си родители, които смятат, че те и само те могат да спасят децата си, както и безкрайно, почти сляпо, убедени в свръхкачествата на децата си. Нещо като самоизживяване като някакъв елит.
В ума ми, обаче, изниква въпросът - ако е толкова ужасно нашенското и изобщо училището, толкова ли тъпи, ограничени, безотговорни и непросветени са много родители на деца с увреждания от всякакъв вид и деца със СОп, щом искат децата им да ходят на училище с връстниците си? Що ли не си спретнат едно домашно училище и да не тормозят децата си? Защо родителите на деца с аутизъм, даун и др. искат децата им да са с равни възможности и да ходят в училище, нима не знаят, че там е от ужасно по-ужасно?
Филма съм го гледала и като цяло не им прави добра услуга. Аз, като изключим религиозните подбуди на някои от героите, виждам едни много изплашени, фиксирани върху страховете си родители, които смятат, че те и само те могат да спасят децата си, както и безкрайно, почти сляпо, убедени в свръхкачествата на децата си. Нещо като самоизживяване като някакъв елит.
В ума ми, обаче, изниква въпросът - ако е толкова ужасно нашенското и изобщо училището, толкова ли тъпи, ограничени, безотговорни и непросветени са много родители на деца с увреждания от всякакъв вид и деца със СОп, щом искат децата им да ходят на училище с връстниците си? Що ли не си спретнат едно домашно училище и да не тормозят децата си? Защо родителите на деца с аутизъм, даун и др. искат децата им да са с равни възможности и да ходят в училище, нима не знаят, че там е от ужасно по-ужасно?
Една реплика от майката на едни момичета, които практикуват домашно образование.."Нека средата да е доброволна, ако не им хареса да могат да излязат от нея. В училище не е така."
Чудя се, ако не си се сблъсквал с идиоти, как ще се научиш да ги избягваш и да ги разпознаваш?
Конкретно при Божидар липсва социалната страна на обучението. След 10-на години се предполага, че той ще трябва да се отделя от домашната среда и да стане независим. Трябва и нещо да работи. Сега е лесно по интернет да си намериш работа и да работиш от вкъщи, но пък се предполага, че трябва и да създадеш семейство...