Той господинът като че ли не е толква виновен- човекът си гледа кефа без последствия. Глупачката съм аз. Дайте ми съвет как да продължа нататък- да съм по-хладна ли, да съм себе си и да правя каквото си искам без да ми пука той какво мисли или да стисна зъби и да бягам далече?
- Публикувана: 1 фев. 2014, 18:45 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2014, 15:37 ч.
за несподелената любов
Аз бих те посъветвала да станеш и да си тръгнеш, ама завинаги. И не защото съм от онези, сочещи с пръст "ау, ама тя си има любовник, тц тц тц", а защото по постовете ти личи, че изобщо, ама изобщо не осъзнаваш докъде може да стигне тази ситуация. Не си даваш сметка, именно това е грешката ти, не е е проблемът толкова, че си допуснала изобщо ситуацията.
Ако се оставиш да те води егото, вместо да си събереш акъла, нищо хубаво не те чака. И после най-вероятно ще се чудиш откъде ти е дошло. Вземи помисли малко.
Ако се оставиш да те води егото, вместо да си събереш акъла, нищо хубаво не те чака. И после най-вероятно ще се чудиш откъде ти е дошло. Вземи помисли малко.
Мислих, мислих, еми не мога да го измисля.Какво толкова ще се случи? Докъде може чак толкова да стигне ситуацията?
Най-лошият вариант: съпругът разбира и се разделят.
Е, и? Свършва света ли?
Мислих, мислих, еми не мога да го измисля.Какво толкова ще се случи? Докъде може чак толкова да стигне ситуацията?
Най-лошият вариант: съпругът разбира и се разделят.
Е, и? Свършва света ли?
Не, не свършва светът естествено. Но не съм сигурна дали това е, което авторката иска. И ако го иска, няма как да не си задам въпроса защо не го направи?
Съвсем не ми се влиза в дискусии как точно би трябвало според мен един мъж да разбере, че жена му иска да се разделят. Да не говорим пък заради някакъв си секс...
Аз казах, каквото имах да казвам. Просто ми се струва, че тя изобщо не мисли. И един ден ще се сети, че е трябвало да мисли, ама вече ще е късно. А ще е най-прецакана от всички - любовникът ще си е взел своето, мъжът й ще е наясно за какво иде реч най-сетне, пък тя... ще седи и ще се чуди точно как стана тъй... Така си мисля, изцяло според постовете й в конкретния случай, дано не съм права... Все съм виждала разпаднали се семейства заради любов, ама заради наранена гордост, щото некъв пич нямал чувства...
Ако авторката продължава да се отнася към съпруга си така както описа, т.е. да си търси повод да му се разсърди, та да може да отиде в другата стая и да си пише с любовника, ти колко време му даваш на това семейство?
Затова казвам да не се чертаят апокалиптични картини. Кому са нужни?
Бътърфлай каза, че иска да си запази семейството.
В такъв случай:
1. Разкарва любовника и преоткрива съпруга, вече го писах, а и не само аз.
или
2. Запазва любовника за забавление и спира да се терзае емоционално. Ако успее и да си промени отношението към съпруга, направо бинго.
Просто, лесно и удобно
Аделиа, тя знае какво иска, иска си семейството, но на този етап не може да се откаже от любовника. Има го и тоя момент, в който просто не можеш, а и не искаш да спреш.
Отношенията ми със съпруга ми за прекрасни- обичам го и той ме обича. Просто може би битовизма поотми страстта. Другия мъж ме накара да се преоткрия сексуално. Мислила съм много до къде би стигнала ситуацията- или мъжът ми ме хваща и разбивам живота на всички, или връзката с любовника се изчерпва от самосебе си. Истината е, че аз не искам да прекратя тази връзка.
Само дето при така сложена ситуация, в която става въпрос за несподелена любов, аз не виждам как ще се изчерпи тази връзка. Единственият вариант е любовникът ти да я прекрати. Така си мисля, щото нараненото его на жената не позволява на емоциите просто да си тръгнат. И точно то е причината нещата за теб да не са просто секс.
Точно това имах предвид, когато казах, че изобщо не си даваш сметка докъде може да стигне всичко. Ако дилемата ти е такава - или мъжът ти разбира, или връзката ти се изчерпва... ами аз предричам първото, не щото съм черногледа и имам склонности да рисувам апокалиптични картини. Просто позицията ми на страничен наблюдател, мислещ с главата си, ме кара да мисля така - ти няма да позволиш на тази връзка да се изчерпи, за теб тя никога няма да се изчерпи, защото ти никога няма да я изживееш така, както искаш. Съвсем просто е.
Точно това имах предвид, когато казах, че изобщо не си даваш сметка докъде може да стигне всичко. Ако дилемата ти е такава - или мъжът ти разбира, или връзката ти се изчерпва... ами аз предричам първото, не щото съм черногледа и имам склонности да рисувам апокалиптични картини. Просто позицията ми на страничен наблюдател, мислещ с главата си, ме кара да мисля така - ти няма да позволиш на тази връзка да се изчерпи, за теб тя никога няма да се изчерпи, защото ти никога няма да я изживееш така, както искаш. Съвсем просто е.
Ако авторката продължава да се отнася към съпруга си така както описа, т.е. да си търси повод да му се разсърди, та да може да отиде в другата стая и да си пише с любовника, ти колко време му даваш на това семейство?
Затова казвам да не се чертаят апокалиптични картини. Кому са нужни?
Бътърфлай каза, че иска да си запази семейството.
В такъв случай:
1. Разкарва любовника и преоткрива съпруга, вече го писах, а и не само аз.
2. Запазва любовника за забавление и спира да се терзае емоционално. Ако успее и да си промени отношението към съпруга, направо бинго.
Просто, лесно и удобно
Аделиа, тя знае какво иска, иска си семейството, но на този етап не може да се откаже от любовника. Има го и тоя момент, в който просто не можеш, а и не искаш да спреш.
Прекрасно ме разбираш! Благодаря
Знам, че трябва да спра, но не искам и не мога! Няма да причиня страдание на съпруга си и дъщеря си, но искам и аз да се почувствам жива!
Ако авторката продължава да се отнася към съпруга си така както описа, т.е. да си търси повод да му се разсърди, та да може да отиде в другата стая и да си пише с любовника, ти колко време му даваш на това семейство?
Затова казвам да не се чертаят апокалиптични картини. Кому са нужни?
Бътърфлай каза, че иска да си запази семейството.
В такъв случай:
1. Разкарва любовника и преоткрива съпруга, вече го писах, а и не само аз.
2. Запазва любовника за забавление и спира да се терзае емоционално. Ако успее и да си промени отношението към съпруга, направо бинго.
Просто, лесно и удобно
Аделиа, тя знае какво иска, иска си семейството, но на този етап не може да се откаже от любовника. Има го и тоя момент, в който просто не можеш, а и не искаш да спреш.
Ако авторката има убеденост, че това ще стане точно така, съгласна съм с целия пост. Обаче ако не стане... Така като гледам не се е насочила натам, в този смисъл беше моят коментар
Знам, че трябва да спра, но не искам и не мога! Няма да причиня страдание на съпруга си и дъщеря си, но искам и аз да се почувствам жива!
Ето това слага край на темата. Дано излезеш на плюс от цялата ситуация, друго няма какво да ти пожелая
Аделиа, права си принципно, но това, което казваш, е видно за безпристрастния страничен наблюдател. На човек, който е вътре в ситуацията, и то особено със замесени чувства, и милион пъти да му го повториш, няма смисъл.
Затова и се надявам ситуацията да има благоприятен изход за авторката
До като четях темата ти, ми изплува нещо което прочетох наскоро в женско списание. Може би ще ти помогне:
http://eva.bg/article/14491-Valeri-Taso
"По-логични ли са изневерите, отколкото се смята?
Хората по природа постоянно искаме и желаем нещо ново, а когато го получим, силата на желанието автоматично спада. Това се отнася както за ново бижу или чанта, така и за секса. Обикновено когато сексът ни е „сигурен“ с постоянен партньор, желанието започва да се оттегля и да гледа настрани. Не веднага и невинаги, но е доста сериозна тенденция. За мен по-важно от самата изневяра е нейният мениджмънт. Защото ако изневерявате, въпросът е не дали, а кога ще бъдете разкрити. Затова съветвам хората още от началото да са наясно какво ще загубят и какво ще спечелят, когато това се случи."
http://eva.bg/article/14491-Valeri-Taso
"По-логични ли са изневерите, отколкото се смята?
Хората по природа постоянно искаме и желаем нещо ново, а когато го получим, силата на желанието автоматично спада. Това се отнася както за ново бижу или чанта, така и за секса. Обикновено когато сексът ни е „сигурен“ с постоянен партньор, желанието започва да се оттегля и да гледа настрани. Не веднага и невинаги, но е доста сериозна тенденция. За мен по-важно от самата изневяра е нейният мениджмънт. Защото ако изневерявате, въпросът е не дали, а кога ще бъдете разкрити. Затова съветвам хората още от началото да са наясно какво ще загубят и какво ще спечелят, когато това се случи."
Какво значи "не мога да спра"? Не сме животни все пак, по силите на всеки нормален човек е да си контролира нагона. Тази сексуална глезотия може да излезе много скъпо на авторката и още по-скъпо на детето й. На мен ми е любопитно, ако мъжът й я спипа и се разделят и след десетина години дъщеря й я попита защо - какво ще й отговори? Обичах баща ти, но те лиших от нормално семейство заради готиния секс с безперспективен във всяко друго отношение мъж?
Аделиа, права си принципно, но това, което казваш, е видно за безпристрастния страничен наблюдател. На човек, който е вътре в ситуацията, и то особено със замесени чувства, и милион пъти да му го повториш, няма смисъл.
Затова и се надявам ситуацията да има благоприятен изход за авторката
Така е, безспорно. Но авторката все пак искаше страничните гледни точки. Дадох й една. Zon й е казала същото, но с други думи.
Пожелавам й най-искрено да вземе правилното решение. За да стори това първата крачка е да си изясни какви биха последиците от което и да е решение, а после да осъзнае, че каквото и да се случи, ще носи своята отговорност за тези последици. Оттам нататък е лесно