за несподелената любов

Значи смятате за наивно да мисля, че няма да ме хванат? ...

butterfly911,
ти какво искаш в крайна сметка:
1. Да се почувстваш ценена, желана и мечтана от него не само като секс-партньор.
2. Да получиш съвети как да го направиш на луд, така че да хлътне по теб до полуда.
3. Да се справиш със ситуацията, да спреш да влагаш чувства и само да се забавляваш.
4. - какво?

В подобни ситуации според мен е най-важно да си отговориш какво искаш, преди да предприемеш каквото и да било. Мазохистично и саморазрушително е да знаеш, че някой не става за нищо освен за преспи и забрави, и в същото време едва ли не да гаснеш по него и да се държиш лошо с нищо неподозиращият си партньор.

.....

Много опростено и профански ще нахвърлям, извинявай  . Психодинамичните теоретици го наричат "repetition compulsion" или разиграване на стара травма. Те смятат, че в много ранните години, даденият човек е имал в най-близкото си обкръжение студена и неоткликваща ключова фигура, обикновено баща или майка. В зрелите си години, този човек има фиксация върху връзки със студени и неоткликващи хора, такива, които не поемат истински ангажимент спрямо него. Целта е, съживявайки травмата на по-зрели години, да добутат историята до добър край - да размекнат неангажиращия се с тях обект, да го превъзпитат и да го направят свой. За това и не успяват да формират дълбока привързаност и да изпитат страст към партньори, които ги приемат, обичат, ласкаят, одобряват. Те просто имат нужда да добутат старата драма до добър край, да спечелят, когато вече са големи и по-силни. Проблемът е, че каквото и да правят, няма да спечелят войната. От една страна, те си избират за обект на желание такива партньори, чиято патология просто не позволява да влизат истинска връзка, по някаква причина способността им да се свързват емоционално с други хора е поразена. От друга страна, ако по някаква случайност наистина обърнат играта в своя полза и обектът на желание "клекне", интересът им постепенно затихва и търсят нов леден блок за разтопяване.  

Боже, дали едно 50 % от хората на планетата не се пържим в този тиган    

Ще помисля за някаква литература, която добре формулира динамиката на такива връзки и дава практически съвети за справяне.
Аз вече не съм особено голям фен на динамичната (психоаналитично-ориентираната) психология, но ако има област, в която наистина върши работа, то е наистина този тип саморазрушително поведение. Терапията в такива случаи наистина прави чудеса.

За това и морализирането на казуса в стил "Помисли си какво рискуваш"
не върши работа.

Аз много добре знам какво искаш. Искаш спокойствието и сигурността в къщи, и тръпката навън. Искаш пеперудите в корема, страстта, очакването, усещането, че си интересна и желана, преоткриването на сексуалността ти.... И така нататък...
Наивно е да смяташ, че мъжът ти няма да разбере, особено ако продължаваш с промените в настроението. Внимавай и с чатовете, защото най-голям процент изневери се разкриват точно чрез телефон или компютър.
Сигурна съм, че знаеш,че мъжът ти е страхотен, а онзи другият не струва и го искаш само заради тая тръпка. Според ме ти дори не искаш него точно, искаш просто усещането, което той ти дава. Че си жива, че си цветна и си 100% жена, а не майка, съпруга или домакиня...
Естествено, че можеш без него. Трудно е да се откажеш от това усещане, след като отй ти го е припомнил...

Само, че тези усещания, които zigizagi е описала могат да се дадат не само от някакъв си мъж Разходка в слънчево време, вятърът в косата, смехът на децата, мократа коса, пусната по гърба, да се наконтиш ей така, без повод и да излезеш без определена посока, един хубав маникюр ,нова чанта-това са все неща, които /поне при мен/дават усещане за живот, за любов, за това,че съм важна Всичко, което ти дава извънбрачната връзка, може да се замести с много други неща.

Наистина ли вярвате, че птичките, пчеличките и вятърът в косите могат да заменят като усещане тръпката да се огледаш в чифт мъжки очи и да откриеш там възхищение? Хммммм