НВ-ВМХ, част 74

Абе, каква е тази зелева супа, която я говорите от няколко страници? И защо зелева   Как се готви изобщо такова нещо

Хехе точно зелева супа хапвам напоследък за обяд ако не ми се яде друго
Лук, морков, зеле, тънък зелен фасул, домати, масло, магданоз

Не знам каква е според диетата в онази тема
На мен  и се яде супа и си правя тази

Кам честито жива и здрава , за мен ти си един не изчерпаем източник на информация и позитивизъм (такава представ ами даваш, на пмого много положителен човек )  

За самоприемането: и аз като Шоки и облаче съм имала тежки моменти с теглото, но никога не съм имала проблеми с мъжете, дори и в най-големите ми килограми, когато не съм можела да се понасям. Относно теглото ми съм била подтискана главно от жени, майка ми (без да го прави съзнателно)  и разни лели уж добронамерени. На хора като нас емоциите много влияят, те могат да те накарат да преядеш и в моменти на щастие и на мъка. За това трябва да сме много стабилно, много нахъсани да се приемем такива каквито сме и да осъзнаем че сме прекрасни   Килограмите са относителни, днес ги има утре ги няма,  но излъчването е постоянно. Между другото хора които никога не са имали проблеми с килата, не могат да го осъзнаят, мислят че са имунизирани, но след години, хоп и на тях им се случва, така че никога не бих си позволила да кажа на някого нещо, защото винаги може да се озова на неговото място.  Да не говорим колко лошо възпитание е да си позволиш да коментираш вида на някой. Изключвам известните хора, това си е техен бич.
През последните години основно работя да се приема, не знам дали ви се е случвало, някой ви прави комплимент, а вие си мислете, този ми се подгирава. Точно това искам да преборя, да се гледам през моите си очи, да се харесвам, да не търся одобрение в другите.... И бих казала че доста съм постигнала, преди една реплика свързана с килограмите ме скапваше и ме караше да се затворя в себе си, и да ям,ям,ям ... безкрайно, сега просто я подминавам и си гризкам масълцето. И това ми коства години работа, та затова харесвам нашата тема, наистина не споделяме много з акилограми и може би така отблъскваме другите търсещи диети, но имаме нещо много по-важно, постигаме здраве, стабилно емоционално състояние, вътрешен мир и прекрасен изглед  
Та в този ред на мисли много ви обичам всички и ви благодаря за това че винаги ме карате да се чувствам добре. Това е може би единствената тема която чета редовно, и мисля че точно искреността ме привлича и липсата на лицемерие и самоизтъкване.
 

Джоя, благодаря! 
Ех, някой ден може да развием и темата за майките.  Ти и друг пьт си писала и имам чувството, че твоята е сьщо като моята - има навика да проявява загрижеността си все едно с кални обувки се разхожда вьрху най-болезнените ми точки. Като дете много се дразнех на този подход, ама с времето разбрах, че това просто си е нейния начин. Обичаше например с усмивка да разказва как като сьм била малка, като сьм седнела на столче и коремчето ми ставало на няколко ката от дебелина.  Сега умирам от смях де, ама хич не ми беше весел този спомен преди време.  Но се старая да си припомням една мьдра според мен мисьл:
Ето и това, което Шоки сподели, ме накара да онемея. Как ще спреш на улицата човек, за да му обясниш колко е дебел и изглежда зле? Това ума ми не го побира. 

И на мен не ми го побира умът, но ми се е случвало, и не само веднъж. Обяснявам си го с това, че има хора идиоти Както и да е, няма значение, важното е всъщност, че явно аз давам повод - това трябва да коригирам. И също пък не трябва да го мисля толкова - това отново зависи само от мен.

joya

kameloth, много вярна мисъл! Откъде е цитатът?

И аз мисля (като Радост по-горе), че за някои неща просто си трябва да узреем и по-рано не става Трябва да си дойде времето, за да се случат. И по пътя до тази зрелост научаваме много уроци от срещите ни с различни хора и събития. Така че има смисъл във всичко преживяно и нищо, през което преминаваме, не е напразно.

Днес или утре май ще трябва нова тема

Шоки, автор е Ralph Waldo Emerson. Бях я срещнала някьде и много ми допадна.

Всичко което се споделя тук е много интересно независимо дали ме засяга пряко или косвено (даже и когато Оф Краса почне да се напъва)  . Ако нещо ми се струва отегчително бих го прексачала, но до сега не ми се е случвало. А постването на менюта не мисля, че е досадно или излишно понеже в началото всеки се подвежда малко или много и не всичко му е ясно напълно, включтелно и грешна интерпретация на информацията (поне аз стартирах грешно режима – не съм довидяла или разбрала, кои мазнини се толерират в режима и дънех купешка майонеза до откат, а на салатите що слънчогледово олио изливах). Ако не си бяха поствала менютата от къде щях да разбера, че греша. В последствие видях и други момичета как грешат – най-често липса на мазнини, или с много мазнини, други пък направо на млечен режим го обръщат. Така, че за мен не е излишно за справка и менюта да се постват.

Joya наистина не е хубаво да се обсъждат хората, обаче аз винаги търся нагледен пример за всичко което си говорим постоянно тук. За това и все намесвам тая моя позната с перфектните резултати според доктор, а в реалност е много зле картинката. Но не го правя с цел да я подигравам или да засегна някой с подобни проблеми, ами просото се чудя възможно ли е да се пропускат важни неща от докторите, което ме замисля и за ред други болести, за които нямам толкова инфо примерно .

И последно да обсъдя обяда с колегите вчера. Нали беше St. Patrick's Day, та имахме обяд спонсориран от компанията – телешкко, пилешко, картофена салата, някакъв буламач макаронен и кисели краставички. Безалкохолни в изобилие и cupcakes. Аз хапнах телешко с мнооооого бутер (имаше в малки пакетчета отделно). Те – една порция телешко, картофи, макаронения бъркоч и по 2-3 безалкохолни + cupcake, втора порция от телешкото, картофи, макаронения бъркоч и по 2-3 безалкохолни + по още един cupcake. Това за 45 мин обяд. Е не мога да си обесня как след сладкото на някой може да му се дояде солена порция и после пак сладко. Ей на този им навик не мога да свикна вече 12 години. Без значение къде и с кого съм работила народа масово се придържа към този навик. Мъжо е със същите впечатления от техните обяди и партита на работа . И понеже си говорим, че не трбява да се сравняваме, а се сещам че някоя от нас се чудеше как някои хора отслабвали за кратко с 15-20кг. Ами то за такива става дума. А аз не мисля, че българина има такива навици.

(а зелевата супа като ви разправям, че е въз гадничка не ми вярвате. Не говоря за зеле нарязано само и сварено консумирано за 2-3 дена.Говоря за класическата рецепта с целина и там каквото беше още за 7 дена).

Зелевата супа беше много безвкусна, това й беше проблемът - без мазнина и без сол. Иначе, ако се направи нормално, с мазнина и подправки, с нормално количество сол, пък ако и добавиш примерно и сиренце, става друго нещо Аз харесвам зеленчукови супи, всякакъв зеленчук можеш да използваш, а може да се сервира примерно със заквасена сметана накрая или да се застрои с яйце, или да се сложи кисело мляко или сирене. Но така, както е за диета, е доста гнусна

Зелето така и така няма никакви калории, та ми се вижда безумна идеята с тази измита супа  
Аз често си правя гъбени супи - нискокалорични, а много вкусни. Но вкъщи обичаме течни храни.

Шоки, и аз така разнообразявам - сметани, застройки, понякога просто бистра супа /евентуално с яйчени цветя/

Аз на зелевата супа бих й сложила и месце

Еееее, че то стана зеле на фурна  . На такава зелева диета ти стоявам като нищо.

Исландчето пусна нова статия - този път за 11-те най-големи лъжи за веганството: http://authoritynutrition.com/top-11-biggest-lies-about-vegan-diets/  По-късно, може би дори в новата тема, ще обобщя, че сега бързам.

На мен ми хареса това в тази статия:

The truth is… humans function best eating both animals and plants. Period.

Кам, и от мен сърдечни поздрави за празника ти  
Аз също чета с интерес твоите постове.

А за зелевата супа - баща ми прави нещо като по-гъста зелева супа с кайма, много я обичам  
Лидълската патица е хубава, пробвахме я с кисело зеле.

 И аз да се включа - Честит празник, Кам   С пожелание да не спираш да пишеш в темата и да обсъждаш от научна / медицинска гледна точка. Въпреки че е далеч от моята област, много ми е приятно да чета такава информация.

Радвам се , когато вляза и видя 5-6 изписани страници - ех, страшен кеф да се чете