Русия 1

Коментирайки високия рейтинг на Путин, председателят на Центъра за политически технологии Борис Макаренко твърди, че макар теоретично одобрението да не може да надхвърли 100%, в крайна сметка не съществуват никакви предели. “Както се казва, инфлацията е икономическо явление, а хиперинфлацията – психологическо. Така е и в този случай – щом рейтингът е на такова ниво, точните числа вече нямат особено значение”, смята експертът. Според него това означава, че на практика в днешната ситуация гражданите не виждат никаква алтернатива на Путин. На въпроса на какви чувства на руснаците се дължи този висок процент, Макаренко отговаря, макар и с уговорката, че за това се нужни сериозни научни изследвания, че: “Това е по-скоро сплотяване около националния флаг с усещането, че целият свят е против нас”. Той напомня, че това чувство е работило активно през съветските години и сега изглежда е отново актуално. Макаренко не се съмнява, че ръстът на доверие към Путин ще се обърне в спад, но предупреждава, че никой не знае кога ще се случи това.

Генералният директор на Центъра за политическа информация Алексей Мухин смята, че това е защитна реакция от страна на руснаците, предизвикана от сериозния външен политически натиск. Експертът допълва мисълта си: “Включително опонентите на президента се отнасят сега с нарастваща симпатия към него, защитават своя президент, доколкото именно този натиск мобилизира населението. И колкото по-голям е той, толкова по-висока ще е мобилизацията и съответно рейтингът на президента”. Щом се смени посоката на американската политика, ще се стигне до естествен спад на този рейтинг, твърди Мухин.

Да напомним още веднъж, че според данните на център “Левада” за юни 86% от населението одобряват политиката на Путин. Този четвъртък ще бъдат публикувани данните за рейтинга на президента през юли, според които неговата популярност нараства с още няколко процента.

Същевременно ръководителят на център “Левада” Лев Гудков напомня, че през декември-януари тази година готовността да се гласува за Путин беше на най-ниското си равнище за целия период на неговото управление. Само 30% от руснаците бяха готови да подкрепят неговата политика. “Хората казваха, че са се уморили да чакат да бъдат изпълнени обещанията. 60% от запитаните смятаха, че през 2018 г. трябва да бъде избран нов президент”. Но пропагандата, свързана със събитията в Украйна, стимулира ръста на одобрение. Всъщност днешните показатели не са най-високи. През август-септември 2008 г. рейтингът на Путин достигна 88%, припомня Гудков.

Той обяснява днешния рязък скок на статистическите показатели по следния начин: “Цялата тази история е по-скоро някаква великодържавна и агресивна компенсация на масовото чувство за непълноценност и национално унижение. Чувството за хронично унижение и зависимост се изля в одобрението на тази агресивна поза и тон и демонстрацията на сила преди всичко пред самите себе си”. Гудков подчертава, че структурата на отношението на руснаците към Путин съвсем не е еднородна: “Това че го одобряват 86% от населението, не означава, че той им е симпатичен. Напротив, основното отношение към Путин е равнодушието. През всички години на неговото управление симпатия към него са проявявали от 20 до 50% от гражданите. Пикът бе през 2007-2008 г. – най-спокойното време, когато равнището на доходите достигна своя максимум и хората свързваха подобряването на жизненото си равнище именно с политиката на Путин. Това не предизвика особена любов, но одобрението бе безусловно. Веднага щом през есента на 2008 г. се разрази кризата, всички позитивни емоции бяха заменени с раздразнение. Макар че силна антипатия също нямаше. Като цяло равнодушието е свързано с чувството за безпомощност по отношение на политиката. Толкова често в путинската мелодия звучат два основни тона – безалтернативността на положението и илюзията на хората на този фон, че той може да промени нещо в страната”.

Всъщност не е нужно руснаците да се питат кога техният президент ще промени нещо – Путин променя страната и сега. Все по-жестоки стават, например, условията за действие на гражданите в интернет, всяка опозиция на режима бива съсипвана – уличната опозиция е наречена “пета колона”, а парламентарната е превърната в клоунада. Това не е учудващо, смята Борис Макаренко: “Трудно е за властите да се въздържат да не затегнат гайките при такава изгодна ситуация, та нали после хората ще се опомнят и няма да им позволят това”.