За хората без деца, които ви дават съвети за родителството

  • 42 945
  • 1 294
  •   1
Отговори
# 1 245
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ама то не е задължително всички да имат високо образование.

# 1 246
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 073
Ама то не е задължително всички да имат високо образование.
А аз, четейки някои хора, се чудя какво точно очакват за и от децата си?

# 1 247
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 509
Не, не е мотивационен гуру учителят, нито психолог, нито логопед, но има своята роля в индивидуалния подход към детето. Не е като тази на психолога и логопеда, като и техните не са едни и същи, но я има. Затова и твърдението, че индивидуалния подход е само работа на психолози, логопеди и ресурсни учители, не е вярно. Толкова.

Що се отнася за примера на Титина. Вероятно не е най-добрият пример заради това, че обхваща голяма група деца, но в същността си показва един (далеч не всички) аспекти на индивидуалния подход - да съобразиш метода и подхода си спрямо индивидуалните особености на децата. Дали особеностите се дължат на пропуски в ДГ, дали на умствения им капацитет, дали на някакъв техен дефицит, това дори не винаги е възможно да се знае. Поради което и проби и грешки са възможни и още как.


Аз ще дам други примери. Напълно реалени. Дете, което отказва да си решава задачите до момента, в който не му бе предоставена възможност да подрежда цифрите една под друга вертикално. Дете, което отказва да се учи да чете до момента, в който с лист хартия не започнаха да се закриват първо думите, после редовете, които в момента не чете. Та ако нямаше учител, който да прояви гъвкавост, да търси специфичен подход, детето можеше да бъде набедено толкова си може, оправяйте се, не е моя работа да го "мотивирам".

# 1 248
  • Мнения: 12 773
Ама то не е задължително всички да имат високо образование.
А аз, четейки някои хора, се чудя какво точно очакват за и от децата си?

Високо не, но образование е задължително да имат доколкото знам. Поне елементарни сметки да могат да направят.

За да избегна съмненията, не очаквам ( в смисъл на изисквам на всяка цена), но искрено се надявам децата ми да съумеят да използват потенциала си (голям/малък) и да са щастливи един ден с това което са.

# 1 249
  • София
  • Мнения: 62 595
Второто дете да не е било с дислексия? Защото някои деца с дислексия имат проблем с възприемането и прескачането на погледа между думите и редовете.
За вертикалните не знам, в нашите училища децата се учат и хоризонтално, и вертикално.
Възможно е и детето с математиката да е с дефицит. Ако е така, то и двата примера не са за индивидуалния подход, а за това, че децата трябва да минат на обследване. Почти винаги дете, което отказва да чете, пише или смята, не е просто за индивидуален подход от учителя, а има доста по-сериозни причини. И в този смисъл учителят има право да каже "детето има проблем с това и това, обърнете се към специалист", вместо самият той да търси индивидуални подходи, освен ако не е подготвен по материята.

Какви проби и грешки, когато профилът на децата оот примера е направо очеваден! Не се прескачат етапи. Като с математиката е - няма как да не знаеш таблицата за умножение и да се справиш с по-сложните задачи, в които умножението и делението са само малка част.

Абе, щастливи да са, дрън-дрън! Училищните постижения са важни за децата. Ако на родителя му е важно как детето се справя в училище, той не разчита на индивидуалния подход на учителя, а запретва ръкави и започва да търси допълнителни начини - дали ще е външна помощ, дали сам ще се занимава - както си прецени. Но утре никой няма да извини незнаенето на детето с това, че  учителят нямал индивидуален подход към него, нито на родителя ще му е много до "важното е да е щастливо". Е, как ще е щастливо като вижда, че не се справя! На отличниците може да им казват зубъри, но всъщност им признават първенството и повечето деца искат да са от зубърите.

# 1 250
  • Мнения: 17 233
Титина, това, което описваш със задачата говори единствено за това, че децата от това село са доста по-зле от останалите деца, защото не могат да съотнесат количество към число. Това се учи още в предучилищната, но явно тези деца са го пропуснали. И проблемът не е в товаа, че учителката трябва да използва друг подход, а в това, че децата имат пропуснато знание, което е важно - да свържат тритее ябълки пред себе си с числото 3, и нататък да усвоят абстрактното боравене с операциите. На всичко отгоре явно децата имат и чисто езиков проблем, щом не могат да разберат условието на задачата. Та, индивидуален подход не, ами трябва децата да бъдат върнати в предучилищната или в ДГ и да започнат да бъдат обучавани наново. Те не са били готови за училище.

Колкото и да ти струва невероятно, примерът е реален. Не ти харесва, лично твой проблем.
Урокът е по математика, не могат да събират с числа, но ако събират коли...
Каква предучилищна, каква допълнителна работа в къщи, та родителите им не могат да четата...разковничето е в учителя и метода му на преподаване.

радвам се поне че на членуването обърна внимание, след като фактите не достигат до теб... чисто технически, предполагам така действаш и в живота.

Що се отнася за примера на Титина. Вероятно не е най-добрият пример заради това, че обхваща голяма група деца, но в същността си показва един (далеч не всички) аспекти на индивидуалния подход - да съобразиш метода и подхода си спрямо индивидуалните особености на децата. Дали особеностите се дължат на пропуски в ДГ, дали на умствения им капацитет, дали на някакъв техен дефицит, това дори не винаги е възможно да се знае. Поради което и проби и грешки са възможни и още как.
и др пример, само дето не е от България, и 100 на 100 няма да го приемат "учителките".
Синът ми е на детска градина, децата са на различно ниво, и възрастово и езиково и на знания. Групите са над 25 деца, 1 учител и един помощник. Децата като завършват детска градина знаят да умножават трицифрени числа, четат, знаят много повече от децата в 4-ти клас. Подходът към всеки е индивидуален, като задачите се адаптират според детето. И преди да ми кажете, че е за супер деца, не, за най-нормални са. И като всяко дете гледат да "избягат" от поставените задачи.
Е как тази учителка успява и индивидуално да се занимава с детето и всичките да вървят напред...за разлика от българската учителка?

Синът ми отказваше да говори английски (3 месеца се правеше, че не разбира, при условие, че като бълнува и с играчките си говори на английски), ако учителката беше като Andariel  щеше да му е поставила диагноза. Неговата учителка постъпи обаче по съвсем различен начин.

# 1 251
  • Мнения: 14 651
Kaк няма да са в 4-ти клас, Анди, когато от няколко години не се оставят да повтарят в началната степен? После пък имат право да записват следващата година с двойка по един предмет.
И какъв индивидуален подход можеш да имаш в един клас с бързо учещи и изоставащи? Винаги се получава, че бавиш класа заради изоставащите, което пък рязко намалява интереса на умните към внимаването в час. Да, който иска детето му да върви напред, не разчита на индивидуалния подход на учителя, дори този учител да е страхотен. Ако си бях оставила детето без да го погледна, сега щеше да е чисто и просто един отличник в кварталното училище и да си живее като цар сред глупаците без да отваря учебник. И в седми клас да се чудим защо умното ни дете не си е изкарало добре изпитите.

# 1 252
  • София
  • Мнения: 62 595
За членуването няма какво да ми се ежиш, защото мен на твое място щеше да ме е срам да съм с педагогическо образование и да не мога да членувам правилно на родния си език.

Учителите нямат право да поставят диагнози. За съжаление има такива, които си го позволяват. В тази, същата твоя чужбина, ако учител си позволи да постави диагноза, можеш да му стъжниш живота. Той има право или задължение да се консултира със специалиста в училището - дали ще е от типа ресурсен учител, дали ще е психолог, дали ще е друг според това, с каквото разполага, или да насочи детето за консултация.

Не се учудвам на примера, но явно ти не разбираш какво ти говоря. ако наистина не разбираш и наистина си с педагогическо образование, не знам..., ама не говори добре за теб.  Обясних каква е разликата с колите и  числата, и ако не си го разбрала,  толкова по-зле за квалификацията ти. обяснявам за последно - няма как едно дете да се справи с математикаа занапред, ако още не е направило връзката между количествен израз на обекти, и съответстващия абстрактен символ, какъвто е числото. С коли може да смятат, но ако не смятат с числа, неправейки връзката, че зад всяко число свои количество, те утре съвсем ще закъсат, защото материалът ще се усложни и работата ще е предимно на абстрактно, символно ниво.
По същия начин децата в дг може да умножават трицифрени числа, но в същото време да нямат никаква идея за връзката с количествата зад тях, разредността на числата и пр. Същото е с четенето - важното не е само да се чете, а и да се разбира, да се правят логическите връзки. Не, не мисля,че са супердеца. Вече обясних защо.

Уф, що изобщо се хабя да обяснявам!

# 1 253
  • Мнения: 14 478

Каква предучилищна, каква допълнителна работа в къщи, та родителите им не могат да четата...разковничето е в учителя и метода му на преподаване.

Нито учителят нито метода на преподаване са в състояние да компенсират еволюционни липси.
Уви не могат.
Но все още някои продължават да се опитват и да трОшат държавната пара по безсмислени каузи.

Такива деца трябва да се връщат да си преповторят материала, ако се наложи и да препотретят.
Едно време стояха в четвърти клас, докато ги вземат в казармата...и там в кеча научаваха от коя страна да държат кирката.
Не съм почитател на тези методи, но те поне постигаха някакъв минимален резултат...

# 1 254
  • Мнения: 17 233
Учителите нямат право да поставят диагнози.
Това в противовес на казаното пак от теб "Почти винаги дете, което отказва да чете, пише или смята, не е просто за индивидуален подход от учителя, а има доста по-сериозни причини. И в този смисъл учителят има право да каже "детето има проблем с това и това, обърнете се към специалист", вместо самият той да търси индивидуални подходи, освен ако не е подготвен по материята. "
ама не говори добре за теб. 
спорен въпрос - дали за мен или за теб
"

По същия начин децата в дг може да умножават трицифрени числа, но в същото време да нямат никаква идея за връзката с количествата зад тях, разредността на числата и пр. Същото е с четенето - важното не е само да се чете, а и да се разбира, да се правят логическите връзки. Не, не мисля,че са супердеца. Вече обясних защо.

Уф, що изобщо се хабя да обяснявам!
Евала, няма смисъл да се стремиш да обясняваш (не ти се удава)....току що отрече всепризнат  метод за обучение. Това говори за кръгозора ти, когато човек не вижда по-далеч от собствената си персона.

# 1 255
  • София
  • Мнения: 62 595
Не се ли усещаш какви глупости пишеш? Не аз не умея да  обяснявам, а на теб ти звучи като на патагонски, защото хабер си нямаш от тези неща! Къде съм отрекла "всепризнат метод"? Поясних, че има разлика между това технически да усвоиш умножението и това да разбираш концепцията на числото, особено ако е многорразрядно. Също и между четенето и разбирането на прочетеното. И като в примера с циганчетата, разликата между количество и символ.
Абе, ти каква педагогика си учила! Знам ли, може и да не ги учите тези работи, но ако не са ти познати поне не се превръщай във войнстваща некомпетентност. Дотук не видях някой да каже, обясненията за количеството и абстрактното число, четенето и пр. е грешно. И теб не те виждам да коментираш написаното от мен, посочвайки кое не е наред, а просто си пишеш. Ако имаш нещо съществено да кажеш - моля!

# 1 256
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 073
А кому е нужно деца в ДГ да знаят да умножават трицифрени числа, всичките деца от тази градина ли излизат с това умение?
Как ги умножават - на ум или на лист?
Като в първи клас знаят материала за 4-ти, направо в прогимназията ли отиват?

/ деца гении са малцина, ако случайно излезе такова дете е хубаво то да продължи в училище, различно от масовите. В БГ мисля, че такива няма, не знам как е в чужбината./

Лично аз не искам в ДГ да учат детето ми да умножава, ако то не е проявило интерес самО.

# 1 257
  • Мнения: 14 651
Как ги умножават - на ум или на лист?

Може по онзи метод с пресичащите се чертички, въобще не пишеш цифри дори.

# 1 258
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 073
Как ги умножават - на ум или на лист?
Може по онзи метод с пресичащите се чертички, въобще не пишеш цифри дори.
Ъ? newsm78

Чакам някой да се похвали, че детето му са го научили да смята числата в двоична бройна система. bowuu

# 1 259
  • Мнения: 17 233
Не се ли усещаш какви глупости пишеш? Не аз не умея да  обяснявам, а на теб ти звучи като на патагонски, защото хабер си нямаш от тези неща! Къде съм отрекла "всепризнат метод"?

Описанито от мен е в резултат на приложение на метода Монтесори...ти обаче отричаш тези постижения. Може би искаш обяснение на патагонски, за да стигне хабера до теб  newsm78 щом на родния си език не успя да го осъзнаеш, предполагам, че и с патагонския няма да успееш.

Поясних, че има разлика между това технически да усвоиш умножението и това да разбираш концепцията на числото, особено ако е многорразрядно. Също и между четенето и разбирането на прочетеното. И като в примера с циганчетата, разликата между количество и символ.
Сега очаквам да ми посочиш къде съм написала че е чисто технически и че четенето не е разбрано. Разбрах, че не познаваш този метод на обучение и ми е интересно как така разбра, че е технически усвоено и не се знае концепцията на числото и че четенето не е с разбиране.

Интересно кое ли бихме определили като глупост, да не би да се окажат твоите писания?  newsm78

Или важното е да подскачаш и пениш и да даваш съвети. Точно в духа на темата.

Както очаквам да ми обясниш и разликата между 5 сливи и 5 коли.

Общи условия

Активация на акаунт