Иначе, ролята на родителя е голяма. Той трябва да предяви изискванията си, да води диалог с учителите, да е част от екипа, който, ако се стигне до там, разработва индивидуалната програма за детето. Така че ако той смята, че детето му е съвсем стандартно, искането за индивидуален подход е малко като "искам, но не знам какво точно искам". 
Напротив, напротив. Както е съвсем стандартно, така съм сигурна, че индивидуален подход няма да му е излишен, за да усвоява всичко с по-голяма лекота и за да развие способностите си - както и на всички други деца. Учителката, например, да му отделя персонално внимание, да му дава примери, които са му най-близки и разбираеми, и да използва техники, които са подходящи, например за неговата силно развита зрителна памет.
Но тъй като това няма как да го направи жената, бидейки дегтето ми в клас от 28 себеподобни, трябва да го правя аз. А да искам от нея индивидуален подход - то и да го искам, тя като как да го осъществи?
И изобщо, след като всички сме съгласни, че в нашето училище индивидуален подход учителите няма как да практикуват, за какво спорим въобще
......
Аз опит имам. С индивидуален подход към детото ми. А пък и мнения си позволявам да имам пред учителите. Да не говорим и че и ме питат какво искам от тях. Вярно, че не е в България, та със сигурност не съвпада с реализма на някои от тук пишещите. 
.