Ахам. Затова като се каже "детето може да чете", не се гледа само колко гладко чете, а и дали разбира това, което чете. И не само четене на глас, а и четене на ум. То затова има едно упражнение, дето му викат "четене с разбиране", а не само "четене". Много често се случва на учещите чужди езици, включително съм го изпитала върху себе си - човек усвоява горе-долу как се четат определени съчетания от букви, особено преставки, наставки, окончания и могат доста добре да прочетат един текст, който е пълен с непознати думи и граматически конструкции, обаче грам не разбират какво са прочели. Защото на тях им липсва граматиката и семантиката. Иначе си четат.
- Публикувана: 17 юли 2014, 08:43 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2014, 11:27 ч.
За хората без деца, които ви дават съвети за родителството
Виж сега, едно дете може чудесно да усвои четенето, да чете гладко и да те приспи, но съвсем малко или почти да не разбира какво чете.
От собствен опит потвърждавам. Започнах да чета много рано - сричах с букварче на 3, след около година започнах да "чета" гладко. Четях напълно гладко, без запъване и сричане (записана съм на касетка за спомен
), но произнасяйки думите не разбирах какво чета. До такава степен бях съсредоточена в това как да прочета и произнеса думата, че сякаш на мозъка ми не му оставаше капацитет да смели прочетената информация.Дядо ми ме учеше да чета, като след това му преразказвах прочетеното, рисувах картинка по него, разигравахме историята и т.н. Абе, занимаваше се с мен и моето образование. Та той веднъж съвсем случайно хвана, че чета, но не разбирам, след като опита да ме ангажира в диалог за изчетената приказка, а аз го помолих да ми даде половин час да си я прочета и наум
Ако е така, то и двата примера не са за индивидуалния подход, а за това, че децата трябва да минат на обследване.
Едното не изключва другото. Детото е минало обследване (не е дислексия) и получава индивидуален подход в училище. Стандартните помагала включват само хоризонтално смятане, та след като разбраха че се справя по-добре с вертикалното, търсиха специално такива - да продължа примера с индивидуалното отношение. Иначе това са съвсем дребни примери. Мога да дам още и за организацията на учебния час и т.н. но детайлите са без значение. Това, което казах и което пак ще повторя, в случай че четат родители на деца с обучителни затруднения, е че не е вярно, че индивидуалният подход е работа само на психолози, логопеди и ресурсни учители. Редовните учители имат своята роля и още как.
В такъв случай говорим за едно и също - не учителят да си прави индивидуални подходи, а детето е минало обследване и са постъпили резултати с препоръки какво и как да се работи с детето, и то без да се нарушава учебният процес за останалите. Но децата с обучителни трудности са съвсем друга бира и са далеч от това, за което се говори в темата. Дори по чужбините никой няма да позволи един учител да се концентрира индивидуално върху определени деца за сметка на материала, който си върви по разписание. И с деца с обучителни трудности работят И логопеди, И психолози, И ресурсни учители. Така че пак се получава така, че основната работа с детето не е в редовния час, а с една камара други специалисти. Нека си говорим нещата в прав текст, а не с някакви общи приказки.
Не знам дали е по темата, но точно ти спомена, че индивидуалният подход е работа само на психолози, логопеди и ресурс и учители, а не на редовните учители. Оттам и моето включване.
И не, редовните учители не следват само инструкции и препоръки от някой друг. Учителите имат активна роля в изграждането и приложението на подхода към детето. Те са и тези, които трябва да проявяват гъвкавост. Дадоха се примери за такава гъвкавост даже. Те са част от хората, които работят с детето всеки ден и е абсурдно да се смята, че ролята им е само да изпълняват инструкции. А и дори и да е така, което дебело да подчертая, не е, да изпълняваш инструкции за специфичен подход и отношение към детето в зависимост от особеностите му - пак е прилагане на индивидуален подход.
Та не знам дали говорим за едно и също, но да се твърди, че прилагането на специфични подходи за обучение в зависимост от особеностите на едно дете не било индивидуален подход, е абсурдно. Да смяташ пък, че индивидуален подход върви ръка за ръка с "за сметка на другите деца" е също абсурд. И примери се дадоха, но мантрата продължава.
Ролята на психолози, логопеди, ресурсни учители - няма да я коментирам, защото не за това става дума, а за това, че индивидуалният подход не било работа на редовния учител, защото било за сметка на другите деца. Което, за пореден път, не е вярно. Поне не в България.
И не, редовните учители не следват само инструкции и препоръки от някой друг. Учителите имат активна роля в изграждането и приложението на подхода към детето. Те са и тези, които трябва да проявяват гъвкавост. Дадоха се примери за такава гъвкавост даже. Те са част от хората, които работят с детето всеки ден и е абсурдно да се смята, че ролята им е само да изпълняват инструкции. А и дори и да е така, което дебело да подчертая, не е, да изпълняваш инструкции за специфичен подход и отношение към детето в зависимост от особеностите му - пак е прилагане на индивидуален подход.
Та не знам дали говорим за едно и също, но да се твърди, че прилагането на специфични подходи за обучение в зависимост от особеностите на едно дете не било индивидуален подход, е абсурдно. Да смяташ пък, че индивидуален подход върви ръка за ръка с "за сметка на другите деца" е също абсурд. И примери се дадоха, но мантрата продължава.
Ролята на психолози, логопеди, ресурсни учители - няма да я коментирам, защото не за това става дума, а за това, че индивидуалният подход не било работа на редовния учител, защото било за сметка на другите деца. Което, за пореден път, не е вярно. Поне не в България.
Ахам. Затова като се каже "детето може да чете", не се гледа само колко гладко чете, а и дали разбира това, което чете. И не само четене на глас, а и четене на ум. То затова има едно упражнение, дето му викат "четене с разбиране", а не само "четене". Много често се случва на учещите чужди езици, включително съм го изпитала върху себе си - човек усвоява горе-долу как се четат определени съчетания от букви, особено преставки, наставки, окончания и могат доста добре да прочетат един текст, който е пълен с непознати думи и граматически конструкции, обаче грам не разбират какво са прочели. Защото на тях им липсва граматиката и семантиката. Иначе си четат.
То пък да беше само на чужд език... форума е идеален пример, как повечето четат без да разбират прочетеното.
Не знам дали е по темата, но точно ти спомена, че индивидуалният подход е работа само на психолози, логопеди и ресурс и учители, а не на редовните учители. Оттам и моето включване.
И не, редовните учители не следват само инструкции и препоръки от някой друг. Учителите имат активна роля в изграждането и приложението на подхода към детето. Те са и тези, които трябва да проявяват гъвкавост. Дадох примери за такава гъвкавост даже. Те са част от хората, които работят с детето всеки ден и е абсурдно да се смята, че ролята им е само да изпълняват инструкции. А и дори и да е така, което дебело да подчертая, не е, да изпълняваш инструкции за специфичен подход и отношение към детето в зависимост от особеностите му - пак е прилагане на индивидуален подход.
Та не знам дали говорим за едно и също, но да се твърди, че прилагането на специфични подходи за обучение в зависимост от особеностите на едно дете не било индивидуален подход, е абсурдно. Да смяташ пък, че индивидуален подход върви ръка за ръка с "за сметка на другите деца" е също абсурд. И примери се дадоха, но мантрата продължава.
Ролята на психолози, логопеди, ресурсни учители - няма да я коментирам, защото не за това става дума, а за това, че индивидуалният подход не било работа на редовния учител, защото било за сметка на другите деца. Което, за пореден път, не е вярно. Поне не в България.
И не, редовните учители не следват само инструкции и препоръки от някой друг. Учителите имат активна роля в изграждането и приложението на подхода към детето. Те са и тези, които трябва да проявяват гъвкавост. Дадох примери за такава гъвкавост даже. Те са част от хората, които работят с детето всеки ден и е абсурдно да се смята, че ролята им е само да изпълняват инструкции. А и дори и да е така, което дебело да подчертая, не е, да изпълняваш инструкции за специфичен подход и отношение към детето в зависимост от особеностите му - пак е прилагане на индивидуален подход.
Та не знам дали говорим за едно и също, но да се твърди, че прилагането на специфични подходи за обучение в зависимост от особеностите на едно дете не било индивидуален подход, е абсурдно. Да смяташ пък, че индивидуален подход върви ръка за ръка с "за сметка на другите деца" е също абсурд. И примери се дадоха, но мантрата продължава.
Ролята на психолози, логопеди, ресурсни учители - няма да я коментирам, защото не за това става дума, а за това, че индивидуалният подход не било работа на редовния учител, защото било за сметка на другите деца. Което, за пореден път, не е вярно. Поне не в България.
Не напразно в някои държави децата са разпределени в групи според това как се справят с учебния материал, независимо от това, че са в един клас. Има групи за напреднали, където учебния материал е усложнен, докато в другите групи материала е на по опростено ниво!
В крайна сметка децата/хората са различни и всеки се справя по различен начин, така че за мен не е нормално да имаме еднакви очаквания/изисквания към всички деца.
Дотук примерите бяха именно с деца, които имат дефицити -- циганчетата са със сериозни пропуски по езика и предучилищната подготовка, а споменаатите деца с математиката и закриването на думите и редовете, са си обследвани и им е направена програма за следване. И ти, и аз знаем, че основната работа се върши извън училище с такива деца - психолози, логопеди, ресурсни или частни учители, и така да се каже, те до голяма степен "дават наготово" детето на учителя. В най-добрия случай учителят се запознава с документите и се старае да работи според установеното там и работата, която вършат другите специалисти. В най-лошия случай поне не утежнява положеннието като очаква от него да се справя колкото другите деца или непрестанно му прави забележки. Така да се каже, описаните случаи не са на обикновените деца, които не могат да схванат само задачите за работа и лихви по математика или им е трудно да разказват и затова учителят да не ги пришпорва или да им дава възможност повече да пишат. Нито пък за полугениални отличници, които скучаят в час, защото всичко си знаят и учителката да им дава по-трудни задачи. Та, от индивидуален подход на съвсем обикновени деца и на такива с дефицити има разлика от небето до земята. Повечето хора в темата под индивидуален подход разбират това - моето дете си е ок, обаче не се справя с математиката, затова учителката трябва да му обърне специално внимание. Или моето дете е малко разсеяно в клас и си забравя половината домашни и затова учитеката трябва да му напомня. Или моето дете е ок, обаче не може да разбере пълния и непълния член и затова учителката трябва специално да намери начин за него. Или пък, очаквания учителката да дава повече задачи на моето дете и после да ги проверява тя.
Повечето хора в темата под индивидуален подход разбират това - моето дете си е ок, обаче не се справя с математиката, затова учителката трябва да му обърне специално внимание.
Не мога да знам кой какви представи за индивидуален подход има, още повече когато са погрешни. Не знам и ти как знаеш, при положение, че малко хора уточниха какво имат предвид и съвсем малко примери бяха дадени. В повечето мнения нямаше никаква конкретика, а само за или против индивидуалния подход и тук там някои иронични подмятания.
Само че това каква представа имали или нямали другите в темата, не виждам какво общо има с мен или теб. Защото диалогът го водим ние. И той касае едно конкретно твое изказване, за това, че индивидуалният подход бил работа на психолози, логопеди и ресурсни учители, а не на редовните такива. Което, за пореден път ти казвам - не е вярно. Приеми го най-накрая и мув он, дет се вика. Няма нужда да се опитваш да завъртиш разговора към съвсем други неща. Ето и сега кой бил вършил "основната работа" и кой какво давал нещо си "наготово". И въпреки, че съвсем изместващ темата, ще го коментирам, само защото пак не си коректна в изказванията си.
И ти, и аз знаем, че основната работа се върши извън училище с такива деца - психолози, логопеди, ресурсни или частни учители, и така да се каже, те до голяма степен "дават наготово" детето на учителя. В най-добрия случай учителят се запознава с документите и се старае да работи според установеното там и работата, която вършат другите специалисти.
Не, не знам такива неща. Нямам идея и ти откъде ги знаеш. Въобще и не разбирам какво означава "дават наготово". Вече казах, че учителят може да има активна роля в изграждането и прилагането на индивидуалния обучителен план за дето в училище, и че му се налага да проявява гъвкавост, така че не, не е "най-добрият случай" да се "запознае с документите" и да следва други специалисти. Що се отнася то това кой върши основната работа. Да, основната работа може да се върши за по-дълъг или за по-кратък период от психолози, логопеди, ресурсни или частни учители. И не за всички деца с обучителни затруднения, но със сигурност има такива, за които от един момент нататък ролята на тези специалист постепенно намалява до степен, че те не са част от живота им, или поне не тази част, касаеща учебния процес или имат само консултираща функция. Така че е много относително това кой колко голяма роля има поне за някои деца и/или за някакъв период от време.
Иначе да, има разлика в подходите между "обикновените" деца и деца със специални нужди. Аз и за това по-рано казан, че индивидуален обучителен план няма как да се направи за всяко дете. То и между самите деца със специални нужди подходите може да са много различни между впрочем.
Обаче не е вярно, че само примери за индивидуален подход, касаещ деца със специални нужди се дадоха. Ей го мнението тъкмо над твоето пише за разделени на децата в групи в самия клас. Това го има и в училището на децата ми също. Занимания по групи в зависимост от напредъка и уменията на децата. Отделно самостоятелните им занимания в училище пак са според умения и напредък. (А учителят може да минава и да обяснява на всеки, който има нужда и още как.) Не всички решават едни и същи задачи, не всички четат едни и същи книги. Не всички работят непременно с еднакви помагала. Не всички получават непременно едни и същи домашни.
Сега, очаквам някой да каже, че това не са примери за индивидуален подход, защото, нали, индивидуален подход е само този, който е за сметка на другите деца.
Лиляна, имам известни наблюдения върху деца в основно училище. И по-пълни такива касаещи дете, което ще е в 4 клас, защото това е моето дете. Всеки месец провеждаме среша с всички, занимаващи се и работещи с него. Обсъждат се постиженията, обсъждате се слабостите, силните страни, обсъждаме какво се е правило през последния месец, определяме целите за следващия, споделяме подходи и стратегии - за работа в редовните часове, за работа в индивидуалните, за работа вкъщи. Междувременно поддържаме връзка с двете му основни учителки и още една, която предполагам на български ще да е нещо като ресурсната и ако те или ние имаме идея за работа или сме забелязали нещо особено - винаги можем да си го споделим.
П.С. Мисля, че бях достатъчно изчерпателна и отделих премного време на темата, та смятам да спра тук.
В такъв случай говорим за едно и също - не учителят да си прави индивидуални подходи, а детето е минало обследване и са постъпили резултати с препоръки какво и как да се работи с детето, и то без да се нарушава учебният процес за останалите. ...Дори по чужбините никой няма да позволи един учител да се концентрира индивидуално върху определени деца за сметка на материала, който си върви по разписание. И с деца с обучителни трудности работят И логопеди, И психолози, И ресурсни учители. Така че пак се получава така, че основната работа с детето не е в редовния час, а с една камара други специалисти. Нека си говорим нещата в прав текст, а не с някакви общи приказки.
Всичко ,което написа в почерненото е невярно поне за две чужбини ,ти в коя си ?
Какво значение има каква съм? Имаш право да коментираш дали написаното от мен е таака или не. Ок, щом греша, кажи как става? Учителят зарязва другите деца, за да може всеки път по десет минути от часа да се занимава с всяко дете със СОП ли? И как да не се занимават една камара други специалисти, като точно това се дава за пример за интегрирано обучение - децата с дефицити имат достъп до терапии във и извън училище. Допълнително, който родител държи детето му да дърпа наред, не жали средстваа и на частно да работи, вместо да разчита само на училището и държавната помощ като право на терапии.
ЧеКа, докато дойде времето това дете с обучителните трудности да няма нужда от работа с други специалисти или тяхната роля да намалее, минават години. ето, ти самата даваш пример що народ се занимава с едно дете. (между другото, ако така се обсъждат обикновените деца, направо тръпки ме побиват - твърде много хора се намесват, а мен това хич не ме кефи, защото тези хора после ще скочат върху моята родителска глава;
Не съм коментирала поста над моя, защото той се е появил докато съм писала моя. Зная за тази системма за разделяне по нива и неведнъж съм писала, че за мен е дискриминационна по отношение на децата в норма. Едно, че децата стават с етикети "умни и глупави" и друго, че неравномерните и с тенденция за увеличаване на разликата в знанията по отделните науки при едно дете впоследствие ще му се отрази негативно, защото ще му стесни хоризонта на развитие. Аз съм за това да се работи по силните предмети, но да се работи два пъти поече по слаабите, за да може детето да се развие равномерно, за да има бъдеще.
ЧеКа, докато дойде времето това дете с обучителните трудности да няма нужда от работа с други специалисти или тяхната роля да намалее, минават години. ето, ти самата даваш пример що народ се занимава с едно дете. (между другото, ако така се обсъждат обикновените деца, направо тръпки ме побиват - твърде много хора се намесват, а мен това хич не ме кефи, защото тези хора после ще скочат върху моята родителска глава;
Не съм коментирала поста над моя, защото той се е появил докато съм писала моя. Зная за тази системма за разделяне по нива и неведнъж съм писала, че за мен е дискриминационна по отношение на децата в норма. Едно, че децата стават с етикети "умни и глупави" и друго, че неравномерните и с тенденция за увеличаване на разликата в знанията по отделните науки при едно дете впоследствие ще му се отрази негативно, защото ще му стесни хоризонта на развитие. Аз съм за това да се работи по силните предмети, но да се работи два пъти поече по слаабите, за да може детето да се развие равномерно, за да има бъдеще.