ВТОРИ клас

Айла, у нас таблетът е един. Аз имам и лаптоп, но не им давам да играят на него. Играят около час и половина на ден тримата общо, че и по- малко. Просто не им остава време. Прибират се не по- рано от 18ч. в делничните дни, а в почивните гледаме да сме повечето време навън. Свикнали са да се редуват, разбира се, понякога има караници и мрънкане, но като се намеся бързо се разбират. 


ston, и на мен ми направи впечатление същото по английски, но моят учи за първа година и е в Аво бел, та реших, че по- късно ще учат и несъкратената форма.

Моята дъщеря искаше таблет за Коледа и аз бях ок, но добре, че мъжът ми извади здрав разум и каза "не". Тя и без това е голяма блейка, само таблет й липсва.

Моят младеж си събра пари за Коледа отрано и сам си купи таблет. Ние помогнахме в избора му само, т.к. той е малък. Преценихме, че след като си има него пари и си е решил да си го купи, а аз не го намирам за чак толкова вредно нещо- няма да сме контра и решихме поне да помогнем за избора по отношение на марката и параметрите. Събира му се занимание с таблета сега по максимум час дневно, което не го намирам за нещо лошо. Без друго по цял ден е на училище или по занимания, събота и неделя обикновено не сме си у нас също, при хубаво време задължително играе навън. Работи вече свободно с търсачката в нета. Вчера си прави справка дори за един автор по тест, който му бях дала. Сам си намира и си тегли игрите. Успял е да се регистрира във фейсбук /аз не съм помагала за това/, но пък следя стриктно къде ходи и какво качва. Той е запален по фотографията. Прави много снимки от 1-2 години свои и си е качил някои от тях /от екскурзии, фотосесия на домашния любимец/, като повечето си ги е и "моделирал" преди това според вкуса си. Мислех си за този фейсбук какво да го правя и за сега предпочетох да му го оставя. Той там рядко влиза и мога да следя какво прави. Брат му го съветва по много въпроси, което е неизбежно, а лично за мен е и повече от полза, отколкото във вреда. Да, споделят и глупости, но намирам, че и това е неизбежно. Поне мога да се намеся навреме и да поясня. В училище без друго не стоят в клетки.
Моите имат 6 г. и 4 м. разлика и не се карат, не си съперничат за нещо до момента. Това- във връзка с другия обсъждан въпрос. Всеки си има своя си периметър, своите си приятели, не си мешат капите много много, не съм карала никой зорлем да се занимава с другия. В резултат за сега си съжителстват мирно и сговорно и правят общи бели, заговорничат против нас често и се лигавят повечко. Споделят си свои си щуротии, хилят се на техни си неща и така.  Имат си свои си спорове, понякога малкият се лигави повечко затова, че като играли, брат му бил по- груб и го бутнал по- силно, но го хващам, че си се глезоти и той се възспира. Обича и да се оплаква от какво ли не малкият, знаем си го и гледаме да не му играем много по свирката. Редовна поза им е излегнати на едното легло с вирнати мръсни крака на тапета, целите нахилени и олигавени, да мятат разни плюшени играчки и да детинеят. Оставям ги по- често- когато пораснат- тогава.

Идва ми да се гръмна вече! Толкова са смотани и двамата, вечно нещо не са разбрали, вечно не знаят кога какво ще се случва.
Тържеството щеше да им е на 23-ти сутринта. Вчера Теодорчо ми съобщава, че щяло да бъде утре (т.е. днес), ама и подаръци щели да си разменят. За почерпката ми каза снощи късно, след като ходихме специално за подарък.
Що не звъннах на класната за потвърждение, да се..... Ми не е днес тържеството, то рев, то тръшкане, писнА ми. Само се разхождам напред-назад с некви торби и покупки.
С големия аналогични простотии....

vesi1  и моя е същия в последния момент казва всичко , момчетата явно са така, дъщеря ми всичко знае не пропуска нищо, а е на 3 годинки. То не е смешно ама си ви представям с торбите днес
Аз нещо се шашкам тази седмица беше болен, а са взели много важен материал и по БЕЛ и по Математика

Веси 
И аз много се дразня на разсеяността им, но и те са човечета и явно такъв им е манталитета. Аз съм се отказала да си мисля, че някога ще се променят 

За моя проблем много ви благодаря за споделеното. Определено се пооспокоихме всички и май големите драми са били повече в моята глава. Този път купихме на госпожицата нещо, както бяхме обещали, нямаше как да се отметна, но си говорихме, че това не означава, че за всяка добра оценка ще получава подарък и че добрите успехи са в нейна полза, а не са повод да получи нещо. Но за следващ път ще имам обеца на ухото и мисля да се ограничим с обща почерпка.

За таблета - нашите имат от миналата година и много се караха за него, направо ме побъркваха и редовно седяха без него. Сега за рождения ден им взехме телефони и таблета остана в забвение, но гледам да ги ограничавам, особено сина ми, защото той е абсолютно пристрастен, признавам. То не му остава много време де, но сега като сме повече време вкъщи и всяка свободна минута е на него. Сестра му повече си рисува и се занимава с други неща. Но поне пък телевизия не гледат

Тез важни неща следва да се пишат по тефтерите, според мен. Ако седна да разчитам моите да ме осведомяват за всяко нещо вярно и навреме, отидОх си начи...
При нас по Сураттефтеря ни уведомяват за важнотиите най- често. Жалко, че няма една страница, на която да им записват и какви домашни имат. Тогава моите слънца щяха съвсем безметежно да си греят по 24 часа денонощно в постоянно щастие и блажено спокойствие.

Няма тефтери, ни единия, ни другия.....само по форумите чета за тез тефтери 
То пък и да има, тогава ще забравят да го напишат вътре нещото или така ще е написано, че нищо няма да се разбира.
Класната (3 и 4 клас) на големия ни пращаше на мейлите домашните, за да контролираме процеса, ама сега нямааа и изпадам в тъпи ситуации

Нашата госпожа е направила затворена фейсгрупа само за родителите от класа и там най-редовно ,явно от чудо жената качва кое е за домашно...Иначе моето се беше сетило и понеже не му се записва си снимаше с телефона от дъската написаното за домашно 

На моето трябва да му кажа да си прави значи звукозапис. Ама то ще забрави да включи когато трябва джаджата си пък. Абе не е една беля то...

Аууу, звукозапис недей, сакън 
Големия беше втори клас и намери в нас един диктофон с касета (сещате се колко стар) и си го носеше детето, записваше ме как му се карам (отстрани звучеше страшно) и разни подобни.
Решило детето да го занесе в у-ще и да записва, а диктофона в чантата. От там няма как да запише свестен звук, обаче някакво дете го "изпортило", че записва и какво си мислите...айдеее при директорката.
Не могли да отворят диктофона, а детето им показало как (наивното ми то)......така и не ми върнаха касетката  ама нищо чудно, като се сетя каква му беше класната в старото у-ще, с кеф да я пребиеш (да не използвам други лоши думи).

Моят малкият, нали ми е домашният фотаджия, ме има на клип как перпеля край един басейн и давам указания как се скача от кулата с надолу главата. Само си го пускат с брат си да ми се подиграват...
А аз лично записах преди няколко години една конфузна среща на класната, директорката, моят син и още едно дете. Конфузна най- вече за класната, че онова дете я насоли хубаво как подготвя защити. Даже още си го имам някъде този запис.

Моите имат таблет, не се карат за него. Още при купуването предупредих, че ако се карат ще го прибера. Действа. Иначе понякога прекаляват с времето на него и на компютъра, за телевизора да не говорим. Тази седмица го бях скрила, та да бъдат по-съсредоточени върху домашните.
Разликата им е 3 г. 8 мес. Никога не е имало ревност, от страна на големия. Малката е друга бира, все при нея да спя, нея да гушкам и т.н. Двамата се занимават заедно много добре, той я науча да харесва неговите игри, филми, музика и т.н. Понякога се карат, но не е сериозно. Повече ме притеснява когато играят на разни битки, то почти винаги е тази играта, да не пострада някой.
Във вторник ще учат от 8 до 10. Само ще се разхождаме до училище...

ВАКАНЦИЯЯЯЯЯ

запис