Непланирана бременност?

  • 15 634
  • 187
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 6 365
Нали е ясно, че след тази услуга повече няма да има истинско приятелство?

# 46
  • Мнения: 2 099
Аз й казах,че ще ида.Насрочено е за другата седмица.Дори ако трябва да се пукна от угризения ще ида.Тя също ме е подкрепяла във важни мометни.Просто ме изненада с това.

Тя наистина не иска повече деца и грижи.Изглежда много добре за годините си-слаба,стегната,секси.С две големи деца е.Почвам да я разбирам,че не й се разваля рахата.И за коментиралите относно контрацепцията-ние също сме с две деца и се пазим посредством кондоми.Аз не желая да приемам хорм.препарати,а "прекъснат акт" за мен не е контрацепция.Най-вероятно,ако на мен се случи скъсан презерватив и аз не бих помислила веднага да пия"спешно хапче" ,а бих се посмяла на устрема на партньора си Mr. Green Тя е помислила за закъснението като за менопауза,понеже майка й е почнала да получава "прескачане на цикъл" и наченки на менопауза на 38 години.

Радвам се,че доста хора се включиха и аз за себе си реших доста задачи.

# 47
  • Мнения: 24 626
  Рибозом, мисля, че проявяваш голяма недискретност, като поставяш проблема на приятелката ти на всенародно обсъждане. Почвам да се питам дали наистина си и приятелка. Четох, докъдето възникна подозрението, че детето не е от мъжа и и смятам да спра дотам.
 Мисля, че жената е направила голяма грешка, като е споделила с теб и те е помолила за помощ.

 Смятам, че трябва да и откажеш и да я помолиш да намери някой друг да я придружи и да и окаже необходимата помощ в момент, който е тежък за нея, защото ти го превърна в посегателство срещу твоите разбирания и  дилема за твоята личност, която в такъв момент изобщо не е на преден план. Щом според теб не е правилно, или ако гледаш на желанието на приятелката ти като каприз - нежелание да си развали рахата, не е редно да отиваш. Очевидно, че това е против някакви твои разбирания и приятелката за теб върши глупост или грешка, в която не е нужно да участваш, още повече, че тя би могла да има и последствия, като например в някакъв бъдещ момент да бъдат казани или чути нелицеприятни неща.

  Вероятно приятелката трябва да намери някой, който да и окаже съдействие без да я съди,, или да поставя решението и под съмнение.

 Помагала съм на приятелка в подобна ситуация. Отидох, придружих я, след това и държах ръката у тях. Мъжът и не знаеше - разбра от нея след години, тя реши да му каже, аз не бих и помислила, че подобно нещо е възможно да направя, просто бих и съм го забравила.
  
Мисля, че с нея  сме приятелки до гроб, но за вас се съмнявам.

Последна редакция: пн, 17 ное 2014, 17:36 от Iris04

# 48
  • Мнения: 5
Единственото, което не разбрах - съпругът все още не знае, така ли? Което за мен е абсолютно недопустимо - от гледна точка на собственото ми разбиране за лоялността на партньорството в една връзка... Четири страници тема (!), в която тотално чужди на ситуацията хора коментират, критикуват и съветват приятелката, при положение че подобно лично решение трябва да бъде и обсъждано, и взето единствено между евентуалните двама бъдещи родители...

# 49
  • Мнения: 7 267
Аз не мога да разбера какъв е проблемът да отидеш без значение какво ти е мнението. Мен ако ме помоли приятелка винаги ще отида, изобщо няма да се замислям ама според мен трябва ли да го прави или не. Нейна си работа. Това, че не иска да каже на мъжа си е кофти, да. Предполагам в тази ситуация бих отказала единствено ако този мъж ми е някакъв много близък приятел.

# 50
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Относно Даун и подобни- 21 век сме, има си диагностика.
И?
Да , уви  само се диагностицира .
Обикновенно не е в мн. ранна  седмица този тест .....


Правих си хромозомен анализ, алтернатива на амниоцентезата , теста се препоръчва след 15 г.с. а резълтаите идват след мин.14 дена.

# 51
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Аз не мога да разбера какъв е проблемът да отидеш без значение какво ти е мнението. Мен ако ме помоли приятелка винаги ще отида, изобщо няма да се замислям ама според мен трябва ли да го прави или не. Нейна си работа. Това, че не иска да каже на мъжа си е кофти, да. Предполагам в тази ситуация бих отказала единствено ако този мъж ми е някакъв много близък приятел.

Какво не можеш да разбереш? Авторката би се обвинявала ако подкрепи нещо, което за нея не е правилно.
За аборт бих отишла и аз, но ако приятелка ми звънне да заравяме труп- едва ли ще се притека.
Въпрос на възприятия.

# 52
  • Мнения: 6 365
Аз не мога да разбера какъв е проблемът да отидеш без значение какво ти е мнението. Мен ако ме помоли приятелка винаги ще отида, изобщо няма да се замислям ама според мен трябва ли да го прави или не. Нейна си работа. Това, че не иска да каже на мъжа си е кофти, да. Предполагам в тази ситуация бих отказала единствено ако този мъж ми е някакъв много близък приятел.

Аз бих отказала да шофирам като услуга, ако знам, че има тяло в багажника.

# 53
  • Мнения: 4 418
Изразете какво бихте сторили вие при сегашна ситуация-на 39 с уреден живот и отраснали деца?

Маха го и си намира любовник, аа извинявай, щом й е уреден живота, значи си има любовник вече.

# 54
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Ох  Simple Smile чета някои постове за разваляне на рахата , фигурата али бали , при късно раждане (38 , 39 г  )
Ще изпадна сега в предродилна депресия  Crazy Laughing
Ама какво пък може да се окаже че съм някоя а лА Холи Бери ......






Опа и това ли има  Rolling Eyes ...... гаси темата ....
  Рибозом, мисля, че проявяваш голяма недискретност, като поставяш проблема на приятелката ти на всенародно обсъждане. Почвам да се питам дали наистина си и приятелка. Четох, докъдето възникна подозрението, че детето не е от мъжа и и смятам да спра дотам.
 Мисля, че жената е направила голяма грешка, като е споделила с теб и те е помолила за помощ.

 Смятам, че трябва да и откажеш и да я помолиш да намери някой друг да я придружи и да и окаже необходимата помощ в момент, който е тежък за нея, защото ти го превърна в посегателство срещу твоите разбирания и  дилема за твоята личност, която в такъв момент изобщо не е на преден план.

 Помагала съм на приятелка в подобна ситуация. Отидох, придружих я, след това и държах ръката у тях. Мъжът и не знаеше - разбра от нея след години, тя реши да му каже, аз не бих и помислила, че подобно нещо е възможно да направя, просто бих и съм го забравила.
 
Мисля, че с нея  сме приятелки до гроб, но за вас се съмнявам.

Последна редакция: пн, 17 ное 2014, 17:53 от Desss

# 55
  • Мнения: 4 418
Ще изпадна сега в предродилна депресия  Crazy Laughing

Имам новини за теб.  smile3521

# 56
  • Мнения: 24 626
  

възникна подозрението, че детето не е от мъжа и
 




Ти не го ли видЕ? На втора страница още.

 

# 57
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
 

възникна подозрението, че детето не е от мъжа и
 


Ти не го ли видЕ? На втора страница още.

Еми , срамота  Laughing толкова теми следя че съм изпуснала тЮй  Laughing


Иначе щом го има и това , ясно е Шо 'дамата' не иска/има задръжки  да каже на мъжа за детето , аборта който планира  Mr. Green


Ще си развали фигУрата за лИбовниците Wink

# 58
  • Мнения: 4 418
Ще си развали фигУрата за лИбовниците Wink

Е не всички са хели бери, че да могат и двете заедно.  Laughing

# 59
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Бих я придружила, без да разпитвам и без да я разубеждавам. Важните решения, които трябва да се вземат, си ги е взела тя. От теб се иска да я придружиш. Мотивите й са си нейни, правото си е нейно, решението също си е нейно. Все пак не всеки умира от желание на близо 40 години, при вече отраснали и изгледани деца, да се занимава пак с бебета и всичко около тях.
Ама как бързо стигнахте до извода, че детето не било от мъжа й и затова не искала да му казва.  ooooh! Сякаш е нещо много странно жена да забременее от съпруга си, при все, че не са го планирали. А някои жени не желаят да казват на мъжете си, защото настават разправии - тя иска да абортира, той не е съгласен. Ами като няма да се струпа на неговия гръб, той може и още десетина да поиска.

Общи условия

Активация на акаунт