Не виждам смисъл да се прави дисекция по пол.
Срещаме такива човеци и при мъжете, и при жените.
Срещаме такива човеци и при мъжете, и при жените.
- Публикувана: 30 ноем. 2014, 05:15 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2015, 14:26 ч.
Кои търсеха мъже?
Не виждам смисъл да се прави дисекция по пол.
Срещаме такива човеци и при мъжете, и при жените.
Срещаме такива човеци и при мъжете, и при жените.
абе не знам дали е по пол, но имам над десет колежки образовани, с професия, нормални доходи и нормална външност - не са супер красавици и не могат да си намерят мъж - със същите качества като тях. Мъжът ми има над десетина приятели и те без жени - обаче кой без образование, кой без постоянна работа еми някак си не върви да си вземеш такъв да го гледаш.
Ами като му обясниш на момчето още от ранна детска възраст, че е неудачник и че го чакат само провали, щото....не знам си какво - много ясно, че ще предпочете да се скрие в стаята си, където няма да се провали, щото няма и да пробва нищо.
И аз пиша с препратка към друга тема, и то напълно добронамерено
.
И аз пиша с препратка към друга тема, и то напълно добронамерено
. 
Намирам статията за много вярна. Преди време писах в друга тема и точно това имах предвид, което е написал професора.
Някой по-горе беше писал, че настава Матриархат и това е по правилният обществен строй. Хм... Сегашното не е никакъв Матриархат. Матриархатът е централизация на обществена клетка с център старейшина жена, без мъжа да губи позиция и значимост за обществото. Сега, мъжът е със сериозно губеща позиция - стремглаво и главоломно. За съжаление.
Признавам, не бих харесвала свят без истински мъже - във всеки един смисъл на думата. Бих дала всичко да има повече истински, качествени мъже, а не техните бледи, анаболни копия, които само опитват да демонстрират мъжественост, без истински да я притежават. Преекспонираната агресия и доминантност не са символ на сила и мъжество, а израз на дълбоко комплексираната съвременна същност на мъжа.
Някой по-горе беше писал, че настава Матриархат и това е по правилният обществен строй. Хм... Сегашното не е никакъв Матриархат. Матриархатът е централизация на обществена клетка с център старейшина жена, без мъжа да губи позиция и значимост за обществото. Сега, мъжът е със сериозно губеща позиция - стремглаво и главоломно. За съжаление.
Признавам, не бих харесвала свят без истински мъже - във всеки един смисъл на думата. Бих дала всичко да има повече истински, качествени мъже, а не техните бледи, анаболни копия, които само опитват да демонстрират мъжественост, без истински да я притежават. Преекспонираната агресия и доминантност не са символ на сила и мъжество, а израз на дълбоко комплексираната съвременна същност на мъжа.
За съжаление, доказано е, че мъжкият пол ще изчезне след неопределено време. Ще остане само азиатски тип жена. Не помня къде го четох 
.
А и цялата тенденция в развитието на биотехнологиите е натам - инвитро, клониране... Жената се самоопложда практически и сега, и доста често се грижи сама за поколението си
.
. А и цялата тенденция в развитието на биотехнологиите е натам - инвитро, клониране... Жената се самоопложда практически и сега, и доста често се грижи сама за поколението си
. има ли я някъде статията в оригинал на английски?
Статията е от Труд http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4449558, посочили са
Цитат
“Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.
Това е статията http://www.styl.pl/magazyn/wywiady/news-ginacy-gatunek,nId,1536110
има ли я някъде статията в оригинал на английски?
Статията е от Труд http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4449558, посочили са
Цитат
“Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.
Това е статията http://www.styl.pl/magazyn/wywiady/news-ginacy-gatunek,nId,1536110
благодаря, но нито на български, нито на полски ми върши работа. трябва ми на английски. ако някой я открие, моля да пусне линк
Въпреки че не харесвам особено "На изток от рая", ще ползвам малко цитати, защото точно съвпадат с мнението ми по темата 
Четох отгоре отгоре. Това ми направи впечатление:
"Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това."
Така е. Най-сетне жената вече е призната за човек (какъвто е), не животно, преди това същото е било и за робите, но днес никой не смята за лошо, че ги няма и хората са НЯКОЙ.
"А след това споровете:
Може ли човек да притежава роби?
Ами ако ги е закупил с добри намерения, защо не?
После някой ще каже, че човек не може да притежава и кон. Кой е този, който иска да посегне на моята собственост?"
И това от статията:
"- Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана. И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето. А е необходим. "
Не става дума само за разведени, имам разведени близки, чието дете общува повече с баща си, отколкото други, на които баща им живее с тях. Причината идва от миналите поколения, когато бащата е бил като чужд човек, било е срамно да се грижи за детето си. Ролята му е била само уж за "важните" неща, но това отдалечава хората и всичко е било по-скоро на основата на страха, отколкото на друго. Така постепенно мъжете от мързел и заради наливаните предразсъдъци са прехвърляли все повече и повече отговорности на майките. Резултатите са грозни, не защото майките не могат да се справят, а защото тази липса, която децата усещат (че бащата ги пренебрегва), избива след това във всевъзможни посоки. Точно в днешно време наблюдавам обратното, все повече бащи се опитват да поправят тази грешка.
За останалите неща - нищо ново под слънцето. Всяко поколение говори така за предишното, сегашното ще реди същите смешки след години
Ето:
Четох отгоре отгоре. Това ми направи впечатление:
"Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това."
Така е. Най-сетне жената вече е призната за човек (какъвто е), не животно, преди това същото е било и за робите, но днес никой не смята за лошо, че ги няма и хората са НЯКОЙ.
"А след това споровете:
Може ли човек да притежава роби?
Ами ако ги е закупил с добри намерения, защо не?
После някой ще каже, че човек не може да притежава и кон. Кой е този, който иска да посегне на моята собственост?"
И това от статията:
"- Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана. И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето. А е необходим. "
Не става дума само за разведени, имам разведени близки, чието дете общува повече с баща си, отколкото други, на които баща им живее с тях. Причината идва от миналите поколения, когато бащата е бил като чужд човек, било е срамно да се грижи за детето си. Ролята му е била само уж за "важните" неща, но това отдалечава хората и всичко е било по-скоро на основата на страха, отколкото на друго. Така постепенно мъжете от мързел и заради наливаните предразсъдъци са прехвърляли все повече и повече отговорности на майките. Резултатите са грозни, не защото майките не могат да се справят, а защото тази липса, която децата усещат (че бащата ги пренебрегва), избива след това във всевъзможни посоки. Точно в днешно време наблюдавам обратното, все повече бащи се опитват да поправят тази грешка.
За останалите неща - нищо ново под слънцето. Всяко поколение говори така за предишното, сегашното ще реди същите смешки след години
Ето:
Скрит текст:
Както виждате, книгата достига една велика межда, наречена хиляда и деветстотна година. Още една стотица от години беше избита като масло и смляна като брашно, а всичко случило се в тях бе замъглено според това как им се иска на хората да го запомнят: по-богато и по-смислено, колкото е по-отдавна. В що-годе мемоарните книги това бе най-доброто време, в което някога е газил светът — старото време, безгрижното време, сладостно и просто, сякаш е било младо и безстрашно. Старите хора, които не знаеха ще могат ли да претътрят нозе през междата на стогодието, го очакваха с погнуса. Защото светът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
И някои мъже, подобно на кокошки носачки, намират утешение в гнездото на смъртта.
Историята се процежда в жлезите на милиони историци. Ние сме длъжни да се измъкнем от този прострелян век, казват някои, от този измамлив, убийствен век на безредици и безименна смърт, на боричкане за държавни земи и сдобиването с тях посредством всички средства.
Помислете за миналото, спомнете си нашата малка нация, оградена от два океана, разкъсана от мъчнотии, твърде големи за нейните одежди. Проходила точно когато англичаните отново са ни хванали за гушата. Бихме ги, но голяма полза от това нямаше. Свършихме с един опожарен Бял дом и десет хиляди вдовици в списъка за държавни пенсии.
После войниците потеглиха за Мексико — бе нещо като един мъчителен пикник. Още никой не знае защо хората отиват на пикник, който им предлага само неудобства, когато е толкова по-лесно и приятно да се храниш вкъщи. Все пак Мексиканската война донесе две полезни неща. Първо, заграбихме страшно много земи на запад, почти удвоихме размерите на страната, и, второ — тя бе учебен полигон за генералите: когато ни обзе онова печално братоубийство, водачите вече знаеха по какъв начин да го направят подобаващо страховито*.
[* Намеква се за Американската революция (1776), Мексиканската война (1846) и Гражданската война (1861–1865). — Б.пр.]
А след това споровете:
Може ли човек да притежава роби?
Ами ако ги е закупил с добри намерения, защо не?
После някой ще каже, че човек не може да притежава и кон. Кой е този, който иска да посегне на моята собственост?
И ето че стигнахме дотам сами да си дерем лицата, а кръвта ни да капе в брадите.
Както и да е, бе минало и това. Ние бавно се надигнахме от окървавената земя и поехме на запад.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
И някои мъже, подобно на кокошки носачки, намират утешение в гнездото на смъртта.
Историята се процежда в жлезите на милиони историци. Ние сме длъжни да се измъкнем от този прострелян век, казват някои, от този измамлив, убийствен век на безредици и безименна смърт, на боричкане за държавни земи и сдобиването с тях посредством всички средства.
Помислете за миналото, спомнете си нашата малка нация, оградена от два океана, разкъсана от мъчнотии, твърде големи за нейните одежди. Проходила точно когато англичаните отново са ни хванали за гушата. Бихме ги, но голяма полза от това нямаше. Свършихме с един опожарен Бял дом и десет хиляди вдовици в списъка за държавни пенсии.
После войниците потеглиха за Мексико — бе нещо като един мъчителен пикник. Още никой не знае защо хората отиват на пикник, който им предлага само неудобства, когато е толкова по-лесно и приятно да се храниш вкъщи. Все пак Мексиканската война донесе две полезни неща. Първо, заграбихме страшно много земи на запад, почти удвоихме размерите на страната, и, второ — тя бе учебен полигон за генералите: когато ни обзе онова печално братоубийство, водачите вече знаеха по какъв начин да го направят подобаващо страховито*.
[* Намеква се за Американската революция (1776), Мексиканската война (1846) и Гражданската война (1861–1865). — Б.пр.]
А след това споровете:
Може ли човек да притежава роби?
Ами ако ги е закупил с добри намерения, защо не?
После някой ще каже, че човек не може да притежава и кон. Кой е този, който иска да посегне на моята собственост?
И ето че стигнахме дотам сами да си дерем лицата, а кръвта ни да капе в брадите.
Както и да е, бе минало и това. Ние бавно се надигнахме от окървавената земя и поехме на запад.
има ли я някъде статията в оригинал на английски?
Статията е от Труд http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4449558, посочили са
Цитат
“Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.
Това е статията http://www.styl.pl/magazyn/wywiady/news-ginacy-gatunek,nId,1536110
благодаря, но нито на български, нито на полски ми върши работа. трябва ми на английски. ако някой я открие, моля да пусне линк
Winter sonata, това е оригиналът
Цитат
Rozmawiała Jagna Kaczanowska
TWÓJ STYL 11/2014
Czytaj więcej na http://www.styl.pl/magazyn/wywiady/news-ginacy-gatunek,nId,15361 … _campaign=firefox
TWÓJ STYL 11/2014
Czytaj więcej na http://www.styl.pl/magazyn/wywiady/news-ginacy-gatunek,nId,15361 … _campaign=firefox
Съмнявам се, че тази статия е преведена на английски.
Бг-мамата е абсолютно показателна.
Дори тук всяка една потребителка и половина отказва и се гнуси, да се отдава на мъж, който не изглежда в развитието си на 7годишен, т.е. гладко обезкосмен. Не ги е гнус от празните им тикви, нито ги е гнус докато хвърлят гюбеци. Да не излиза от фитнеса, който от своя страна докара това море от мъже с маймунски пропорции и изпържени от добавки и анаболи мозъци - мускули да има. Мускули от вода и в главите им вода, а като си гола вода, то следствието е логично.
Опаковката над всичко. Всяка жена, която не се събужда с визия на току-що изкочила от корицата на поредното евтинджос списание за гримове и смотан лайфстайл, си заслужава всички небесни наказания, по преценка на голата вода обикновено.
А ценностите? Пълна и долна каша. Ччалга общество, подчинено на чалга култура. Всички много пътуват, но нищо не виждат, те и не знаят какво да гледат. Потребностите са на ниво първа сигнална система, а по улиците се разхождат празни погледи.
Според мен огромен проблем е отпадането на казармата, изобщо липсата на някакво базово военно обучение.
Мъжете са лигльовци абсолютни с огромната подкрепа първо на майките осигурили престолонаследник, а след това и на жените им - сакън не бил длъжен да си осигурява семейството.
Дори тук всяка една потребителка и половина отказва и се гнуси, да се отдава на мъж, който не изглежда в развитието си на 7годишен, т.е. гладко обезкосмен. Не ги е гнус от празните им тикви, нито ги е гнус докато хвърлят гюбеци. Да не излиза от фитнеса, който от своя страна докара това море от мъже с маймунски пропорции и изпържени от добавки и анаболи мозъци - мускули да има. Мускули от вода и в главите им вода, а като си гола вода, то следствието е логично.
Опаковката над всичко. Всяка жена, която не се събужда с визия на току-що изкочила от корицата на поредното евтинджос списание за гримове и смотан лайфстайл, си заслужава всички небесни наказания, по преценка на голата вода обикновено.
А ценностите? Пълна и долна каша. Ччалга общество, подчинено на чалга култура. Всички много пътуват, но нищо не виждат, те и не знаят какво да гледат. Потребностите са на ниво първа сигнална система, а по улиците се разхождат празни погледи.
Според мен огромен проблем е отпадането на казармата, изобщо липсата на някакво базово военно обучение.
Мъжете са лигльовци абсолютни с огромната подкрепа първо на майките осигурили престолонаследник, а след това и на жените им - сакън не бил длъжен да си осигурява семейството.
Тази статия е един булшит.
Откъде ги копаят тези професори-че и пари им плащат, при това и много пари най-вероятно...
Лигльовци и мамини галени е имало от памтивека.
Мъже под чехъл също .
Как щял да настъпи матриархат нещо не ми се вярва. По-скоро ще се търси баланс между половете.
Всеки ще върши това, в което е добър, а извращенията като стада обезкосмени мъже, търкащи пода с парцала и козируващи на господарката, армии от самооплождащи се жени с високи държавнически постове ще останат в границите на фантастиката..
Откъде ги копаят тези професори-че и пари им плащат, при това и много пари най-вероятно...
Лигльовци и мамини галени е имало от памтивека.
Мъже под чехъл също .
Как щял да настъпи матриархат нещо не ми се вярва. По-скоро ще се търси баланс между половете.
Всеки ще върши това, в което е добър, а извращенията като стада обезкосмени мъже, търкащи пода с парцала и козируващи на господарката, армии от самооплождащи се жени с високи държавнически постове ще останат в границите на фантастиката..
Герри, този професор го изкопаха от Станфордския университет. Човекът не е професор от вчера, нито от онзи ден, а и прави един от най прочутите експерименти през 70-те години на миналият век, който влезе и в учебниците по психология.
Не става въпрос нито за лигльовци, нито за мамини синчета, а за цялостна тенденция на деградация на обществено-морални устои и ценности. Аз четох доста внимателно и препрочитах, прочетох и в блога на Бояна и не видях никъде да се пише просто за мързеливи мъже, тип ''женчовци'' и развилнели се амазонки. Говори се за много по големи и мащабни проблеми, за цялостната деградация на едни поколения и липсата на опора, върху която мъжете да градят своята мъжественост.
Матриархат няма да настъпи. Просто мъжете се превръщат в нещо подобно на търтеите от кошерите. А това, е не само жалко, а и мноооого тъжно.
Не става въпрос нито за лигльовци, нито за мамини синчета, а за цялостна тенденция на деградация на обществено-морални устои и ценности. Аз четох доста внимателно и препрочитах, прочетох и в блога на Бояна и не видях никъде да се пише просто за мързеливи мъже, тип ''женчовци'' и развилнели се амазонки. Говори се за много по големи и мащабни проблеми, за цялостната деградация на едни поколения и липсата на опора, върху която мъжете да градят своята мъжественост.
Матриархат няма да настъпи. Просто мъжете се превръщат в нещо подобно на търтеите от кошерите. А това, е не само жалко, а и мноооого тъжно.