С какво ви дразнят майките ви?

хаха гледам, че скоро не сте писали тук. Та да се пусна. Значи аз моята майка много я обичам и ми е като 2ра най-добра приятелка в много отношения. Но разбира се, че всеки човек си има недостатъци (и аз в това число). Та да ви споделя в последно време какви ги говори мама. Като подчертавам, че не че и се дразня толкова, ами по-скоро не я разбирам То имам доста за разказване на последък. Обаче любимото ми е от миналия месец. Значи аз сега почнах да се уча да карам кола, полека лека. Над 30 годишна съм. И просто до сега не съм имала нужда. Живея извън България и с мама не съм се виждала от 6 години. Тя също живее извън България и не е карала кола от да речем 15 години- а автоматик кола не е карала НИКОГА. ТА разговор по скайп. Мама се изказва ``Ти ако прокараш кола, аз ще се гръмна...``. Следващ разговор по скайп (ще ми идва на гости след 3 месеца)- ``С тази КОЛА, явно аз ще трябва да те уча като дойда.``. Хаха това при условие, че аз и обясних вече, че съм разбрала основната идея на колата и според моят съпруг се справям доста добре. Има и други подобни и по на сериозна тема, и по комични изказвания от нея. Например последно и обяснявах, че с моят мъж не обичаме тълпи от хора и излизания и когато не работим- предпочитаме да си останем в нас на дивана и да гледаме някой хубав филм. Понеже се обичаме и ни е достатъчна нашата компания (един на друг), не сме се засилили по заведения всяка седмица... хаха и тя ми заяви, че сме като Робинзон Крузо и Петкан хахахахаха:)  Аз знам, че го прави всичкото, защото много ме обича и иска всичко да ми е наред. Но просто толкова се притеснява и то все едно се чуди за какво да е притеснена, при условие че 1000 пъти и обяснявам, че всичко ни е наред хахахахах. Така понякога си мечтая да се успокой и да си каже, Е браво- здрави са, работят, добре живеят, радвам се много! И да си поеме дъх и да се усмихне. А не само да се тревожи. Но кво да се прави, явно някои майки са така хаха Почвам да си мисля, че не трябва да и споделям толкова много, щото само се притеснява. Но пък ако и млъкна и спра да и казвам как съм, сигурно ще се притесни още овече хаха И така, весела седмица от мен.

Спокойно, майката ти си го мисли и се радва,  че сте добре. Пък и за колата внимавай! Има отлични шофьори жени, макар, че това мъжете ги дразни, но също така има и жени дето са много зле. Аз съм също такава. Нещата, дето майка ти ти говори могата да паснат перфектно на мен. Тука в общината обмисляме като излезна с кола и да пуснат сирената да внимават хората. Една моя приятелка пък си викаше приятеля да я кара да и паркира колата първите 6 месеца.

 

Спокойно, майката ти си го мисли и се радва,  че сте добре. Пък и за колата внимавай! Има отлични шофьори жени, макар, че това мъжете ги дразни, но също така има и жени дето са много зле. Аз съм също такава. Нещата, дето майка ти ти говори могата да паснат перфектно на мен. Тука в общината обмисляме като излезна с кола и да пуснат сирената да внимават хората. Една моя приятелка пък си викаше приятеля да я кара да и паркира колата първите 6 месеца.

 
[/quote]

Хаха, о да, аз за сега от паркинга не се пускам по улиците изобщо, докато не съм на 100% сигура, че няма да се убия или да блъснa някой друг хаха. Това със сирената ме изкефи може и на мен да ми трябва хаха Честита Нова Година

Напълно съм съгласна. Почти всяко лято бях оставяна на село при баба и дядо, защото инак съм и разваляла рахата. Просто с децата до нас играехме всеки ден през лятото(не всяко естествено) и може да сме били шумни и диви, но сме били деца все пак. В резултат, в края на лятото аз не исках да се прибирам. Просто се очуждавах към майка ми и привързвах към баба и дядо. Даже си спомням една случка доста ясно. Баба ме остави на майка след лятната ваканция, която беше много щастлива да ме посрещне, но се отскубнах от нея и се залепих за прозореца, плачейки за баба. В резултат майка ми се врътна сърдита.

На връх рождения ми ден ми постна на стената във Фейса сърцераздирателен стих, не мога да го цитирам, че го изтрих, но нещо от рода, да не се срамуваме от нея, че е остарявала... Не знам какво трябваше да означава това.

хаха ние кви изпълнения сме правили като малки- само и само да останем при баба. Помня намерихме една верига и катинар и се заключихме в хамбара (което беше като къщичка пълна с царевица за животните- зимата, но баба ни я беше дала лятото да си играем вътре и си бяхме изнесли там всичките играчки и висяхме вътре по цял ден). Че вуйчо ми трябваше да ни се моли един час от отворим и да тръгнем с него. Или пък правихме магии на гумите на колата да се спукат, че да не може да си тръгнем от село и тн. Нашите пък никога не са се засягали от това, че искаме при баба, даже мисля, че се радваха. Защото и те са гледани от техните баби и дядовци и като цяло нашия род много държи внуци и баби и дядовци да се обичат и разбират А пък причината, че бяхме на село беше, щото цялото семейство - това на братовчедките и моето, бачкаха сезонно лятото и от 6 сутринта до 6-7 вечерта ги нямаше в къщи, така че да не ни държат сами по цял ден- бум при бабите. Иначе към майка изпитвам уважение за всичко, което е направила за мен и любов, защото ми е майка. А баба почина преди няколко години и сега даже ми текат сълзите като си помисля, че я няма и, че като си отида на село тя няма да е там...

Момичета, вие пишете за ваканции при баба и дядо. А аз съм отгледана от тях от 50-дневно бебе до 6-годишна. През този период родителите ми идваха да ме видят само през уикенда. При това положение, естествено е да се развие привързаност към баба и дядо като към родители.

Именно. Аз се бях превързала само за едно лято, а представям си за повече. За това го споменах. 

Бях в болница по Коледа, дори не се сети да пита как съм. Иначе ме оплакваше из Фейсбук

С майка ми сме много близки, но и тя си има свой трески се опява, че съм мързелива защото не съм вършала нещата както тя и т.н и т.н

По-зле е с баща ми никога не съм се разбирала с него, но напоследък ми прелива. Винаги съм знаела, че не го обичам, но напоследък дори осъзнавам, че не го уважавам и, че дори не ми и пука за него. Изключително нервен човек, за най-малкото нещо крещи и вика, обижда всички, всички си идиоти, глупаци. 

хахахаха ох моя баща - ахахах виж има с какво да ме дразни с причина.. та така исках да споделя тука, Нали пускаме хейт за родителите хаха Нищо общо с майка нямат, даже се чудя как е станал брак и ние как сме правени изобщо... Моят не е нервен, добродушко е, но е МНОГО несъобразителен, пълен егоист. Ще ти дам пример, като бях на 16, майка ми даваше джобни- тя беше извън България, за да издържим финансово. Баща ми си имаше работа и тн, и е идвал да ми иска пари на заем- от МОИТЕ джобни за училище!!! Някви тъпи изказвания е правил, едно няма да забравя никога беше - О И ТИ ше намериш 1 мъж, първия в който се влюбиш и ще се омъжиш за него. хаха все едно няма начин да намеря може би и 2ри. Друг тъп коментар от сорта на колко е важен секса- аз бях на 16-17 пак и нямах приятел и той ми обясняваше колко му е мъчно, щото ми трябва това нещо в живота!!!!!!!!!!! Един път имах много лоша кашлица, бях към 17 годишна. Бащата изобщо не ми купи лекарства ами ми връчи 2 цигари да съм пушела по малко- щяло да ми олекне на гърлото !!!!!!! Има и много други. Няма да ги описвам, че просто ще го изложа много. Последните БИСЕРИ дойдоха по скайп от майка, като му казала, че моят съпруг е 3 години по-малък от мен, бащата казал- БРАВО, хванала го е млад... Което не го разбрах много хаха. И това беше последно от него. Не съм си говорила с него от 6 години изобщо. Майка пак нали да е добра, организира един разговор по скайп- тя си беше в България и аз нали не съм. Бащата само изкоментира, че е горещо времето в България, и че бил остарял много- на мен ми се видя същия. И после каза, че трябвало да ходи към работа- ЧАО и това е... още нещо изнесох се от нас като бях на 18 години отидох в София. Бащата само ми пускаше по един СМС за рожденния ден и пишеше. Четит Рожден Ден в него хахахах тва 1 път в годината. А като си ходех да се видя с брат ми, той идваше уж да ме види и както майка казва се НАНИЗВАШЕ към хладилника и почваше да яде от храната на брат ми и да си сипва бира или там квото има наяждаше се и си тръгваше и така докато пак си ида да се ВИДИМ. Брат ми накрая се ядоса и смени ключовете за апратмента, щото по едно време бащата беше почнал да си ходи там кога му падне и да яде храната на брат ми... и тн. Имаше и за колата на брат ми изцепки, че бащата казал, че понеже му давал едно време да кара семейната кола, сега брат ми трябва да си дава новата кола за да може той да я кара. И то няма проблем по прницип, но баща ми пуши в колата и влиза с кални обувки и тн. Един вид изобщо не я пази, как да му я даде човек. хахахаха и така. Спирам, че няма да мога да свърша с писането иначе.

 Майка твърди, че се бил пооправил. Ама мен той не ми е близък изобщо, и сигурно моите деца ще видят дядо си след много години...

Моят баща пък много се промени и се кротна последните 10-15 години.
Даже усещам как майка ми започва да го юрка прекалено.
Беше взел едни пари накуп от чужбина, искаше телевизор да си купи, майка ми го попиля от скандали и не му даде. Като я питах защо така, откровено си призна, че му отмъщавала за преди. Ужас!

Моите родители са македонци по произход/ то и аз де:)/ и за тях най-важното е да се омъжиш/ ожениш, нито здравето, нито спокойствието, само пустото женене. Това, че нямам брак с половинката е непростим грях според тях  и не спират денонощно да дуднат как никога няма да се омъжа и да имам семейство като хората  

И още нещо. То не е баш лошо, но ме дразни.
Всеки божи ден /без сб и нд/ майка ми носи у нас буркан с манджа. 90% от случаите - зеле.
Като че ли аз не мога да си нахраня децата и те горките ще пукнат от глад, ако тя не им донесе манджа и хляб.

А и другия номер : Ей сега си тръгвам. Ама да знаете, тръгвам. Тръгвам си. Ей сега си отивам. До утре. И т.н. И това нещо продължава около час!

Това с манджата и мен ме дразни много. И майка ми и свекърва ми са така. Ако ги поканя на гости си носят храна с тях задължително. А баба ми пък беше клиничен случай. Криеше в багажа ми когато си тръгвах от тях примерно луканки, разни бонбони и тн. При положение, че аз не ям много такива неща.  Виж, ако аз занеса нещо когато ходим там се счита за обида към домакинята