Възпитание в емпатия

  • 7 236
  • 141
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 28 787
От стрес е. Аз съм имала такива реакции, когато синът ми се спъне, подхлъзне и т.н. Вместо веднага да го гушна, аз започвах да му се карам, че не внимава и че ще се пребие.
Хем знам, че е погрешно и че не трябва така, но от уплаха реагирах съвсем неадекватно.

# 91
  • София
  • Мнения: 1 111
Страх, L'Agent, а мъжът като го е страх се държи неадекватно.

Съгласна съм. Мъжът ми е същият понякога. Аз се подхлъзна примерно в банята, ще се пребия, а той вместо да ми съчувства, започва да ми се кара, защо не съм си сложила чехли и не съм си подсушила, и че не се грижа достатъчно за себе си, за здравето си и прочие...  Mr. Green

  Същата работа е и моят. През голяма част от бременността ми се държеше доста неадекватно и сега ако нещо не ми е наред също. От друга страна обаче се сърди, че аз не съм проявявала достатъчно съчувствие към неговите болежки, което не е така. Просто понякога по възможно най-деликатния начин се опитвам да озаптявам присъщата на мъжете хипохондрия и правенето от мухата на слон за най-малкото.

# 92
  • София
  • Мнения: 62 595
Страх, L'Agent, а мъжът като го е страх се държи неадекватно.

Съгласна съм. Мъжът ми е същият понякога. Аз се подхлъзна примерно в банята, ще се пребия, а той вместо да ми съчувства, започва да ми се кара, защо не съм си сложила чехли и не съм си подсушила, и че не се грижа достатъчно за себе си, за здравето си и прочие...  Mr. Green

Това е културна особеност, не е само той. Аз си обърнах внимание, че се случва да постъпвам по този начин именно, защото бях чела по въпроса за ризличните култури как реагират на сходни случки.

А забелязали ли сте, че при руснаците, когато дете плаче, например като е на лекар, ударено и пр., му казват "тише, тише". При нас, ако не се караме, се казва "няма, мамо, няма нищо, няма нищо".

# 93
  • Мнения: 24 688
  Е как... Предполагам, че всички го правим това. "Удари ли се, защо не внимаваш, как можа така да ми изкараш  акъла!" Joy

# 94
  • Мнения: 10 547
"Ако паднеш, ще те пребия!", това не сте ли го чували?

И ето, Андариел дойде отново да докаже, че емпатичността е невродена, а се учи, и зависи не само от семейните, но и културни особености.

# 95
  • Мнения: 28 787
Емпатията или начините за нейната проява?
Хайде да правим разлика между тези неща. Второто например човек спокойно може да имитира. И предполагам, на това ще учите децата в градината. Което успее да развие, успее. Другите ще се научат да симулират, за да не бъдат отритнати от колектива. Или по-лошо - заклеймени.

# 96
  • Мнения: 10 547
Емпатията или начините за нейната проява?
Хайде да правим разлика между тези неща.

Нея самата. Проявите й са друго нещо. За да се проявят, трябва да ги има.

# 97
  • Мнения: X
 Е как... Предполагам, че всички го правим това. "Удари ли се, защо не внимаваш, как можа така да ми изкараш  акъла!" Joy
Опитвам се всячески да не реагирам по този така познат и близък на всички начин. Налагам си да се дразня, когато го видя у друга майка. Опитвам се да си го изградя като стил на поведение, защото винаги ми се е струвало много несправедливо.

# 98
  • Мнения: 28 787
Дописах по-горе. Може и да се имитират.

# 99
  • София
  • Мнения: 62 595
Писала съм, че има емпатия и емпатийно поведение. Емпатията е донякъде вродена, носиш си я в някаква степен, но външната проява като конкретно поведение се учи. Дори дали трябва външно да се проявява емпатия, това пак се учи. По-суровите култури не позволяват показване на емпатия много често, други оставят повече мегдан. Ако е прието, че трябва да проявяваш външно емпатийно поведение, то и да не изпитваш емпатия, се научаваш кога и как да го проявяваш това поведение. (на мен малко ми прилича като при някои хора с аутистични прояви - те се учат кога как да реагират външно, за да се справят в света и другите да ги приемат като част от обществото, а по това се съди по това доколко и как проявяваш заложения код). Както Мамасита често обича да насочва вниманието към контрола и самоконтрола.

# 100
  • София
  • Мнения: 1 111
"Ако паднеш, ще те пребия!", това не сте ли го чували?

И ето, Андариел дойде отново да докаже, че емпатичността е невродена, а се учи, и зависи не само от семейните, но и културни особености.

  Не точно същото, макар че не мога да се закълна, че и подобно нещо не е излизало от устата ми, но аз предупреждавам, че каквото прави си го прави за своя сметка и че след като съм предупредила, че може да падне лошо предпочитам да не идва да ми реве ако се окажа права. Не че не ги успокоявам и не промивам рани ама в един момент на човек му писва от безрасъдност и експериментаторство в съчетание с нечуване.

# 101
  • Мнения: 28 787
Пример: заучените усмивки в някои страни и дежурният въпрос "Как сте?". Дали му пука на някого как сме? Не, просто така е прието. Автоматизация.

# 102
  • Мнения: 10 547
Ще ги учим, разбира се, защото явно тези неща не стават без учене. При едни ще се канализира въпросното умение и тези деца ще се превърнат в емоционално интелигентни възрастни с емпатийно поведение. Други нито ще се възпитат в емоционалност, нито емпатийност ще проявяват и това ще се вижда от самолет при поведението им в социума. Други ще се научат, като чужд език ще им е, ще търсят точната дума понякога, но ще са усвоили правилността на този тип поведение.
Защото има хора, които осъзнават кристално какви са чувствата на отсрещната страна, но това не предизвиква у тях нищо.

# 103
  • Мнения: 1 959
Щом жертвата е циганин/че (или какъвто и да е друг различен), чувствата са далеч от съпричастни.
Има хора, при които и уж вродената емпатия към нараненото живо същество, се проявява някак избирателно и е културно обусловена.

# 104
  • София
  • Мнения: 62 595
ами, да, робството и сегрегацията в САЩ все още е доста близка история, има достатъчно документи, видоофилми на чешмичка за бели и чешмичка за черни (това е най-невинното).

Общи условия

Активация на акаунт