Възпитание на деца 3,4,5,6 години

Авторке, ти да не си от сциентоложката църква? Вчера четох една статия за тях и като гледам представените от теб критерии, много добре се вписват в духа на мислене на сциентолозите, особено покорството и приучването към самостоятелен живот без родители.

Списъка ти няма да коментирам - имам дете на 3 години и много добре знам какво е реалистично да се очаква или да не се очаква от него. Ти обаче нямаш и най-малка представа от деца, което е нормално, ако нямаш деца. Ако обаче имаш деца, значи имаш сериозен проблем.

Кажи сега честно каква беше идеята на темата?! Да си начешат съфорумките пръстите или има някакъв по-дълбок замисъл.

И да добавя само, че детето ми ходи в католическо училище (не живеем в БГ), където наистина има строга дисциплина, но не и покорство, а пък за молитва и дума не може да става, всяка сутрин в началото на първия час казват: Господи, помогни ни да бъдем здрави, ние, нашите семейства и нашите приятели и с това се приключва.

Ха-ха, това ми хареса.
Авторката наистина може би сондира за съмишленици и си търси новобранци.
И тук звънят по вратите Йеховисти, първият им въпрос е как възпитаваме морални ценности в децата.

Има доста от американска култура.
Но като се замисля, без изобщо да защитавам повечето похвати от точките. В детската градина децата правят точно това. Обличат се сами, подреждат след себе си, оправят си леглата.и т.н.
По моята си логика детската градина също си е вид секта за покорство. Там са 35 деца на 1-2 госпожи. Всяко отклонение от нормата за послушание и покорство се наказва. На родителските срещи директорката ни казва така:
Вашето дете няма да бъде толерирано ако не иска да спи на обяд!  Вие родителите, трябва да го слагате я 21:00най- късно в леглото, да готвите манджи подобни на нашите, да го научите да.пие сок от лимони /защото те им предлагат такъв/  . Т.е. да го вкараме в "правия път" ,защото я детската няма 5-6. Та за мен от една страна детската пак си е вид смачкване на индивидуализма на децата и приучаване към покорство .
Но естествено детската си има и плюсове и не я заклеймявам. Все пак и моето дете ходи на такава.

Моето ходи съвсем от време навреме. Лятото посещава спортни лагери, зимата ски-училища. На 5 е супер самостоятелен, оправен, общителен, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Е ПОКОРЕН! Възпитан, но див и индивидуален! Точно както трябва да бъде едно 5-годишно дете!

Да си оправя стаята, за да не злепостави семейството е меко казано странна причина. Човек ако е разхвърлян и не си подрежда стаята, когато е възрастен вече, злепоставя ли си семейството по този начин? Изненада, авторке: не, не го злепоставя.

Който предположи, че е от църква, прав е. В другите и постове винаги присъства Господ.

Години 3
Обличане сам - може, но не винаги иска
Тоалетна трениране - може но му е скучно, освен ако не вземе една кутия с играчки
Миене зъби - да, но най-обича да си мием зъбите заедно
Събиране на играчки - не 
Молитва към Бог - не мисля че дете на 3 години ще може да разбере смисъла на молитвата или на Бог
Покорство - тази дума не ми харесва и не влиза в моя речник 
Лични (Рожден Ден, Години) - още се чуди кога е днес и утре, а чак пък дата...
Да Госпожо, Да Господине - госпожата в детската е все още леля 

Добър Ден,

Благодаря на всички за отделеното време.

Не съм представител на секта или някоя друга религиозна общност. Това което е в текста, е превод, не е създадено от мен т.е. мои критерии.

Думата "Покорство" може да се замени с "Послушание", бих искала да спомена, това е превод и може да има отклонения.

Благодаря на дамите, които предоставиха, техния отговор и допълнение към всяко умение. Бяхте ми от голяма помощ, оценявам го.

С Уважение

И с послушанието не трябва да се прекалява. Другото, което на мен ми "извади очите", бяха молитвите. Силно против намесата на каквато и да била вяра или религия съм, когато става въпрос за деца.

Добре де, ама ти пак не каза за какво ти е това. Някакво изследване ли правиш?

Има някакъв блог в подписа ѝ, сигурно го пълни със съдържание. Няма лошо, стига да си подбира добре източниците. Особено по въпросите за отглеждане и възпитание на децата има толкова качествена информация в нета, че просто е чудно защо се е вкопчила така в този странен текст, писан кой знае от кого и в кой знае кои времена.
Отделно и качеството на превода. Не е важно само колко добре човек владее чуждия език, а дали си има понятие от материята, която превежда. Една замяна на "послушание" с "покорство" вече видяхме колко проблеми създаде...

Темата се опорочи, а пък не е лошо да има тема за възпитанието в предучилищна възраст.

Да затворим ли тази тема и да се преместим в нова или да продължим тук, като сменим посоката.

Аз например имам терзание с едното ми дете на 5,5 г. и имам нужда от подобна дискусия.

Вчера го взех от градината и учителката ми се оплака, че цял ден са се карали и били за играчки. И моя хубавец е бил от главните действащи лица. Ступал е 2-3 деца, карали са се за някакви тъпи човечета. Звучи смешно, но аз съм на принципа желязото се кове докато е меко и ми се иска да пресека всякакви хулигански наченки от сега. До сега не се е бил с никой (освен да се боричкат за играчки с по-малкото си братче на 3 г., две породени момчета имам). Тези разправии в къщи между двамата също ме дразнят, но ги отдавам на детски егоизъм и бързо ги пресичам. Но в този случай е ударил с юмруче други деца и аз съм много притеснена. В къщи от 1-2 години не употребяваме боя като средство за възпитание. Роди ни се второ дете и помъдряхме ли, какво стана не знам, но осъзнахме, че с бой нищо не се постига. До преди това сме си позволявали да го шляпваме по дупето или да му дръпнем ухото. Ние в къщи също не се бием по между си за да има този лош пример. Дори по градинки и площадки много не излизаме, защото живеем в къща и те си имат по-цял ден забавления из двора. Ходим на детски клубчета, но там винаги са ми пред очите и не съм забелязала да е имало моменти на силна агресия. От къде се взе това поведение и какво да го правя, споделете и вие как се справяте. А също и как да балансирам отношенията му две момченца у дома, които са като лъвчета. Не ми се иска да имам двама воюващи един срещу друг синове тинейджъри.

Вчера така се засрамих, от това което чух от две от децата в градината, които не знаеха коя съм (Госпожо той ни тормози), че направо ми се прииска да го зашлевя, а после не съм спала цяла нощ.
Тъпо е да го бия и да му казвам - недей да се биеш. Или да го заплашвам, че ако той продължава да бие - накрая аз ще го набия. Вчера и той самия беше раздразнен от случката и думите, които му наговорих, не е ясно дали са му останали в главата. Ще видим днес дали е имало ефект и какви ги е надробил. Споделете моля ви похвати от вашата практика.

Измислила съм вече някакви мерки и накрая ще ви ги споделя, но ще се радвам да науча и от вашия опит как сте преминали през тези моменти и с какъв резултат.

Какво да ти кажа...
Забрави за това как се държите вкъщи и че по тази логика той би трябвало да е кротък.
Ти го каза - те са като лъвчета. Та са като животинки, имат инстинкти, а един от инстинктите им е чрез боричкане на игра да се подготвят за борбите в живота. На тази възраст е така.
Говори му спокойно, че е добре да има приятели и че не е добре да ги бие.
Също така - няма да воюват като големи. Моят син сега е почти на 5 и полека-лека се укротява. Все още се поступват със сестра си де.
Има милиони деца, които са се биели като малки, а после са били добри приятели.

Да L'Agent, гледах най-вече да съм спокойна и да му обясня. Но той упорстваше и нарочно отрече всичко казано му от мен и продължи да вика по децата. Дори ми избяга по средата на двора на детската градина, пред всички хора и не ми се подчини да върви до мен, да се засрами или поне да мълчи.

Явно е във фаза да се перчи. Аз го оставих в пълно мълчание от моя страна, дори го заключих в колата сам за 5 минути докато купя нещо от магазина. Думичка не сме продумали по пътя. Около 30 м. след като се прибрахме идва при мен и ми каза тихичко в ухото "- Извинявай" и взе да се гуши в мен като коте. Това бебешки пубертет ли е?

Възможно ли е да взимат пример и от анимационните филмчета, където всичко се решава с трясъци, удряне, бумкане, убиване. Ние доста го ограничаваме от подобни сюжети, предимно ги виждам по канал Cartoon Network (вече му сложих опция - забрана) но понякога издебват момента, че не внимаваш и са като залепени за екрана. Гледам, че има една игра "светът на танковете", голяма реклама и праскат - ние за война ли ще ги подготвяме, за какво са тези обучения за убиване.

 aleina, дъщеря ми се сприятели с едно доста палаво момиче. Всички бяхме в шок, защото тяхното приятелство е меко казано невъзможно. Моята супер тиха, кротка, а другото абсолютно обратно на нея. В началото смятах, че на моята й харесва да са приятелки, докато не разбрах, че се опитва да й подражава, защото иначе я е страх. Играе само с нея, държи се лошо с другите деца, за да не бъде ударена от въпросното момиче, или да не й крещи.

Започна и  в къщи да чупи същите стойки като това дете, да се държи като нея и т.н. Постоянно говоря и резултат започва да се вижда. От една седмица не ги виждам заедно седнали, моята се кротна и стана пак онова мило дете. Днес ми каза, че ще си вземе една кукла, но ще си я сложи в чантата, за да не я види Х, че веднага щяла да й я иска и е възможно да й я счупи. Обясних й, че не е длъжна да си дава куклата, ако се притеснява и че може да си я сложи в шкафчето. Поне се отпусна да говори на тази тема и да й разбера притесненията, че да й помогна да се откопчи от момичето.

Уф, че объркано го написах.

Ето как някои българки възпитават децата си:

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=33400

След подобни кадри си казвам,че има надежда за милото ни отечество.Незнайна българко,дълбок поклон!!!