За децата, които могат да четат преди да тръгнат на училище

Хитър Петър, Макс и Мориц, Патиланско царство. Историите са кратки и забавни.

Миналата учебна година бях учител в подготвителна група в училище. Имах разнородни ученици- от такива, с които се учехме да познават цветовете до такива, които решаваха СМТ за втори клас.
Базата, рамката, държавните образователни изисквания са ясни, точни и рамкирани, но това не пречи на педагога да работи с децата по свое усмотрение, предвид нивото, до което те са достигнали.
Противно на усещането ти, че децата в подготвителните групи са ограничени, са ограничавани и се ограничават до броене до десет и познаване на буквите, голяма част от тях са достойни съперници на всеки добре справящ се с материала първокласник.
Четенето само по себе си не ми носи никаква информация за развитието на детето и общите му познания.

Моят син е в първи клас и много харесва да чете комикси - има и текст, и картинки.

Дъщеря ми се научи да срича на 5г. в ПГ в училище.

Предполагам, някой много си е повярвал, за да се изказва така пренебрежително за други родители.
Иначе след като имаш толкова голямо желание  и възможност, никой не те спира да продължиш да се занимаваш с децата си и след като тръгнат на училище за да не им се "задържа изкуствено" развитието.

Аз лично чета от пет годишна, виж не ме бяха научили да пиша, така че си имах достатъчно занимавки в първи клас, доколкото си спомням.

Всички знаем, че има родители, които са прекалено уморени след работа и наистина нямат сили и време да се занимават с децата си, но има и такива, които просто нямат желание. За съжаление някои от тях се изказват пренебрежително за родителите, които успяват да научат на нещо децата си и ги наричат "родители с болни амбиции". Както се казва "Лисицата като не може да стигне гроздето казва, че е кисело".
 Открих темата, за да обменим опит и да си помогнем със съвети, а не да се заяждаме.
 Имах една учителка по математика, която след като опозна възможностите на децата, даваше на отличниците най-трудните задачи, а на останалите по-лесните. Така, тези които не можеха да се справят не стояха цял час пред празния лист, а все нещо успяваха да напишат. А на другите също им беше интересно да си пораздвижат мозъците.

Струва ми се загуба на време в подготвителната група на децата, които могат да броят  над 100 и да събират и изваждат, да им дават задача да познаят дали на картинката има една или две гъбки. През това време учителката, ако има желание би могла да им даде нещо по-трудно. В учебните комплекти на едно от издателствата има отделни материали за бързоуспяващи ученици. Точно за това зададох въпроса си към учителите, дали някъде ги изполват.

.

Не разбирам темата.

Първо разбрах, че си велика родителка, за разлика от онези, дето нямат време, уморени са или пък не искат да се занимават с децата си. ОК, велика си.

Второ разбрах, че детето ти ще си губи или вече си губи времето в ПУ или в училище. Пусни петиция, иначе с обсъждане в бг мамма, няма да решиш проблема. То и иначе няма да го решиш, но все пак ще направиш нещо по въпроса. Какво предлагаш всъщност по тази точка?

Трето - искаш съвети за книжки за дете, което сега се е научило да чете - аз лично просто заведох детето в книжарницата и то си избра само. Прочете си ги точно защото си ги е избрало само. Така че тук за съжаление не мога да помогна, въпреки че е единствения смислен въпрос в темата.

Открила си темата, за да си обменяте опит и съвети за какво? И това не го разбрах - за първите две явно не е, за книжките, мисля че имаше още доста теми.

ПП Аз съм половин велика майка и половин от онези, другите, щото едното ми дете въпреки всичките ми опити, не пожела да се ограмоти предварително, за сметка на това второто, въпреки липсата на опити от моя страна, взе че се ограмоти само. Та сега се чудя, що за птица съм аз  

Избери училище с по-натоварена програма или читава госпожа, която да натоварва детето според възможностите му.

Амбициозните майки често се сблъскват с големи разочарования в училище.
1. Защото се оказва, че не само техните деца могат да броят до 100 в първи клас.
2. Дори тези, които не могат, много бързо се научават и детето им става "като всички".
3. Оказва се, че броенето до 100 не изчерпва уменията за първи клас и всяко затруднение на детето се превръща във вселенска драма.

Вярвам, че ти не си от тези майки. 

  Предполагам авторката иска да се похвали с постиженията на детето си най-вече защото ги смята за своя заслуга и за да не е съвсем безсмислена темата е вмъкнала това за книжките.
  Ако е така да се похваля и аз - едното ми дете се научи да чете съвсем само. Е не е съвсем от нищото - като всяко нормално 4-5 годишно познаваше буквите, но постепенно започна по своя инициатива да чете надписи като в един момент случайно установихме, че си чете сам страници от книжки и дори цели приказки. Имаме и комични случки покрай четенето на надписи - минаваме покрай стена с надпис "Умрете мръсни педали" и детето започва гръмко да се хили на мръсните педали и необичайното им ситуиране, добре че първата дума беше скрита от някакви клони, че случката щеше да стане по-скоро трагикомична. Както и да е май не е много за хвалба защото признавам, че нямам кой знае, каква заслуга. Както нямам заслуга и за това, че децата ми смятат до 100, че и с по-големи числа, умножение и деление също им се отдават. И всичко това на фона на това, че не съм от родителите, които се занимават много с децата, даже често се случва да казвам "Остави ме сега, не ме занимавай!". Въпреки това не смятам, че четенето и смятането са кой знае какъв признак за училищна готовност, защото въпреки несвойствените за възрастта умения (всъщност май не са чак толкова несвойствени) на тях им се играе повече отколкото им се учи, а ученето става някак естествено и по между другото. Все пак имам известни притеснения дали няма да им е скучно в първи клас, но се надявам учителката да има опит с такива "вундеркинди" и да съумее да задържи вниманието им в клас.
   

[quote author=stefkaruse link=topic=885472.msg32009974#msg32009974 date=1447779494
Струва ми се загуба на време в подготвителната група на децата, които могат да броят  над 100 и да събират и изваждат, да им дават задача да познаят дали на картинката има една или две гъбки. През това време учителката, ако има желание би могла да им даде нещо по-трудно. В учебните комплекти на едно от издателствата има отделни материали за бързоуспяващи ученици. Точно за това зададох въпроса си към учителите, дали някъде ги изполват
[/quote]

Добре де и до кога трябва да се продължава с изпреварващото обучение  - до 12 клас ли? В случаи, в които детето е напреднало значително пред връстниците си, е добре то да бъде записано директно в 1 клас, а не Предучилищен. Закона го позволява, а и му спестявате една година "скука" и "изоставане".

В училище освен самостоятелна работа голяма част от времето е за преподаване на материала. Във времето, в което се обяснява как се сричкува или се обяснява звуков анализ или как се прави "верижка" от задачи какво точно трябва да прави детето или може би очаквате да му се преподава отделно - умножени е деление например.

Защо не запишеш детето направо в по-горен клас, ако смяташ, че нищо няма да научи тази година?


п.п. Аз съм учила в училище с много интензивно обучение, след което се прехвърлих в нормално. Резултат - първите 4 години никакво време за игра, ама никакво. След това, вкл. до 8-ми клас нищо ново не научих, умрях от скука. Добре, че обичах да чета, та поне нещо смислено правех през това време, докато дойдем до момента, в който започнахме да изучаваме непознат (за мен) материал.

Моите деца са с 6 години разлика и бяха при различни учителки в ДГ. Въпреки това подходът и на четирите беше чудесен- за деца, които можеха да попрочетат нещо или си свършват бързо задължителния материал те препоръчаха на родителите да им носим нещо за допълнителни занимания. Носехме задачки за малки деца, оцветявания, книжки- който каквото е счел, че е нужно и интересно за неговото дете. Книжарниците се пръскат от такива предложения. Така всяко хлапе си имаше забавление, не пречеше на останалите и учителите не се чудеха какво да правят всеки един от възпитаниците си.
В момента малкото дете /ІІІ клас/ си носи сборниче със задачи по математика, т.к. си приключва със задачите в час бързо. Не защото е много напред с материала, а защото си е бързак. Въпрос на темперамент, по- скоро. Така има с какво да се занимава.
Децата могат да си носят и по някоя книжка, дори в начална степен и двете ни учителки го препоръчваха.
Можете на първо време да опитате по този начин. Попитайте учителките. Не вярвам да са против.

Против съм изпреварващото обучение, обаче, гарнирано с изисквания от страна на родители това да се продължава и в час, чрез индивидуално отношение и занимание на учителите с всеки по отделно /децата са доволно много/. Който има подобни претенции- да си занимава децата вкъщи. И това го заявявам от позицията на родител, който носеше допълнителни занимавки на собствените си деца. Както и от позицията на дете, което тръгна на училище четящо. Не съм скучала. Имала съм какво да правя- писане, нови задачки, рисуване, опознаване с децата, физическо и т.н.
За мен като родител е недопустимо да изисквам от учителките И частни уроци и то в работното им време, когато трябва да обърнат внимание на още минимум 25 деца.


 
Лично съм се нагледала на деца, стартирали много рано с амбицирани родители /и баби- най- често бивши или настоящи педагожки- нищо лошо към тях, но е характерна особеност, която съм забелязала през годините и не мисля, че е грешно да споделя наблюденията си/, които си забавят темпото и изравняват с останалите. Не защото нямат толкова стимулираща среда, а защото е изморително, безполезно това надбягване с години и те самите, рано или късно, го усещат- кой съзнателно, кой- не.
Това пък го заявявам от позицията на човек, който обича образованието, като вид дейност. И понеже го обичам, не искам да отвратя децата от него или да им втълпя грешната представа, че то е еквивалент и се изчерпва с училищните знания. Човек винаги има какво ново да научи и това не е задължително математика, четене и писане само.
Книги за всяка възраст и всеки вкус има в доволно количество.
Ето и една тукашна тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=837051.0
От друг форум:
http://-spam196-.com/deca-v-uchilishtna-vazrast/koya-kniga-cheta … -vi-v-momenta/45/

а на мен ми е чудо откъде и как авторът на цитираното в първия пост от книга за учиттеля е стигнал до изводите за задържането и т.н.  Един четящ първокласник, че и четящо дете в ПГ има предостатъчно занимавки и вероятноостта да се стигне до апокалипсиса с изкуственото задържане и потискането на личността е клоняща към нула. Четящо дете не означава по-зряло за възрастта си дете, не означава по-можещо и по-знаещо. единствено означава, че детето е усвоило четенето. А нататък? И при четящите има какво още много да зрее - болшинството когнитивни процеси, а за личността да не говорим - тя със или без четене пак е незряла. Какво точно ще му навреди на детето? Чудна работа.