За децата, които могат да четат преди да тръгнат на училище

Аз отдавна, Андариел, съм минала първолашките терзания. Домашно бих обучавала детето си, след влизането на Закона в сила. Сега само ще му съдействам да не седи по десет часа в училище.
Проблемът в първи клас е липсата на разказвателни предмети и наблягането само на техничността- "Пишеш вярно, не не е много красиво!". Ъ?
Усвояването на ръкописното изписване на буквите спокойно може да се свали в предучилищната. В първи клас още от самото начало да се учат да четат, първите опити на текст, различен от "Мама мие Мими" се случват около Коледа, също така и да разказват извън простите разказчета по картинка.

ами, не, не може спокойно да се свали ръкописното писане в ПГ! В ПГ болшинството трудно интегрират елементите на буквата в буква, да не говорим интегриране в дума. Смисълът на Мама мие мими е в интегрирането на буквите и думите в самостойни единици (да се изписват на един дъх, защото така се вижда, че ги възприемат вече гещалтно), и да обединят тези единици в изречение като найголяма единица. За да се случи всичко това трябва цялото инфо да е качено в работната памет, а това личи най вече при диктовките. В началото на ограмотяването болшинството от децата харчат неимоверни количества енергия като активно внимание, за да успеят да напишат интегрирано "мама", в същото време да си повтарят,, че след нея има и "мие", след това чак имало и "Мими", като Мими-то трябва да е с главна буква. На всичко отгоре изречението при диктовка трябва се чете веднъж, а не по няколко пъти, както правят много учители. И всичко това, което изписах обяснява защо учиителике пишат "пишеш вярно", защото писането вярно е основният елемент при усвояване на писмената реч, и то не само в техническата й част, но и откъм така недолюбвания краснопис. Краснописът показва моторен контрол най-малкото, дава и представа за степента, до която детето е интегрирало елементите на буквата в единен символ, както и свързването на буквите в дума. Правя си труда да напиша всичко това, за да е ясно, че това не са специално измислени начини да се тормозят децата и майките, нито извратен начин за контрол от страна на учителя, а има съвсем логично и материално обяснение от невропсихологията.
Относно четенето на Мама мие мими е пособно - тряябва да се направи графемно-фонемно прехвърляне, фонологията да си влезе в ролята и на обособяването на сричката като единица (а не да се спелва), сричките да се обединят в думата и всичко това да се хрехвърли към фонетичния израз на думата. Едва при опитния четец мама се възприема гещалтно и отива директно в семантиката, без да влиза във фонологията. Обаче има и други думи - мие и Мими- пак всичко това трябва да се мине като процес, че и на всичко отгоре да се обедини в изречение. И черешката на тортата е детето да разбере какво е прочело - че мама мие Мими, а не баба бие Тити.

Това с разказването може и става спокойно в часа по БЕл-ЗИП и по Околен свят или както там му беше името на този предмет. Винаги има мегдан да разказват и да правят описание по картина. За съжаление много деца отиват в първи клас наусвоили това умение и тепърва с ограмотяването се учат да разказват.

За проблеми в разминаването между умение за четене и разказване и умение за изписване със слети ръкописни букви мога новела да напиша. Писаното на ръка трябва да може да се чете по чисто практически съображения. Все още у нас не сме на етапа електронно писане в училище.

Друго исках да напиша тук, обаче- в І клас децата, които могат да пишат, понеже някой ги е научил предварително на това /вече се спомена от няколко души тук, вкл. и от мен, че моженето да се чете не води автоматично до моженето да се пише и че второто си иска време, за да се усвои/ и правят що- годе добри диктовки, биват застигнати до ІІ клас от болшинството останали деца.
НО, проблемът иде при писмените преразкази и съчинения. За тях няма достатъчно време за работа в клас. Да се научи едно дете да пише, според зададените писмено критерии по ДОИ /сега ДОС- и по тикви, и по кратуни  /, то следва да е изписало доста повече собствени работи от дадените по план такива според учебните тетрадки по развитие на речта. Не може с преразказ на една приказка да се смята, че децата вече са усвоили преразказването на приказка. Или с едно съчинение по зададено начало, правено веднъж в годината, те могат вече да правят свободно това. Не и деца, които току- що, преди месец- два, са се научили да изписват правилно "Мама мие Мими.". Тук мегдан за надграждане има бол.
Същото е и при задачите по математика.
Същото е и по дяловете история, география, биология, физика, набутани в онези "човешки" предмети в начална степен.
Занапред, в годините тъгъдъкането из материите по предмети се усилва до там, че за да се усвои наистина целият материал от масата, често пъти децата трябва да се занимават само или основно с учене. А това е, меко казано, нездравословно за тях. Как ще изпреварите по- натам материята по география в Х клас, да речем- всеки урок от по 5 страници, за 5 урока общо /един раздел/- 120 нови термина? /Децата в класа са ги броили групово, за да стигнат до този извод./ Наред с това имате седмично уроци по математика за по 5 часа седмично, сбухани в по три, цялата палитра разказвателни предмети с всички подробности, които човек няма и да запомни и да приложи за напред, два езика и т.н.

Ако детето не е развило "устно" да разказва, малко трудно ще го направи писмено, защото при писането се включва още един огромен енергоемък модул, който иска сериозен дял от активното внимание. Детето трябва хем да помни какво съчинява (да има общата идея за разказа като причинно-следствени връзки, агенти, времево случване на събитията и пр.), че и на всичко отгоре да ги подреди хронологично в ума си в спретнати изречения, които да помни достатъчно дълго време, за да може да включи процеса на писане, че да ги напише. Отделен въпрос е, че деца, които имат проблеми с разбирането на чут или прочетен текст, започват да си попълват пъзела по свое усмотрение или направо фантазират.  Затова се правят и първо устни описания по картинка или преразказване на слухово възприет текст, и чак после се пише. В първи клас съчиненията и писмените описания са постижими едва към края. В писмената реч нещата се редуват така - най-лесно (но и най-безсмислено) е преписването, след това писането на лични данни (имена, адрес и т.н.), следва диктовката и едва накрая е създаването на текст.

В начална степен не помня да има толкова много набутани науки, нито кой знае колко терминология. В първи клас все още се работи по категоризация и създаване на схеми на събития, има малко материал за история, география, най вече базови понятия, които според мен би трябвало вече да са усвоени в ПГ или от обща култура. Залагането на понятиен апарат до края на четвърти клас е доста повърхностно. Начина на писане на учебниците не го коментирам.

Гатанки в стихотворна форма.

Едното ми дете тръгна на училище (на 4.5г) умеещо да чете голями текстове, но не да пише.
Другото ми дете тръгна на училище (пак на 4.5г) четящо къси думи и малко пишещо.
Трето ми дете тръгна на училище (почти на 5г) нито четящо, нито пишещо и даже и буквите непознаваше всичките.

Това се случва в рамките на 6г, същите родители, различни деца.

ДО към края на първи клас (на около 5.5-6г) всичко деца в класа умееха да четат и пишат, някои по-красиво, други не.
Най-малкото ми дете, както не се интересуваше от четмо и писмо, сега 2м след тръгване на училище има желание и да чете и да пише.

Всяко дете има собствена крива на развитие и това, че може в първи клас да чете не му предопределя бляскаво бъдещето академично развитие, нито това, че майката работи усърдно с него за мат. състезания ще задържи любов към математиката. Немога да разбера защо децата се натискат да са "състезатели по математика", че и родители работят в тях в къщи.
СИгурно има нещо в системата което ви кара да го правите?

Ще ти кажа как виждам аз нещата по този въпрос:
1.В БГ се организират купища математически състезания, за сметка на всички други останали учебни дисциплини. Доста родители обичат да докажат, че детето им се справя добре. Начин е явяването на тези състезания. Други няма. Моля да не бъда разбирана погрешно- това не го пиша като минус. Това е просто факт. Човек е така устроен. Или много от хората, поне.
2.Математиците имат много силно лоби у нас.
3.Само МГ имат ранен прием за деца след ІV клас /като оставим спорт и изкуства, където без вроден талант не се получава/, дори новият закон не допусна изравняване на възможностите. Заради лобито. Не че е лош ранният прием. Напротив. Но бе редно просто да се разреши за всички, като ще се разрешава, а не да е позволен на база засилено изучаване само на един от учебните предмети. И кандидатстването е въз основа на резултати И от тези състезания, които пък не обхващат учебен материал точно, а изискват усилена извън учебна специализирана подготовка.
4.Въз основа на посоченото в т.3 родителите, понеже масово са недоволни от това, което се случва в общите училища, държат децата им да учат в елитен клас /училище/, за да могат да разчитат на едно по- високо качество на обучението. В БГ НЯМА гаранция за качество на обучението и образованието. Има бон шанс и лош късмет. Поради липсата на такава гаранция. Обучението в паралелка с изпит и някаква предварителна пресявка донякъде решава този проблем /понякога пък не, според зависи/.
.....................

За желаещите да надскачат системата http://klasirane.com/MBG.asp . Задачите за първи клас са симпатични. 

Мнението на авторката на темата няма нищо общо с болните амбиции на родителите. Мисля, че тя поставя много сериозен въпрос, а именно - задържането на вниманието на децата, които са "напред с материала" в първите класове.. Това важи и за четенето, и за математиката..
Едно дете, което може да чете остава изолирано в часовете, в които се чете. Във втори клас има деца, които все още сричат. Съответно само тях ги карат да четат. Останалите скучаят. В един момент губят всякакъв интерес, започват да се разсейват, започват да пречат на останалите, защото освен, че остават изолирани от това, което трябва да се прави в момента, не им  се предлага алтернатива. Същото е със занималнята. Всички пишат едновременно по математика. Ако едно дете се справя бързо и лесно, то трябва да стои да чака тези, които се справят трудно и бавно. Ако учителят не е достатъчно мотивиран и загрижен, тези деца просто са задължени да седят, да не правят нищо и да пазят тишина.... Резултатът е - това, което описах по-горе.
Има учители, които осъзнават този проблем и използват много и различни начини, за да предотвратят негативните последствия. За съжаление, обаче, са много малко.

на практика я има едно дете в клас, я не, което да е напред с материала, и то по всичко.
Четенето на глас не подобрява разбирането. То има някакъв смисъл само в началния етап и колкото учителката да разбере, че децата могат да правят връзка буква-звук.

Judy, благодаря за разяснението за мат. училища. Явно затова е зора; по мое време нямаше прием след 4-ти клас.

Какво означава "за начинаещи"? Постепенно създаваш библиотека на детето- всякакви приказки, Мечо Пух, Ането (умирах от страх, но четях! ), Зайчето Питър, Мери Попинз...на три години редовно ме водеха в книжарницата да си избирам сама. И съвсем добре разбирах текста.  Проблеми имах само с отявлената злоба на "моля другарките" от първи до трети клас и всякакви съседки. Бях трън в очите и много ме мразеха. А в детската градина ме ошамарили когато съм им казала, че искам да си чета вместо да спя.
И никой не ме е учил, сама съм питала коя буква коя е. Първа написана дума имам на 2г и 8 месеца.

Иначе стикери няма да навредят, но истинските книжки са друга бира. Ако детето се интересува, разбира се.

Защо майките си водят децата по състезания? Познавем едно, което освен че печелеше национално, взе да печели и олимпиади по физика в Китай и Австралия.  Сега е преподавател по физика в Харвард. Факт.

някои ходят на състезания по математика, а други по лека атлетика, конкурси по балет или пиано.

Хубаво е човек да си вярва, но и да го прави с мярка.
Има и родители, които с аимали и време и желание, но също така грижовно, осънато и любящо са избрали да не изпреварват училището. Точно те, ако много настояваш колко са немърливи /изморени или без желание/ в един момент ще си преглътнат възпитанието и ще ти кажат, че има родители с болни мабиции. Вероятно вече ти се е случило в темата.

Да, задържа се развитието. И устрема се спира. За дане стане трябва ти да си поемеш негативите /отоноението на детето към училището/ или да имаш невероятен късмет учителят да може да работи на децата на три сокорости за да може да обърне внимание четящото дете, което може и да пише.


А защо? Нали умеят да четат? Много научени в училище да четат деца четат книжки докато най-късно научаващите се още борят сричките. А умеещите преди първи клас защо не го правят?Нали умеят и обичат?

....
[/quote]
А защо? Нали умеят да четат? Много научени в училище да четат деца четат книжки докато най-късно научаващите се още борят сричките. А умеещите преди първи клас защо не го правят?Нали умеят и обичат?
[/quote]

Ако правилно съм разбрала горните въпроси, а и понеже моето мнение касаеше това, което най-често се случва в училище - не го правят, защото не им се разрешава. Букварът е изчетен от корица до корица още, когато са им го дали....