За децата, които могат да четат преди да тръгнат на училище

Благодаря на добронамерените предложения за книжки и споделен опит. За останалите ще уточня: не става дума за обичайните детски книги, които всеки първолак може да си вземе от библиотеката. При 4-5 годишните деца обучението трябва да е под формата на игра и забавление. Затова дадох пример с поредицата "С Маша и Мечока учим". Там след всяко прочетено изречение детето лепи стикер. За други такива подобни книги или игри зададох въпроса. Слава богу, че има и участници във форума, които не просто си чешат езиците, а наистина искат да помогнат и в една друга тема видях точно такива издания. Вече ги поръчах. Така, че въпреки злобата и сарказма, който се изля, все пак имаше смисъл от участието ми във форума.
 За "задържането на развитието" трябва да попитате авторите на учебниците. Това е тяхно наблюдение, не съм го измислила аз. Точно защото и на мен ми направи особено впечатление го предложих за обсъждане.

ти си го цитирала, а не аз.Не вяррвай на всичко, което четеш, пък дори то да е в книга за учителя. Давам ти бонус - не става само с книжки и четене - трябва да се работи по цялостното развитие на детето. С учудване ще установвиш как в първи клас само за един срок връстнииците му ще го настигнат. Просто си има време за зреене. Не е случайно, че ограмотяването и сериозното занимаване в училище е на 7 години - тогава завършва един етап на зреене и се преминава на друг. То не е само четенето, а и разбирането.

Такива неща и аз видях.
Например тук:

И не случайно в темата повечето хора го разбраха така. Усетиха го по този начин. Защото така звучи.
Хич нямам негативно отношение към теб. За първи те засичам, а и да не е- не съм забелязала.
Ако имаше желание просто да запиташ какво да носи детето на ... години в ДГ за допълнителни игри- можеше да го направиш и така. А и си има достатъчно теми по въпроса.
Не бе нужно да коментираш другите родители, които не щели или не успявали да си учат децата на нищо.
Между впрочем, аз не познавам родител, който да не иска да "научи на нещо децата си". 
Сигурно ги има. Но аз не познавам май такива лично.

Аз не зная защо нападате stefkaruse. Наистина ако детето е много напреднало е възможно да изостане, ако спре да се занимава допълнително.  А какви били родителите - хора всякакви, едни ги интересува образованието, други не.

За съжаление аз познавам лично родители, за които гледането на децата им е досадно бреме и заради тях бяха думите ми, които са ви подразнили. Извинявам се на всички, които са се засегнали. Не ви познавам, така че няма как да се отнася за вас.
Колкото до хвалбите, нямах впредвид само моето дете. Много баби и майки от квартала са ми се хвалили с постиженията на децата си, но аз им казвам "Браво" и не им се подигравам за това.

Тази есен изпратих току-що навършилото си шест години дете в първи клас. До този момент скучно не му е било, но истината е, че определено върна половин обиколка назад от това, което постигаше лятото.
И въпросът не опира до родителите му, а до липсата на време извън училищните занимания, за надграждане на изпревареното преди постъпване в първи клас.
Не напразно и в педагогическата литература от български автори се наблюдава тенденцията за изравняване резултатите на децата към средата на учебната година.
Образователната система у нас е такава- тя се цели в средата- долу и горе не й влизат в обсега на действие.

malinkap, не "нападаме Стефкарусе".
Та кой спира детето да се "занимава допълнително"? Не прочетох в темата подобно конкретно твърдение.
И лично аз първо отговорих на конкретни въпроси от питането на автора- какво може да се направи в предучилищната и в начална училищна степен с деца, които могат вече да четат.
Но тъй като това е форум, то всеки изразява и лично мнение, освен че предоставя информация.
Аз направих същото. Както и останалите, вкл. и авторката.
Точно защото
Та няма нужда да квалифицираме родители, които не познаваме, понеже децата им още не можели, примерно да четат на възраст и на етап, когато това не е задължително, като незаинтересовани, не можещи или като потребители на киселеещо грозде.
Те т'ва от мен по този въпрос.
......................
Ако темата потръгне в насока конкретни питания, а не квалификации и обобщения с цел да се диференцираме от лошите и незаинтересовани хора, които не щат да си научат "на нищо децата", мога и още конкретни предложения да дам. Понеже обичам да го правя, пък и опит съм понатрупала. 

Стефка, извинявай, ако не съм те разбрала правилно. Лично аз не съм искала да те обидя. Но децата имат много различни криви на личното си развитие, които изобщо не им гарантират точно определено бъдеще и няма обективно как един човек за фиксирано ограничено време лично да обърне внимание на всяко от тях, съобразно личните му нужди.
Затова си подбери  интересни занимания и ги носи на детето си в градината или каквото детско заведение посещава.


А защо липсва такова време и от кога е започнало да липсва то?
Понеже този въпрос бе засегнат вече тук- докога едно дете и родителите му /или други помощници/ могат да продължат с изпреварващото обучение.
Надграждането е друго- то не е овладяване предварително на знания и умения, предвидени за следващ етап, а разширяване и задълбочаване на натрупаните такива в настоящия. За такива има винаги време- и вкъщи, и в ДГ, и в училище. Поне при моите две деца винаги е имало такова и аз не мога да се оплача от учителите им в този период.
Ето, например, ако детето има математически заложби. Ами има книжки и за ДГ /напр. на Вячеслав Величков сме ползвали с големия един сборник с много занимателни задачи за тази, точно, възраст/.

Авторката, обаче, не е писала от какво се интересува детето й, за да се предложи нещо по- конкретно.
Само в стор.бг има купища неща, които могат да са полезни, според зависи:
http://www.book.store.bg/c/p-l/c-949/podgotvitelna-grupa.html
Предложих и две теми, в които конкретно се обсъждат книжки за различни възрасти. Ми всяко дете има различни интереси, дори в ДГ. Големият ми син най- много обичаше да чете за динозаври и за войни, например. Малкият и до сега обича приключения, кримки и загадки. Не обичаха да оцветяват и да лепят, съответно не съм купувала книжки с такава насоченост. Големият обичаше повече задачи по математика, малкият- комбинативни задачи за сглобяване. Зависи.

Стефкарусе ми попада напоследък в полезрението с разни индивидуални представи за живота. Нямам представа в какъв обществен кръг живее, но нещата, които пише са като извадени от под похлупака. Пиша го без лоши, саркастични или каквито и да било чувства към нея.  От космоса се забелязва, че е родител на едно детенце, което е центърът на вселената. Живо и здраво и то, и всички дечица. Донякъде прилича на мен, но само донякъде, защото явно налага и  брои само менталното развитие. Пропуснала е обаче урокът за социалното ограмотяване, което ще бъде много важно в живота на детето. На тази тема също беше пуснала тема или поне я засякох да пише в нея.  
Образователната система е усреднен вариант за възможностите на група от деца. Нормативът е създаден като вид уравниловка. Крайностите са забранен вид. Който иска допълнително - набавя го за своя сметка. На който не му стига - добавя го за своя сметка. За втората категория нуждаещи се много искрено и силно съжалявам, че системата е чудовищна мащеха.
Ако някой иска да надгражда, говори с педагозите, съобразява се със средата и условията, ако има финансовата възможност си подбира образователната услуга, която да задоволява потребностите му - неговите и на детето.
За четене на начинаещи - кратки истории с печатен шрифт и без много остарели и сложни думички в него. Виждала съм видео на дете на 5, което чете Ботев. Грам разбиране нямаше, но е гордостта на мама, тате, баба, дядо и цялата рода, която се е посветила да бъде в услуга на малкия човек.
Моля, научете детето, че болтнатата дума не съществува, няма я и вади очи. 

Липсва, Judy, защото детето е на училище от 8 до 17 часа, а след това идва ред на почивката. Събота и неделя остава времето за реалното надграждане, както и подготовката за математически състезания.

Ами сега, дъщеря ми е на 4.5 г. и точно така чете “класическа литература“, механично, заради самото четене, както чете попаднал ѝ вестник, надписите и табелите на автобусите, стените, табелите с номерата на колите и всичко, което става за четене  . а познай дали баба ѝ не е разгласила на цял люлин това “постижение“, и дали учителите ѝ в градината не се пръскат от гордост.
но... да, бе, да  практическата полза от въпросното умение ми е леко съмнителна. тя чете само за да чете, очевидно без особено вникване в съдържанието и разбиране, а на мен ми се иска да разбере удоволствието от четенето. за да променя нещата и след като не намерих нищо подходящо по книжарниците, започнах да списвам сама кратки разказчета, с къси изречения и кратки думи в тях (или да превеждам от английски книжки за early readers), за да ѝ ги давам да чете, а после си говорим по текста, за да видя вдява ли изобщо. разказах в дг за кариерата ми на автор, част от учителките поеха щафетата и сега изработват книжки за децата от групата, по които ги занимават. 

Преди това, в градината, режимът му какъв беше, че е оставало повече време?
Аз не съм доволна от ежедневния престой на децата в училище по принцип и организирах времето им по- друг начин. Това зависи от мен, не от училището.
Желанието на родителя да готви децата си за състезания следва изцяло да бъде удовлетворено за сметка на личното му време и възможности. Това е нормално. Ако нечие дете е особено изявено в дадена насока, то се търси специализирано училище в такава или ако няма- допълнително обучение на курсове, уроци или вкъщи /все едно, все за извън училищна подготовка става въпрос/.
За състезания моите деца съм готвела аз. Няма как да очаквам това да го направи учителката им в редовния си час в обикновеното квартално училище.
....
На около 5 години се научих да "чета". Четях вестник "Работническо дело" при дядо на село през лятото /много пъти съм го споделяла/ първо. И не разбирах прочетеното. Едва към 6 години започнах да си чета детски приказки с разбиране.
Смятането научих първо с играта на табланет. Пак при дядо.
Децата ми най- много се упражняваха в четене при началното си ограмотяване с една магнитна дъска, на която аз им пишех по някоя глупост и те ми отговаряха.

Детето ми не е ходило на ДГ, Judy.

По този повод аз съм твърдо ЗА домашното обучение и имам ли възможност ще го организирам такова поне до края на прогимназията.
Към днешна дата няма как да организирам обучението на детето си да бъде на полудневен режим, но в най-скоро време и с това ще се преборя.

Това е обяснението за разликата в напредъка- режимът е коренно различен. Индивидуалното обучение няма общо с колективното в група. Знаеш го. И като майка и като учител.
Затова и казвам, че децата обикновено са надградили и/или изпреварили връстниците си в ранна възраст, когато около тях е имало родител или друг възрастен, който да ги занимава самостоятелно. Но това изпреварване не може винаги да върви с такива темпове. Освен ако това не е цел на същия този родител или друг възрастен и той не съсредоточи живота си около тази идея. Хора всякакви. За мен не е добре точно това решение.
Точно защото децата сменят режима в един момент, искат или не. И защото рано или късно разбират, че това бързане не е нужно. А и в горните класове има достатъчно нови за тях неща. При свестен учител такива има още от І клас.

Щом искаш- ще го направиш.  
За мен оптималното положение е половин ден на училище и нито миг повече.  

Силви, младите хора си четат и има защо човек да им се радва и да се хвали  , но и от тесто за палачинки няма как да бухне кекс или да се извърти козунак. Ако едно дете не се поддава на обучение в ранната си възраст (няма по-естествено нещо да го влече играта, а не таблиците за уморение), тогава да се появява този, който да обяснява какви били другите родители незаинтересовани и без амбиции.  
Judy, съгласна съм с написаното от теб.

В какво е върнало половин обиколка назад? Какво мериш и как го мериш?

Училището не е само четене и смятане,  най0лесно е да мерим четенето и смятането, и да правим гръмки изводи колко изоставали някои деца от напредъка и колко тенденцията е изравняване на резултатите. Де да беше само четенето и смятането, не в първи клас, а някои деца направо в трети щяха да бъдат! Да, ама не! Децата се учат на организация, на управление на вниманието, на спазване на определен ред (който в дг е доста по--мек), на самостоятелност и т.н. Ограмотяването е само една малка част.

Моля те, точно ти не се поддавай на глупостите за домашно обучение! и не, не знаеш много за системата, само защото си учител! В момента разсъждаваш не като учител, а като родител на първокласник, който е изпратил подготвено дете на училище. Готова съм да се хвана на бас с теб, че никакво домашно обучение няма да организираш нито до края на втъри, нито до края на седми клас, защото ще ти мине ентусиазмът на първокласна мама и ще изтрезнееш, че това са поредните ню-ейдж щуротии за образовани и надвили си на харча хора. Не си правИ илюзии! Домашното обучение е един сапунен мехур, макар и много красив. по-добре спри детето от занималня.