Момичета, написали сте го точно както го усещам, всяка дума отговаря и на моето мнение. 4 години се опитвам да се почувствам щастлива от живота на новото място, но не се получава. Един ден ми мирише на зеления лук от градината на мама, друг ден - на дърва в печка примерно, просто всичко ме тегли към познатото ми. И сте прави, така е, плюсовете и минусите ги осъзнавам, но трудно се живее с болка в душата заради едното спокойствие. Единствено малко съжалявам, че давах шанс да свикна заради мъжа си, иначе още преди 2 години да бяхме се прибрали. Но явно сега е точното време. При нас всичко се разви изненадващо страхотно точно сега.
Имаш носталгия, затова трудно свикваш, ако изобщо свикваш както го описваш.
И аз познавам българи, които са се намусили до не знам си каква степен.Стоят тук, неудовлетворени, но може би удовлетворени материално. Затова са тук, но в душите им е ад.
Също така познавам българи, които са си родили децата тук, после се прибират в БГ и преди няколко години се върнаха отново тук и са доволни чак сега.
На мен като ми замирише барбекюто на съседите или като си набера една шепа малини от двора и ми става едно готино... 
Това наистина си е проблем - единият съпруг да е реализиран и удовлетворен, а другият да се разкъсва от носталгия и да се чувства нещастен. 
