
Ходили сме и по дискотеки. Тогава или оставах да спя в леля ми, или имахме уговорка татко в колко часа да ме вземе. Забраняваха ми да ползвам таксита, че си беше опасно. Уговорката беше да кажа час и да изляза на време пред дискотеката. Ограничение за часа нямах, ако исках и в 3 часа можех да му кажа да ме чака. Важното беше да не хуквам някъде сама.
На 17 почнах работа. Имахме твърда уговорка. Ако ще закъснявам до 19 часа да се обадя да знаят. След като си купих първата Нокия, вече стана по-лесно, защото спрях да търча до пощата или да си купувам фонокарти. Не ми е тежало да си спазвам уговорката за обажданията и не съм се крила никога. Един единствен път майка ми звънна с молба - Моля ти се не закъснявай, баба ти е у нас, отказва да вечеря, докато не се съберем всички на масата
