Старо приятелство

очевидно примерът е да отговарят за своите действия, не за чуждите - дали е лош или добър от ваша гледна точка, не знам, но от моята е правилният и го спазвам стриктно в личния си живот

а мъжът във вашата ситуация, отговаря ли за разваленото приятелство? или му е все таз за нея и приятелствата й след като е похарчил парите?

Намирам, че логиката ти е грешна. Ако съпругът ти е алкохолик, наркозависим или убиец, как смяташ да се идентифицираш с него, защото сте семейство, врекли се в добро и в лошо?

Трудна тема и намирам, че и двете страни имат право донякъде. Ако мъжът ми е взел опт някого пари, които много вероятно са отишли за нуждите на семейството, едва ли ще се чувствам щастлива от факта, че мога да се връцна и да кажа, че видиш ли, не съм ги взела аз- просто е подло. Семейните финанси са нещо, което според мен засягат и двамата.  Нещата с алкохолик, наркоман или убиец са съвсем друга категория и не ги смятам за сравняеми със ситуацията с парите. Те засягат двойката в същността й като такава и това е нещо съвсем друго- да не върнеш някому пари няма нищо общо със да се обречеш сам на разрушение, оставайки да живееш с насилник.

ако са за семейството, жената е трябвало да ги вземе от приятелката си директно, не да вкарва мъжа си в ситуацията с мъжа на другата - това отново е отговорност, която човек трябва да поеме сам 
ако не са били за семейството, а за да ходи момъкът на риба примерно, да се оправя сам 
негова е отговорността, ако нямат пари, да не ходи за риба, а да си наляга парцалите у дома

Кое е подло? Жената може въобще да не знае за това, че мъжът й взима заеми. Семейните финанси засягат двамата и обикновено се казва "Ние с Х имаме нужда от заем за У време. На тази дата ще ти ги върнем". Кое е друга категория и защо да е несравнимо? Семейството се е врекло в добро и лошо, нали така се каза по-горе.

Много в странични въпроси задълбахте. Иначе и аз намирам поведението на въпросната за меко казано нахално. Да си врътне задника и да заяви да се оправят с мъжа й... Дори и да не е знаела, не е това правилният начин да реагира.

Ами за мен е подло. Така го възприемам аз. Говоря обаче за семеен модел, в който семейният бюджет е общ. Сравнявам с моето семейство. Когато става дума за пари се говори по тоя начин: "имаме да даваме", "имаме да плащаме"... тоест, НИЕ, особено когато става дума за голяма сума. А мъж, който би си позволил да заеме голяма сума пари от някого и после да се прави на леко цапнат с мокър парцал - сори, не мога да го взема на сериозно и би ми бил гаден. На мен такива байганьовщини просто ми показват какъв тип човек е какво да мисля за него. И много бих се почудила искам ли го за партньор. Да не говорим пък за заеми за които жената не знае( такива изплащах след развода си години наред!!!!!!!)

В добро и лошо, да- даже когато са направил един от двамата грещка, която може да се поправи ако работят и двамата на нея. И когато доброто надделява. Другото обаче е свързано много по-директно с отношенията в самата връзка.  С изгледите за бъдещето заедно. И не на последно място (пак от собствен опит)- със здравето и живота ти. Съвсем друг калибър.

И друго: на мен изобщо не би ми било най-важно приятелката ми да върне парите на моя патрньор, ако ги е взел мъжа й: много повече става дума за отношението й. Едно е реакция "о, съжалявам. Бих говорила с него, самата аз не мога да ги върна, даже не знам за какво ги е взел." ...и друга "а, аз с това нямам нищо общо. Който ги е взел, да си ги връща."

Най-вероятно бих прежалила парите и отстранила и двамата от близката си среда. За какво са ми такива. Минало ми е прекалено много през не винаги умната тиква, за да се обкръжавам с хора без съвест.

Има две страни,ами ако е взел парите,за семейството.Ако е нарко зависим,алкохолик или убиец съмнявам се,че някой ще му даде пари.Тук вече дота преувеличи.

Благодаря аз също смятам така. Постъпих точно по този начин отстраних и двамата от средата си.

Чети преди да вземеш отношение. Не обсъждаме на наркозависим, алкохолик или убиец дали някой ще даде пари. И не ми обяснявай дали преувеличавам преди да си осъзнал какво обсъждаме.
Mam4e Bandit , още в началото на темата писах, че реакцията на приятелката е неадекватна, но ако тя не знае за този заем, не е редно да се очаква тя да го върне. Далече съм от мисълта да застъпвам тезата vesela_veli да си запази приятелството с въпросната дама.

Знам Херц, няма проблем. Само за доброто и лошото обясних и за разликите в ситуацията "взел на заем" или "акохолик, наркоман, убиец"- естествено от моята гледна точка.

Практиката "в добро и лошо" опира според мен в реални ежедневни и битови проблеми. Поправими неща. Другите вече не са просто битови проблеми, а реална заплаха. Друга е картинката. Там няма идентифициране, поне според мен. Там гледаш и решаваш- има ли възможност алкохолика да се върне към нормален живот, има ли начин наркоманът да се излекува, искаш ли и струва ли си да изразходваш сили, нерви и средства, за да си до него, и какво би означавало това за децата ти. Затова казах, че нещата не са сравними с пари- така го виждам аз.

Парите са взети за семейството поне така е представено искането. А за мен дали са взети от мъжа или жената няма значение, все пак не става дума за случайни познати а за приятели от 30 години. Ние сме им кумове и кръстници на децата, според мен това само е достатъчно да се стреснеш и да се постараеш да поправиш доколкото е възможно нещата. Щом не си се постарал явно приятелството не ти е било важно. Затова аз с голяма болка престанах да се виждам с тях. Караме на здравей здрасти и така.

Преди няколко години се скарах с моя добра приятелка... за глупост беше, но така се случиха нещата. На мен по принцип бързо ми минава и като след няколко седмици дойде имения ми ден я поканих. Тя обаче не отговори и изчезна от живота ми! За близо три години. А аз се примирих без да направя каквото и да било.
Но в един момент реших да разчистя и оправя връзките в живота си (имах нужда от чисто начало) и се свързах с нея да я поканя на кафе. Беше малко конфузно в началото, но малко по малко отново се сближихме. И на двете ни беше ясно, че няма да е като преди, но бяхме решени да не си губим приятелството. Нещата се развиваха добре до следващата глупост. Сега отново се опитвам да говоря с нея, но тя отказва. Вече губя надежда, че ще се сдобрим.

Къде е обаянието на това да се напъваш да поддържаш отношения, които никога няма да бъдат като преди? Питам принципно, не за конкретния случай. Цитирам този пост, защото прочетох, че за втори път някой се опитва да си върне приятелство.

Здравейте! Е, реших да се обадя на приятелката си тя се зарадва и се видяхме.Не мога да повярвам, че след 5 минути говорехме толкова разпалено както преди , мислех че ще сме си чужди , а не беше така . Благодаря на тези , които ми дадоха кураж и ме посъветваха да  постъпя така. Виждам, че ситуацията, за която се говори в темата ми за приятеството резрушено заради парите "назаем" е доста различна при нас предателство не е имало , а просто голямо недоразумение, породило се от интригата на 3тти човек.
Благодаря още един път на Зиг Загче !