Аз изобщо не бих се замислила в такава ситуация и махам бебето.Твърде много неизвестни има,а да разчитам на благоволението на съдбата всичко да се нареди...не мерси.
- Публикувана: 2 март 2016, 20:53 ч.
- Последно мнение: 6 март 2016, 19:17 ч.
Трудно решение - дали да го задържа
Аз изобщо не бих се замислила в такава ситуация и махам бебето.Твърде много неизвестни има,а да разчитам на благоволението на съдбата всичко да се нареди...не мерси.
Ми то по тази логика да си теглим куршума докато е време. Може другия мъж да няма други деца и да иска да си го гледа. Тя каза, че е против абортите и е имала проблеми със забременяването, явно че не и е лесно да вземе такова решение. Който си е родил деца, си ги отгледал. Бедни или богати, това не е от такова значение чак.
просто е уникална лекотата, с която раждали жени дават съвети за "махане" на бебета при положение, че знаят много добре точно какво означава това 
Защото, авторката има тази отговорност, разведена, към две деца, които сама отглежда .
Най лесно е да ѝ кажем да ражда, щото видиш ли, аборта е лошо нещо.
И да ѝ гледаме сеира- на 40 години с пеленаче, две поотраснали деца и в отпуск по майчинство.
Красота!
просто е уникална лекотата, с която раждали жени дават съвети за "махане" на бебета при положение, че знаят много добре точно какво означава това
Защото, авторката има тази отговорност, разведена, към две деца, които сама отглежда .
Най лесно е да ѝ кажем да ражда, щото видиш ли, аборта е лошо нещо.
И да ѝ гледаме сеира- на 40 години с пеленаче, две поотраснали деца и в отпуск по майчинство.
Красота!
Нито ще е първата, нито последната. Не виждам нищо лошо в това.
Да се учи от опита си човек е хубаво, но да живее със страховете от него е наказание.
Бащата с право е обиден. Изобщо не го включваш в уравнението. А не всеки мъж /дори с провалена връзка, каквато вашате не е!/ изоставя децата си.
Гаранции за нищо няма. Дори самата бременност може да води до тревожност.
Всяко дете иска грижи, но всяка от тях си заслужава стократно, а и големите ще са ти опора също. Емоционално, че и да има някой при бебето да излезеш за малко.
Понякога малко вяра в нещо над нас чудеса прави. Не всеки се доверява толкова, но дете не се зачева току така. Нито е лесно да играеш на Господ абортирайки. След играта става по-тежко и с времето също, поне това знам от абортирали жени.
Бащата с право е обиден. Изобщо не го включваш в уравнението. А не всеки мъж /дори с провалена връзка, каквато вашате не е!/ изоставя децата си.
Гаранции за нищо няма. Дори самата бременност може да води до тревожност.
Всяко дете иска грижи, но всяка от тях си заслужава стократно, а и големите ще са ти опора също. Емоционално, че и да има някой при бебето да излезеш за малко.
Понякога малко вяра в нещо над нас чудеса прави. Не всеки се доверява толкова, но дете не се зачева току така. Нито е лесно да играеш на Господ абортирайки. След играта става по-тежко и с времето също, поне това знам от абортирали жени.
Аз изобщо не бих се замислила в такава ситуация и махам бебето.Твърде много неизвестни има,а да разчитам на благоволението на съдбата всичко да се нареди...не мерси.
Рече и отсече. Предвид 24-те ти години и здравословния ти статус, разбирам позицията ти.
Без лоши чувства към теб, но прочете ли изобщо, че жената е ходила по мъките 7 години, докато се сдобие с децата си? Подобен житейски път променя изцяло светоусещането на човек.
И само някой, който никога не се е сблъсквал с борба от такъв характер, може да вземе такова решение с подобна лекота.
просто е уникална лекотата, с която раждали жени дават съвети за "махане" на бебета при положение, че знаят много добре точно какво означава това
Не е проблемът, че е трето и другите са значително по-големи, а отговорността, вниманието, средствата (да, за пари говорим) които трябва да се инвестират в едно дете.
Благодаря на всички за споделените мнения.
С приятеля ми живеем заедно от четири месеца, разбират се добре с децата, той се държи много добре с тях. Имаме обаче доста големи различия в това как "правилно" да се гледат деца.
Мойте деца са на 8 и 10 години, опитвам се да ги възпитавам да бъдат по-самостоятелни докато той ги гони да ги храни с лъжицата в устата примерно, което хем е мило, хем изобщо не ми харесва.
Говорили сме по въпроса, но той не отстъпва от своето мнение, по-скоро ме обвинява че аз не полагам достатъчно грижи. Той преди време е имал детенце, което майката е успяла да изведе в чужбина и не е виждал от 3 години не знае къде са. Предполагам че заради това впечатленията му са застинали в някакъв по-ранен етап и не може да осъзнае още, че моите деца все пак са по-големи.
Предполагам че за бебе би се грижил добре, говорихме той да го гледа, а аз да се върна на работа.
Моята работа е хубава и добре платена, осигурява ни необходимото за сега и в момента сме достатъчно добре финансово. Естествено не може да се разчита че това ще бъде така за винаги… То няма нищо сигурно в живота. Ако аз остана без работа ще се озовем в много трудна финансова ситуация, но това ще е така и с 2, и с 3 деца….
Да, не знам… Има много неизвестни... Може би пък и много го мисля, както казват някои.
Сигурно съм предубедена и заради предишната ми връзка.
_Дана_ - твоите 3 деца от един и същи баща ли са или от различни? Заедно ли живеете с таткото или сама си ги гледаш?
С приятеля ми живеем заедно от четири месеца, разбират се добре с децата, той се държи много добре с тях. Имаме обаче доста големи различия в това как "правилно" да се гледат деца.
Мойте деца са на 8 и 10 години, опитвам се да ги възпитавам да бъдат по-самостоятелни докато той ги гони да ги храни с лъжицата в устата примерно, което хем е мило, хем изобщо не ми харесва.
Говорили сме по въпроса, но той не отстъпва от своето мнение, по-скоро ме обвинява че аз не полагам достатъчно грижи. Той преди време е имал детенце, което майката е успяла да изведе в чужбина и не е виждал от 3 години не знае къде са. Предполагам че заради това впечатленията му са застинали в някакъв по-ранен етап и не може да осъзнае още, че моите деца все пак са по-големи.
Предполагам че за бебе би се грижил добре, говорихме той да го гледа, а аз да се върна на работа.
Моята работа е хубава и добре платена, осигурява ни необходимото за сега и в момента сме достатъчно добре финансово. Естествено не може да се разчита че това ще бъде така за винаги… То няма нищо сигурно в живота. Ако аз остана без работа ще се озовем в много трудна финансова ситуация, но това ще е така и с 2, и с 3 деца….
Да, не знам… Има много неизвестни... Може би пък и много го мисля, както казват някои.
Сигурно съм предубедена и заради предишната ми връзка.
_Дана_ - твоите 3 деца от един и същи баща ли са или от различни? Заедно ли живеете с таткото или сама си ги гледаш?
Ми то по тази логика да си теглим куршума докато е време. Може другия мъж да няма други деца и да иска да си го гледа. Тя каза, че е против абортите и е имала проблеми със забременяването, явно че не и е лесно да вземе такова решение. Който си е родил деца, си ги отгледал. Бедни или богати, това не е от такова значение чак.
Но, майка на 2 деца, която е имала проблемни бременности на млади години, да се юрне да ражда отново, при това от мъж, с когото отношенията не са на етап " женим се"?
Ти, да позная ли, че не си влизала в тия обувки въобще?