За консервативните родители

Миии, не винаги са хитри. Не на всеки му се отдава да такиратее и лавира.

Наистина доста съфорумки като не са се сблъсквали с даден тип драма или хора в живота и смятат, че или не съществува, или е изишльотина. Забелязвам го и в други теми.

Не го казвам в лошия смисъл в случая.Надхитряването е между родител и дете.
Носят други дрехи в чантата,гримират се след като излязат от дома,казват,че учат с приятелка,а са на барче.Често имат приятели, които ги подкрепят.
Майка и винаги е била такава.Тя вече е пълнолетна и може да решава.Понякога опита се трупа по трудния начин.

Моме, като си на училище на другия ден, какво дириш до 10:30 вечерта навън? Все пак трябва да се адекватна за това училище, което е момента е тоята работа.
Повечето големи и свободни не миткат до късно навън през работната седмица.

Нищо против работата, но работа по специалността, а не нискозаплатен неквалифициран труд без трудов договор. Няма как да е иначе, защото става въпрос за сезонна работа. Два месеца ще работи и един ще харчи заработеното. Това поне са сметките, които нерядко излизат без кръчмар.

Какви са тези утопии: излизаш на квартира, работиш и си плащаш обучението? Каква е тази работа, която не изисква квалификация, и за нея плащат със златни кюлчета?

Много съмнително ми звучи това - майката си шетка и се прибира късно, ходи си по магазините, пък 18-годишната й дъщеря се прибира рано-рано, не я пускат никъде, лишават я от пари и искат от нея само шестици и пр.
Историята зави в друга посока, защото първоначалните постове не срещнаха подкрепа.
Иначе...на 18 човек, ако реши, може да се опълчи на родителите си и да промени живота си. Друг въпрос е дали му стиска. И дали би било по-добре за него.

Моето мнение е авторката да изчака да завърши училище и да я приемат в Уни. След като е от малък град и специалността й не предполага задочно обучение, то другото лято след като влезеш желаната специалност ще можеш да си направиш желаното море и след това ще си далеч от желязната ръка на мама. И да упорстваш, майка ти няма да се промени. Моята беше като твоята. Въпреки, че при нас живееше дъщерята на сестра й на същата възраст, аз не можех да излизам по-късно от 9.30, а племенницата й се прибираше понякога и след 11.30. Естествено й правеше забележки и докладваше на сестра й, но това не променяше нищо. Ами приеха ме в Уни на 250км от къщи, далеч от очите им. Първото лято след 1 курс си намерих работа за 1 месец и със събраните пари си накупих дрехи и си спестих. Естествено първите 1-2 месеца в Уни ходих на купони до малките часове в квартирите на колеги или в общежитията докато си начеша крастата, но след това вече я карах по-нормално, а и залягах върху учебниците. 
Защо не помолиш вашите да вземат гаджето ти с вас на море (в Испания например)? Ако могат да си позволят още един човек, така ще могат да ви държат под око, но и ще сте заедно. Ще могат и да го опознаят, може пък да е свястно момче.  Ако баща ти работи в Испания и затова отивате на море там, за да прекарате малко време с него, така той ще се запознае с човека с който прекарваш най-много време. Аз като родител предполагам, че така бих направила. Колкото повече забранявам да не се вижда с него или да я ограничавам, то ефекта ще е точно обратния. По-скоро ще искам да го опозная и ако наистина не е свестен не само да забранявам,  а да пробвам с различни техники да отдалеча дъщеря си от него. Ще ми е по-лесно ако го познавам добре.
Относно намирането на работа лятото не виждам как ще се получи при положение, че баща ти е наложил забрана на майка ти, а как ще разреши на теб. Другото лято може и да са по-слконни след като влезеш в Уни. Ще изтъкнеш факта, че си положила големи усилия за да влезеш да учиш, че си спазила всичките им изисквания  и сега имаш нужда от малко почивка, за която искаш сама да сиизкараш парите. В твоето градче няма ли възможност да си намериш нещо почасово, може при някой роднина или семеен приятел? Не ми се вижда добра идея да лъжеш, че си на стаж който ти трябва за училище, че рано или късно ще те разберат или ще разбиеш още повече доверието.

Лошото при нас е, че хората кютат в средното училище до 19 години, което си е много.
Въпреки това пълнолетният човек следва да може вече да прави сам изборите си. Стига да не се налага да иска постоянно средства и друга помощ, за да ги осъществи. Родителят е задължен по закон да издържа децата си, докато учат, че чак до 25 години, ако са редовни студенти. Което не значи, че има право да им определя вечерен час. Но то е до лично възпитание и акъл.

За мен е нормално родителят да е възпитал децата си до пълнолетието им така, че да може на тази възраст да разчита, че ще се държат според годините си. Често, обаче, родителите не са успели да се справят с тази най- важна своя функция. Сами възпитават инфантили, които крепят като безпомощни гарджета до толкова късно, че те не намират сили да хвръкнат въобще. След което се оплакват от децата си и от какво ли още не.

Не мога да го играя врачка и да правя гадания и прогнози за родителите на авторката и за самата нея, за причините, поради които те не са успели да изградят добри отношения с порасналото си дете. За това си има купища "специалисти", чийто труд в тази насока е напълно безполезен, но пък е всеотдаен.

Без значение дали темата е пързалка или не- случаи реални такива има бол. Та мнението ми е следното:
Ако не се разбереш с родителите си по нормален начин, стискай зъби, завърши средното си образование и след това- ако ще учиш се отделяш /препоръчвам задочно, че при редовно, ако родителите не са много "редовни" продължават да вредят с постоянния си контрол и претенции/. Ако няма да учиш- намираш си работа и пак се отделяш. Тогава няма кой да те управлява на възраст, когато това не следва да се прави.
Ако не можеш да го направиш, значи има резон да ти се месят и да ти дават тон. Докато се научиш да се оправяш сама.
Зависи от теб. Стига да си здрава.

Ах, девойко, намерила си къде да питаш такива работи...

По въпроса: ако изкарваш сама парите си и си пълнолетна, няма нужда да искаш ничие разрешение да ходиш където и да било. Ако пускането означава даване на пари - могат да те изнудват както искат. Или с две думи - единствената независимост е финансовата. Изборът е твой. Сега възможности за работа - бол.

Разбирам авторката много добре. До 8 клас живях с родителите си. Пълна отличничка, с добра компания в училище и в квартала, без проблеми, кротко дете. Моите приятели ходеха на детска дискотека, която започваше в 8 и свършваше в 10. Познайте - не ме пускаха. Майка ми беше приятелка с всички майки на моите приятели, включително и на най-добрата ми приятелка, която беше 2 години по-голяма от мен. Всички петък вечер излизаха на кафе и се прибираха до десет, мен ме пуската 1 път в месеца. Заминах да уча в друг град след 8 клас и ми купиха мобилен телефон (2003 година). Отново родителите ми се запознаха с всички деца от моя блок, които бяха около 10 и всички бяхме с по 1-2 години разлика във възрастта. Стоим си пред блока, хилим се, чоплим семки и моята майка звъни в 19:30 часа и започва следният разговор: "Къде си? - Пред блока с приятелите ми. - Прибирай се веднага, след малко ще ти звънна!". След 2 минути - "Прибра ли се? - Да, у дома съм. - Пусни ми Първа програма да чуя какво дават и и пусни чешмата в кухнята"... Ей на такива щуротии съм се нагледала до 11 клас. Когато навърших 18, вечерният ми час стана 00:00 часа. Преди това в гимназията до 22:30 ч. И честно да си кажа, не съм злоупотребявала никога, ама никога. Винаги съм казвала къде съм, с кого съм, колко време ще съм там и кога ще се прибера. Просто това си е властен родител с много консервативно възпитание, омъжен по собствено желание на 18 за първото си гадже. Правих секс за първи път на 19. Не съм пробвала никога цигари. Алкохол не употребявам и до момента. Не съм се друсала. И това е по мое желание, а не защото ми е промиван мозъка колко ужасно е всичко това. Сама на екскурзия с приятели ходих за първи път на 24 години, а на море на 25 (като това беше подарък за това, че станах правоспособен юрист). След като се дипломирах не са си позволили да ми правят проблеми за каквото и да е, но понякога се опитват да ми налагат мнението си по много въпроси. Ами вече съм  на такава възраст, че мога да се опълча спокойно, защото в годините не ми позволяваха да работя, но пък ме държаха с мотива, че съм финансово зависима от тях и докато те ме издържат, съм длъжна да ги слушам и да се съобразявам първо и едиствено с тях, след това със себе си. Абсолютно неправилно. Признавам си, много ми е било трудно през тези години, израстнах като много чувствително дете, лесно ранимо, научено да се подчинява и да не може да се защитава. За щастие, в последните няколко години след завършването, някак нещата се подобриха и успях да се науча да се защитавам и да държа на моето си. Осъзнах, че сама съм успяла да помогна на себе си да стана свестен човек, каквото съм искала, постигнала съм го. Но такива родители никога не се променят. Властническото поведение не е липса на доверие у детето, а лоша черта в характера на родителите. Опитвала съм се да споделям някакви неща в пубертета с майка ми и баща ми, но те винаги първо са изкарвали мен виновна за някакви случки на тормоз в училище срещу мен и естествено, спираш да се надяваш, че ще бъдеш разбран. Но пак повтарям - моето безсилие не отключи безразборен секс, наркотици, алкохол, а просто си стоях мирно, мълчейки, изчаках да отмине този период, изчаках да порасна и стъпих здраво на земята, събирайки смелостта да отстоявам себе си. В заключение едно послание към авторката - бъди търпелива  и докажи на себе си, че си способен и отговорен човек, за да съхраниш живота си и да пазиш сама себе си. Плодовете ще дойдат след няколко години, само малко търпение

Мога да ти кажа, че моите родители бяха по същия начин докато не си намерих работа... ама работа, в която взимам над 1500 лева заплата месечно. Знаят, че мога да си позволя да живея независимо с тази заплата и затова отношението им коренно се промени. Имат повече уважение към мен и не си позволяват да ми казват какво да правя много много. Даже изобщо. Като цяло и аз имам повече самочувствие, че сама се развивам и постигам резултати, които хора на 30год. примерно не постигат.

Така че си спечели сама независимостта, никой няма да ти я даде наготово.

Като я чета как "тропа с краче" като 3-годишна, едва ли е узряла за сериозна работа и 1500 лева заплата. Но пък не се знае, може да има късмет.

Какво точно трябва да работи 18 годишен, за да вземе заплата 1500 лева в България?

Хихи, нали си чувала за ССФ. На 18 тя ги е взимала на седмица тия.

Иде ми нещо нецензурирано да напиша с какво се вземат тези пари на тази възраст.
Все пак има изключения, но те са много редки и хората, които ги вземат наистина имат талант в дадена област.
Като чета момата едва ли има някакви изключителни способности, за да вземе една добра заплата за България на тези й години.

Защо "на 18"?