Не се консултирам с психиятър за сега, защото искам да се случва във Варна, където се чувствам спокойна ( в момента съм в София, за това се чувствам толкова ужасно, когато съм си вкъщи почти не получавам паник атаки ). Та в общи линии имам да изкарам до края на май месец тук за да си приключа университета и след това се захващам сериозно с проблема си, с психолог/психиятър и т.н. До тогава трябва да го избутам някак си.
Относно хапчетата.. честно казано не знам защо съм настроена негативно, може би защото съм чувала от доста места, че спирането им е доста трудно а не искам цял живот да съм зависима от анти депресанти, още повече от тази възраст.. знам ли и аз все си мисля, че ще мога да се справя успешно без тях. Но не ги отричам като метод или нещо подобно.
Страх ме е и сама и с друг човек, но разбира се, когато не съм сама е поносимо и успявам да избутам вечерта.. но винаги трябва да е с човек, който е наясно със състоянието ми. Това е така защото веднъж се случи да съм с приятелка, която не знаеше че имам проблем (бях още в началото) и тя се уплаши повече от мен май.. започна да ми говори за болници и лекари и т.н. и аз започнах да се чувствам още по-кошмарно.
Единсвеният човек, с когото мога на 100% спокойно да изляза където и да е е приятеля ми, който за съжаление също е във Варна и се виждаме рядко. Може би това ми влошава положението допълнително знам ли и аз..
Още веднъж благодаря ти за подкрепата!