Паническо разстройство - 23

  • 79 376
  • 783
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 267
В повечето случаи помагат.  В други - изискват смяна (защото все пак сме с различни организми и не всеки се понася добре) или по-дълго време. Но те са само прашинка към подобрението. Другото е в действителност изправяне срещу страховете и борба.
Срещу какъв страх трябва да се боря , за да не ми се вие свят, или за да не ме пари гърба, или въобще срещу всички симптоми. Опитвам се, ходя на работа, но това е със сетни сили на волята. Гадно ми е, че не съм пълноценна за детето..  Все ми е лошо, все ми е самотно, няма я онази енергия, кояго виждам в другите хора около мен  Cry
Днес като ми стана много нереално, неадекватно, колежката ме забеляза, че нещо става. И като ме почна, така не може да продължава, лечението ти сигурно е грешно,смени лекарствата, смени лекаря, вземи се в ръце, СТЕГНИ СЕ, мислиш ли за хората у вас как ги притесняваш, стресиращ детето и т.н и т.н. Почувствах се ужасно, все едно аз съм виновна, като, че ли аз искам да ми е лошо.. Пак ми е много депресивно сега.Плаче ми се.. Cry
 

Разбирам какво ти е :/ и аз съм се чувствала нереално, ужасно е това е най-гадното състояние на света Sad(( Иска ми се да имам магическа пръчица, за да оздравя всички ни, но ние не сме болни ...просто трябва да намерим причината за тези състояния, трябва да има причина някъде дълбоко в нас...

# 541
  • Мнения: 2 080
Сутрин ги пия и двете, но психиатъра каза че може да се пие и вечер.Аз в началото го пиех около 2-3 месеца сутрин и вечер

# 542
  • Мнения: 491
В повечето случаи помагат.  В други - изискват смяна (защото все пак сме с различни организми и не всеки се понася добре) или по-дълго време. Но те са само прашинка към подобрението. Другото е в действителност изправяне срещу страховете и борба.
Срещу какъв страх трябва да се боря , за да не ми се вие свят, или за да не ме пари гърба, или въобще срещу всички симптоми. Опитвам се, ходя на работа, но това е със сетни сили на волята. Гадно ми е, че не съм пълноценна за детето..  Все ми е лошо, все ми е самотно, няма я онази енергия, кояго виждам в другите хора около мен  Cry
Днес като ми стана много нереално, неадекватно, колежката ме забеляза, че нещо става. И като ме почна, така не може да продължава, лечението ти сигурно е грешно,смени лекарствата, смени лекаря, вземи се в ръце, СТЕГНИ СЕ, мислиш ли за хората у вас как ги притесняваш, стресиращ детето и т.н и т.н. Почувствах се ужасно, все едно аз съм виновна, като, че ли аз искам да ми е лошо.. Пак ми е много депресивно сега.Плаче ми се.. Cry
 

Веста, мила, не им обръщай внимание на такива хора. Който не е стъпвал в твоите обувки няма право да ти дава никакви такива "бла - бла" съвети. Следващия път й кажи да те остави намира. Това е нещото, което ми е най-противно. Направо ми се драйфа някой като вземе да ми дава акъли, че това или онова не било правилно, че съм пиела много лекарства, че съм щяла да се пристрастя, да съм се стегнела, да не съмс е лигавила и т.н. Открих, че срещу такива хора (колкото и да са доброжелателни) действа само хапче "майната ви на всички, ще правя каквото знам". Това е положението. Сложи я на мястото й ако пак ти каже нещо такова, изобщо не се оставяй хората да ти се обясняват и да ти вменяват някаква вина. Никой не избира да е болен. И никой няма право да ти се бърка. особено когато изобщо не е наясно с нещата. За страничния човек е лесно - едно "Стегни се" си мисли, че ще помогне да се стегнеш. Какво изобщо значи "стегни се"... Животът и без това е толкова тежък, че само ни остава някой да ни вменява вина за нещо.

Поплачи си малко в банята да не те гледа детето за да ти олекне. Не задържай негативизма в себе си. Или си излей всичко на един тхт. файл и после го изтрий. Каквото прецениш, че ще те отпусне.
И повече не обръщай внимание на хората. Това те напряга допълнително.

Иначе борбата е срещу всичко. Те всички страхове са от паническото разстройство и се появяват вследствие на всички физически неразположения. Всички ще се справим, просто се изисква някакво време при всеки човек.


# 543
  • Мнения: 258
Благодаря Ели.Момичета според вас кой АД е по добър ципралекс или стимулотон

# 544
  • Мнения: 491
Марито, според мен няма такова нещо като "по-добър", защото на всеки човек му действа различно. Аз съм много доволна от ципралекс, но знам много хора, които не са доволни и не се чувстват добре от него. Това е малко на проба-грешка тъй като сме с различни организми и е нормално да има някаква разлика в това на кой как му действа.

Но това си е мое мнение де Simple Smile

# 545
  • Мнения: 258
Забравих да питам псито дали при комбинация от АД и флуанксол при нужда може ли да се пие ксанакс

# 546
  • Мнения: 267
Treli_kardia , подкрепям. На мен много хора са ми казвали да се стегна, че се лигавя и тн, дори собствената ми майка. Това не само, че не помага, но и те кара да се чувстваш като недостоен и жалък човек, плакала съм и тн. Няма смисъл да се бориш с "колежки", които НИКОГА не могат да влязат в твоята кожа. Един достатъчно интелигентен човек ще знае, че не бива да съди никого за начина, по който се чувства, защото и той самият би изпаднал в подобна ситуация. Не се предавай, Веста, особено пред такива хора, които използват всеки удобен момент да те нахокат. А, ако си мислят, че с "Едно стегни се" и какъв пример даваш помагат...жестоко се лъжат. Не ги слушай, остави това, което казват да преминава през теб без да се задържа. Ти ще се справиш и само ти си знаеш какво ти е...никой никога няма право да те съди  bouquet

# 547
  • Мнения: 258
Човек който не е преживял ПР няма как да ти влезе в положение

# 548
  • Мнения: 491
Абсолютно... това те съсипва допълнително. Кара те да се чувстваш недостоен човек и т.н. Затова просто няма смисъл да обръщаме внимание на такива хора. И наистина повечето хора, които не са преживявали паник атака и паническо разстройство не са наясно и не умеят да подкрепят и съчувстват.
Отстрани изглежда като лигавене, не могат да разберат, че понякога имаш чувството, че умираш... а да умираш по сто пъти на ден е ужасно.

Преди няколко страници бях споделила една картинка, сега ще я постна пак



Това описва всички ни с всичките ни заболявания... Имаме нужда само от това да ни обичат, а не да ни дават насоки как да се лекуваме. За тези неща се грижат нашите лекари.
Аз имам късмет, че семейството ми много ме разбира. Майка ми винаги ме е подкрепяла. Брат ми е минал по моя път след мен. Също е с ПР, но отдавна е в ремисия (дано да продължи вечно). Половинката ми е психолог, той е наясно с това и никога не ме е подтискал. Докато има мъже, които потискат жените си, защото не ги разбират.
Някои от приятелите ми не могат да ме разберат, но не е нужно. По-добре да не знаят какво е.
Хубаво е, че сега има интернет... има съпорт групи, ето има тук тема... и дори да не получаваш разбиране от вкъщи можеш да го получиш и другаде Simple Smile

Марито, свържи се с психиатъра си и попитай за ксанакса. Или попитай в аптеката.

# 549
  • Мнения: 332
Ами момичета аз да ви се "похваля"..

Взех решение, че все пак ще се прибера във Варна. Опитвах наистина да се справя тук, но не мога вече, нервите ми не издържат. Тези дни ще гледам да си реша нещата с работата и да говоря с преподавателите в уни за да мога да си завърша семестъра що годе нормално. Родителите ми не го приеха особено добре.. много ми е тежко не мога да спра да плача, не знам дали е правилното решение Cry

# 550
  • Мнения: 790
Аз съм забелязала, че най- трудно ми е докато взема решение. Когато вече начертая план някак си се успокоявам. Така,че Цвети ти си взела своето решение, сега се успокой, усмихни се, представи си колко ще е добре при мама и тати, как там ще се успокоиш и после всичко ще е наред и ще продължиш живота си.. Хайде успокой се, това е правилния път, не може така да се мъчиш...

# 551
  • Мнения: 2 080
Марито спокойно можеш да пиеш и Ад и флуанксол и ксанакс, аз вместо ксанакс пия Ривотрил при нужда

# 552
  • Мнения: 491
Цвети, щом това ще доведе до твоето спокойствие, до започване на лечение със сигурност е правилното решение. Ще бъдеш с родителите си, с любимия си и ще се лекуваш. Те не са го приели добре, но със сигурност ще те подкрепят в крайна сметка защото си им дете.
Не се терзай излишно.

# 553
  • Мнения: 332
Благодаря момичета Hug

# 554
  • Мнения: 267
Ами момичета аз да ви се "похваля"..

Взех решение, че все пак ще се прибера във Варна. Опитвах наистина да се справя тук, но не мога вече, нервите ми не издържат. Тези дни ще гледам да си реша нещата с работата и да говоря с преподавателите в уни за да мога да си завърша семестъра що годе нормално. Родителите ми не го приеха особено добре.. много ми е тежко не мога да спра да плача, не знам дали е правилното решение Cry

Нищо не ти пречи да пробваш и да се прибереш! Човек опитва и опипва почвата, за да разбере кое е най-добре за него, не губиш нищо Heart Simple Smile важното е да се чувстваш добре, пиши как  се чувстваш във Варна Simple Smile  bouquet

П.С: Аз също се чувствах доста зле и нереално първата година, когато се преместих в София! Но това отмина с времето Simple Smile нормално е след смяна на място и хора да се чувстваш така...bouquet

Общи условия

Активация на акаунт