С какво ви дразнят свекървите- 68

Едно е въпросната доброта да е истински такава, и най-вече търсена, друго е "аз от "доброта" ще ти пренаредя дома, защото на мен така ми харесва и няма намерение да се съобразявам с твоето мнение/чувства/желания!" Нека не объркваме понятията!
Смятам, че е без значение дали говорим за свекърва, майка, приятелка или Минка, но ако не се замисляме и съобразяваме с другите особено, когато сме на тяхна "територия" за какво общуване говорим?

Зои, ако сина ми ми направи забележка, ще го послушам. От сега пита "с какво да помогна" ако иска да помогне нещо. Аз винаги съм смятала, че помощ е когато искащия получава точно това, за което е помолили. Другото е налагане и вмешателство, ако ти решаваш друг от какво има нужда. Така е научено и детето.
От отдавна като искам аз нещо да му помогна, той казва, че сега иска сам или да му помогна само с конкретно от него поискано, другото сам ще си го направи.
И то помага често и на мен и на баща си и той пита какво точно да направи.
Не вярвам да се промени като възрастен, като вече се е научил. Та  при описаната от теб ситуация, ако искам да помогна ще питам с какво. Ако съм направила нещо на самоинициатива, ще съм готова и да не се приеме като помощ и ще приема забележката

Абе, ние всички тук сме съобразителни и като снахи, и като свекърви ще сме най-добрите и съобразителните!

Не е точно от съобразяване. А да гледаш кой взимаш, както се е писало тук многократно. Не да те дразни нещо и да си мислиш, че той ще се промени, а да знаеш, че той няма да се промени. Каквито взаимоотношения има с майка си преди това, ще останат същите и след това. Ако не чака и не се съобразява за всяко решение на майка си, а го обсъжда с жена си, значи и занапред ще остане така.
Просто е. До преценка, а не до съобразяване

Веднъж и аз да съм доволна от себе си. Имах приятел, който работеше, но всички пари даваше на майка си и тя всяка сутрин му даваше за закуска/обяда беше безплатен в стола/. За едно кафе или чорапи трябва да иска от нея. Добре, че съм се усетила на време. Мъчно ми стана за него, сега като се сетих. Как ли живеят, къде е?

Не е заради манджата. Съвсем не. Заради неуместното и просташко поведение е. Да се появиш в чужд дом, да отстраниш приготвената от домакинята храна и да започнеш да шеташ и сервираш храната, която ти си донесъл е точно неуместно и просташко. Да, домът на сина ми е "чужд дом". Нищо, че аз съм го купила и по документи е на мое име. И не е необходимо синът да се обръща срещу майка си. Достатъчно е той да има елементарен усет за уместност.

Много точно казано. Вярно, какво да обясняваш на човек, който ти дрънка глупости от сорта :"Ама, мама много те обича", докато Мама Му маха манджите ти от масата и сервира своите в твоя собствен дом? По-добре да спреш да ползваш тигана за готвене и да го употребиш като бойно оръжие.

Наистина не е заради манджата. Близо е до акъла, че това е само ЕДНА от проявите на несъобразителна и направо нагла свекърва. Със сигурност има още и наистина не е рядкост млади семейства да се развеждат заради това. Жалко е.

И моята майка много обича да пренарежда неща. Всичко прибира "на мястото му" и резултатът е, че нищо не мога да намеря. Много ме дразни и постоянно се караме. Не проумява, че не се пипат чужди вещи и това е. При нея е програмирано да подрежда - детска учителка е, по цял ден върви след малки деца. За снахата едно добро дело опитах да направя - обясних на свекърва й, че това момиче  не й е дъщеря и нейните разхвърляни дрехи са си нейни разхвърляни дрехи, ако ще да са на нашия диван, понеже ни е на гости. Те дори не са разхвърляни, оставени са на дивана, пък "цял гардероб има свободен, не го е видяла, ще й се смачкат дрехите така". Та, ако някой ми каже, че това е нормално - ми не е. Ако сега не го проумее, после ще й пренареди столовете у тях и ще стане драма. Това не е помощ, досада и налагане е.

Пътят към ада е постлан с добри намерения!
Ясно е, че не съм го измислила аз, обаче добрите намерения на свекърва ми ми докараха здравословни проблеми.
Иначе аз не се дразня, че свекърва ми носи сготвена храна. Нека носи, има кой да яде. Когато в къщи имам 4 същества от мъжки пол, при това с нарастващ апетит, има моменти в които хич не ми дреме, че е донесла баница, кекс, сготвено или друго. Аз дори умишлено не правя баницата като нея. Нека всяка готви различно, важното е да е вкусно. Освен това не правя баклава, тиквеник и някои други неща. Не ги ям. И това е нейно поле за изява. Аз се дразня за друго като дойде. Носи много сладки неща, ама наистина много. Една Коледа беше донесла около 15 различни шоколада, поне 3 от тях бяха от онези големите, които май са по половин кг. Освен това - вафли, бисквити, шоколадови бонбони, шоколадови фигурки за елха, шоколадови фигурки Дядо Коледа и още соленки, крекери и не помня вече какво.   Всичко омотаха за няма и две-три седмици децата. Иначе не съм сигурна, че аз купувам такова количество сладки дори за три месеца, дори когато ядем и петимата. Освен това се дразня като носи сирене, кашкавал, китка магданоз, две кила картофи, две краставици, кило домати и друго, и друго, което спокойно може да се купи в София. Няма нужда да се носят 20 кила продукти от 400 км по влака. И като дойде пак хуква да пазарува - кисело мляко, хляб, кетчуп. Ами обидно е! Все едно сме някакви смотльовци, дето са некадърни да си напазаруват. А аз винаги имам основните продукти в хладилника! Не съм си оставила децата гладни.
И въобще е дразнещо свекървата да демонстрира, че винаги тя знае кое е правилно, какво трябва да се прави и как да се прави! С добри намерения естествено , няма как да е другояче!

Да, ама знаете ли, на мен моята свекърва при първият ни такъв разговор ми заяви, че аз я третирам като гост, а тя не се чувства на гости, тя си идва при детето. Тогава й казах, че тук аз съм домакиня и за мен е обидно като домакиня да идва и да влиза от вратата да ми шета. Пообиди се. Втори път се навря с мен в кухнята да посреща вече не помня кой. Аз всичко бях сготвила и тя искаше още да готви. Казах й, че има храна - ами да си седяла за нас си. Един вид да не ни ощетява. Следващите няколко пъти като дойде в града не дойде в дома ни. Покрай жилището, което си купихме пак се опита да се натрапи да помага да чисти, но директно я отсвирих. Благодарих за помощта и обясних, че на нас си ни е мерак и не желаем никой да ни се бърка. За мен това е нахалство - човек, ако е адекватен при един-два отказа ще чака молба за помощ, а ако продължи то човека отсреща от изумление от нахалството би отказал, щото вече му е втръснало да му се бъркат. Дори и да е заринат от работа и да има нужда от помощ.
И още повече тя помага на другата снаха много, а все я плюе, че е мързелива. Еми, мерси съм, ще ми помогне някой, а после да се бие в гърдите "виж, аз ти помогнах".

Сина на bobkabebkova го изкарахме мунъо,  не защото слуша жена си, а защото в поведението му към майка си личи, че му липсват първите седем години.
Мъжът все пак не е мекотело безмозъчно. Ако вижда, че някой ме е прав/майка, жена/, не е нужно сляпо да слуша, а да си каже неговата гледна точка.
Иначе и според мен помощ е само поисканата такава. Останалото е намеса.
А между това двама да се разведат заради манджата и жената да остави  "мама" да и се качва по главата, като размества дома и и вещите и, има хиляди нюанси.

Джони, аз на това му викам: На келявата ракета, космосът й е крив Когато снахата разрешава да й се помага е мързелива, когато не разрешава е крива и проклета!
Обикновено, когато свекърва ми носи нещо, аз винаги слагам от всичко на масата и ядем заедно. Обаче веднъж била донесла някакви деликатеси, които купувала за първи път, а пък аз не съм ги сложила и съм ги задържала само за нас/т.е. досвидяло ми се е/, а тя много искала да ги опита. И това след година или две ми се вменява за грях. От тогава много внимавам и проверявам всяко пликче и кутийка, които е донесла и слагам, ако ще да няма място на масата. Тогава ми вика: Защо слагаш всичко, аз това съм го донесла за вас, после си го яжте Да, бе да, до следващият път, когато пак ще съм крива и ще чуди за какво съм виновна.
Преди 4 години заведох децата на гости да им се радва. След няколко дни ми вика: Ти как издържаш да готвиш всеки ден, аз ако съм на твое място няма да мога. Тогава й казах, че често готвя и по два пъти на ден, няма как. След още няколко дни вече й бях крива за нещо и тогава ми кресна: Ти им готвиш, за да обичат теб повече от мен Само махнах с ръка и си казах, това не може да е истина, това не се случва на мен. Вече пращам мъжа ми с децата, аз си измислям причини да не ходя. По-късно спрях и да говоря с нея.

Ох, ами то оправия няма! По-добре ли е да посреща децата на другата снаха, да й носи на нея, и другата да е по-добрата снаха, а да не се сеща при мене нито да ми погледне детето, нито да донесе нещо!

И после задължително да се отчете пред хората. Защото е много важно какво ще каже братовчедката на съседката Пена.

По повод подреждането според вижданията на свеки имам и аз една прясна история!
Малко преди да забременея започнахме да търсим по-голяма къща, поради простата причина, че тази ни квартира е малка за нещата, които имаме и искаме да има двор едно защото така сме свикнали и друго защото имаме две кучета! Забременях и намирането на нов дом стана все по-належащо! До ден днешен все още не сме намерили къща, която да отговаря на изискванията ни, което от свекърва ми и другата й снаха се тълкува като големи претенции! Попитаха ме какъв ще ми е проблема ако се преместим след като родя! 1. - В тази квартира няма място за бебето и нужните мебели, аксесуари всичко останало и 2. - не искам за втори път да се местя с бебе на ръце! Изживяла съм го и работата, която може да се свърши за две седмици, изисква повече време, заради наличието на едно малко ревящо бебе, което си иска своето, дори да има човек, който да се грижи за бебето! Все пак аз съм тази с млякото, а не свекърва ми/майка ми или Минка! При което ми другата снаха казва: Ами че какъв ти е проблема?! Свекърва ти ще ти чисти и подрежда дома, докато ти ще се грижиш за детето! При тези думи, свекърва ми грейна сякаш бе спечелила всички златни медали на Олимпийските игри и допълни: Аз ще ти направя къщата като кукла! Ти само си си намери дом, пък останалото го остави на мен! Да, ама не! Не искам после да правя всичко наново, само и само за да има някоя жена поле за изява! Все пак говориме за моят и на мъжа ми дом! Аз знам кое къде ми е удобно да седи! Вече близо 11 години аз съм домакинята в дома и от мен зависи дали чорапите ще си ги държа в гардероба или в чекмеджето до хляба! Веднага бях набедена като много претенциозна и неблагодарна за помощта, която ми се дарява! Благодарна съм, че някой иска да ми помага, но има неща, които единствено живущите в даден дом могат да си ги направят, без да се допитват или разчитат на който и да е! Имайки предвид как летата, когато свекърва ми ни идваше на гости на острова, ми разбъркваше всичко и после не само имах нужда от седмица да пренаредя цялата къща, но и междувременно да не знам къде са ми чашите да изпия една чаша вода, представям си как ще е домът ми ако тя тръгне да го реди! Дали ще бъда възприета като добра снаха или не- дреме ми на чурулинката! Все ми е едно! И да ходя по нечия гайда все крива ще съм! Нямам претенции някой да се грижи за детето/децата ми, за това си имат майка и баща!