Бай, бабо, да не те среща мечка.
Не знам какво бих простила и какво - не, но съм сигурна, че до последно ще търся оправдания за детето си.
Не знам какво бих простила и какво - не, но съм сигурна, че до последно ще търся оправдания за детето си.
- Публикувана: 30 авг. 2016, 10:39 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2016, 12:32 ч.
За майчината обич...
И аз мисля по същия начин. Да не дава господ майчината ми обич да бъде изпитвана.
еее, weissbier, не само майката формира.
Обществото , по-скоро средата
Историята на christina1980 е показателна
Маката , та майката , а бащата къде е ?!
Ако убие нарочно брат/сестра/родител?
Има и обратния филм, с Илайджа Ууд и Макколи Кълкин, Добрият син.
Цитат
Защото майчината обич е безкритична, безкористна и саможертвена, майчината обич прощава всичко: гневни изблици, безразличие, неблагодарност или жестокост. Майчината обич е черна дупка, която поглъща всяка критика, опрощава всяка вина, оневинява всяко светотатство, кражба и лъжа и превръща и най-долната постъпка в нещо невинно…
Опа! Нищо не остана!
Дори убийството.
Опа! Нищо не остана!
Дори убийството.
Е, мами, майчета и майки, съгласни ли сте с твърдението, че една майка може да прости абсолютно всичко, дори убийство?
Какво никога не бихте простили на вашите деца?
Не съм съгласна.
Аз съм от критичните, но обективни, майки и не прощавам. само заради факта, че съм майка на детето.
Моето мнение е, че всеки трябва да спазва етични и морални норми. Изключения не правя, дори за детето си.
Има и обратния филм, с Илайджа Ууд и Макколи Кълкин, Добрият син.
Много силен филм, да. За първи път го гледах, когато синът ми беше съвсем малък и много силно го преживях. Чудех се как бих постъпила аз на мястото на тази майка... И изобщо какво (и дали изобщо) може да направи една майка, за да не се изправя пред такава дилема.
Откъсът от книгата на Джоан Харис ме вкара в подобен размисъл, та затова пуснах и темата.
Скрит текст:
Може би трябваше да уточня, че точно преди цитирания текст се описва случка от детството. Детето събира в кофичка на морския бряг дребни животинки, които след няколко часа умират. Майката, уплашена, че детето ще се разстрои и разплаче, побързва да зарови "труповете" в пясъка, утешавайки го, че "няма нищо". Та вследствие на тази случка главният герой прави изказването за майката и склонността ѝ да прости на детето си дори най-лошото. А каква е връзката с убийството, още не знам, но подозирам. Като дочета книгата, ще разбера. 
еее, weissbier, не само майката формира.
Обществото , по-скоро средата
Историята на christina1980 е показателна
Маката , та майката , а бащата къде е ?!
http://www.dailypress.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D … 1%80%D0%B0%D0%B2/
Скоро гледахме този филм - Добрият син, с дъщеря ми и тя ме попита - ти кого би избрала. Е не можах да отговоря. Този филм опровергава твърдението, че голяма част от престъпниците, психопатите изобщо асоциалните индивиди, са имали конфликти в семейството и в частност с майката.
Не искам да бъда изправена пред такива дилеми, надявам се на безкрайната Божия милост.
Не искам да бъда изправена пред такива дилеми, надявам се на безкрайната Божия милост.
Не искам да бъда изправена пред такива дилеми, надявам се на безкрайната Божия милост.
но... ако детето ми се разкайва, май бих простила всичко. и срама бих си носила наравно с него, и вината. баба ми казва, че такава е съдбата на родителите - да понасят и да са до децата си.
Да простиш е едно, да си затваряш очите и да продължаваш да живееш някак - друго. Аз съм много критичен родител, на моменти си мисля, че даже прекалено, то и това не е добре Не знам дали бих простила всичко, надявам се, че точно споменатите неща няма да ми се наложи.
Толерантността ми към тъпотии, лиготии и опити да ми се качват на главата е нулева, ако същите идват от детето ми - клони към минус безкрайност. Така като гледам, до момента ината и проклетията на дъщеря ми успяват да ме отвратят и докарат до състояние да не мога да я понасям към момента на проявление на същите, не знам ако се стигне до някаква ексцесия как бих реагирала
Честно казано, аз не вярвам на тия приказки за безусловната майчина любов. И не говоря за тези, които не си обичат децата, нито за майките-психопати и подобните им. Според мен тези, които "прощават" на децата си всичко не го правят от безусловна любов, а по друга причина.
Не знам дали бих простила всичко, надявам се, че точно споменатите неща няма да ми се наложи. Толерантността ми към тъпотии, лиготии и опити да ми се качват на главата е нулева, ако същите идват от детето ми - клони към минус безкрайност. Така като гледам, до момента ината и проклетията на дъщеря ми успяват да ме отвратят и докарат до състояние да не мога да я понасям към момента на проявление на същите, не знам ако се стигне до някаква ексцесия как бих реагирала
Честно казано, аз не вярвам на тия приказки за безусловната майчина любов. И не говоря за тези, които не си обичат децата, нито за майките-психопати и подобните им. Според мен тези, които "прощават" на децата си всичко не го правят от безусловна любов, а по друга причина.
И аз не смея да си помисля какво бих простила и какво не.
Но никога няма да забравя интервюто с родителите на един мъж, убил жена си и малкото си дете, след това и себе си, казаха, че никога няма да му го простят. Тогава за първи път се замислих, че има наистина непростими неща, а онова за майчината обич е клише...
Но никога няма да забравя интервюто с родителите на един мъж, убил жена си и малкото си дете, след това и себе си, казаха, че никога няма да му го простят. Тогава за първи път се замислих, че има наистина непростими неща, а онова за майчината обич е клише...
не познава родители на убийци, но познавам родители на наркоман, който ги отави на улицата, продавайки семейния апартамент. човекът почина преди няколко години, от наркотици, но беше направил и дрги зулуми, не само това.
бащата със сигурност не му беше простил. майката --да.
аз си мисля, че се случва на свестни и читави родители да имат ужасни деца, както и ужасни родители могат да имат много свестни и добри деца.
аз се старая да не резиля родителите си и да не ги почерням. не съм идеална, особено според тях, но поне основни закони (човешки и библейски) гледам да не нарушавам.
много се надявам на нормално неидеално, но добро дете
бащата със сигурност не му беше простил. майката --да.
аз си мисля, че се случва на свестни и читави родители да имат ужасни деца, както и ужасни родители могат да имат много свестни и добри деца.
аз се старая да не резиля родителите си и да не ги почерням. не съм идеална, особено според тях, но поне основни закони (човешки и библейски) гледам да не нарушавам.
много се надявам на нормално неидеално, но добро дете
Ако ми се падне от ония психо-дечица, които ще скатават и ще въртят номера, но на повърхността ще са златни и безпроблемни- ще го гоня сериозно. Щото и аз едно време бях от тия гадове- уж добро момиченце, обаче понякога бях пълна с неприязън и агресия. Сега осъзнавам защо е било това и от какво съм имала нужда, защо ми се е струвал враждебен светът и защо е трябвало да се държа така. Не е било правилно, но е било защитна реакция.
Но понякога може много да ти хареса тоя начин на поведение. Така че ако го забележа в някое от децата си, ще го гоня до дупка. С добро, но ще му дам да разбере, че не минават номерата. А накрая може и с лошо.
Но понякога може много да ти хареса тоя начин на поведение. Така че ако го забележа в някое от децата си, ще го гоня до дупка. С добро, но ще му дам да разбере, че не минават номерата. А накрая може и с лошо.
Как ' Сийке,
след като прочетох откъса от книгата на Джоан Харис, който си цитирала, мога да кажа, че не правя така. Според мен напротив трябва да му покажеш, че животинките са умрели и да обясниш защо. Така детето постепенно свиква, че някои неща не се правят. Не се пипат животинки, не се късат цветя безразборно, не се удрят хора, не се и убиват. Поне аз така мисля. Естествено, че има разлика, поне за мен, между раците и хората, но все отнякъде трябва да почнеш.
За мен по-скоро проблемът ще е да повярвам, че детето ми е убило някого или е терорист, наркоман и т.н. После не знам.
след като прочетох откъса от книгата на Джоан Харис, който си цитирала, мога да кажа, че не правя така. Според мен напротив трябва да му покажеш, че животинките са умрели и да обясниш защо. Така детето постепенно свиква, че някои неща не се правят. Не се пипат животинки, не се късат цветя безразборно, не се удрят хора, не се и убиват. Поне аз така мисля. Естествено, че има разлика, поне за мен, между раците и хората, но все отнякъде трябва да почнеш.
За мен по-скоро проблемът ще е да повярвам, че детето ми е убило някого или е терорист, наркоман и т.н. После не знам.