Преместването в самостоятелна стая – откога, как?

  • 25 672
  • 266
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 75 470
Е как бе....попара с вино и ще спи цяла нощ ooooh!
 Joy

# 136
  • Варна
  • Мнения: 38 342
Като чета все повече се убеждавам, че господ си знае работата какви деца на какви родители да даде. Аз каквато съм нетипична домошарка и хич не съм родена за семеен живот ами малко единак си падам, ако ми се беше паднало ревливо, капризно дете сигурно досега да съм се гръмнала.

Помня, че като се роди дъщеря ми, в болницата бебетата не бяха при нас през нощта. Взимаха ги към 12 вечерта и ни ги носеха в 6 сутринта. През това време те си бяха в отделна стая и си спяха по цяла нощ. Стаята беше до нашата, помежду ни имаше голям прозорец и си ги виждахме по всяко време на тия 6 часа /то не че някой е висял да зяпа, гледахме да откраднем някой и друг час сън/. Та от тогава помня, че тия шест часа почти никое от бебенцата не се будеше за храна или рев. По някое инцидентно проплакване е имало, да. Моята дъщеря явно си възприе режима, защото като се прибрахме вкъщи броени пъти се е събуждала за храна нощем и съвсем скоро сама се отказа напълно. Започна да спи стабилно по цяла нощ и за всичките й бебешки месеци помня само една единствена нощ, в която е плакала, по незнайно каква причина. След час се успокои.

С което не казвам, че съм напълно съгласна с постовете на AfterShock, но и в тях има някаква истина. Просто някои деца са си така, други се научават, а трети изобщо не могат да влязат в такъв режим. На който каквото се падне. Така че е излишно да се дракате за глупости.

# 137
  • Мнения: 4 711
Помня, че като се роди дъщеря ми, в болницата бебетата не бяха при нас през нощта. Взимаха ги към 12 вечерта и ни ги носеха в 6 сутринта. През това време те си бяха в отделна стая и си спяха по цяла нощ. Стаята беше до нашата, помежду ни имаше голям прозорец и си ги виждахме по всяко време на тия 6 часа /то не че някой е висял да зяпа, гледахме да откраднем някой и друг час сън/. Та от тогава помня, че тия шест часа почти никое от бебенцата не се будеше за храна или рев.
С което не казвам, че съм напълно съгласна с постовете на AfterShock, но и в тях има някаква истина. Просто някои деца са си така, други се научават, а трети изобщо не могат да влязат в такъв режим. На който каквото се падне. Така че е излишно да се дракате за глупости.
Защото не си се паднала с моето в една болница. Още там ревеше от 12 до 6 без нещо и сестрите ми я носеха, че било единственото дето е ревало цяла нощ  ooooh! Даже ми беше минала мисълта през ума, че не може на мен поспаливата да ми се падне толкова ревливо бебе, и че сигурно нещо са я сменили. Майчетата само се възхищаваха колко красиво бебе е, но пък такъв чак рев  #Crazy Няма такова нещо като "научаване" затова се "дракаме". Каквото ти се падне. След като съм опитала всичко да спи през нощта, накрая просто се примирих, че нямам късмет, но се надявам, че ще е "будно дете", когато порасте, защото и такива теории четох някъде  Laughing

# 138
  • Мнения: 477
Синът ми спеше при сестра си (тоест дъщеря ми, не моята сестра... ох) от ден първи. Трудно е да се чете с разбиране явно.
Ти май не си попадала на ревливо бебе, за твое щастие
Как ще "попадна", като знам какво да правя...

Пълни глупостти. Децата са различни. Що си мислиш, че тия фатки не сме ги пробвали.
Майките и те са различни, за мен рев, АМ, биберон не са опции.
Това не ти е опция, онова не ти е опция, еми като нямаш опции, няма какво да направиш. Ревете си и се хранете по нощите до първи клас, щом те устройва.

АМ за мен не е опция, та със съветите до тук Simple Smile.
И ти си без опции, еми който няма опции, да се примирява с каквото дойде.

сестрите ми я носеха, че било единственото дето е ревало цяла нощ  ooooh!
Е, ако го беше оставила да реве така още 3-4 нощи, дали на петата нямаше да спи? Децата се адаптират бързо и като видят, че по тъмно не се случва нищо особено, спират да се пробват.

# 139
  • Мнения: 4 711
After извинявай, не съм дочела, пък и през ума не ми мина, че може човек да наказва така собствените си деца.
Е колко да го държа в болницата лежахме 5 дни и 5-те не млъкна по цяла нощ. В нас минахме на системата, таткото я разнася на ръце, докато се унесе да заспи към 1-2ч, после обаче, а е посмял да я остави в близките 15-20мин пак се буди. Още си спомня тези дни, като най-кошмарните в живота му, после се изнесе по негово желание на дивана в другата стая, защото трябваше и на работа да ходи.
Ти обаче едно си знаеш, едно си баеш, не приемаш, че ИМА и такива деца. И защото голямото ми не беше такова, то и аз си мислех, че нещо греша, ама не, оказа се, че просто ИМА и такива, но ти явно не искаш да го приемеш. Късмета ми не проработи вторият път, за разлика от при теб. Има деца, които са податливи и се адаптират, има и такива, които не се. Моето за съжаление е от вторите. И тя като мен, на чуждо място не иска изобщо да спи, и затова мразя да спим на чуждо място, обикновено се превръща в кошмар още от първата нощ, а след втората с ММ недоспали и отчаяни палим колата и се прибираме с кеф в къщи, поне няма да е цяла нощ, само 2-3 будения на нощ Whistling
В интерес на истината най-спокойно спеше на морето, сигурно защото спяхме на едно легло, поради условията там. Така че съм по-склонна да вярвам в теорията за съвместното спане, не че го практикувам у нас. newsm78

# 140
  • Мнения: 4 292
Всички съвети са в полза на майката и в ущърб на бебето. Ами нали като станеш майка, трябва да се понапънеш малко! Раждаш и започваш да дисциплинираш, мисля се правеше в едно друго време, на което поколението си носи негативите и комплексите.

# 141
  • Мнения: 4 711
Всички съвети са в полза на майката и в ущърб на бебето. Ами нали като станеш майка, трябва да се понапънеш малко! Раждаш и започваш да дисциплинираш, мисля се правеше в едно друго време, на което поколението си носи негативите и комплексите.

Е сега, нали на принципа и майката е човек. Не че ми помогнаха с нещо "съветите" на Афтър.

# 142
  • София
  • Мнения: 34 886
Ако го научиш, че е нормално да спи в една стая с теб, преходът после е много труден и травмиращ.
Скрит текст:
Затова - или от раждането си спи в своята стая, или до... както казаха някои потребителки - до към 12-13 години спи при теб. Това, ако не искаш да го травмираш. Ако искаш, то когато и да го преместиш все тая.

По въпроса със стаите... Какво означава "малка стая" за теб? Като сложиш в нея двуетажно легло, бюро, стол и голям шкаф, има ли останали 2 квадратни метра за игра? Ако има, стаята не е малка, просто не е много голяма, и ще е достатъчна за две деца. Някои хора и с по-малки стаи са си отгледали двете деца.
Това откъде го измисли? Синът ми започна да спи в самостоятелна стая на около година и половина, преди това спеше в неговото легло при нас. В началото на отделянето мъжът ми спеше в голямото легло в детската стая, което се оказа напълно излишно – нямаше никакви драми, трудни преходи или подобни. И досега спи спокойно, нощите, в които има някакъв проблем са изключение.

# 143
  • Мнения: 75 470
Всички съвети са в полза на майката и в ущърб на бебето. Ами нали като станеш майка, трябва да се понапънеш малко! Раждаш и започваш да дисциплинираш, мисля се правеше в едно друго време, на което поколението си носи негативите и комплексите.


Мдаааа, чудя се някои жени защо раждат деца....третират го като някаква плюшка, хвърлят го в другата стая и си щракат с пръсти..То не бе дресировка, пречупване, дисциплиниране.... #Crazy като че ли някой насила ги е карал деца да имат.

пу..пу...плюя си в пазвата направо.

# 144
  • Мнения: 4 711
Всички съвети са в полза на майката и в ущърб на бебето. Ами нали като станеш майка, трябва да се понапънеш малко! Раждаш и започваш да дисциплинираш, мисля се правеше в едно друго време, на което поколението си носи негативите и комплексите.


Мдаааа, чудя се някои жени защо раждат деца....
Е нали трябва да се остави поколение. Затова.

# 145
  • София
  • Мнения: 4 972
Чувала съм за жени, които оставят бебетата си да реват - ще реве, ще реве и ще спре. Досега съм го приемала като градска легенда, немога да си представся, че има майка, която ще го направи. Но явно не...
After, всеки има правото да възпитава децата си както смята за добре! Но просто само ще ти кажа, че природата не търпи празно пространство. Ще дойде една възраст наречена пубертет и всички липси и подтиснатости ще излязат наяве с лихвите. И после се чудим какво се случва.

# 146
  • Мнения: X
Аз лично пробвах да давам на бебето АМ за да спи повече - ЕФЕКТ НЯМАШЕ! Може би трябваше да надробя и приспивателни в млякото  newsm78 !
Между другото и за моя син в родилното казваха, че е голям гладник. Във въпросния интервал ( между 12 и 6) си искаше манджа като стой та гледай  ooooh! !
Бе оставяла Афтършок бебето да реве, то и аз съм го оставяла моето. Едно е обаче помрънкването, друго е мощен рев и давене. Хабер си няма тя за какво говоря аз, затова теориите й дрънчат отвсякъде.

# 147
  • Варна
  • Мнения: 38 342
Не мога да си представя да си оставя детето да реве. Че на мен ми се къса сърцето само като си сбърчи личицето да плаче. Но както казах и преди, на мен съдбата ми дари кротко дете. То аз май затова не се навивам за второ, щото знам, че ще ми върне всичко с лихвите Wink

# 148
  • Мнения: 477
на чуждо място не иска изобщо да спи
Ако й се беше скарала първия път на лиготията "не искам да спя тууууууук", вместо да започнеш преговори колко е хубаво и да се обяснявате защо не иска, нямаше да има проблеми с чуждите места. Децата се адаптират много бързо. Твоето се е адаптирало към теб - знае как да те работи и се възползва. Можеше да се адаптира към новото място за точно 2 секунди. Но не. По-важно е да направим от мухата слон, и то си остава слон.
Как смяташ, че това дете ще води зрял живот някога? Обричаш я да не може да отиде на почивка, на екскурзия, на гости с преспиване... а понякога се налага да се спи на друго място, обричаш я това да й е проблем. Евала..

Раждаш и започваш да дисциплинираш, мисля се правеше в едно друго време, на което поколението си носи негативите и комплексите.
Например? Дай ми няколко негатива, които са резултат от дисциплиниране. Аз виждам негативи само от липсата на дисциплиниране. Глезотия до шия, качват се на главите на родителите си, цирк отвсякъде, детето излиза неспособно да мисли, да се владее и да реагира адекватно.

Мдаааа, чудя се някои жени защо раждат деца....третират го като някаква плюшка, хвърлят го в другата стая и си щракат с пръсти..То не бе дресировка, пречупване, дисциплиниране....
Хората питат как се решава даден проблем, аз давам решение. Като не искате да си решите проблема, не се оплаквайте и не се правете, че искате решение.

Ако имаше начин да се реши подобен проблем с ла-ла-ла практика, щеше да е открит отдавна. Еми няма. Затова пък логичните практики дават резултат. Но не всеки иска да направи независим човек от детето си. Някои искат да са вечно нужни за всяко вдишване. Не правите услуга на децата си.

# 149
  • София
  • Мнения: 34 886
Е, той и Сталин е имал решение, но...  Laughing

П.П. Много ми напомняш на една потребителка, която май се "замрази". Имаш ли предишна регистрация?

Последна редакция: вт, 01 ное 2016, 12:40 от milenaka

Общи условия

Активация на акаунт